Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 9

да дойда и аз тук. Не пуша от 3 месеца и малко. А пушех доста години към 14. От 7-ми клас ги започнах. Обичах го това пушене и все още го обичам. Спрях тъй като често започнах да кашлям, бронхити, фарингити правех.  От друга страна финансово ме натоварваха цигарите. Просто един ден си казах стоп. Обаче изпитвам непреодолимото желание да пуша. За тези 3 месеца съм дърпала няколко пъти,но до там. А според книгата на Алън Кар трябва да съм щастлива, че не пуша. Е обаче аз все по нещастна се чувствам. Питам се защо точно аз трябваше да се разболея и да ми се наложи да спра. Като видя някой пушач и огромна завист . Даже днес ми е едно сдухано такова и само плача и май заради тъпите цигари плача. Другото което е по  едно пакетче дъвки на ден консумирам. Само те и миенето на зъбите ми спират до някъде желанието за пушене. Стряхувам се че и това непрекъснато дъвчене е вредно.

Искам да ви попитам вие как сте с кашлицата след отказването ? Как сте здравословно - по здрави или по болнави ? Имате ли храчки 2

Кими, рядко се включвам в темата, само чета, но от твоя пост ми стана много мъчно!  Недей да се предаваш! Намери си някакво постоянно занимание (Йога, Пилатес... ако имаш време). Купи си някакви надъхващи книги (не само с цигарите свързани, ами като цяло с живота... от тези разтоварващите).
Дъвките са вредни в големи количества. Миенето на зъби защо спира желанието? Заради вкуса на пастата ли? Вземи си примерно вода за уста и си я носи с теб. Така ще можеш да премахваш вкуса без да се налага да дъвчеш дъвки.
Като плачеш се напрягаш още повече и желанието да запалиш цигара е още по-голямо. Сещай се за това какво би било ако продължиш да пушиш. Как хората около теб искат ти да си добре здравословно и не си заслужава и те да страдат, защото ти не можеш да устоиш... Просто мисли по-позитивно. Сутрин ставай с идеята, че днес е поредния хубав ден, че цигарите са минало.... много е важна нагласата, с която действаш! 

За болестите: аз разлика не намирам, никога не съм боледувала особено, така че не съм обективна.
За храчките: това имам чувството че най-много ме радва. Всяка сутрин беше ужасно докато пушех. То не бяха храчки, не беше давене. Сега вече няма и помен от подобни неща и се чувствам супер! 

Лошото е че аз не виждам кой знае какви ползи за здравето ми. Или поне не са се появили все още. Наскоро пак бронхит изкарах. Пак антибиотик.   При мен даже се засили кашлицата като не пуша. Храчките ми са все с катрани вътре. Още чат пат си ме наболяват дробовете. Все имам чувството,, че бях по щастлива като пушех. Аз много неща съм ограничена в момента и цигарите ми бяха едно от основните удоволствия. Компанията ми е все от пушачи, вкъщи всички пушат и ми е постоянно едно такова. Но си казвам, че 3 месеца щом издържах мога и повече. И винаги си мечтая какво ще си взема с парите които преди давах за цигари. Сега обаче и със зависимостта от дъвките трябва да се боря.

Кими, не пушиш от 3 месеца само. Исках само да ти кажа, че не всички усещат това съживяване след като спрат да пушат. Бях като теб - никакъв плюс от спирането, че даже почнаха повече проблеми да ми се случват. Когато пушех имаше дни, в които дробовете ми бяха като бетонни, не можех въздух да си взема. То затова и спирах да пуша. Сега обаче НИЩО не се е променило. Само дето не пуша. Отдавам го на времето и нервите. Досега все още не съм намерила плюсът на това да не пуша, относно здраве, вид, виталност и т.н. Но факт е, че не съм кашляла и не съм правила бронхити през последната зима. Преди това всяка зима влачех една гадна кашлица след болест.
Искам да кажа : Не очаквай да видиш или усетиш чудо! Трябва да потърсиш предимствата на това да не пушиш. Но не физическите, а психологическите.

Първо към Кими - аз лично се чувствах доста зле в първите два месеца - избиха ми херпеси, болеше ме гърло, подуха ми се лимфните възли и т.н. Чувала съм, че често се получава влошаване, вместо подобрение, но това е, защото организмът се чисти и е нормално. Някои чувстват разликата доста по-късно, но разлика винаги има, не се отчайвай.

Аз ще направя четири месеца на 12-и юли. И аз искам в първа страница след още два!

Много рядко се сещам за цигари, но признавам, че когато някой пуши, продължавам да се съблазнявам и да вдишвам жадно дима. Не ми минава и през ум да запаля, но димът ми е приятен, не ме дразни, не ми мирише гадно, което малко ме притеснява... Искам да се отвратя, за да не мисля, че съм се лишила от някакво върховно удоволствие.

Впрочем, Кими, наистина това усещане, че си се лишил от най-голямото си и единствено удоволствие, го имах и аз, но е пълна измама. То всъщност е задоволяване на наркоманския глад. Аз съм сигурна че ако сега си дръпна, ще ми стане зле и отвратително в устата. Обаче важното е да не го правим.

Поздрави на всички!

Ох, аз се изложих тази вечер. Бях на рожден ден и покрай алкохола не устоях и палнах една. Не беше върховното удоволствие,но не беше и кой знае колко зле. Обачесега се амбицирам да докажа на себе, че въпреки тази цигара мога да продължа без.

Надявам се приемате нови попълнения.

Първо, не пуша вече! 

Бях сериозен пушач  ~2 кутии дневено, 15 години. Не успях да спра нито докато бях бременна, нито докато кърмих. Опитвах само да ги намалям. Срам ме е от това, но очевидно ми е бил грешен подхода. Убедих се, че спирането на цигарите не е въпрос нито на воля, нито на мотивация. И на инат нещата стават по много труден начин. Радвам се, че успях да намеря лесния. 

Спрях да пуша в събота. Щастлива съм. Най-накрая събрах сили да допрочета книгата на Алън Кар, която захвърлих на средата преди 2 години. Този път реших да му дам шанс за равна битка. Установих, че книгата сама по себе си ти промива мозъка, като ти променя нагласата към цигарите. Изпитвам пристъпи на никотинов глад още, но пък е много рано, не пуша едва от 4 дни. Забелязах, че тези пристъпи траят по 2-3 минутки, успявам да ги контролирам, "малкото чудовище" иска храна. Храна, която няма да му дам. Особено ярък ми е споменът за последната цигара, която изпуших след като затворих последната страница на книгата. Не я изпуших с удоволствие, а с неприязън, с омраза. Още в деня, в който станах непушач забелязах промяна в настроението - стана по-приповдгнато, станах по-весела и по-усмихната.

Обаче чисто физически се появиха няколко тревоги. На моменти ми е по-трудно да дишам, имам силна нужда да си поема въздух много дълбоко, а като че ли не успявам. Пулсът ми падна, много, под 60 удара в минута. От време на време също усещам тежест в гърдите. Кажете, че са нормални тия неща, че почвам вече да се шашкам. 

Хубав ден пожелавам на всички!

25 точки защо да ги спре пушача и нито една защо да не го направи, е бива ли такова нещо сяя. 

Привет момичета!На новите -добре дошли,на точното и правилно място сте!
Аз не пуша от малко време 3м и половина,но ще споделя как беше при мен първите дни.Понеже веднъж вече бях спирала да пуша ,знаех кокло е хубаво без цигари,но естествено втория път когато реших като че ли все нещо не ми достигаше ,за да спра.Ами все си казвах тая е последната и така и така ,докато не ги намразих вече толкова много тея цигари и си втълпих че всичките ми беди и проблеми идват от тях....и така ....вече не искам да чуя за цигари ,защото без тях наистина си нов човек.При мен всичко е в положителна насока или поне аз така съм решила,нали като махнах причината за проблемите ,е естествено и проблеми да нямам...и така по добре се чувствам и съм убедена ,че това е така защото така искам аз.Никога не се замислям добре или зле ми е без цигари,не правя съпоставки-не,....аз просто си знам че съм по добре!
Много е важна нагласата ,с която се спират цигарите,ако е положителна -еми по добе ще се чувствате,но ако е насила и изпитва човек носталгия ,то е ясно че вътрешното гласче ще нашепва ,че ти е гадно,че преди ти е било по добре и пр. извинения за да запали човек!
Я се усмихнете и забравете тея гадни цигари,без тях не се умира ,умира се от тях!

Само при мен ли няма ефект от четенето на Алън Кар. Еми някак си не се чувствам щастлива, че не пуша. Обаче вече съм го възприела, че съм непушач и се надявам с времето навика и желанието за цигара да намаляват все повече и повече. Много ми е странно, че първите да кажем 2 седмици ми беше по лесно. По нахъсана бях, а сега не. Добре, че не разполагам с повече финанси, че до сега да съм си взела електронна цигара. А никой не знае тя пък колко е вредна.

Може би трябва да я прочетеш пак, по-внимателно.

Благодарение на книгата успях да разбера защо си мисля, че обичам да пуша, че ми е навик и т.н. Когато приех, че цигарите са наркомания и аз съм наркоманка, когато приех, че съм както физически, така и психически зависима от тези малки тютюнви пръчици ми стана лесно и съм щастлива че не пуша вече. Щастлива съм, че вече не завися, не робувам на цигарите. Щастлива съм, че съм свободна, пък ако щеш съм щастлива и затова, че не плащам 4 лева акциз за кутия цигари на Станишев. 

Самият Алън казва, че е абсурдно да твърдиш, че просто обичаш да пушиш. Обичаш толкова много други неща, но си склонен да се откажеш от тях в определени моменти. Той казва, че обича омари, но не се разхождал с 20 омара, само щото обичал да ги яде. Аз много обичам торта, ама не разнасям по една торта навсякъде със себе си. Следователно, цигарите са си наркомания.

Според мен, за да си щастлив от спирането на цигарите, трябва изцяло да си промениш нагласата спрямо тях. Докато си мислиш, че се отказваш от нещо, че като не пушиш правиш някаква жертва, ще ти е много трудно и няма да си щастлива изобщо.

Ето това усещане си викай в главата, когато ти се допуши. Когато осъзнаеш, че цигарата не носи удоволствието, което очакваш, ще бъдеш наистина свободна. Не знам каква цигара си палила, аз пробвах с тежък тютюн и щях да пукна, но ми помогна много. Сега като се сетя за цигара и ми се обръща всичко  

За здравето - отказах ги преди 1 г. и 6-7 месеца, за този период съм карала май само 1 лек вирус. Преди пак леко боледувах, но по-често.

Не ти ли е по-леко като дишаш?
Ето моите положителни неща след спирането:
- още на първия ден усетих облекчение, все едно някой ми стана от гърдите
- венците ми спряха да кървят
- имах една постоянна болка до лявото рамо, която изчезна
- чувствам се много по-жизнена, издръжливостта ми при спортуване и натоварване се увеличи
- кожата на лицето ми стана по-хубава
- зъбите ми започнаха да избеляват (е, не са блестящи, но са нормални, преди направо си бяха жълти)
- цикълът ми стана по-кратък и лек, не че е бил тежък преди, но все пак се усеща голяма разлика

П.П. Снощи се видях с братовчед ми. Не пуши от 12 дена. Това му е трето отказване   стискам му палци, дано този път успее  

За добро или лошо се умира и без цигари, но иначе да, усмихнете се, смайййлллл. 

Няма измъкване, да 
Но поне докато си чакаме реда, да имаме дни с по-добро качество. Защото разликата е огромна, поне при мен. Направо се родих втори път, много ме е яд, че загубих 18 г. от живота си...

Здравейте,
прочетох доста от последните теми, и бих желала да попитам вече успелите да спрат цигарите: дали използвахте "помощни средства" - медикаменти като "Табекс", никотинови лепенки, дъвки?