Ах, тази ясла

  • 4 298
  • 42
Здравейте,момичета! Моял калпазан тръгна на ясла преди седмица( 1г.10м.) и както очаквах адптацията ни е доста тежка:( никога за това време не се е отделял от мен, няма на кой да го оставям и така е свикнал с мама,че сега страда много...реве непрекъснато там, казват ми,че е неутешим...засега го взимам на обяд,че да не е напълно шокиран, но истината е,че се притеснявам за всичко: от контактно и общително дете там ми казват,че не иска да" види" деца и играчки...стои настрана , плаче и само повтаря " мама да доде"- т.с. мама ще дойде:(   питам се колко време ви отне адаптацията, знам че всяко дете е индивидуално ,, но ме интересуват най-вече децата с трудна адаптация, колко време  "страдаха"..знам,че има много теми, но ако не ви затруднявам пишете и тук...
Виж целия пост
# 1
Моят тръгна на 2, 3 мес., същата работа като вас, много време плака, вземах го на обяд, когато посвикна и опитах да го оставя да спи там, пак същата работа. Сутрин се съпротивляваше, риташе и блъскаше още в леглото, когато исках да го обличам и мия. Ревеше денем и нощем, сънуваше кошмари, напикаваше се, говореше насън, че го е страх от леглото. Ходи 3 месеца, вземах го все на обяд. Последния месец ходеше с удоволствие, вече му беше интересно, говореше за децата и играчките, но върна памперса, който и досега не можем да свалим. Спрях го за 3 месеца покрай раждането на сестра му, пробвах отново сега през март, като от първия ден го оставих да спи там, ходи без никакви проблеми, спи и казва, че му е хубаво. Сега е вече втора седмица вкъщи със сополи, не знам когато се върне как ще е.  ooooh!
Малката ще е най-малка от набора си, родена през декември, втора яслена група и се пада да бъде на 1, 9 мес., ще направя всичко възможно да я задържа в нас и да тръгне направо на градина.
Виж целия пост
# 2
Един месец отне при нас, но с упорито непреклонно водене. С един ден в седмицата не се свиква, да знаеш. Ясно ми е, че душата ти се къса, но само с водене става. Имаме деца по на 6, които всяка сутрин реват като съдрани и ги носят на ръце. Дай Боже да не се разболее, защото после ще започвате от нулата.  Praynig
Виж целия пост
# 3
ами и при яслите си е до дете според мен.
дребния тръгна за мое съжаление на 1 г. и 4 м. и се адаптира точно до края на седмицата, като плачкаше само докато го оставя след което сестрата ми звънеше да ми каже как само като ми види гърба и юрва да играе с децата. и до ден днешен се радва да е на градина много и е просто такъв тип дете. друг е въпроса че той добре го прие, а аз ходех като ранен глиган около градината с насълзени очи, тежко го приех, че мъничък ми беше....
не бих генерализирала за другите, понеже покрай нас имаше всякакви случаи, просто му говори на детенцето колко е добре там с децата и играчките, как после мама ще дойде да го вземе и не трябвада плачка. според мен не е добре да го взимаш на обяд - дори сестрите ми го казаха в нашата ясла, понеже така ще свикне и няма да иска да стои по цял ден. не може да се адаптира от опита на тези около нас, и ако ходи само ден-два и после дълго време не ходи.
ако не иска да се адаптира, и ако можеш да си го позволиш, задръж го до градината и тогава го пусни, аз може би така бих направила, яслата за него на мен ми беше рано  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 4
Синът ми тръгна на ясла на 2г.3м. /от септ. 2013/ Плачеше много, нощем се будеше с рев.. направо си беше стресиран. Имаше дни, в които не беше спирал да плаче, докато е там, въпреки, че сутрин го оставях към 9 и нещо и го взимах на обяд. Така беше няколко седмици, през които оставаше и вкъщи за по няколко дни. После се разболя по-сериозно и остана вкъщи за 2 месеца. След тези 2 месеца тръгна без да плаче, но пък отказва да яде там и не иска да спи. И към днешна дата пак го взимаме на обяд.. Вече не плаче, но не иска да играе с децата, не участва с груповите занимания, а си седи на пейката и гледа  Cry Като го питам казва, че му харесва, разказва ми за децата там, за лелите, за песничките, които им пускат, ноо все още не се отпуска.
Виж целия пост
# 5
Моето тръгна на 1 година и 11 месеца и драмата беше пълна. Бяхме махнали памперса 5 месеца преди това, но с тръгването на ясла се върнахме точно толкова назад - започна да се напишква, а нощем вършеше голямата работа в гащите. Това отмина за около месец, но сутрешните ревове продължиха... почти 3 години. Много упоритост, много говорене и много, много търпение ни бяха нужни, но се преборихме.

Тиквичка, вие сте лека категория, гарантирам ти, че до месец-два няма да иска да си ходи от там  Hug
Виж целия пост
# 6
Mishoka, дано да си права! Peace
Между другото и аз се изненадах, че след големия престой вкъщи тръгна отново на ясла без да плаче, защото преди това направо изпадаше в истерия и беше невъзможно да се успокои, докато не го вземе някой.
И да, наистина трябва много много говорене - навсякъде и по всяко време! На моменти дори ми писва да се слушам как повтарям едно и също, че на градина е хубаво, че се учат песнички, танци, че има мн хубави играчки, че лелите се грижат и играят с децата...  Crazy
Много търпение за мамите и късмет за всички малчовци!
Виж целия пост
# 7
Сина тръгна на 2 г. и 3 м. Още като усети, че наближаваме и започва да плаче и си подава ръката да я хвана. Взимам го да го гушна и му обяснявам, че ще го научат кое е слънцето, луната, птичките, тревичките и разни такива. Говоря му и му обяснявам. Поне днес имаше ефект. Като го оставих не се тръшна с рев, а влезе на бегом и дори не се обърна да ме види къде съм. Надявам се да свикне по- бързо.
Виж целия пост
# 8
Дадох го на 1 и 8 месеца. Прие го тежко. Ревеше ужасно повече от месец. Постепенно свикна, но лепна един конюктивит и седя вкъщи 2 седмици. След това стана страшно. Ходи седмица, разболее се и седи 2 вкъщи. И започваме отначало. Миналата седмица го пуснах след почти двумесечен период седене вкъщи(изкара пневмония  и се наложи да го задържим, за да се възстанови). Наложи се да го откопчат насила от баща му и да го вкарат вътре. Лелите казват, че спира да плаче след 5-6 мин и им вярвам. Вечерта беше спокоен и усмихнат. За съжаление обаче този път изкара 4 дни и пак се разболя. Та равносметката ни е 7 месеца вече не може да свикне, но боледува много и затова е така ooooh! Но всяко дете е различно. В неговата група имаше деца, които плачеха седмица две и свикнаха  Peace
Виж целия пост
# 9
Моят син уж свикна бързо, но пради чести боледувания, всяко ново тръгване след прекъсване е равносилно на плач. Казват, че се успокоява бързо и смятам, че е така. Вечер е щастлив, праща целувки на сестрите, радва се на децата. После ми казва как си е играл с две момиченца, опитва се да ми пее песничките, които пеят там. Всяко дете е различно, едни предпочитат в яслата, други - при мама, едни свикват бързо, други - трудно и мъчително. Дано вашето се адаптира бързо. 
Виж целия пост
# 10
Ние сме на ясла от понеделник /31.03/ - кошмарно е! От 4 дни не съм виждала малката, която е на 2 год. и 2 месеца, да се усмихва, само плаче, хленчи и се гушка в мен. От яслата ми казват, че нито се храни, нито спи, нито пие вода - само плаче... Милото не може да спи - бълнува и хленчи, а от вчера е с разранено от плач гърло. Утре т.е. днес няма да я заведа, за да избегнем възпаление на гърлото, но е факт, че детето ми е в шок! От весело и вечно усмихнато дете сега имам посърнало, плачещо и изплашено малко зайче, което не разбира какво става и защо й го причинявам Cry
Виж целия пост
# 11
толкова е тежко,че на моменти ми идва да отида да си го взема ...равносметката след две седмици ходене е : първа седмица -само реве, непрекъснат рев, без ядене, без игра , без нищо:(...втора седмица- продължава да плаче, но има и моменти в които само хленчи( както ми казват "лелките"- без сълзи)- но продължава да отказва храна, и продължава да не играе с децата:(...днес обаче е тежко положението-преди малко им взънях в яслата да ги питам как е - чух го как се дере от рев и крещи ,че иска на вън ...защо не ги изкарват? просто нямам думи? в такова хубаво време държат повече от 20 деца затворени между 4 стени, мързи ги да ги облекат всички...толкова съм крива, че ми идва да се гръмна...лошото е,че в понеделник се връщам и на работа и вече не знам как ще сме...не мога да си обясня защо толкова отбягва децата, на вън преди 2 дена игра с едно от децата от групичката му, а в яслата не иска ...ох, ...
Виж целия пост
# 12
Разбирам те, напълно от понеделник съм в ада, буквално! Днес не пуснах дъщеря си на ясла защото е прегракнала след четири дневно хленчене в яслата. Мисля, че проблема не е в децата ни, а в системата ...
Виж целия пост
# 13
Има деца, които са по-привързани към родителите си. Едни могат да живеят в яслата, толкова им харесва, на други им е по-добре у дома. Персоналът, битвоите условия и т.н. също естествено оказват влияние, но не винаги вината е в тях. Естествено не може да се каже, че децата са виновни, че страдат. Това си е темперамент, навици...
Виж целия пост
# 14
И двете ми деца тръгнаха рано на ясла. Големия на 1,4 м., а малкия на 1.2 месеца.
И двамата се адаптираха много бързо, от ден втори останаха да спят в яслата, не са плакали, не е имало драми и истерии. Затова и не мога да дам много адекватен съвет. Но съдейки по примерите около мен, смятам, че някои деца е по-добре да си бъдат отглеждани у дома.

Пожелавам бърза адаптация на всички мъничета  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия