Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 9

Днес става 1 месец за мен 

 malinkiii, поздравления!  Един месец без цигари е от най-сладките победи- все още ти е съвсем прясно, а не пушиш вече цял месец!
 mimochi- истинска малка победа! Много се радвам
Аз вчера водих децата за първи път на басейн и ми изникна 1 картина от миналата година по това време. Отивахме на басейн щастливи, обаче аз тъкмо пропушвах и се криех от децата( вечните мисли- пуши ми се, къде да изпуша една... вместо да се наслаждавам на мероприятието). Купих си тайно цигари, те ме видяха, имаше едни сцени....аз  оставих цигарите на 1 пейка,но бях сърдита; на момчетата им дожаляло за мен и ги взели, и после виновно ми ги дадоха на басейна.....абе отвратително беше, наркоманска история Не че някога съм се съобразявала кой знае колко с децата, когато искам или не искам да правя нещо за себе си, но те понесоха доста докато отказвах цигарите и ми се сърдиха като задимих отново. Сега съм по-спокойна и съм им казала, че тоя път нищо не обещавам, може и да пропуша пак. Те самите са по-големи и не го приемат така навътре. И все пак съм безкрайно щастлива, че в момента съм свободна от такива ситуации

Краси, ще чакам да се похвалиш за половин годинката ти  

Д а вземеш цигара и да не я запалиш-е това е много голяма победа  Много ,ама много правилно се гордееш и продължавай в същия дух,ще се справиш ,щом аз съм успяла


А за моята половин годинка.....олеее всички ще разберете ,как не то сега се надувам като пуяк ,че не пуша от 3 месеца ,а какво остава да кажа ..от половин година уха как внушаващо звучи,хора наистина е много хубаво да не пуши човек,по весел и усмихнат става,поне при мен е така,нищо не е в състояние да ме изкара извън релси ,докато преди все нещо ми пречеше ..абе беше оле мале....а пък тук всички момичета сте много готини и е кеф човек да влезе и да се разтовари ,ако може и да помогне още по добре!

Много се радвам за всички момичета, които сте на първа страница, надявам се след известно време и ние новите да сме там . При мен нищо ново и интересно, не пуша, но май ям повече отколкото трябва, ама...мъча се пак да не преклалявам много - много с храната и така.

Браво, момичета! Страхотни сте! Една голяма 

Ох,кой спомена за ядене. аз ям прекалено много, даже сънувам,че съм гладна
..моито мъж се видя в чудо 

На 3тия ден, че дори и седмици след като спрях да пуша, единствено ме беше страх да не запаля по навик  Понеже в нас си има цигари, и като мина покрай тях и в 1 момент ръката ми а-ха да вземе цигара и чак тогава се усещах и си казвах: Ама аз вече не пуша!
Та така, докато мозъкът разбере че не пуша, много беше опасно по погрешка да не запаля 

 gerri_p, респект! Това да имам на 3-ия ден цигари вкъщи и да не запаля.... Обсъждали сме го тоя въпрос,знам, че ти е било по-спокойно така, но всеки път се изумявам
Аз отдавна не си виждам лентичката, но ми се струва, че днес правя ДЕВЕТ месеца без цигари. Мислех, че датата е записана с огнени букви в сърцето ми, а то...взе да ми се размива нещо, което ме радва!

mimochi, браво 


Аз като ги спрях, когато бях бременна нямах вкъщи и откачих. Не издържах и си купих. Когато окончателно ги спрях сега, пак си ги държах на същото място, където по принцип стоят, успокояваше ме мисълта, че мога да запаля, когато поискам, но аз не искам, че всичко зависи само от мен, не от някакво ограничение странично.
Но наистина хората са различни, ако човек усети, че близостта им му влияе зле, на секундата трябва да ги метне в кофата 

Честити 9 месеца 

И аз благодаря за включването в списъка, дано се увеличава все повече 
Малко ми е странно (приятно странно) да виждам името си там, сещам се как надничах в темата и не смеех да се запиша, когато не бях решила да ги отказвам и тайничко въздишах 

Аз имах цигари и все още имам в къщата, защото мъжът ми пуши /иначе реално аз спрях да си нося в мен от момента, в който реших  - край/. Дори ежедневно му правя цигарите ....така си почивам всъщност....все едно пуша. Но реално си е опасно, защото аз така и пропуших, от домашни цигари на около 20 години ...стояха от време оно на баща ми, пушач като ерген...

Всъщност това, за което ще ме е яд най-много е, че винаги си мечтаех да имам къща и да изляза в градинката и да изпуша 1 цигара с кееееффф.....но така и не успях да дочакам този момент. Къща ще имам скоро живот и здраве, но няма да пуша в градината 

Значи е време да смениш мечтата... 

Здравейте, момичета. Не съм чела темите, само последните няколко страници от тази тема, но когато ги прочетох изпитах желание да споделя моята история, защото знам, че мен ме мотивираха точно историите на бивши пушачи. Аз съм на 22 години, пуша от 14 годишна ( 8 години). Пушех по една кутия на ден. Януари месец се опитах да спра цигарите, но безуспешно - издържах цял един ден (за мен беше голямо постижение) без да запаля, но вечерта не издържах и си казах "само една цигара". Е такова животно "само една цигара" няма. Така постепенно до седмица увеличавах бройките и се върнах на кутия на ден. Пробвах да откажа цигарите, провалих се, но не се отказах. 6 месеца по-късно реших, че е настъпил момента. Прочетох отгоре-отгоре книгата Аз не пуша(не съм сигурна за името, мисля, че е на Алан Хар), също така доста детайлно изчетох някои статии в един български сайт (ако някой го интересува ще кажа на ЛС, за да не правя реклама) и изпуших последната си цигара. Честно казано не спирах да търся информация за това как протичат дните, какво изпитва пушачът, но така и не намерих обстоен "дневник" на пушач. Мисля, че на някое момиче може да е полезен затова ще опиша дните.

ден 1ви - пушеше ми се почти непрекъснато, но всеки път пиех глътка вода и залъгвах никотиновия глад.
ден 2ри - отново ми се пушеше почти непрекъснато. Вторият ден е денят, в който никотина напуска тялото.
ден 3ти - мисълта за цигара вече не ме мъчеше толкова физически, но определено психически все още имах нуждата от цигара. Все още ми се пушеше МНОГО, когато съм в компания на пушачи.
 
Постепенно с дните желанието за цигари намалява, бъдете сигурни в това. Първите 2 дни са най-тежки. На 4тия ден не се събудих с желание за цигара. А на 5тия ден усещах как "вдишвам повече въздух". На 6тия ден димът от околните пушачи нямаше нищо общо с този, който помнех, а имаше ужасно натрапчив и непоносим аромат.
Днес ми е 12ти ден без цигари. Сещала съм се за цигара не повече от три пъти, и то не защото ми се пуши, а просто защото се сещам, че аз вече съм непушач.

Всичко се постига с много голямо желание, защото ако имаш желание воля ти е нужна само първите два дни. С удоволствие бих дала съвети и тактики и бих помогнала на още един пушач да се спаси от този вреден навик.

Поздрави, момичета и успех! Ще ви чета от тук нататък

 
Да, това и сега на терасата го практикувам с хамака, обожавам този момент  

Дани, защо пък да не споделиш сайта  Каква реклама, на някой може да му е от полза, ако стои някъде видимо и реши да влезе в темата .......

Аз да ви кажа, скъпи съфорумки сладки, дори не се сещам за цигара. Не знам заради ината ми ли заради какво, но мъжът ми си пуши вкъщи, нито ме дразни, нито ме съблазнява.

И да ви кажа,че моя свекър се засрами и реши да последва моя пример 
Свекито набра скорост и смелост покрай моето отказване де, и е решила, че свекъра и мъжа ми също трябва да ги отказват 

Бих се радвала да го направят, но в крайна сметка те си решават нали така, дами...

Кефя се на всички, стискам палци на всички, знам че не е лесно, но не е невъзможно и непостижимо.

Целувки и прегръдки на всички за смелостта и усилията