Болката от раздялата с любим човек

Не го приемай лично.
Не е до тъпота/умнота, а до "поглед".
Представи си, че вървиш по улицата, гладна си и виждаш бананова обелка.Навеждаш се, взимаш, но!Не става за ядене.Хвърляш.Минаваш на следващата улица, виждаш нова бананова кора, пак я взимаш, и пак-греда, пак оставаш гладна.Минаваш на трета улица, повтаряш пак същото.Колко бананови обелки трябва да провериш (изглеждат все еднакво), за да се убедиш, че или трябва да си останеш гладна, или трябва да изядеш кората?
Когато повтаряш все едно и също (което особено силно важи за хората и човешките отношения), няма как да очакваш да се получи нещо различно.
На втората улица, вместо пак да се наведеш за обелката, просто я подмини или я хвърли в коша.
И ако искаш да се нахраниш, особено с нещо качествено, просто смени "посоката".

Много правилно.
След като той почти директно ти е казал, че вече няма чувства, нищо от живота му не те вълнува, ако искаш по-бързо да продължиш напред.
И един (непоискан) съвет:В никакъв случай не се опитвай да се "прекрояваш", за да угаждаш на следващия.Той те е харесал такава, каквато си, обикнал те е такава каквато си, значи напълно е възможно да те обича и занапред такава, каквато си.
Да, най-вероятно всеки мъж ще се опита да те "промени" според някакви свои стереотипи.Не се поддавай.Превърне ли те в това, което той иска, ще му станеш скучна и безинтересна.И пак ще се стигне до "не знам защо, но не съм щастлив"...
Бъди себе си, винаги.
Да се "префасонираш" заради мъж, никога не води до добър резултат.Никога.

Съгласна. Според мен, когато се започне с претенциите към личността на човека, която не те засяга пряко, любов вече няма.
Едно е да кажеш "не искам да ме лъжеш", друго е "искам да ходиш на фитнес". В единия случай касае отношенията, в другия е част от поредица недоволства. Що се обличаш така, що работиш това, що не правиш онака.

Благодаря ви за хубавите думи!

Не мисля, че се е опитвал съвсем да ме промени. По-скоро не му е било ОК и се е чудил какво го дразни. Не знам.
Не съм ОК да променям себе си. От друга страна смятам, че в една връзка е нормално да се понагаждаме с другия. Нищо кардинално де. В случая умората от ежедневието според мен си е казала думата при мен, но на него не му харесва. Е, ок, ама не съм вече студентка и не ми е най-големият проблем колко ще имам на контролното утре. Животът стана по-различен, малко по-тежък. Явно и аз съм се угрижила и вече не съм му била забавна компания вкъщи.

Аз не знам как да го преодолея... вече 6 месеца не мога да изляза от дупката...пробвах с психолози, с медитация... не ми се получава, ефектът беше за малко.
Спрях да го търся, да му пиша.... до онзи ден, той естествено нищо не ми отговори.
Не мога да си обясня как най-близкият ми човек ме игнорира и ме захвърли... и как твърдеше, че ме обича, а повече не се сети за мен, здрава ли съм, жива ли съм 😐😐😐

Ще се оправиш, когато за себе си приемеш, че раздялата е окончателна и няма връщане назад. С поведението си показваш, че още се надяваш да се съберете, което той, с мълчанието си, показва, че не желае. Просто го пусни в мислите си. Стискам ти палци! ПП: Има голяма вероятност за този период да е започнал да се среща с друга и това е още една причина да не ти отговаря. Пробвала си, повече не го търси.

Никоя жена не заслужава да плаче или да бъде разплаквана от мъж...Ако я обичал,ще се раздели с нея с уважение и хубави спомени.но не и с болка и разочарование за нейна сметка..Когато Егото в раздялата е по-силно от Любовта в началото-значи човека не си заслужава..не само да бъде обичан/а от нас,но и да бъдем обичан/а от този човек..

Кратък, но много верен пост! Дори нямам какво да добавя.

Emerald, работата на партньора не е да забавлява другия. А да е интересен и да са си интересни взаимно и заедно.

А, скорошен ъпдейт от мен: Мярнах другата (уж нова и от 1-2 седмици). И по колата разбрах, че хич не е чак толкова нова, защото тая кола съм я виждала, като уж е излизал с приятели. Но винаги е било отдалеч и не съм виждала шофьора.

Здраве да е.

Помага ми все пак с изнасянето, че наех необзаведен апартамент и ми трябваше помощ за някои неща, а това му е в областта на работата. Държим се цивилизовано. От време на време ми се свива буца в гърлото, ама все по-рядко става. Съвземам се някак си сега, като се изнесох. След няколко дни съвсем няма да се виждам с него.
Благодарна съм за близките и приятелите ми, които наистина са ми страшна опора.
Благодаря ви и на вас за виртуалната подкрепа.

Добре дошла в хубава част от живота ти:)

Който прави другия на идиот, заслужава игнор. Лично мнение. Очевидно не е "нова", аз не бих приела помощ от такъв човек. Но ти си знаеш най- добре. Виртуална прегръдка от мен. : ))

П.П. Едно време се говореше за жените, че не пускали стария клон, ама мъжете станаха големи к**ви нещо.

Catcher, най-лесно ще станат нещата той да ми помогне. Иначе съм зависима от майстори, а тъкмо почнах нова работа и не мога да си позволя да излизам през деня.
Не се чувствам зле от това, че ми помага. В интерес на истината и аз още му помагам за някои неща около бизнеса му. Просто ще отнеме време въобще да ги прехвърли на някого. Хич не ми се иска да се разделяме с панаири. Достатъчно време сме били опора един за друг, че сега да се правим на луди. Ненужно ми се струва. Че е приключило всичко и че е гадна ситуацията - факт. Не искам обаче да я влошавам допълнително с драми. Нямам нерви за такива неща.

Хич не е нова тази според мен. :/

Така е, ти си имаш своя живот и разбирания, не исках да навлизам в личното ти пространство
Просто се подразних какви са тарикати някои.

Много болно ми става и яд ме хваща като чета какви страдания страдаме за хора, които не винаги си струват и най-често си продължават напред с лекота без никак да им на тежи. Днес с нея, утре с другата, керванът си върви, важното е да няма празно.
Аз доде се наплача и настрадам бившия ми не помни как се казвам вече.
Не мога да повярвам колко е несправедливо чувствителни и емпатични хора да понасят толкова трудно и болезнено раздялата, а дебелокожите им и себични бивши си плуват най-спокойно през морето на живота и със сигурност не четат форуми.
Ще ми се да се само убедя, че добротата ще бъде възнаградена, ще ми се да вярвам в това... Но понякога просто завиждам на такива тапири и искам да бях като тях. 😈
И аз се разделих скоро и още не съм си събрала парчетата от душата. Но напоследък преобладаващото чувство е гняв, яд и леко отвращение към личността на бившия ми и нечистоплътното му поведение в отношенията, както и към моята слабост и неувереност да го толерирам и търся толкова много години 🙄. Четох някъде, че гневът е емоцията която може да ни избави от унинието и депресията...  Това и приемането, че всичко е свършило.
Пожелавам си и на всички да срещнем скоро хора, с които да сме щастливи заедно и заради които да се стремим да станем самите ние по-добри.

Не си пожелавай да ставаш като тях. Просто осъзнай, че ако наред с качествата, които изброи, не се отстояваш със самочувствие, ще привличаш тапири. Тъй че по- смело : )