"Селски" номера и пинизи

  • 5 232 083
  • 49 908
# 43 275
Аз се чувствам ужасно неудобно като ми благодарят. Предпочитам едно просто "супер, ще ми влезе в чудесна употреба" и толкоз. Най-вече ме радва, че не се хвърля нещо запазено, което върши работа.
Добре де, като се хващате за думите- може и да не е "благодаря" думата. В случая нямаше никаква реакция при взимането, щях да съм ужасно доволна на "супер, ще ми влезе в чудесна употреба", нали това е целта. Simple Smile

Да, знам я репликата, че даването трябва да е безкористно. Явно искам прекалено много, като давам 10 килограмов чувал с неща, купувани за стотици левове. Явно е доста трудно да кажеш просто нещо, като жест. За почерпка даже и не говоря, не съм го очаквала. Просто добра дума, че си помислил за някой. Като им е трудно, и на мен ми е трудно да ги мисля и да им давам. Simple Smile
Виж целия пост
# 43 276
Добре де, не е ли достатъчно удовлетворително да знаете, че сте помогнали, че вашите непотребни вещи вършат работа на друг? За какво ви е това благодаря.
Аз когато давам, се чувствам много добре, че помагам с нещо и че не хвърлям на боклука. Никакво благодаря не ми трябва.
В моя случай детското легло е занесено на село, където свекървата не давала да се слага- нямало място. Искали там да го ползват като ходят на село. А леглото е този тип- https://www.google.bg/search?q=%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0 … rc=iLKyhOs9DMDcyM:
Яд ме е не, ами много. Можеше за друго дете да го дам.

Колежката, освен че взе нещата, ми иска преди месеци 20 лв. назаем до заплата. Имах и й дадох 7 само- още ги чакам.

Кукумицинка- знам, че е тъпо, ама като не знам кога пак ще я видя жената, ще действам на момента. Както писах- не я знам ни на кой етаж живее, нито как се казва.
Виж целия пост
# 43 277
Аз ги оставям изпрани и сгънати в торба до контейнерите на дом за бездомници. И други хора го правят. Веднага ги усвояват.
Виж целия пост
# 43 278
На собствен ход е и нашият, но на тези етажи има дефект на самата врата /категорично на всяко събиране се отказва ремонт /. Изисква се просто едно леко притисване. Същото все едно си затваряш вратата вкъщи. За 11 години това би трябвало да е навик.
ПП: И домофонът не работи от 5 години, но 'всички имаме джс-ми и крака' и за това никой не е съгласен да се отделят от иначе бая големия бюджет 300лв за ремонт....
Оказва се, че сме 10 човек от 100, които имат проблеми с асансьора и домофона....

Разбирам те и ти съчувствам!
Ние сме с 8 етажа и успяхме да се преборим с тарикатите, които не искаха да дават пари за ремонти на общите части.
И 30 години няма да стигнат, за да се научат да затварят вратата на асансьора и да не пускат с трясък входната зад гърба си.
Затова трябва да се ремонтира всичко.
Виж целия пост
# 43 279
Добре де, не е ли достатъчно удовлетворително да знаете, че сте помогнали, че вашите непотребни вещи вършат работа на друг? За какво ви е това благодаря.
Аз когато давам, се чувствам много добре, че помагам с нещо и че не хвърлям на боклука. Никакво благодаря не ми трябва.
Изприщвам се от такива, които чакат благодаря. Но може и да е изкривяване, понеже шефката ни на всеки бонус се цупи, ако някой не ѝ благодари. Първо не ги вади от джоба си, второ - всеки бонус е заслужен, а не подарен. Да ѝ благодарят ония, които не го заслужават, а ги подкупват и с това тя си осигурява верни хрътки.
Елементарното възпитание изисква, когато някой ти дава нещо да благодариш. Дори не мога да си представя ситуацията, в която някой ми подава нещо, аз ги взимам и се врътвам, мълчейки като... като в турско гробище. Без значение дали си го вади от джоба, ди ми го продава, подарява, заслужено или просто от щедрост.
Понякога се изумявам колко много ни липсва "малкото" възпитание
Виж целия пост
# 43 280
HighSpeed, да и това е вариант, стига наистина да им трябват.
Един път чух за кампания, че приемали дрехи, за дом за възрастни хора май беше. И пълня аз супер ентусиазирана, юркам мъжа ми да ги мъкне на уреченото място, в уречения час. Отива той- лудница! Помещението препълнено, отказали му да ги вземат, че нямало вече накъде. Хората си оставяли чувалите отвън, където клошарите ги късали и разпилявали по цялата улица. Та си ги замъкна вкъщи обратно. Че и ми беше ядосан, че си е загубил времето. Satisfied

Onna-bugeisha, така ами! Ако ще и ла*йно да е- благодариш, пък после го хвърляш. Толкова ли е сложно?
Виж целия пост
# 43 281
Скрит текст:
Добре де, не е ли достатъчно удовлетворително да знаете, че сте помогнали, че вашите непотребни вещи вършат работа на друг? За какво ви е това благодаря.
Аз когато давам, се чувствам много добре, че помагам с нещо и че не хвърлям на боклука. Никакво благодаря не ми трябва.
Изприщвам се от такива, които чакат благодаря. Но може и да е изкривяване, понеже шефката ни на всеки бонус се цупи, ако някой не ѝ благодари. Първо не ги вади от джоба си, второ - всеки бонус е заслужен, а не подарен. Да ѝ благодарят ония, които не го заслужават, а ги подкупват и с това тя си осигурява верни хрътки.
Елементарното възпитание изисква, когато някой ти дава нещо да благодариш. Дори не мога да си представя ситуацията, в която някой ми подава нещо, аз ги взимам и се врътвам, мълчейки като... като в турско гробище. Без значение дали си го вади от джоба, ди ми го продава, подарява, заслужено или просто от щедрост.
Понякога се изумявам колко много ни липсва "малкото" възпитание.

Не само.
Липсата на самочувствие също, което кара комплексираните хора да се чувстват унизително, ако благодарят за направен жест.
Виж целия пост
# 43 282
След един инцидент ,когато бях на 20г и дадох на заем 350лв на един " много добър" приятел/който се оказа че е взимал по 300 лв от 5 човека в групата ни , но да си мълчим/ замина за Италия и О изненада, никой не го е виждал и чувал .
Никакви пари на никого. Или ако се дават пари за нещо, то не се очаква да бъдат върнати.
А за даване на вещи  - директно си казвам 'не се обиждай, но е само за моя употреба."
Жената на близък приятел на ММ ми поиска да й дам моя рокля, за която споменах ,че никога не съм обличала ,защото ми е голяма. Тя ми е подарък от снахата. МНОГО скъпа рокля и никога няма да я облека,но държа много на нея. Казах в прав текст,че дрехи за ползване и връщане не давам. Тя каза ок , усмихна се, всичко приключи.
След 2 седмици излизаме четиримата на пица. На мен ми остават 2 парчета и казвам ,който иска да ги доизяде/ винаги правим така/. Приятелят веднага хваща парчетата и почва да нагъва /нищо необичайно, голямо сладко момче/. В този момент госпожицата му изби парчетата от устата . "Не бе Тоше/примерно/, тя не дели! Нейно си е!"
 Трима човека я гледахме втрещено. Мацката вече не фигурира на събиранията.
Виж целия пост
# 43 283
След един инцидент ,когато бях на 20г и дадох на заем 350лв на един " много добър" приятел/който се оказа че е взимал по 300 лв от 5 човека в групата ни , но да си мълчим/ замина за Италия и О изненада, никой не го е виждал и чувал .
Никакви пари на никого. Или ако се дават пари за нещо, то не се очаква да бъдат върнати.
А за даване на вещи  - директно си казвам 'не се обиждай, но е само за моя употреба."
Жената на близък приятел на ММ ми поиска да й дам моя рокля, за която споменах ,че никога не съм обличала ,защото ми е голяма. Тя ми е подарък от снахата. МНОГО скъпа рокля и никога няма да я облека,но държа много на нея. Казах в прав текст,че дрехи за ползване и връщане не давам. Тя каза ок , усмихна се, всичко приключи.
След 2 седмици излизаме четиримата на пица. На мен ми остават 2 парчета и казвам ,който иска да ги доизяде/ винаги правим така/. Приятелят веднага хваща парчетата и почва да нагъва /нищо необичайно, голямо сладко момче/. В този момент госпожицата му изби парчетата от устата . "Не бе Тоше/примерно/, тя не дели! Нейно си е!"
 Трима човека я гледахме втрещено. Мацката вече не фигурира на събиранията.

Жена ли му е, госпойца ли е, но от какъв зор ще споменаваш, а вероятно и показваш (едва ли някой ще поиска от друг да носи дреха, която никога не е виждал), някакви дрехи, които никога не обличаш, не си обличала и няма да облечеш? Каква точно ти е била мотивацията? Обикновено хората точно с цел да подарят някакви дрехи, които не им трябват, ги показват на близки, на които може да им станат и да ги вземат, ако им харесат. И след като никога не си даваш дрехите, има ли значение колко скъпа е била роклята?
Виж целия пост
# 43 284
Онна, ти всеки път ли благодариш на заплата?

А аз не казвам, че не трябва да се благодари, а че не е необходимо да се очаква благодарност. Има разлика.
Виж целия пост
# 43 285
Липсата на самочувствие също, което кара комплексираните хора да се чувстват унизително, ако благодарят за направен жест.
За пръв път чувам за такъв мисловен модел. Да се чувстваш унизително да благодариш. Ми... тогава да не взимай, лесно е...

Но, пък... сетих се за една моя стара случка... има известна аналогия

Като ученичка бях оставила една направена от мен торта в хладилника на родителите на тогавашното ми гадже. Бях си я направила вкъщи, но я оставих в тях, защото ми беше по-близо до мястото, където щяхме да празнуваме и уж да не мъкна всичко в деня на празненството, я оставих при тях от предната вечер.
Те знаеха че е за моя РД. На сутринта- тук торта, там торта- няма я. Те я омели цялата. Майка му, баща му и брат му. Едно парченце не оставили, явно е била вкусна, щом не е останала. А знаеха, че е за моя РД, щях и да ги почерпя, още не ми го побра акъла как може да направиш такова нещо.
Това как да е, но даже не ми и честитиха. Изнизаха се като мишки. Било им неудобно, че изяли тортата, а и подарък не се сетили да ми вземат. Smile
Виж целия пост
# 43 286
Споменах , че снахата ми е подарила рокля, имах снимка на телефона. Тя се поинтересува от размера, защото е с 2 номера повече от мен.
И понеже, явно ти е много интересно и обичаш да дълбаеш в детайлите, ТЯ не Е омъжена за нашия приятел, а е просто негова ГОСПОЖИЦА. И искаше да заеме въпросната рокля за нейно мероприятие. А за роклята разбра, защото беше дочула да говоря на ММ за нея.
Надявам се,че картинката ти се избистрила , кукумицинка
Виж целия пост
# 43 287
О, моля ти се. Избистри ми се как си искала да се похвалиш с МНОГО скъпата рокля - да напишем с главни букви колко е скъпа, да не би някой да пропусне. Не че има значение, при условие, че и собственоръчно купените евтини парцалки пак не ги даваш. Сериозно, смешно звучиш. И с тези намеци за натирената от общите сбирки "госпожица", която явно е в достатъчно сериозни отношения с близкия привтел, че да бъде представена първоначално като негова "жена" и присъства някъде едновременно с теб и мъжа ги (надявам се, че имате сключен брак и не си госпожица като 2/3 от българките днес.
Виж целия пост
# 43 288
Трябва да ми е направила нещо ли, за да не одобрявам подобно отношение? В постовете ѝ се усеща едно тенденциозно негативно отношение към жената на приятеля, която вероятно също го усеща и в един момент последната капка е преляла чашата и жената е реагирала по-буйно. Почти сигурно е имало редица дребни случки преди това, които са били преглътнати от жената.
Виж целия пост
# 43 289
Трябва да ми е направила нещо ли, за да не одобрявам подобно отношение? В постовете ѝ се усеща едно тенденциозно негативно отношение към жената на приятеля, която вероятно също го усеща и в един момент последната капка е преляла чашата и жената е реагирала по-буйно. Почти сигурно е имало редица дребни случки преди това, които са били преглътнати от жената.

Никъде не съм писала, че трябва да одобряваш подобно отношение.
Аз лично не усещам ‘‘тенденциозно негативно отношение към жената на приятеля‘‘  от страна на съфорумката.
Можеш да коригираш формулировката си от ‘‘В постовете ѝ се усеща ‘‘ на ‘‘В постовете ѝ усещам‘‘, защото надали всички усещат това, което ти усещаш.
Какво означава: ‘‘Почти сигурно е имало...‘‘.
Това е чиста проба инсинуация по адрес на съфорумката.
Такова отношение не е по правилата нито на форума, нито на добрите междучовешки отношения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия