"Селски" номера и пинизи

  • 5 232 141
  • 49 908
# 41 445
Селски номер от вчера...
На басейн сме. Гледам че се подреждат нещо, вадят узикални колони, наближава 18 ч. Обикновено по това време започват занимания по плуване, но този път явно ще е различно. Казвам си, шезлонгите ни са достатъчно отдалечени  от мястото, но явно ще успеем да видим какво ще правят. Междувременно все още сме в басейна. Тъкмо да излезем от басейна и нахлуха много хора около басейна (на разстояние де) - деца и родители. Изглежда щеше да имат малчуганите изпит. Стана ми много приятно. Докато минавахме през душовете с децата, един господин си седна на единия ни шезлонг, макар върху него да имаше хавлии и други неща. Решихме със съпруга ми, като отидем, просто да си ги преместим на свободен шезлонг, който е точно до нашите. Така и направихме. Докато се оправяхме за тръгване обаче, господина реши и цигара да си запали! Впечатлих се! На мероприятие с много хора, организирано за деца, невъзмутимо да си запалиш цигара, а и да не се съобразиш, че сядаш някъде, където е заето. Да уточня, за шезлонг се плаща такса. Не знам какво мислите, но за мен това е повече от селско.
Виж целия пост
# 41 446
О, ама това беше господинът, който преди време обясняваше, че ако пристигне пред лекарския кабинет заедно с детето си, ще направи чудеса от храброст и ще накара всички чакащи да пуснат детето му пред тях. Той е пропуснал частта с поведението на обшествено място още в първите седем.
НЕ лъжи!Написал съм че поради не добрата работа на доктора в детския кабинет ме накара да отида в другия да взема нещо за детето няма да чакам.Не си съчинявай.
За рецепта да чакаш...все едно за преглед да чакаш...на опашката ти е мястото. Ще обясняваш вътре, ще губиш време като за преглед.
Е как за една рецепта ще губя време като за преглед?Аз ли не съм в час или?Ако е за мен ще чакам, но ако е за децата НЕ.
Така е, толерантността ми изчезва в момента, в който чуя "няма да чакам, щото става дума за детето ми". И ако се съберете петима, дето сте само за рецепта, само за детето, които няма да чакате, ми е много интересно какво ще се случи.
Може сама да се сетиш!
Виж целия пост
# 41 447
И аз с този пример го помня - как ще мине преди болните деца, защото не може да чака за рецепта.
Виж целия пост
# 41 448
Мъжът ми почина преди година и два месеца. Нямам книжка, гробищата са извън града и ми е трудно да ходя често. Направих си вазичка до некролога,който е закачен на едно дърво до магазина. Там си слагам рози, той винаги ми подаряваше червени и аз така съм си решила. Бързо вехнат, заради топлото време, а и зависи от сорта.Понякога забравям, друг път се падам аз на работа по цели дни, като днес. Някой е извадил увяхналите рози и ги е хвърлил долу до дървото. В такива моменти се чувствам безсилна, бих дала добър урок на "размахващия" ми пръст.
Слагаш си чашката и некролога вкъщи и никой няма да ти ги пипа.
Че и урок ще даваш...
Толкова ли държиш да покажеш колко много жалееш?
Виж целия пост
# 41 449
А възможно ли е някой просто да е обърнал вазичката, без да е събрал цветята ? Не е задължително да е някой зложелател.
Виж целия пост
# 41 450
Не харесвам некролози, черни жалейки и прочие. За мен нямат смисъл. На гробищата не ходя. Откак е починал баща ми не съм стъпил.Няма и да ида. Помня човека като е бил жив и си го нося в сърцето. Тия места са празна работа. Има само едни кости там, не е човека който е бил. Карам майка и дотам. Изобщо не виждаш и не обръщаш внимание на живия човек, после ката ден да му ходиш на гроба, няма да го върнеш.
Виж целия пост
# 41 451
Скоро си правих списък на нещата, които ме стресират в ежедневието. След новините, започващи и завършващи с всякакви трагедии, на второ място поставих некролозите, окачени навсякъде около нас. Вървиш си по улицата, случило ти се е нещо много хубаво, сърцето ти пее, иде ти да литнеш... Но радостта ти трае само до първото дърво или първия стълб, окичен с некролози. Хайде, тези със снимките на по-възрастни хора - как да е. Но винаги на главна позиция са тези с млади хора и деца. Не знам какво дърво трябва да си, за да не ти трепне нещо. И да не ти се счупи всяка радост, всяко щастие, да не ти стане гузно, че още си жив...
Всички сме длъжни да плащаме данък "Нещастие" – няма клинчене тук. Случи ли се да загубиш близък, главна цел в живота ти става да навреш нещастието си в очите на другите и ежедневно да ги наказваш за нахалството им да са живи. Ей-така, да им е гадно и на тях пък.
Виж целия пост
# 41 452
Омикрон, така усещаш ти нещата. А някой друг има нужда да отиде до гроба, да го почете, да помисли за любимия човек, погребан там. Елементарната човещина и емпатия изискват да не се подиграваш, да не се отнасяш грубо, да не се гавриш с чувствата му.
Не го казвам конкретно за теб, а по принцип.
Всъщност не, казвам го конкретно по повод грубия пост на Лилияна.
Виж целия пост
# 41 453
Лиляна, недей. Аз напълно споделям твоето отношение към скръбта за близките. Дори когато първият ми мъж почина, за ужас на околните, не сложих некролози и категорично отказах детето ми да вижда некролог на вратата всеки ден. Но това е до вътрешното усещане на човека. Аз съм го усетила така, ти също, но Естела го е усетила по свой начин. Няма правила за това.
Виж целия пост
# 41 454
Аз не се подигравам. Споделям, че за мен нямат смисъл тия неща. Всеки си шета на акъла и слава богу!
Виж целия пост
# 41 455
Привърженик съм на кремацията. Сега четох, че на тукашните гробища строят много голям и модерен крематориум. Крайно време беше.
Виж целия пост
# 41 456
Аз мисля, че целта на некролозите е била да известят за смъртта на някого, когато не е имало други комуникации. На някои места по света пускат некролози в местния вестник. Днес са просто традиция. В Сърбия също видях некролози по вратите на жилища.
Виж целия пост
# 41 457
Айде да сменим темата.
И да уважаваме чуждата скръб.

Кой където иска да си пали свещи, макар и за мен е приемливо това да се случва вкъщи.
Виж целия пост
# 41 458
Не говорим за тези по вратите на хората, а на обществени места – дървета, стълбове, огради...
Виж целия пост
# 41 459
Аз мисля, че целта на некролозите е била да известят за смъртта на някого, когато не е имало други комуникации. На някои места по света пускат некролози в местния вестник. Днес са просто традиция. В
И аз мисля, че това е била целта им, информативна, преди да има комуникация, която има в днешно време. Признавам, че не разбирам некролозите или може би имат друго название, за нещо случило се преди месеци или 1-2-3 години, разлепени по стълбове, входове и пр.

 ПП (САЩ)  некролози не съм виждала, поне на местата, където съм била.
 Всичко се обявява в местните вестници. Удобно, лесно и чисто.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия