"Селски" номера и пинизи

Нищо лично, а колко жилищни зони си виждала обозначени като такива? Защото в момента дори не мога да се сетя къде съм виждала знак за жилищна зона. В моя квартал на входове и изходи, някои от тях бая булеварди, няма. На други улици има ограничение, надхвърлящо ограниченията в жилищната зона и т.н.

На времето имаше огромен знак за ограничение 20 на влизане в Меден рудник (Бургас). Не знам обаче стои ли още. Иначе, права си, не съм виждала. И честно казано, изобщо не знам какво е жилищна зона, по смисъла на това правило. За мен е абсурдно. Но се оказа, че имало такова ограничение. И аз си мислех, че 50 важи навсякъде в града.

Проблем нямаш, ако ти е важно

Чл. 62
В жилищната зона действат следните специални правила:
1. пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства;
2. водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голямаот 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствие за тяхното движение;
3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначенитеместа;
4. при излизане от жилищна зона на друг път, водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат участниците вдвижението, движещи се по него.


И между другото, няма изискване за знаци, ограничаващи скоростта. Има само изискване да е обозначена с този знак:



Другото се предполага, че всеки си го е прочел.

За мен селски пиниз е да караш в насрещното на еднопосочна улица и да присветваш на хората да ти направят път. Често ставам свидетел на такава наглост и то в центъра на София.

Мечтая да затворят центъра за коли един ден.

На касата на зоопарка.Пред мен две учителки,едната спори с касиерката,че щом води група от 20 деца има право да влезе безплатно.
Съжалих я,мъжът след мен им се развика накрая.

ГРУПОВО ПОСЕЩЕНИЕ (НАД 15 ЧОВЕКА)
 За ръководителя на групата: безплатно
 Деца до 3 години: безплатно
 От 3 до 18 години: 1 лев
 Над 18 години: 3 лева

Едната има право, другата - не. Да си разделят единия билет, по 2 лв. са

По морската тема.
Вчера се прибрахме от там. Не искам да прозвучи грубо, но руските туристи (мнозинството от тях) са ад. На първо четене за какво се сещам:


1. Ранна вечер. Пешеходна алея до пристанището. Минава един баща (руснак) с колело от онези с кошче на детенце в тях. Някъде след него кара по-големия му син. Мъж и жена двойка се разхождат покрай корабите и правят снимки с хубав апарат. Въпросното дете с колелото обаче си кара и си лапа мухи, така да се каже и буквално се натресе върху жената. Тя се сви, сякаш от болка, той си я заобиколи и си продължи. Баща му му се скара....да не би да си е счупил колелото....

2. В хотела, в който бяхме, бяхме сред малкото българи. Предимно англичани и руснаци са гостите. Има малко басейнче към хотела. Може би не съвсем малко, но в никой случай не е и голям басейн. Единствено руснаците идваха на него с един тон надуваеми играчки, хвърляха ги вътре, дори и да не ги ползват и реално, сякаш басейна си беше за тяхна употреба само. То не бяха дюшеци, надуваеми патици, фламинга и т.н. Просто не им пукаше, че и други хора искат да ползват този общ басейн.

3. Пазаруваме си една вечер в супермаркета там, три русначета (от нашия хотел бяха) без надзор (най-голямото може би беше на около 14) тичаха, бутаха, крещяха и с две думи направиха леш. Направи им се забележка, а те от своя страна се правеха, че не чуват.

4. Същте едната вечер решиха да гърмят пиратки под терасите на хората. (хотела е на спокойно и тихо място и си е за релакс, предимно възрастни хора и такива с малки дечица има там)


За това се сещам на този етап, но със сигурност пропускам нещо

А, спокойно караща каруца и по булевард "България" съм виждала. И то, в час пик.  

За руските туристи. Продавах сувенири една година на морето. На 50 руснака днес, 1-2 се държаха като нормални хора. Една си остави детето (4 годишно) да го гледаме за 20 минути. Не разбрах какво се случва. В първия момент помислих че се е напила и го изоставя. Бая бързо бягаше. Колежката ми обясни, че си било нормално за тях. На детето хич не му направи впечатление, че майка му я няма. Носиха ни плодове от блок масата, за да им правим отстъпки. Най-много се дразних на лагерници. 15-20 деца на по 12-13 години сами, вършеят в магазина. Отговорник, ако изобщо има такъв, седи пред магазина и си говори със сънародниците си. Децата вътре събарят всичко и крадат много. На 15, 5 си прибират в джоба. Тези, които не крадат имат задачата да те разсейват. Отговорни и те са наясно и за това не ходят с тях... Един си легна пред вратата на магазина да спи. А от сервитьорите какви неща съм чувала....

Селско изпълнение от Спиди.
В четвъртък пускам пратка до сина ми, който работи на морето. Днес пратката още не е доставена. Звъннах на телефона, за да разбера причината. Били превишили броя на пратките, затова моята чака. Ще я доставят другата седмица. Когато им казах, че това са техни вътрешни проблеми, които мен не ме засягат, онази на телефона отсреща ми затвори.
За толкова време и пеша щях да стигна дотам.

Претенциозен клиент десет минути се занимава да поръчва на продавачката разни видове сладолед. След него са родители с две малки деца. Десет минути бляха, а като им дойде реда започнаха да хъмкат и цъкат, чудейки се какъв точно сладолед искат. Щото витрината не беше пред тях дотогава, щеше да им избоде очите. И те откараха десет минути за две фунийки сладолед. Накрая вече смях ме напуши.

По темата "руснаци". Миналата седмица служебно в Москва, вървим трима, жената от групата диабетик. Изведнъж изпадна в диабетна криза. Случи се пред някаква улична количка за продажба на безалкохолни. Посегна и взе кен фанта. Ровех в чантата й за инсулин, колегата отваряше безалкохолното, а продавачката, жена на средна възраст, издърпа от ръцете му кенчето, ругаейки по възможно най- грозния начин, гледайки я с убийствен поглед и наричайки я " нахална дебела жена"!
И това, защото въпросната кутия била рекламна, тя щяла да даде друга.
Лично аз не разбрах драмата, колегите ми не разбират нито руски, нито славянски езици, слава богу.

Само това последното "слава богу" не го разбрах. Някаква гордост ли е, че не разбираш някакъв език?

Селски номер от днес. Връщам се от пазар, нося поне 10 торби. Последно влизам в зоомагазин, исках да проверя какъв Фронтлайн да си купя, за да напръскам срещу хлебарки. В зоомагазина продавачката и един клиент. Мъж, според мен около 60-те и нагоре, дори със слухово апаратче в ухото. Преди 30 години вероятно е хващал окото. Потънал в разговор с продавачката, обясняваше и какво куче има, донесено от не знам си къде, явно още е бебе. Задава безкрайни въпроси, дори жената му отговори, че трябва да се консултира с ветеринарен лекар за някои неща. Говори и обяснява, реши да вземе някакви хапчета и продължава да обяснява. Аз стоя с торбите. По едно време вече започна общи разговори за живота, аз си тръгнах. Бих съжалила продавачката, защото до нея стоеше недоядена кутия с обяд, но и тя не прояви грам желание да разбере да какво съм влязла, пък да си говори и до утре ако иска.

Гордост ли?! Имах предвид, че жената си спести неудобството да разбере епитетите с които беше засипана.