Деца на работното място

  • 5 643
  • 70
# 15
До 7 г. съм водила само в краен случай. Нямам проблем с шефа, имам самостоятелна стая, но лично на мен неговото присъствие ми идва в повече - все пак е дете и трябва да му се обръща някакво внимание, а това ме разсейва и ангажира допълнително. Не мисля, че е пречил на колегите - по скоро ги забавляваше и леко разваляше трудовата дисциплина  Laughing.
Сега вече големият е достатъчно голям, за да не разбера за присъствието му с часове, особено като има интернет под ръка. За малкия, каквато е лудетина - просто абсурд.
Виж целия пост
# 16
При нас няма проблеми - за малко, за цял ден, бебета, деца, партньори - всички са добре дошли  Crazy Crazy Crazy
Първия ми работен ден влизам, посреща ме шефката, води ме в кухнята да пием кафе, заварвам един колега как топли вода за АМ и жена му как гушка 3 месечно бебе. Аз Shocked После бебето го водиха с проходилка в офиса, търчеше насам-натам. Шефката води племенниците си лятото. Въобще парти  Mr. Green Онзи ден отидох да се видим да говорим за моето връщане и на единия колега беше там детето, скъсаха се да се гонят с моето бебе. Иначе на по-големите даваме да рисуват в някоя конферентна зала, включваме им компютър за игри...Единият от колегите има първокласник, той домашни пишеше...
Не бих казала, че ни пречат особено децата, защото нашите проекти бяха много лежерни по 2-3 седмици и после голям зор десетина дни...Не щото ние така блеем, а защото винаги така в края на срока ни даваха нужната информация и задачи  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 17
Въпросът е прекалено общ. Адски зависи от работата и възрастта на детето. Ето например аз работех в контакт център, където колкото и да е голямо детето и каквото и да е отношението на шефа няма как.
Сега работя в детската занималня към училището на сина ми където само аз определям кое как ще става и съответно познайте дали го водя, имайки предвид че половината деца от неговата група са записани Laughing
Виж целия пост
# 18
Аз често висях на работноо място на майка ми като дете, тя работеше в администрацията на държавен университет. Не обичаше да идвам там, явно съм ѝ пречила все пак.

В нашия офис е изключено да заведа дете.
Виж целия пост
# 19
При майка ми не съм висяла. При баща ми и баба ми - да, бяха банкови служители. Що Рали съм играла на баща ми на компютъра Crazy И Принца на Персия  Simple Smile
Виж целия пост
# 20
Аз си спомням, че пишех някакви думички с един пръст на Word 5. И Solitaire редях.

Баща ми работеше в БАН, т.е. работеше си от вкъщи предимно. Водеше ме със себе си, когато си получаваше заплатата и аз му търсех фиша сред другите, разпилени на масата.  Laughing
Виж целия пост
# 21
Бих могла да водя дъщеря си в офиса, но на нея ще й е скучно и само ще се нервираме взаимно. Добре, че засега не се е налагало. Идвала е с мъжа ми в обедната ми почивка и сме хапвали в кабинета ми.

Може да се каже, че съм израснала в работата на баба ми и имам прекрасни спомени от там. Тя работеше като акушер-гинеколог в един много голям завод, с 99 % служители от женски пол. Имаше  здравен пункт, общо 4 кабинета в отделно крило и след училище ходех при нея. Обядвахме в столовата, където готвеха фантастично и разнообразно, после си играех или се разхождах къде ли не из завода - при телефонистката, при магазинерката, при библиотекарката, при говорителката по радиоточката.  Mr. Green Всички ме познаваха и знаеха, че съм внучката на акушерката. По някое време си научавах уроците, баба ми ме препитваше и ставаше време да се прибираме вкъщи. Много хубави времена бяха.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 22
При нас няма проблеми - за малко, за цял ден, бебета, деца, партньори - всички са добре дошли  Crazy Crazy Crazy
Първия ми работен ден влизам, посреща ме шефката, води ме в кухнята да пием кафе, заварвам един колега как топли вода за АМ и жена му как гушка 3 месечно бебе. Аз Shocked После бебето го водиха с проходилка в офиса, търчеше насам-натам. Шефката води племенниците си лятото. Въобще парти  Mr. Green Онзи ден отидох да се видим да говорим за моето връщане и на единия колега беше там детето, скъсаха се да се гонят с моето бебе. Иначе на по-големите даваме да рисуват в някоя конферентна зала, включваме им компютър за игри...Единият от колегите има първокласник, той домашни пишеше...
Не бих казала, че ни пречат особено децата, защото нашите проекти бяха много лежерни по 2-3 седмици и после голям зор десетина дни...Не щото ние така блеем, а защото винаги така в края на срока ни даваха нужната информация и задачи  Rolling Eyes
Това е всичко друго, но не и работна обстановка. Мое мнение, аз не бих могла да работя по този начин.
Виж целия пост
# 23
Мен ме втриса, защото другата седмица ще се наложи да е при мен през по-голямата част от деня.
Виж целия пост
# 24
То и мен биха ме дразнили, ако просто така се водят. Но обикновено няма друга възможност. Водила съм сина си за  2 часа след ясла 2 или 3 пъти. По принцип той не седи, не рисува, не си човърка нещо на едно място, а обикаля и все трябва да го дебна къде е. Шефовете като цяло не се интересуват , защото рядко минават край нас. Един път една колежка ми каза- ама я си води детето, какво го мъчиш тук ooooh! Явно не й минава през ум, че няма друга възможност.
Като по-голям- 4 годишен 2-3 пъти пак го вземах с мен за цял ден. Ходеше из другите стаи, но пак скучаеше.
Виж целия пост
# 25
Колежката си води най-редовно отрочето, което пък предявява претенции, че му пречим да си гледа филмчетата. Лудницата е пълна и то не заради детето, както се досещате, а заради майка му. Като ще стои постоянно, поне да го инструктира да не пее, вие, тича, говори силно и т.н. Опитвам се да проведа телефонен разговор с шефа, а чувам само "Иууууу, тъ-тъ-тъ-тъ" (някакво животно летеше и издаваше такива звуци  Mr. Green).
Виж целия пост
# 26
Моето идва. Рядко - когато съм на зор. Примерно: болнични сме, ама детето пред оправяне, а работата не чака, трябва да сляза за 2-3 часа до офиса. Нямаме неработещи баби и други помощни варианти.
Не е шумна, не пречи на другите, шефове да се оплакват - няма, но на мен ми пречи - все да й намеря занимание, все нещо идва да ме пита, а работата ми изисква концентрация (особено когато разполагам с ограничено време). Нося активни карти, материали за рисуване, гледа филмчета и слуша аудиоприказки на свободните компютри, яде, но бързо й омръзва и затова гледам да са по-кратки тези моменти.
И чужди деца са идвали, включително по-буйни - те пък съвсем не ми пречат, слагам слушалки, концентрирам се и не ги забелязвам изобщо.

По соца и аз много ходех в офиса (тогава нещо друго му викаха Simple Smile) на моята майка, но не съм забелязала много да се работеше през това време - винаги имаше поне 1 възрастен да се занимава само с мен, разхождаха ме по етажите, пиеха се кафета... Сега не е така.




Виж целия пост
# 27
Винаги са с мен, но аз съм си сам шеф, при това имам детска школа и при това във всеки офис имат по една отделна стая за тях, за да не пречат на часовете на останалите.

Когато обаче съм с тях и имам да свърша някава работа, тип офисна - на компютър, с докменти и телефони, не ми се получава. Сега като са и двама - съвсем. Единият ако спи, другият нещо иска. Оправям се, но върша работата по малко, на парче, с трудности. Ако искаш да работиш пълноценно, децата нямат място наоколо. А ако си в офис с други хора пък според мен съвсем не е редно да поставяш колегите си в такава ситуация.
Виж целия пост
# 28
Налагало се е, водила съм ги. Но гледам да не го правя. Първо, защото децата са си деца. Не можеш да кажеш - стой сега и не мърдай. Все нещо ще искат, ще ходят, ще пипат. Пречат и на мен и на колегите. Ако е наложително - да, но само в най-краен случай. Децата са си деца, нямат място в офиса.
Виж целия пост
# 29
Работя в софтуерна фирма. Водила съм си децата, но в Германия. Докато работех в БГ бяха прекалено малки и не ми се е налагало.
В интерес на истината съм на 50% работоспособна, когато детето е при мен. Дори да седи да рисува или да си пише домашни, все ще има за какво да ме пита и разконцентрира.
Водя ги само в извънредни случаи и за не повече от 2 часа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия