Секцио, или нормално раждане да изберем?

Ако можеш да избираш, избери нормалното раждане. Аз първият път раждах нормално, вторият секцио по спешност. И определено съм за нормалното.

Аз бях със секцио по спешност. Съответно добре хапнала предната вечер. Деня на секциото, операцията беше сутринта, се скъсах да драйфам и то от киселини. Имам чувството, че тая упойка я бях яла, не бях я дишала.  да лежиш по гръб и да повръщаш върху себе си, докато коремът ти е разрязан на две преди два часа, не е най-готиното нещо. Но малкото коте, което ти показват на другия ден, си заслужава всичко. 

Ааа дадоха дадоха даже цяло пакетче от тези обикновенните..

Аз съм за с двете  ръце за секцио. Аз бях казала изрично че няма да дам да ме режат защото бях против преди да ме удрежат. Още на следващия ден станах да си видя детето, верно има лек дискомфорт но след втория ден бях като нова

И двата пъти раждах секцио. Първият път така се наложи, втория-заради първия
Нямах никакви болки, ама никакви. Колкото повече се движи човек, толкова по-добре. След 2-рото секцио, веднага щом ме раздвижиха качих стълбите до ВИП-а в Тина Киркова(от 2-рия етаж до 5-тия).
Единственото гадно нещо беше слагането на абоката и гладът след операцията.
Но и през ум не ми е минавало аз да решавам дали да е секцио или нормално. Има си лекари за тая работа.

П.П. Сега се сетих и за още една гадост. Първият път след клизмата ми се наложи да чакам на опашка за тоалетната. Още ми става зле като се сетя какво стискане беше.

И катетърът си беше гадничък. 

И аз мисля, че не е наша работа да философстваме кой как трябва да ражда. 

След преживяването пред тоалетната, хич и не усетих кога са ми сложили катетъра.

Имам две нормални раждания, но съм след това в стаята съм се засилчала и с момичета със секцио.
Ами според мен по нищо не се различават от нормално родилите. Единствено ги боли докато се раздвижат.

Майка ми твърди, че бебетата много се различавали. Родените със секцио били много по-хубави на вид. Не били измъчени и главите им не били сплескани и криви. Аз нямам нужния опит да кажа мое мнение. 

Никога не бих избрала секцио. Никога. Наложиха ми го насила. Уж по спешност. Имах пълно разкритие, детето беше главично предлежание. Съобщиха ми, че съм тясна и само секцио мога да родя. 9 месеца никой не ми го каза.
Секциото не ми даде възможност да чуя първия плач на детето си. Да го видя.Бях под пълна упойка. Това ужасно ми липсва и никога няма да се успокоя. Освен това загубих чувствителността на корема си. С времето се повъзстанови, но не напълно. Така и остана участък около шева, който е като попарен, изтръпнал. Било нормално. Да, шевът е ОК, почти не личи...но въпреки, че съм слаба и никога не съм имала корем някак над шева коремчето ми виси. Едва се вижда, но е така.
Най-страшното е, че ме зашиха с непочистена плацента. Оказа се, че при секцио почистването на плацентата е проблем. Трябва професионално да се огледа. Хем моята си е била ОК, не проблемна, не на парчета, без сраствания или други екстри. Това едва не ми коства живота, защото развих сепсис на матката. Лежах в друга болница за да ме чистят и т.н. Но това е вече друг въпрос.
Секциото за мен е лош спомен. След раждането не можех да дишам от болка повече от 4 дни. Лежах безпомощно с катетър. Имах ужасен кръвоизлив, явно поради непочистената плацента и по време на секциото и след това. Но така е не се разбра причината.  Което наложи реанимация и 3 кратно кръвопреливане с кръв и плазма.
Освен това мисля, че за бебето е стрес, то е вадено на сила внезапно, не излиза само .
А клизма се прави на всички. Раждането ми почна нормално- изтекоха ми водите.. и веднага клизма. После 10 часа никой не ми помогна да ме изроди....само за секцио ме кандистваха и уговаряха и натискаха.
 При всички случаи- важното е здраво бебче! Всичко друго минава. Аз преживях и 10 часово истинско раждане с всичките му екстри и родилни мъки и болки и после болките на секциото. Все едно съм раждала и нормално и секцио. Без болка няма как да стане.
Всички раждания са различни. Просто смело напред и това е. А проблеми може да има както за бебето така и за майката и от двата вида раждания. Просто всяка майка трябва да си реши вътрешно какво е за нея. Аз знаех, че естественото раждане ми е по- на сърце...но не би...

Мигла, кажи в коя болница и кой те докара така? 
С моята колежка стана така в бургаската "Дева Мария". Но тя се размина само с кюртаж, слава на Бога.

И аз нямам чувствителност в тази зона,баш като изтръпнало и попарено ми е мястото-дали ще си остане така завинаги

липса на чувствителност имам на много малък участък, може би 1 на 6 см. Хич не ми е дерт.

Нарочно не го пиша...темата е друга. Писала съм преди години много. Болница Лозенец. др. Асенова и др. Дамянов. Както и шефката на отделението др. Христова, която като отидох 20 дни след като родих с Т и с кръвоизлив и в безпомощно състояние, със спряла кърма  - да питам какво става- ми заяви, че съм настинала и да се прибирам вкъщи да си гледам детето. След 2 дни ми спасиха живота в Шейново.

Колкото повече се движиш, по-бързо минава, но зависи колко можеш да се движиш. На мен ми беше почти невъзможно. Едва дишах от болка.