"Селски" номера и пинизи

Аз съм с малко дете, 3годишно, в магазина до нас има 2 каси и на двете се извиват страшно дълги опашки. Точно в този ден сина ми реши да бъде кротичък и да не става център на внимание на касата, та идва моя ред и в този момент един дядо си тръшва всички покупки на лентата и застава пред мен. На въпроса ми откъде се е появил и защо ме прережда ми отговори, че той чакал посредата на двете каси, коя по напред ще се освободи. Обясних му , че всички над 10човека на касата чакаме реда си от сумати време и , че такива номера точно сега няма да минат. Естествено се започна с лекцията за младото поколение, как те възрастните ВИНАГИ били с предимство и тн и тн.. Минах си по реда и всички дружно (включително касиерката) го изпратиха най-отзад на опашката.
Та има такива нахални индивиди, и съм забелязала , че са или тинейджъри в кофти фаза на пубертета или възрастни хора.

Аааа, не, всякакви типажи са.
Днес едно около десетгодишно така злобно и лихаво крещя на баба си на спирката, че на мен ми се прииска да го плесна зад врата. Хем ми беше жал за бабата, хем и за детето, че очевидно нещо куцаше там из основи.

1.Аз съм над 65 години - ти си длъжен да ми отстъпваш ред, длъжен да си държиш главата наведена - аз ще правя каквото си искам
2. Аз съм се размножила - кой/коя си ти да се мериш с мен?
3.Детето ми е малко - ще прави каквото си иска, защото веднъж ще бъде малко и безгрижно

Аха, те хората изведнъж на 65 или като забременеят стават нагли. На 64.9, преди бременността и след като детето стане на 5 са мили, учтиви и вежливи. Селски пиниз си е всички бременни, майки, жени шофьорки, пенсионери, кучкари, със скъпи коли, с кошници, с колела, с мотори, тодлъри, тинейджъри да са невъзпитани или селяни.

Светът е едно голямо село,тъй че всички в него сме ...

Тийновете са друга бира. Наистина са непоносими. 

Нашият домоуправител е точно от въпросните селяндури - над 70, с манталитета на старото поколение, че само заради възрастта всички са му длъжни, а не се вижда как крещи, обижда, прекъсва на втората дума и демонстрира такова свинско държание, че циганките по улицата могат да се засрамят.

Ирина, относно първоначалното ти включване по темата. Някой някъде каза ли, че майките с малки деца или бременните не са с предимство? Лично аз не видях подобно нещо. В случая, това на което повечето се подразниха, беше, че един човек помолил да мине пред нея, защото е бил с една малка покупка, в следствие, на което бе окачествен като селянин.
Аз самата съм бременна, със своите си болки и неразположения, честно да ти кажа, още не ми се е случило някой да ми отстъпки място на опашката или в автобуса, но осъзнавам, че и никой не ми е длъжен да го прави.

И по темата (до някъде поне), две неща, които не знам дали са селски, но пък много ме дразнят:

1. Да си хванал вирус и да кашляш върху всичко живо около теб. Поне една маска не е трудно да се сложи, стотинки са.

2. Когато изтичаш, едва ли не, избутвайки всичко живо в автобуса, за да се набуташ да седнеш до прозореца и да тръгнеш след 2 спирки да слизаш  и се налага отново да разбуташ народа.

Дори и "с предимство са" и "никой не е длъжен" си противоречат. За мен сме длъжни.
Но пък не ми се спори. 

Ми не сме длъжни.
Като бременна пращях от енергия и здраве, можех кросове да си правя из автобуса.
Сега, обаче, понякога така ме болят краката, имам шипове и на двете пети, че ще трябва с крик да ме вдигнат от седалката в автобуса, за да отстъпя място.

Хипотетично, всъщност ходя пеша на работа.

Никой на никого не е длъжен!
Всичко е въпрос на желание.

Мисля, че в детството са ни промили сериозно мозъците.
Всички бяха равни, но някои много по-равни от други.

То затова сега и други се пробват с "аз само да питам", "аз само с един продукт", "само за една бележка"...

преди близо двадесети пет-тридесет години имах съученик - тарикатче. Понеже в къщи имаме хубава библотеке, много обичаше да взима неща от нас и да чете, включително скъпо струтруващи енциклопедии. Проблемът бе, че като поискаш да се върнат и се уговориш за точен ден и час - него все го нямаше. Все бе "забравил". А живееше на две преки от нас. Как ведънъж не забрави да си поиска?
на всичкото отгоре взимаше книги, които често трябваха на родителите ми, а той не ги връщаше със седмици. По два-три пъти ходех да го гоня, а като му зъвнях на уречения ден - не вдигаше. А днеска, а утре - стане месец откакто сме се разбрали да върне някоя книга, а понякога е важно. Бях получил забрана да му давам определени книги и не бяха малко.
Накрая си развалихме отношенията, защото му казах в очите, че го смятам за използвач.
........

В студенските ми години най-медразни следният тарикатски номер:. Каня на рожден ден  20 човека с ясното съзнание, че няма да дойдат всички. помолих няколко пъти  всички които си имат причина да ми кажат поне седмица предварително, без да се стесняват - няма да се обидя, че не са са ме предпочели, а но не искам да хвърлям храна. ВСИЧКИ обещаха да дойдат, като съм ги питал поне 3-4 пъти. Накрая дойдоха около 7 човека.
Повечето  с обадиха в последния ден "болен съм" "изникна нещо" "Разбрах се и за друга ангажимент, в последния момент,  а теб те забравих". Селски номера.*
Една девойка ми каза, че е болна, след пет дни й се обадих на НЕЙНИЯ рожден ден  -  звучеше като здрава, и се беше в позната компания, където явно се веселеше.. ДА ми беше отказала директно, не ми е толкова обидно, а тези "селски номера" много са ме дразнили винаги.

*това да се договаряш с друг човек ден-два преди края на месеца, след като си поел вече някакъв ангажимент от началото на месеца, и за отменяш първоночално поетия ангажимент - и то в последния  момент, когато отсреща вече човеак си е направил плановете говори за сериозно неуважение към него. Нормалното в този случай е да отмениш новият ангажимент, а не старият

В детството ни учеха просто на човеколюбие и уважение.
Нищо повече.
Показваха ни, че като отстъпим мястото на бременната или възрастния, всъщност отстъпваме място на нас самите, като ни дойде времето и изпитаме същата нужда.
Днес промиването на мозъците е в пълен ход и ни докара до духовна нищета, от която се възмущаваме уж, но и я защитаваме, ако опре до собствения комфорт.

Последното ти изречение е тъпо клише, на което не си схванала значението.

съгласен съм. В детството ни учеха на елементарна морална етика и човеколюбие.
Да си длъжен на някого е нещо съвсем различно от това.
В последните 30 години църквата и интилегнцията бяха умишлено съсипани. Хората бяха доведени до "окаменяване на сърцето" до това човек за човека да  е вълк.

Чели ли сет "Тинтява" на В.Петров*

" ...но веднъж спирачките натиснал вече,
порива ми лоша мисъл изведнъж пресече.
вчера някой ми свали електромера
завчера един ме нагруби
откъде да зная може би
да е именно от тях и тоя?
и не спрях - и гледах до завоя
малкия човек да смалява.
а държеше китка от тинтява
и си казах леко огорчен,
утре ще си спомни той за мен
и на други
ще откаже своите услуги...."

*за първи път я прочетох в христоматия за литература в 7- клас - някъде 1996 г.