Ах, тази ясла

RikiBeti, как сте? започнахте ли да свиквате? при нас има мааааалко светлинка в тунела, но това стана след като го преместих в друга група...сега се надявам да се оправят  нещата...пиши при вас какво се случва в момента?

Децата се адаптират трудно, когато родителите им им подскажат или направо кажат колко трудно и тежко е всичко, каква голяма драма трябва да се направи за тръгването на ясла/градина и как децата сигурно ще се адаптират до първи клас... Детето е усетило, че не си решителна по въпроса с яслата, че се притесняваш, че се тревожиш, и как няма да реве всеки ден при това положение? Номерът е, както каза една потребителка по-горе, непреклонно водене всеки ден, независимо от ревове. Даже, ако много реве, ще е хубаво да наложиш някаква санкция, например да се ядосаш видимо и да спреш да му обръщаш внимание, за да разбере, че това му поведение няма да се толерира. Това е за негово добро. Ти може да толерираш напълно реването сутрин, но ако искаш детето ти да спре да го прави, за да се чувства добре то самото и да спре да прави драми от ходенето на ясла, трябва да направиш нещо.

Голямата си я гледах вкъщи до 4-годишна и тръгна направо във втора група на градина. Дори един ден не е ревала, но знаеше много добре, че няма заради реване да я спра от градина или да я съжалявам, че се дере. Синът ми тръгна на 3 години, имаше драми почти една седмица, но аз непреклонно продължавах да го водя, като го оставях в градината, го целувах, казвах му "чао, слънчице, ще те взема довечера" и тръгвах с усмивка (поне пред него), независимо, че той продължаваше да реве за мен и да ме вика. Като видя, че ревът не помага, спря да го прави и започна да ходи с усмивка на градина, и тогава вече и моята усмивка на излизане беше искрена, защото детето ми вече не правеше драми и не страдаше от нещо, за което бездруго няма защо да се правят драми и да се страда. Това ме навежда на мисълта... детето трябва да знае в какви случаи ревът би помогнал, но аз като цяло не съветвам никого да учи детето си, че реването помага за каквото и да било, защото така детето няма да научи истинските начини за постигане на дадено нещо, а ще си стои на единствения и най-неадекватния, за който се сеща - реването. Също така - децата се учат от родителите кое е добро и кое е лошо. Ако им подскажете, че яслата/градината е нещо лошо, те ще страдат там. Ако им подскажете, че е добро, като ги водите всеки ден и не обръщате внимание на тръшкането им, ще разберат, че е добро и ще започнат да се чувстват добре там. Удивително е как действа човешката психика. Кажете на едно дете, че сокът от ябълка е отвратителен, направете физиономия, като го пиете, дайте му да пробва и вижте заучената вече реакция. Та така и с градината.
Сега с малката пак нямаме драми, но имахме първите дни, понеже вкъщи с мама, кака и бати е много по-интересно. Разбирам я, но като не мога да си я гледам всеки ден по цял ден, няма как. Пускам я на ясла всяка седмица по 3-4 дни, но тези дни винаги са фиксирани, винаги са един след друг и детето знае много добре кога ще ходи и кога не, като в дните, в които не ходи, дори не знае, че другите деца ходят. Все едно петък е почивен ден заедно със събота и неделя. Никой от тримата не съм оставяла полудневно където и да било. Още от ден първи оставях децата целодневно, за да свикнат с това как ще бъде. Не намирам за валиден аргументът, че 8 часа в яслата/градината ще им навредят повече от 4 часа. Така или иначе ще реват за това, че са на градина, поне наистина да са "на градина", а не просто да са се отбили там за малко. Да не говорим, че след тези 4 часа те често въобще са забравили да реват, защото в яслата е хубаво, има играчки, има деца, има различни занимания и т.н. Та, имаше драма първите дни с малката, но това е положението. Бях категорична и не позволявах реването й да повлияе на реакцията ми. Държах се с нея все едно не реве, а се усмихва, и много бързо наистина взе да се усмихва.

Ами добре казано на думи, ама ми позволи да не съм напълно съгласна с поста ти...той звучи така- Имам три деца, с никое от тях не съм имала сериозен проблем със свикването и отделянето и затова МОГА да дам перфектните идеи как да напавим отделянето на детето от мама по-лесно...все едно аз да посъветвам някоя майка за отглеждането на детето и за проблем,който не съм преживяла...
ами първо- да, притеснена съм за отделянето му, но никага не съм му го поакзавала...и аз си тръгвам с усмивка и аз му разказвам,че мама и тати са на работа и няма кой да го гледа, и аз разказвам,колко е хубаво там,колко много дечица има, колко много играчки,колко добрички лели и т.н.   започнах даже месеци преди самото тръгване-минавахме покрай яслата и му обаснявах всичко това...той беше много щастлив от чутото
освен това- наложи се да преместя детето си в друга група, понеже един ден като отивах да го прибера чух как "добрите лели" му крещяха,че не спирал да плаче...не му се караха, нее му правеха забележка , а му крещяха...
освен това- не смятам,че дете което плаче в прдължение на 3 седмици по 4 часа преиграва и трябва да бъде наказвано за това от мама...защо и аз не се самонакажа,че страдал също за него?
оставането на половин ден се наложи поради всичко изброено по горе...започнах още първата седмица да подпитвам ,кога да го оставя за цял ден, а "лелката" ме погледна и мми вика- а като ревне и събуди всички останали какво ше ги правя? хората са казали-не питай старило,а патило
не се заяждам, благодаря за дългия и изчерпателен отговор, но докато човек не обуе обувките на страдащия и не измине неговия път, не разбира наистина къде е проблемът...

Здравейте, големият ми син/12год./ тръгна на 2год. на ясла и рева всеки ден както и първата година от градината. Не съм спирала да го водя и лелите ми казваха, че веднага като си тръгна той спирал да плаче. Не им вярвах и те ми разрешаваха да се скривам и сама се убедих, че са прави и че имам малък хитрец. Сега имам малък син 1год и почти два месеца. Ще се наложи да го пусна на 1год.и 6месеца. Страх ме е да не се повтори същата драма, тъй като го гледам само аз и той не е свикнал с никой друг. Когато е разстроен/предимно от зъбките/ не иска дори и баща си
Ще следя темата за полезни съвети и успех на всички мами и бебчовци в адаптацията

Аз доскоро вярвах, че яслата и детската градина са много важни за развитието на детето. При сина ми тръгването на ясла беше абсолютен кошмар и го отписахме. В детската градина също много трудно се адаптира. При него, обратно на повечето мнения, почивките от време на време действаха положително. Спря да плаче след дълго отсъствие по болест. Другата особеност беше, че говоренето за детската градина го разстройстваше. Започна да се чувства по-добре, когато не повдигахме темата вкъщи. При нас и в яслата, и в  градината практиката беше след третия ден децата да се оставят по цял ден, независимо дали плачат или не. Смятам, че това специално за моя син беше грешка и ме е яд, че го допуснах. С две думи- децата са различни- при едни действа едно, при други друго. Дано с дъщерята да нямам чак такива проблеми .

Не допуснах да имам сериозен проблем и нямах. И се убедих, че всичко е до начина, по който действа родителят. Но много малко хора действително знаят какво да направят и на кое как да отговорят.
Всеки е свободен да гледа детето си как се дере ежедневно в продължение на години, ако желае. Аз предпочетох да не го правя. Мисля, че е по-добре за децата да нямат проблем с градината. И направих каквото трябваше.

Ми то хубаво. Аз излизах с усмивка всеки ден,обяснявах му колко е хубаво, дереше се  зверски. За месец и половина свикна и спря да плаче. Докато не се наложи да остане вкъщи болен за 2 седмици. Тогава разбра,че има и вариант мама да си отстава да го гледа пък било то и болен. От тогава не е ходил повече от 2 седмици поред. И не може да свикне заради гадното боледуване, колкото и да му обяснявам, че там е екстра и че всички деца ходят. Молете се само да са здрави пък рано или късно ще свикнат

На четвъртия ден ми я върнаха болна от яслата, след още два дни и двете бяхме на антибиотик. В последствие се оказа, че в групичката ни има шарка и обявиха карантина. Гледаха се с татко си, а аз се върнах на работа. Ще тръгне отново във вторник, след празниците. Болно ми е, че всичко може би ще започне отначало, но това е положението. Докато беше болна, когато времето позволяваше я водих в двора на градината, за да си играе на пясъчника, пързалката, люлките и т.н. - да разбере, че там не е толкова лошо. Мисля 2-3 дни да е до обяд, въпреки препоръките на сестрите, ще се опитам малко поне да облекча адаптацията й.

Няма да я облекчиш, ще я усложниш. Тъкмо ще свикне, че я взимаш на обяд и ще вземеш да я оставяш за цял ден, и детето ще започне да реве, че те няма на обяд. Ако ще ходите на ясла, ходете както трябва. Ако няма да ходите, изобщо недей да тормозиш детето с по час-два в яслата, само да го дразниш.

Най-важното нещо при общуването с деца е съпричастността с чувствата им, трябва да ги накараш да повярват, че разбираш болката им. На тях наистина им е адски трудно да попаднат в този нов и непознат свят, далече от мама. Децата изпитват същите емоции като нас-възрастните, просто причините са различни. Чувствата им не трябва да се игнорират!!! Не мога да се съглася с написаното от Jesus... да, децата ти са разбрали, че от теб не могат да получат разбиране и нормално, примирили са се. В много случаи, дори и да им е било тежко, не са ти го споделили. А това за  санкциите направо ме втрещи.... Недай си Боже, нещо се случи с някой твой близък и неможеш да спреш сълзите си, как ли ще се почувстваш, ако някой, въпреки болката ти, реши да те накаже? И да, сравнението е много точно, защото по-малките деца нямат представа за времето! В тяхните очи майка им ги изоставя и не знаят дали ще я видят пак. Най, най-важното нещо при възпитанието и отглеждането на децата е любовта и зачитането на чувствата им. Затова не ги убеждавайте, че там е хубаво, че лелите са добри и т.н. Оставете ги сами да преценят това. По-скоро бъдете до тях, прегръщайте ги много и ги оставете да излеят мъката си!

Здравейте момичета! И моите момчета/ и тримата/ тръгнаха сравнително рано на ясла, т.е преди навършване на двете годинки, като при най-малкия, това стана на година и половина. Трябва да си призная, че неговата адаптация беше от най-лесните..не че ви призовавам по-рано да ги давате душиците, но наистина, колкото са по-малки е по-лесно. И пак си го има фактора дете....искам да кажа, че всяко е различно и реагира по своему. Аз, например три седмици ежеминутно поглеждах телефона си/ въпреки че той си беше до мен/ дали не са се обадили от яслата за нещо си...Хиляди ми бяха притесненията, но напук на тях - човека свикна, даже му харесва в момента повече, там, отколкото вкъщи.
     Диана Симеонова, твоите думи, все едно са мой, при нас също беше така с големия батко. А мъничкия беше толкова привързан към мен, че моята драма около негового тръгване на ясла беше стократно по- тежка...вече всичко отмина, ходя си спокойна на работа, дечко е добре...само дето тези хреми и непрекъснато церкулиращи вирусчета не пропускат нито месец без определен брой отсъствия.........но и това минава с порастването. Така ще е до към първи клас...Бъдете здрави всички!
      Иска ми се да кажа и за почасовото ходене ... подкрепям го, но пак с едно наум, трябва да се намери точния момент, за да не се превърне в традиция вземането на обяд, т. е нито прекалено дълго, нито пък много рано. На нас ни трябваше седмица за да останем за обяд, после още седмица за да спим там. Естествено на първия ден със спане било драма, но на другия- всичо наред. И с това се приключи.
        А да ви се е случвало това - в първата седмица като го оставях малчо за часове, като отивах да го вземам и той като ме видеше и плачеше и така силно ме гушкаше....толкова му говорих тогава за всички прекрасни неща, които правят децата в яслата и се гушкахме силно взаимно, това ми бяха най - трудните моменти, защото осъзнавах колко много съм му липсвала....

  Аз съм втрещена. И като майка, и като психолог.
Аз имам две деца - едното тръгна на градина без никакви проблеми, второто трета година мрънка всяка божа сутрин. Различен подход не съм имала.
Абсолютно подкрепям Михаела - емоцията на децата, раздялата с майката се приема като постоянна, тъй като все още децата нямат понятието временно. За тях това е раздяла, тежка раздяла - на тях 2 часа, ден им е все тая. Някои се адаптират бързо към заобикалящата ги среда, това са екстровертните дечица (каквото е моето първо), намира си бързо какво да го разсейва и не приема толкова драматично промяната. Но интровертите (каквото е моето второ), са насочени навътре, към себе си, тях околната среда слабо ги вълнува и всяка промяна в техните навици им достава невероятен психичен дискомфорт. А да накажеш дете, че страда? Дори не знам какво да напиша за това.
Да, има рев, който има за цел да постигне нещо, но смея да твърдя, че всяка майка много умело различава кога детето плаче от инат и проклетия, за да стане на неговата и кога наистина страда.

Аз съм трърдо ЗА ясли и градини, за мен там децата се чувстват добре. Това, разбира се, ако не съществува вариант майката да си го гледа вкъщи. И все пак за мен най-добре е детето да е на асла/градина. Като бебе беше изключително контактно дете, радваше се на всички деца, коитио виждаше. Това ми даде увереност, че детето ми ще се чувства отлично в яслата. Да, ама не, както се казва. Водехме го ежедневно, въпреки, че ревеше. И дума не е ставало да го спираме, защото плаче. Непрекъснато обяснявах, че той отива да си играе, а аз трябва да работя. Че вечерта отново ще сме заедно и т.н. В яслата просто го обувах, целувах и предавах на сестрата. Казвах "Чао" и излизах усмихната, не съм се спирала, не съм го чакала да се нареве и т.н. Но това не помогна адаптацията на детето ми да стане по-лесна. Дори вчера, след само 4 дни прекъсване заради празниците, той пак плака, че и отива на ясла. Децата са различни, това, че при едно дете нещо е подействало, а при друго не е, не е заради мекушавост на майката, а от характер на детето. Моето предпочита да си стои с мен, независимо къде, просто да е с мен.
С дългия текст искам да кажа, че това, че при децата на Jesus, такъв тип поведение е подействало, не значи, че при всички действа. Аз обаче не бих си помислила да наказвам детето си, заради това, че иска да е с мен.

И моя син започва да плаче още щом излезем от вкъщи. Сутрин усеща, че ще отива на ясла и не иска да му събличам нощницата, не иска да го измия и облека. Като наближим сградата и още повече започва да е неспокоен и да плаче тихичко    Вечер също е много неспокоен, съня му също. Не може да говори за да ми каже какво го притеснява, дали с някое дете не се разбира или някоя лелка не му допада. Това ме притеснява 
Като го взема казват, че бил спокоен, че ядял и спял без проблем, с децата си играел. Бих повярвала ако детето ми го кажеше със свои си думи, но уви не може 

Синът ми също говори малко, но вечер ми 'разказва' как си е играл с две момиченца, какво са правили, опитва се да пее песнички, които пеят там. Спи там, храни се, но това не значи, че иска да ходи на ясла!