Къде да си намеря половинка

Ти след един шамар няма ли да го отхапеш джама (каквото и да значи това)?

И много и малко.
Всякакви хора има.

Надявам се наистина да е малка вероятността. Просто ми беше любопитно, понеже нямам много познати умни жени, а и надали те биха се впуснали в подобни разсъждения. Колкото до любовта - смятам, че за да сполети човек, той трябва да я иска. Иначе не.

Ако чакам някой да се влюби в мен само, за да започна да го променям, мерси, ама ни ща. Аз не съм с някой, за да го променям. Или ми харесва такъв, какъвто е, или просто не съм с него. А това го виждам максимум до 2-ра, хайде 3-та среща. Един красавец навремето си извади парите от чорапа да плаща в заведението, в което бяхме. Дали излязох с него втори път?  


Може и да го "отхапеш джама" ама много боли, а може и да не го отхапеш...зависи си от крокодилските сълзи и някои други фактори (размерът ИМА значение... )

Да, да… има.
Аз вече си пожелах от кои да не ставам.

Благодаря. Любовта е странно нещо. Понякога сполетява човек без да я е търсил.

Тук обаче не мога да се съглася с теб. Наясно съм, че твоето мнение се споделя от мнозина, но явно и масово хората търсят любов. Но пък всеки гледа от собствената си камбанария...

Ами това е то, тръпката. Когато усетиш гъделичкането, значи е любов. Странно усещане, наистина физическо, реално. На мен ми се е случвало само веднъж (имам предвид с един човек) и то без да го търся, нито да го искам (изживяването). Доста продължи...

@ Popule
Аз съм на мнение, че човек не е ли определено настроен и по някакъв начин - отворен, то тези тръпки и усещания ще го подминават. Любовта може и да не пита, но и не вирее там, където целенасочено не е желана. Това исках да кажа с "не искам и не търся".

Я и аз да кажа нещо...
Според мен всичко опира до това как усещаш човека. Усетиш ли че искаш да си с него , нещата минават на следващия етап. Поне при мен е така. В годините разбрах , че не мога да се напъвам да бъда с някого ако нямам усещането за това. Дори и да го харесвам. Имала съм връзка с човек , който изобщо не ми е харесвал. Явно обаче отношението му , подхода му , направи така , че да поискам да усетя , че искам да съм с него. Да кажа много го обичах или поне така си мислех Сега май не съм толкова сигурна. Вероятно се е появил в подходящия момент за емоционалното състояние в което съм била...
Не отричам изобщо, че още има свестни мъже. Но ако и те са като мен, да са предпазливи, трудно ще се намерим. В мъжете има една мисъл и тя е че ние примираме за секс. Навсякъде , постоянно и друго не ни вълнува. След като се запознаеш с някого , особено във виртуалното пространство и леко го допуснеш да направи няколко крачки напред, задължително следва темата за секса , за това , как го правиш и какви неща си позволяваш. Да не би случайно да се прекара хахаха. Което честно ви казвам втрещява ме. Не си го виждал тоя човек , не си го "помирисал" и вече да си говориш какви точно креватни изпълнения ще правите заедно. Защо обаче е така , нямам ясна представа.... Може би това не са свестните мъже....Или просто и тях ги е страх да не ги наранят , или просто очакват , че ние искаме точно това да чуваме... Нещо като държани в клетка където секса е забранен...

На яхта например.   

Баба ми казваше: "Човек се жени не за младини, а за старини!" ... Тълкувайте го както искате ...

Те, бабите ни и бой са яли на лягане и ставане, ама пак са си търпяли мъжленцата, защото разводът/раздялата са били табу.
Тази максима я приемам като връх на зависимото поведение - понеже се предполага, че ще съм болна и неспособна сама да се грижа за всичко, дай да се вържа с някой да ми подава бастуна, пък нищо, че не изпитвам нищо към него.

Идеята е, че ако ти не изпитваш нищо към него няма да му подадеш бастуна, съответно и, когато той не изпитва нищо към теб няма да ти подаде бастуна.
В една връзка, която очакваме да прерасне в сериозна и в семейство, както и в другите връзки е важно човека да те привлича, защото повечето хора не биха имали връзка с някой, които не ги привлича. (Привличане към външността, към интелекта, към финансовия статус, който каквото търси). За да прерасне обаче в семейство рано или късно се стига до тази максима. "Човек се жени не за младини, а за старини!" Не конкретно, но дори той да е най-привлекателния и да е събуждал "пеперуди в корема", всичко ще приключи в момента, в който  ти например потърсиш помощ и "принца на бял кон" каже "Тази вечер планирах да ходя на по бира с другарчетата и няма да си развалям плановете заради теб и това, че си спукала гума например." или "болял те корема" или "трябвала ти помощ да си пренесеш багажа в нова квартира" или ... Когато привлекателния момък дойде до този момент просто спира да е привлекателен.
Приятеля си първо видях на снимка. Тогава беше в съзнанието ми просто "този не изглежда зле". После си говорехме и да кажем се появи тръпка, но едва ли тръпката би продължила, ако по онова време той ми беше казал "Не ми пука, че имаш проблеми в работата." или "Не ми пука, че учиш за изпит."
Част от привлекателността поне за мен е това на човека срещу теб да му пука за теб. Това да му пука май ще се запази през годините, когато и страст вече няма, хормони, секс. Когато спре да му пука, тогава вече ... лошо.

или е просто егоист и не желае да има каквато и да е ангажираност към това да е с една жена. на мене именно това ми се случи: "боли ме корема" и отговорът беше: сега ми се спи, вземи си такси до Пирогов...да не казвам каква ми беше реакцията като се оказа че тази болежка в корема не е просто  ей така - нищо. според мене - това дали на един мъж му пука за теб или не е разликата между това "да се харесвате" и "да сте заедно" независимо колко време се познавате, какви са ви взаимоотношенията. може дори да сте женени и да не сте "заедно".