Деца на работното място

На предната работа доста пъти съм я водила и не съм имала проблеми, пък и офисът беше голям и позволяваше. Даже като градинарче  беше изкарала по половин ден на работа с мен, когато беше онази прословута  стачка на учителите преди няколко години. 

Водя го, тъй като работя от обяд нататък и няма кой да го гледа.
Работя сама и той не ми пречи, пък и никой досега не ми е правил проблем за присъствието му.
Той не ми пречи никак, разбрано и добро хлапе е.

Преди аз да имам деца се е случвало колежки да водят своите в офиса. Обикновено в почивен за градината ден. Всички им се радвахме и ги занимавахме дружно, въпреки че работата ни беше много натоварена и обстановката изнервена. Но само в офисите. Жените от производството не водеха децата си, защото зоната с машини е забранена за външни лица.
Шефът ни също се радваше на децата, но наистина се е случвало рядко.
Като дете редовно ходех в работата на майка си и на баба си.
Предполагам има работни места, където не е приемливо да стоят деца.

Водила съм щерката с мен на работа - не са ми правили проблеми, но тя ми пречи - става й скучно и почва да се чуди, какво да прави, а аз не мога да си върша работата... Правя го само в краен случай 

Носих лаптопа от вкъщи, книжки за оцветяване - така се запазваше мир и спокойствие. 

И аз нося лаптоп+хартия и флумастри за рисуване, карти Уно.
Бе не ги обичам тези моменти, защото не е особено лесно да работиш и да играеш с детето.

Носих лаптоп, таблет, карти уно, карти със задачки, играчки, книжки за оцветяване, на 3-я час ми се беше качила на главата...

Много зависи от работата. Има професии, при които просто не може. И от самото дете зависи също, разбира се. Така общо да обсъждаме дали може или не може - няма как.

Не съм я водила. Бих, ако нямам друг избор, но ми е ясно, че няма да се толерира.  

Идвали са с ММ да ме взимат като приключвам и ме изчакват за не повече от 15-20 минути. На мен ми действа разсейващо, тя обикаля, пита и говори .

Може би ако се наложи да стои за по-дълго трябва наистина да взема книжки, моливи и занимавки.  

Ами аз работя в офис и детето по никакъв начин не ми пречи на работата, сяда си и си рисува нещо. Рядко се е налагало да стои при мен и е било най-много за 1-2 часа. Но от разговора с шефа  ми стана ясно, че на него не му е особено приятно, не знам по какви причини.

Зависи както от работата, така и от шефа, и от детето.
Дъщеря си съм водила 2-3 пъти в бившата ми работа, тя е много кротка и имах самостоятелен кабинет, съответно не е пречила на никого.
В сегашния ми офис, освен че не е разрешено да се водят деца, не е и подходящо - голямо помещение тип "оупън спейс", с много колеги и синът ми не би издържал да стои 8 часа на едно място.

Да водя го.Но аз съм зам .шеф на неголяма частна фирма и няма кой да ми направи забележка.Водя в краен случай.Само когато шефа отсъства/почивки ,семинари.../ и градината не работи.Ако градината не работи и шефа е на работа търся гледачка.Не ми е удобно да го правя.
А иначе проблеми никакви.Той има къде да играе.Гледат го всички от работници и работнички,шофьори ,охрана до колегите от офиса.

Според мен децата нямат място в офисите на родителите. Ако е за 5 минути, ок. Дразнят ме всички, които си водят децата, защото ми пречат на работата.

До 7 г. съм водила само в краен случай. Нямам проблем с шефа, имам самостоятелна стая, но лично на мен неговото присъствие ми идва в повече - все пак е дете и трябва да му се обръща някакво внимание, а това ме разсейва и ангажира допълнително. Не мисля, че е пречил на колегите - по скоро ги забавляваше и леко разваляше трудовата дисциплина  .
Сега вече големият е достатъчно голям, за да не разбера за присъствието му с часове, особено като има интернет под ръка. За малкия, каквато е лудетина - просто абсурд.

При нас няма проблеми - за малко, за цял ден, бебета, деца, партньори - всички са добре дошли  
Първия ми работен ден влизам, посреща ме шефката, води ме в кухнята да пием кафе, заварвам един колега как топли вода за АМ и жена му как гушка 3 месечно бебе. Аз После бебето го водиха с проходилка в офиса, търчеше насам-натам. Шефката води племенниците си лятото. Въобще парти   Онзи ден отидох да се видим да говорим за моето връщане и на единия колега беше там детето, скъсаха се да се гонят с моето бебе. Иначе на по-големите даваме да рисуват в някоя конферентна зала, включваме им компютър за игри...Единият от колегите има първокласник, той домашни пишеше...
Не бих казала, че ни пречат особено децата, защото нашите проекти бяха много лежерни по 2-3 седмици и после голям зор десетина дни...Не щото ние така блеем, а защото винаги така в края на срока ни даваха нужната информация и задачи  

Въпросът е прекалено общ. Адски зависи от работата и възрастта на детето. Ето например аз работех в контакт център, където колкото и да е голямо детето и каквото и да е отношението на шефа няма как.
Сега работя в детската занималня към училището на сина ми където само аз определям кое как ще става и съответно познайте дали го водя, имайки предвид че половината деца от неговата група са записани

Аз често висях на работноо място на майка ми като дете, тя работеше в администрацията на държавен университет. Не обичаше да идвам там, явно съм ѝ пречила все пак.

В нашия офис е изключено да заведа дете.

При майка ми не съм висяла. При баща ми и баба ми - да, бяха банкови служители. Що Рали съм играла на баща ми на компютъра И Принца на Персия 

Аз си спомням, че пишех някакви думички с един пръст на Word 5. И Solitaire редях.

Баща ми работеше в БАН, т.е. работеше си от вкъщи предимно. Водеше ме със себе си, когато си получаваше заплатата и аз му търсех фиша сред другите, разпилени на масата. 

Бих могла да водя дъщеря си в офиса, но на нея ще й е скучно и само ще се нервираме взаимно. Добре, че засега не се е налагало. Идвала е с мъжа ми в обедната ми почивка и сме хапвали в кабинета ми.

Може да се каже, че съм израснала в работата на баба ми и имам прекрасни спомени от там. Тя работеше като акушер-гинеколог в един много голям завод, с 99 % служители от женски пол. Имаше  здравен пункт, общо 4 кабинета в отделно крило и след училище ходех при нея. Обядвахме в столовата, където готвеха фантастично и разнообразно, после си играех или се разхождах къде ли не из завода - при телефонистката, при магазинерката, при библиотекарката, при говорителката по радиоточката.  Всички ме познаваха и знаеха, че съм внучката на акушерката. По някое време си научавах уроците, баба ми ме препитваше и ставаше време да се прибираме вкъщи. Много хубави времена бяха. 

Това е всичко друго, но не и работна обстановка. Мое мнение, аз не бих могла да работя по този начин.

Мен ме втриса, защото другата седмица ще се наложи да е при мен през по-голямата част от деня.

То и мен биха ме дразнили, ако просто така се водят. Но обикновено няма друга възможност. Водила съм сина си за  2 часа след ясла 2 или 3 пъти. По принцип той не седи, не рисува, не си човърка нещо на едно място, а обикаля и все трябва да го дебна къде е. Шефовете като цяло не се интересуват , защото рядко минават край нас. Един път една колежка ми каза- ама я си води детето, какво го мъчиш тук Явно не й минава през ум, че няма друга възможност.
Като по-голям- 4 годишен 2-3 пъти пак го вземах с мен за цял ден. Ходеше из другите стаи, но пак скучаеше.

Колежката си води най-редовно отрочето, което пък предявява претенции, че му пречим да си гледа филмчетата. Лудницата е пълна и то не заради детето, както се досещате, а заради майка му. Като ще стои постоянно, поне да го инструктира да не пее, вие, тича, говори силно и т.н. Опитвам се да проведа телефонен разговор с шефа, а чувам само "Иууууу, тъ-тъ-тъ-тъ" (някакво животно летеше и издаваше такива звуци  ).

Моето идва. Рядко - когато съм на зор. Примерно: болнични сме, ама детето пред оправяне, а работата не чака, трябва да сляза за 2-3 часа до офиса. Нямаме неработещи баби и други помощни варианти.
Не е шумна, не пречи на другите, шефове да се оплакват - няма, но на мен ми пречи - все да й намеря занимание, все нещо идва да ме пита, а работата ми изисква концентрация (особено когато разполагам с ограничено време). Нося активни карти, материали за рисуване, гледа филмчета и слуша аудиоприказки на свободните компютри, яде, но бързо й омръзва и затова гледам да са по-кратки тези моменти.
И чужди деца са идвали, включително по-буйни - те пък съвсем не ми пречат, слагам слушалки, концентрирам се и не ги забелязвам изобщо.

По соца и аз много ходех в офиса (тогава нещо друго му викаха ) на моята майка, но не съм забелязала много да се работеше през това време - винаги имаше поне 1 възрастен да се занимава само с мен, разхождаха ме по етажите, пиеха се кафета... Сега не е така.

Винаги са с мен, но аз съм си сам шеф, при това имам детска школа и при това във всеки офис имат по една отделна стая за тях, за да не пречат на часовете на останалите.

Когато обаче съм с тях и имам да свърша някава работа, тип офисна - на компютър, с докменти и телефони, не ми се получава. Сега като са и двама - съвсем. Единият ако спи, другият нещо иска. Оправям се, но върша работата по малко, на парче, с трудности. Ако искаш да работиш пълноценно, децата нямат място наоколо. А ако си в офис с други хора пък според мен съвсем не е редно да поставяш колегите си в такава ситуация.

Налагало се е, водила съм ги. Но гледам да не го правя. Първо, защото децата са си деца. Не можеш да кажеш - стой сега и не мърдай. Все нещо ще искат, ще ходят, ще пипат. Пречат и на мен и на колегите. Ако е наложително - да, но само в най-краен случай. Децата са си деца, нямат място в офиса.

Работя в софтуерна фирма. Водила съм си децата, но в Германия. Докато работех в БГ бяха прекалено малки и не ми се е налагало.
В интерес на истината съм на 50% работоспособна, когато детето е при мен. Дори да седи да рисува или да си пише домашни, все ще има за какво да ме пита и разконцентрира.
Водя ги само в извънредни случаи и за не повече от 2 часа.

Синът ми съм го взимала в офиса не повече от 3 пъти. И това в случаите, когато ми се е налагало да отида за няколко часа в събота. През седмицата не е идвал с мен; не смятам, че е удачно.

На мен също рядко ми се случва да взема голямата, но тя не обича да идва с мен, защото знае, че трябва да ми пази тишина. Иначе с шефа нямам проблем, аз съм сама в офиса, а тя се старае да не ми пречи... много. 
Шефа ми пък има 3 деца и когато някое от неговите дойде, тогава си личи - най вече по разпилянаха офис хартия с нащракани печати, телбод и каквото се сетиш.
Моята като дойде, най-много да разпилее храна навсякъде и да ми налепи няколко рисунки по стените (после ми става много мило като ги погледна)
И с бебето съм ходила, ама съм си вземала и бавачката, че то си иска дундуркане.
Абе като цяло децата не ми пречат, да са живи и здрави, обичам да са покрай мен.

Зависи от работното място. Някъде е просто абсурд да се заведе дете. 

Да, разбира се, зависи от работното място, за това питах при вас как е.
Макар че, моите баби и дядовци едно време работеха в заводи и аз пак съм била там (някои от машините ми се струваха мнооого страшни  ) А единият ми дядо караше багер и аз бях наредена в кабинката, докато работеше 

Уф, само като помисля за ваканция и ме втриса. Работя в собствена фирма, т.е. съдружник съм, но работата изисква много внимание и съсреодоточаване, което няма как да се случи с дете. Водила съм децата и един по един - когато се е налагало и двамата заедно - голям екшън е. Уж гледат филмчета, играят, рисуват, но аз тамън се замисля как е правилно да напиша нещо и те ме питат нещо или пък се разхилят дружно или нещо друго. А и бързо им писва да стоят на затворено и да пазят тишина. Не ми е хоби, но понякога се налага да ги взимам на работа, като няма баби на разположение така е.

Много обичах да ходя на работа с майка ми или баща ми- изобщо не ми беше скучно, напротив - интересно Моята дъщеря я водя рядко, тъй като присъствието й ме разсейва. Случвало се е само, когато няма на кого да я оставя, и то за не повече от час

Като бях малка всички деца бяха ходили на работата на майките и на бащите си, а аз не бях, защото моите работеха на място, където достъпът беше особено силно контролиран. И много ме беше яд.   

Големият е идвал с мен 2,3 пъти, но за съвсем малко време. Не си представям да издържи цял работен ден. Той не може две минути да застане на едно място, камо ли 8 часа. Колежка редовно води детето си по цял ден и направо ми става жал за това дете. То така се изнервя от затвореното пространство, че накрая става дори агресивно. Удря я и крещи. Не знам защо го води като има на кой да го оставя, но всеки път положението е много изнервящо за всички.

Абсолютно! 
Като бях малка, майка ми и баща ми работеха във военен завод Хан Крум, Търговище.
Баща ми на струг, а майка ми на танковете.
Помня, че мама веднъж ме заведе на работа с нея. Аз уж бях кротко дете, но не обичах да спя на обяд. Помня, че ме сложиха да легна някъде, обаче ми беше твърдо и неудобно, много се въртях, накрая паднах и си ударих главата. Обикаляла съм го на шир и на длъж тоя завод, леля ми и свако ми също работеха там.

Тогава явно не е имало отдел БЗР, защото е опасно да се разхожда дете в завод.
 

Всъщност понякога и на моята малка принцеса и се налага понякога да дойде в класната стая при учениците ми. И аз понеже уча 4 клас тя само се овърта насам-натам и гледа учудено. Не за първи път я водя там. Когато идва всички я посрещат с усмивки и прегръдки. Давам и да седне на някой свободен чин и да чете от читанката на по-големите.  И все пак мисля,че понякога е необходимо да вземеш детето със себе си,когато е само или пък просто е много любопитно и иска да разгледа.

Водила съм я няколко пъти в офиса, но работим семейно и е било във време, в което не е натоварено и дори и да пречи, няма да е проблем.
Един път ми е и помагала в сортирането на папки, химикали и т.н., които подготвяхме за едно обучение.
Когато работя истински обаче, няма как да се случи.

Случва се, понякога някое от децата ми да е при мен. Не ми пречат. Шефове нямам. Сина ми си седи и си рисува съвсем тихичко, щерка ми си цъка на телефона...Но ми се случва, да седят не повече от час при мен,обикновено в края на работния ми ден.

И аз съм го водила няколко пъти в офиса,но определено ми пречи и не е удачен вариант.

Покрай нас нямаме кой да гледа малката когато е необходимо. На предишната ми работа съм я водила и не съм имала проблем,но сега работя в офис с една изнервена колежка и направо тръпки ме побиват ако се наложи . На родителската среща ни казаха,че трябвало лятото един месец да отсъствали децата от градина,направо незная какво ще я правя този един месец. Отпуски никъкви не дават в новата фирма,направо ужас.

Много пъти със съпруга ми сме взимали дъщерите в офиса и съм  забелязала ,че работната атмосфера се променя приятно  от техните игри и лудории  Затова при много работа щерките на училище и в къщи

Случвало се е да идва като беше по-малка . Интересно й беше да зяпа кое как става, ама не е място за деца . Последният път беше точно преди първи клас и си прескрипа пръстите на вратата . Повече не е изявявала желание да идва , сега й е по-интересно да си ходят на гости с приятелчета .

Когато беше в първи клас дъщеря ми и свършеше училище (училището и офиса са през един булевард) всеки ден я водех в офиса за около половин час, преди баща й да мине и да я прибере. Стараех се да има занимание: рисунки, игрички и т.н., но тя все пак не можеше да стои мълчалива толкова време.Колежките ми реагираха различно: едната й обръщаше внимание, рисуваше и, другата - се мръщеше, че и пречи (макар че когато нейното дете беше на същата възраст също идваше в офиса, но това се забравя ).

Аз сам съм си и шеф, и работник, поради което няма кой да мрънка или да се цупи, но водя Калоян с мен в офиса само когато няма друг вариант. Миналата година имахме много сигнали за бомба в училище и всяка седмица беше за няколко часа при мен.Много бързо обаче се отегчава от стоенето на едно място, добре, че има каки-секретарки да си играят с него.

Да си кажа и аз,имам колежка която много често си води детето в офиса,и не е проблем,но когато моето е там е ад,за нея,а моето е по- кротко и възпитано,твърдя го защото всичко колеги го потвърдиха.Може би очаква повече внимание към нейната особа,което за мен е все едно,тъй като това са деца и сме кажи речи в една ситуация.Живи и здрави,само да си излея мъката.

По цяло лято ваканциите си изкарваше при мен на работа, но обекта (офиса) си беше мой.Понякога ми е пречила, особено когато имах клиенти и им взимах поръчката.Но през другото време ми беше много приятно, когато нямах никаква работа и по цял следобед дремех на бюрото. Много ми липсват и моментите когато пристигахме рано и закусвахме заедно в офиса 

Иначе като малка ходех с баща ми, който беше шофьор на камион в страната.По цял ден се возех в камиона - беше върха 

В предишната ми работа съм водила дъщеря ми няколко пъти и то в краен случай. Омръзва й бързо, колкото и занимания да й измислям. За щастие майка ми работеше наблизо, та гледах да е няколко часа при мен, няколко при нея. На мен лично мойто дете не ми пречи, когато съм на работа, но ми пречат децата на колегите ми, когато ги водят. Та предполагам, че и при тях е така
В сегашната ми работа просто няма как да я доведа. Контролът на достъп е силно ограничен.

При нас пространствата са от типа open space , а отделните помещения за конферентни зали. Май само CEO-то има едно кабинетче, всички други работят заедно.

Определено не е приятно, когато някоя колежка реши да си доведе детето за повече от час-два. Първите 15 минути са дежурните ах и ох, колко е сладко детенцето, предлагат му се някакви там неща за хапване, играчки и т.н. Обаче после става ужас - децата не могат да стоят на едно място, обикалят от бюро на бюро, задават въпроси, дърпат кабели, пускат си филмчета със звук...
Имаме вътрешни срещи, те се бъркат в тях...Съжалявам, но по никакъв начин не мога да съм щастлива от факта. И понеже позицията ми го позволява, просто помолвам въпросната колежка по възможност да избягва такива ситуации и съм по-склонна да я пусна половин ден да работи от вкъщи, отколкото детето да пречи на още хора да си вършат работата.

Напълно съм съгласна - не че и аз не се замислям напоследък да  я взема с мен, но това ще е по-скоро изключение и то в ден, когато ще съм сама в офиса, за да не пречи. Детето ми е кротко, но за 8 часа    -  не бих поставила на такова изпитание и нея  и колегите.

В последно време взеха да идват дечица на работа,но на мен специално си ми пречат и разсейват...

Аз нямам дете, но смятам, че ще е полезно да чуете и гледната точка на някой работодател.

Като собственичка на детски магазин съм длъжна да държа из късо всичките ми работнички, тъй като работата не е малко, постоянно трябва да се обръща внимание на клиентите, след това стоката да се подрежда обратно и т.н. Все пак е нормално понякога работничките ми да нямат друг избор освен да доведат децата си (детската градина не работи, бащата е на работа, бабите на почивка и т.н.) тъй като нямам достатъчно персонал, за да разменям смените, позволявам да се водят децата. Разбира се, ако не прекаляват. 1 път на 2 месеца се търпи. Това става въпрос за целодневен престой на децата. А ако става въпрос да наминат за 20-30 минути нямам абсолютно нищо против, тъй като, за да работи човек качествено, трябва да е свеж, да се чувства добре и позитивното му отношение определено влияе на клиентите. А какво по разведряващо от това да видите детенцето си към края на работния ден

Чудесно отношение за човек, който няма деца  Рядкост са такива разбрани работодатели 

Да водила съм ги и 2-та, пълна лудница на половин цена
Това лято големия завършва ДГ и се очертава да е все с мен

Много зависи и от работата, и от околните възможността детето да стои с родителя по цял ден.
Лично при мен може. Собствениците нямат против (то те и не са в офиса, де), колежките също. Единствено аз малко се изнервям и със сигурност нищо не свършвам.
Но работата го позволява. Преки клиенти почти не влизат. Три сме в офиса и се разбираме чудесно. Само моето хлапе е престоявало целодневно и умира да дойде на гости.
Винаги й нося книжки, неща за рисуване, таблет, карти. Гледа филмчета. Обикаляме магазини за играчки (има 3 големи в района). Обядваме всички заедно в заведението долу.
Последния път едната колежка изведе щерката на балкона да правят сапунени балони. Играят на криеница. Обикалят на влакче с офис столовете Купон!
Случвало се е да спи на дивана и тогава й пазят тишина 
Детето ми обаче е тихо и кротко, разбира от дума.
На мен много рядко ми се налага да я взема. Обикновено го правя, просто когато искам. Преди това предупреждавам и винаги си правя сметката доколко важна работа имаме. Има дни, в които, ако сме много заети, не е удачно.
От екипа аз най недолюбвам тия посещения, при все, че само моето дете идва 
Едната колежка няма деца, на другата са тийнейджъри. На тях им се радвам Но идват рядко и за малко.

Ей, това е истината. Няма шеф, който да е съгласен с подобна постановка - все пак говорим за работно място и за заплата, която се плаща. Офисът не е детска градина, за да се правят балони, да се гледат филмчета, да се обикалят магазини и да се спи следобеден сън.

При едно такова посещение при нас, директно би получила предупреждение

Обичам децата и аз имам, но съм изцяло съгласна с Like_Smoke. Какво значи, че собствениците нямат нищо против, както и колежките, каквато и да е работата. Достатъчно е, че не се върши работа! Какво значи надуване на балони и гледане на филми?! Сутрин се пристига с всички атрибути за забавление, целият екип започва да се вдетинява, след това започва обикаляне на трите големи магазина, целокупен разточителен откъм време обяд, сапунени балони…, ами то не остана време за каквото и да било да се свърши. Обикалят на влакче с офис столовете ,  черешката на тортата  - спане на дивана и всички пазят тишина. Ако съм ти работодател ще те предупредя само веднъж, да не казвам, че ти трябва сама да се сетиш, че това е просто безумно.

Не всички, които са на работното си място, реално имат работа за вършене, какво се чудите. 

Еее, добре, дай да започнем да надуваме балони и да се гоним по офиса във всяка свободна минута!

Щом има кой да го позволи...

На мен ми е трудно да си го представя, но явно има и такива офиси.

Ако въпросният служител е в моя екип и твърди, че и без друго няма какво да прави, то това би означавало, че обемът работа не отговаря на броя на заетите лица. Следователно самият той ще бъде освободен бързо-бързо с цел да се оптимизира работния процес и да се редуцират разходите - в случая неговата заплата.

Именно!

Ако съм потенциален клиент, този цирк би ме притеснил и ще си задам много въпроси относно сериозността на фирмата.

OMG! Какви фирми, какви офиси?!  Не случайно по-напред бях писала, че зависи къде работиш. При нас се гледа с лошо око ако мине роднина или приятел за 2 мин., а за деца е просто абсурд. 

И така трябва да бъде, за заплатата се РАБОТИ!

Ехе, по-спокойно! Както писах, работата го позволява. В същата тази работа се е случвало да трябва да си тръгна в 17ч. на имения ми ден. Изкарах до 21ч., като накрая детето чакаше около час в колата долу с баща си, защото имаше сериозни неща за вършене и нямаше как да е горе. Отделно се е случвало да сме на детската площадка в почивен ден и аз часове да съм заседнала на телефона да уреждам спешно неща в чужбина (не съм си искала после пари за сметката ). Случвало се е да нося неща на клиенти извън работно време, защото имам път и така съм преценила. Налагало се е посред нощите да трябва да измислям разни решения, когато обичайно вземащите заплата за 8ч. работен ден спят (а по принцип се води, че и аз съм с такова работно време). На връх Нова година (около 1-2 ч.) едната колежка имаше малко работа. Каза, че не й тежи, даже се забавляваше с това.
Накратко, има служби, в които отношенията не са "по конец" - толкова работя и еди колко си ми плащат. При нас има доверие, че никога несвършена, забавена или некачествена работа не е имало. Не се касае за производствена дейност, нито за директна работа на място с клиенти.
Да, много неща ни се позволяват, включително да стана сутрин и да реша, че не ми се ходи, защото няма нищо важно точно за деня. Както писах, именно в такива дни се случва и да взема детето - да сме заедно и да се забавляваме.
Знам, че има и друг тип работни места - смръщени собственици, дето не знаят, че персоналът им е капитал. Не търпят деца, нищо, че майката може и да няма къде да го остави това дете (та дори да е един път на няколко месеца). Ама такива майки едва ли имат същото отношение към фирмата, което имам аз към моята 
Писах, не за да всея такъв смут, а просто да дам пример с по-нестандартно отношение по въпроса.
Иначе баналният отговор е "Зависи от работата, от хората, от детето".
Всичко, описано в предния пост, е напълно ясно, че няма как да стане във верига за хранителни стоки, банка и т.н.
И може би е пример за това как се печели лоялност 

Водя го за по няколко часа и в случай на крайна необходимост. Никой не ми е правил забележка. Той си рисува, кротува и т.н., но аз не се чувствам на 100 % работоспособна, защото все пак е дете и има нужда от внимание. Иначе няма проблем. Налага ли се, идва  
В повечето случаи обаче, ако знам от предния ден, че ще се налага да го гледам, просто оставам да работя от вкъщи, за да не пречи на колегите 

На мен не ми се налага, но мислих един ден да го взема, за да се запознаят колегите с него и впоследствие, ако се налага, когато дойде да знае къде отива и да се чувства комфортно.