Болката от раздялата с любим човек

"...Но,не гледахме в една посока за бъдещето,плановете ни,желанията ни се различаваха..."- ето го ключовото изречение. По мое мнение тогава, когато има разминаване в желанията, приоритетите и визията за бъдещето, то продължаването на връзката е безпредметно. По добре сега, отколкото по нататък, когато евентуално сте създали семейство, деца и т.н. Тогава ще е още по-зле, защото ще останеш сама, излъгана и с дете, което ще расте без баща. Поне при мен така се развиха нещата и го казвам с цялата отговорност за думите си. Пожелавам ти успех и силна воля. И вярвам, че е за добро наистина.

И когато всичко отмине ще се чудиш, че си  писала тук...... "и че всичката тази болка си е заслужавала...." ........

Кураж,  ще се справиш. 

Благодаря ви!
В момента най-много ме мъчи въпроса-кога болката ще започне да избледнява,кога ще намалее?Но,знам че за всеки,преживял раздяла,тя е различна-при едни по кратка,при други по дълга..,зависи от много неща..Знам,че при мен ще мине много бавно,познавам се добре.Аз все още(след 3 месеца),дори не мога да повярвам,че вече го няма този мъж в живота ми,че не е мой любим,че трябва да го забравя...Но може би наистина ми трябва време...и всичко ще се нареди.Живея за мига, в който ще споделя тук с вас,че вече съм по добре!

Ох , тази тема ми е нелепа 
бели ядове , като чета други теми за разводи , дилеми , изневери , съмнения ... загуба на доверие  при вече сериозни връзки или семейства......ей там това е болка ...... 


Тъй че момичета чуствайте се късметлийки 

Да,има мноого по лоши неща и пред тях една такава раздяла е нещо незначително.Знам това и съм съгласна с теб Desss
Но има и болка и то силна,при раздялата с любим човек.И като чета споделените истории тук,разбирам,че има и други като мен,и други,които ги е боляло по същия начин.Това ме навежда на мисълта,че е нормално да ме боли,че не е признак на слабост,а си е една съвсем нормална човешка реакция.

Sweety_m отчасти те разбирам, въпреки че само ти знаеш как се гледа дете сама. Преди 4-5 години бях в подобно на твоето положение, с разликата, че бях сама и направих аборт без да се замислям, колко е редно или нередно. Знам, че в момента и аз съм в подобно положение на другата потребителка, драматизирам нещо, което се е случило отдавна и нито има връзка с настоящето, но си права, че като преминем към друг етап от живота си, много по-сериозен, тези неща ще ни се струват бели кахъри и ще имаме много по-сериозни проблеми. Като се замисля - целия живот на човека е ориентиран към търсенето на любовта - говоря и като си на 20-30 .. или пък 50. Никой не дава гаранция колко ще живееш с един човек и дали той е истинската ти любов, или пък ако е.. колко дълго ще живее за да е до теб и да се грижи за семейството си. Всичко може да се случи, живота е риск.
А за самотните родители - имам една приятелка от университета, забременя в 4-ти курс и роди. Сега си гледа детето, семейството й помага. Не знам как се реши на тази крачка и роди, при все че и при нея стана случайно и е сама, но всеки сам си решава.
Сега ако си била омъжена, дете и впоследствие сте се разделили е друго нещо, тогава не знам. Но моята приятелка никога не говори за "мъжа", по снимки във фейсбук виждам всички други, но не и "приятелят" й, преди време като засягах темата я отбягвашр или казваше, че работи в чужбина, което ме навежда на мисълта, че тези жени се срамуват от това, че гледат сами децата си, а напротив - това е истинска смелост, да отгледаш едно човече сам/а, без или с минимална подкрепа на другия родител.

не си права curse   аз забременях и в третия месец, бащата ме изостави. Много го обичах, и доста време отказвах да приема, че това ми се случва, а трябваше да мисля и за бъдещото си дете.
Никога не съм се срамувала, че родих и отглеждам детето си сама, по скоро ме болеше да говоря за него в началото.
Та твоята позната, как да говори за таткото, като едва ли е изживяла приятни неща
Кое е срамното в случая, че не се сещам

Камъчка,възхищавам ти се!
Колко ли сила се изисква,за да преодолее човек болка,като твоята..Само ти си знаеш,как те е боляло..Как искам и аз да стана по силна,да не съм толкова чувствителна,защото живота поднася много изненади и никой не е застрахован от нищо.
По силните характери,обаче се справят много по лесно..

аз не съм силен характер напротив, изживях нещата много трагично, помогнаха ми момичетата от подфорума - родители, отглеждащи сами децата си 
Вече зная, че всяка раздяла е за добро, че Господ ни предпазва от хора, които не са за нас, както и да звуча сега. Аз разбрах доста неща за човека, който смятах за най- голямата си любов, вярно доста късно , но по- добре късно отколкото никога.
На всички желая да сме здрави, болката си е болка, аз все още я изпитвам понякога, но така е - плащаме с късчета от душата си понякога

Камъчка... абсолютно си права за това. Господ си знае работата и някои неща се случват именно за по-добро. Да се осъзнаем, че това не е правилния човек за нас, колкото и да ни боли и да продължим напред. И аз дълго време отказвах да приема действителността, докато накрая обстоятелствата не го изискаха. Няма по-луд и влюбчив човек от мене... .
Наистина добре, че е този форум иначе и аз щях да си говоря сама, като изкукала... хаха.
Иначе за детето.. винаги ще се намери втори баща след време.. в това съм убедена и пак ще имаш семейство (ако го искаш де). Човек винаги намира подходящия човек в даден етап от живота си за да запълни празнината, оставена от предишния. С мен поне е така.

Характер се изгражда.
Останалото е оправдание..

Камъчка,   

Мила, никой не твърди, че ще е лесно. Понякога болката се връща и ВИНАГИ те сварва неподготвена Не е приятно. Аз вече имам 10 месеца зад гърба си и нова връзка, а има дни когато ми е много тъпо. Важното е да осъзнаеш защо ти е гадно.
Аз се разчепках до кокал, анализирах се до кръв... Болезнено си беше, но установих, че накрая съм обичала повече кучето ни, отколкото приятелят ми. Установих, че ми липсва по-скоро идеята за идеалната връзка, която си бях изградила в главата, отколкото пародията, в която живеех. Установих, че ме боли повече за годините, които бях пропиляла в надежди и мечти, отколкото за физическата раздяла. Установих, че въпреки болката изпитвам облекчение, че е свършило и че психически се чувствам много по-добре и съм в пъти по-стабилна. Установих, че болката от това, че живота ми не е протекъл според очакванията и плановете ми е по-голяма от тази от раздялата.
Както казах - все още има моменти/часове/дни, в които ми е гадно, но вече знам защо. И знам, че няма достатъчно добра причина да се върна там. Дори не мога да се сетя за причина да му се обадя или поне да се поинтересувам как е. Уча се да не правя планове и да нямам големи очаквания - може да звучи гадно, но всъщност е освобождаващо. Когато не се стремиш непрекъснато към някакво съвършенство, установяваш, че съвършенството може да е навсякъде и наистина се радваш на малките неща
В общи линии мога да те посъветвам да се държиш. Ще отмине постепенно. Ако сега се сещаш за него 2 пъти в месеца, после ще стане веднъж месечно, после веднъж на 2 месеца и така, докато не остане един блед спомен, които ще изплува само когато трябва да даваш съвети на децата си 

Много ти благодаря!
Всички тези твои мисли са и мои мисли..И сякаш станах по силна..Сякаш наистина колкото и да боли,човек с времето започва да свиква с тази болка..Отначало всеки си мисли,че няма да може да живее без този човек,но може...И пак се храни и пак спи и пак се усмихва,въпреки болката...
На моменти ми е много тъжно,много мъчно,много ми липсва..,но знам,че и това ще мине,трябва време...

миличка знам само че ако беше..истинския..човек за теб нямяше да позволи да си отидеш-не си струва .наплачи се хубаво и го ..пусни..да си отиде

Направо ми се насълзиха очите,все едно аз съм го писала....както казах по-напред в темата и аз преживях ужасна раздяла с човек,с който мислех,че ще имаме семейство. Е, 2 месеца по-късно мога да кажа,че не ми липсва ТОЙ,а идеята за перфектната връзка и хубав живот...идеята за това да си обичан и да има някой,с който да изживееш мечтите си. А самия той като човек дори осъзнах,че не е нищо особено- да,има много качества,но още стотици мъже ги имат също!
Има дни,в които ми е ужасно самотно,плача и ми е празно....но вече знам,че не е заради НЕГО,а заради идеята,че съм сама,че няма с кой да си споделя деня и до кой да заспивам. И си казвам,че трябва ме крепи мисълта,че един ден ще дойде такъв човек,ще дойде следващия..и ще остане  изпадах в депресивни състояния,но месеци след раздялата знам,че не е той причината,а това,че не живея така,както съм си представяла и планирала.