Ах, тази ясла

Здравейте,
моят син тръгна на ясла на 1г и 10м-много трудно начало и за двама ни --плач,спря да яде,първите дни му е било много тежко на детето-на обед го взимах тъжен и не сърцето ,душата ми плачеше.../искрено вярвам,че те усещат и са много по-чувствителни и раними от нас,въпреки ,че са по на две,децата нямат усещане за време и няма как да се обясни,че след час-два мама ще дойде/.Много си говорихме,гушкане,обяснения.Имаше един период,който след ясла ,докато се прибираме беше битка-бягане,тръшкане,инатене-явно цялата задържана емиция избиваше...
Мисля,че сега е с една идея по-леко,въпреки че сутрин с ипоплаква и после ми разказва разни смехории,лоши са честите боледувания,за което просто не знам кой би могъл да бъде подготвен

Не е така. Децата ми са разбрали, че няма да правим драми без причина и не са си навили на пръста, че трябва да реват преди градина. Уважавам чувствата им, но ги уча за кое си заслужава да ревеш цял ден и за кое не. Винаги са получавали повече разбиране отколкото техни приятелчета са получавали у дома. Убедена съм, че ако ти кажа за какви неща са получавали разбиране и подкрепа от мен, ще се шашнеш и ще ме обявиш за безотговорен родител. Засега споделят тревогите си, а аз държа линията за комуникация отворена.
Сравнението със смъртта на близък е неадекватно. Едно е да умре близък, друго е да отиде на работа и да се върне довечера. Не съм съгласна, че детето на 2 години не прави разлика.

Не е така. Децата ми са разбрали, че няма да правим драми без причина и не са си навили на пръста, че трябва да реват преди градина.

т.с. децата ти реват замо за неща, за които им ПОЗВОЛЯВАШ, така ли? добре са дресирани...моето пък реве ,когата е тъжно,когата иска да го гушна,когата иска мама да е при него...и така за нормалните си детски нещица...сигурно много съм го изтървала, брех, ще имам много грижа с изтърваното му възпитание дано да спре вече да реве, че ще започна да го наказвам сериозно....Jesus, както забелязваш общото мнение е различно от твоето

Jesus, някои от нещата,които описваш звучат страхотно и абсолютно те подкрепям за тях. Аз също съм много либерален родител за ужас на други с различни разбирания. На всеки търпението има различни граници и не мога да виня никой. НО тук момента не е такъв... Това, което за теб е глупост,повярвай ми, за тях не е. Проблемите им са свързани единствено с мама и тате. И какво по-лошо от това тях да ги няма?! За възрастния това със сигурност е глупост, но не и за детенцето. По време на майчинството си изучавах  детската психология любителски, в последствие се ориентирах към подобна професия. Изчела съм много книги на тази тема и те уверявам, че в тях има описани много подобни ситуации и резултатите от такова отношение към детето не са  това, което родителят е очаквал. Не е въпроса да те слушат и да вярват в това, което казваш, че този рев е глупав. На тях самите трябва да им хареса и да успеят да се социализират. При някои това отнема доста време. Така е и с всяко друго нещо при децата... докато не падне от люлката няма да осъзнае, че трябва да се държи здраво, колкото и да му го повтаряш.

Разбирам какво искаш да кажеш. Допускам, че аз не съм обяснила достатъчно добре какво искам да кажа. Ще ми пратиш ли статии по темата, на които си попадала? Заглавия на книги също. Подозирам, че възгледите ни съвпадат, но не се доизясняваме, за да го видим.
Има баланс. Не е черно или бяло, не игнорирам рев от тъга, даже гушкам повече. Зависи от проблема. Когато детето види весела и спокойна майка, то се успокоява и спира да плаче, въпреки че си ходи на ясла. Успокоение, че мама е поела контрола и всичко ще е наред... не знам как да го опиша.

Да,  с това вече съм съгласна Децата усещат всичко и са подвластни на нашите емоции, но пък усещат и когато мама се преструва, че всичко е наред, което също не е ок. Незнам, всеки трябва да действа според детето си, но да наказваш за такова нещо и да игнорираш чувствата на децата звучи ужасно. Препоръчвам ти книгата на Томас Гордън "Трениране на успешни родители". Там може да намериш много полезни неща, но са доста трудно приложими, тъй като всички ние сме възпитавани по съвсем друг начин. Това е цяла система за обучение на родители по цял свят. Акцентира се върху това да се научат децата сами да се справят с чувствата и проблемите си, без намесата на възрастните. Абе много е интересна, ако те вълнува тази тема със сигурност ще ти хареса.

До тук 99,9% от отговорите започват с "моят син"...Всеки, дори и любител психолог, ще ви каже, че момченцата изобщо не трябва да ходят на ясла и е силно препоръчително до навършване на 3г да за в компанията на близки роднини, които да се грижат за тях. Дори има теория, че трябва да тръгват на училище а 8г, но това е никога няма да бъде допуснато от фанатиците на тема "развнопоставеност на половете". Както и да е...За мен, всеки рев, особено тези които продължават със седмици, месеци и години, са зверска и необратима психо-травма за детето...За съжаление, трябва да се ходи на работа...скапана история, общо взето...

Maybelline сякаш и моите наблюдения са, че някои момченца се адаптират много трудно,  а при момичетата процента е по-малък 
Ама както и да е аз и да искам да тръгне по-рано на училище няма да ми разрешат и той живи и здрави ще тръгне в първи клас почти на 8  Лошото е другия вариант с децата родени в края на годината-на практика те са с цяла година по-малки от такива като моето и разликата е осезаема понякога

Хайде и аз да се запиша при вас! На фона на повечето описани от вас неща нашето изглежда като песен направо, но все пак ме тревожи, притеснява и с радост приемам съвети как да действам в интерес на детето! Дъщеря ми е на ясла от точно 1 месец, като горе-долу редуваме 5 дни на ясла, 5 дни със сопол вкъщи. На този етап сополът не го броя за болест, но по препоръка на педи я спирам. Скоро обаче няма да мога да си го позволя. Та кой ще ме търпи на работа?!
Та, както обикновено първата седмица беше ок, пей сърце. Остана да спи от 3тия ден. Втората седмица пропусна заради сопол и вече следващата стана лошото. Повръщаше 1-2 пъти там, за щастие вече спря. Плаче сутрин, когато я оставям, плаче и вечер когато я вземам. Непрекъснато повтаря, че не иска да ходя на работа. Дори и когато не е на ясла не пропуска ден, в който поне 2 пъти да каже, че не иска мама да ходи на работа. Вечер плаче много повече и това ме тревожи. Вземам я разплакана, тъжна, бърза да се махне, обезумяла от глад. След това се успокоява и говори какво са правили там. Казват ми, че се успокоява и през деня играе, но мрънка от време на време. Най-страшното е след като се събуди от сън. Първо не може да спи повече от 40-50 минути (а първата седмица си спеше по 2 и повече часа). Събужда се с плач и казва, че е гладна. От там на сетне започва да реве докато я взема. Не непрекъснато. Когато я вземам виждам, че не играе, а седи до госпожата и нещо си държи. Вкъщи събота и неделя също не може да спи следобед - събужда се с плач и казва, че иска мама да дойде да я вземе, да я гушка, и че иска да яде. Сега тази седмица си е вкъщи и първите 3 дни беше така, но се успокои и вече си спи хубав и спокоен следобеден сън. Нощния сън - няма проблеми, няма кошмари, не бълнува, не пищи, нищо.
Говорих с психоложката и ме посъветва нещата, които и по-горе сте писали - да съм съпричастна с нея, да и показвам, че на мен също ми е трудно, когато не сме заедно, как ще я взема ... Сега разбирам, че може би наистина усеща фалшивата ми радост, усмивка и настроение, с което сутрин я оставям. От другата седмица ще опитаме да я води баща и за да видим ще има ли промяна. Лошото е, че откакто е на ясла не го признава. За всичко иска мама, да се къпе само с мама, само мама за ръчичка. Дори не му дава да ми вземе чантата или нещо подобно.
Пожелавам на всички дечица бързо да преминат през този период на адаптация и да не боледуват!

Bad Diddy, много съжалявам за тъжната ти дъщеричка! Факт е обаче, че е твърде рано и просто не можеш да очакваш да се е адаптирала. Просто при някои деца е малко по-трудно. Аз смених тактиката - казвам му, че знам, че иска да съм при него, че иска да си играем, че и аз искам същото, но се налага да работя. Това честно казано го приема по-добре, отколкото, когато му казвах, че аз отивам на работа, а той ще си играе с децата. Моят син ходи на ясла от семптември, но все още след по-дълго прекъсване, плаче. В началото, може би поне 2 месеца почти не спеше там и само се оплакваха, че събужда другите деца, но сега вече няма проблем. Още веднъж ти пожелавам лесно адаптирана, защото е ужасно да гледаш детето си нещастно!

Благодаря ти Sunny29. Точно това ме посъветва и психоложката - детето да знае, че ние също страдаме за него, и че всички заедно изживяваме едно и също като него. Просто искам да се уверя, че съм на прав път и не греша. Да, и при нея сякаш повече приема това, че трябва да се работи. Сега тази седмица я водих почти всеки ден с мен на работа за около 1 час и мисля, че като видя къде и с кого работа се чувства някак по-спокойна, защото ми обяснява днес, че аз съм щяла да ходя на работа и там имало много каки и батковци и тя щяла да ходи на яслата 

Колко време отнема адаптацията? Моя син е вече 3ти месец и всяка сутрин щом усети, че ще излизаме и започва да реве. През целия път до яслата плаче. През деня ми казват, че е спокоен, играе, спи и се храни. Като го взема също е спокоен и щастлив. Септември ще го местя в детска градина и се надявам да е по- спокоен.

Милинка, детето ти е голямо, би трябвало да е по-лесно. Според мен страда, защото той бива пратен на ясла, а ти оставаш вкъщи с бебето.