нормално ли е да искам да напусна мъжа си, а имаме бебе на 1 месец

Момичета, моля ви, стига вече с този "цял живот"! Говорим за един месец, откакто проблемът е станал проблем. През който месец, освен че не се е прибрал една вечер, не разбрах в какво друго се е провинил. Обидите не ги коментирам, сигурна съм, че са започнали на втория месец от запознанството им.

Benisima, представи си, че имаш дъщеря, която в лудостта на младостта си има несгодата са се заслепи от тотален грубиян и простак. Всички изгледи сочат, че той вероятно няма да се промени, а ще продължи да издевателства над нея. Дори да му отговаря и да прави опити да се наложи той и фамилията му я мачкат. Представи си, че  все пак той е добър баща... но дъщеря ти е нещастна с партньор като него. Прогледнала е, след години, но е прогледнала все пак. И чувства, че изходът е да си тръгне...
 Ти какво ще я посъветваш?
Отговори ми честно.
 Ако искаш обърни нещата по друг начин. Синът ти се влюби в някоя озлобена и комплексирана скандалджийка и е сляп за поведението й 5-6-7 години. Но се събужда... какво ? С нея ли да седи?
 По всичко личи, че девойчето Мими е младо... обзалагам се че има-няма 24-25 години.... Трябва ли да плаща цял живот за грешния си избор? Мъжът й пак може да е баща на детето си, ама от далече- историята познава много такива случаи... Неприятно за него, не оспорвам, но в крайна сметка по-добре за детето да расте в любов, вместо в скандали. 
 
Никога нямаше да си позволя да участвам в тази тема, с подобни съвети към авторката, ако не бях преживяла същото, както и ако не бях свидетел на подобни взаимоотношения във връзките и на други момичета, с някои от които се сприятелих тук във форума, преди доста години.
 Аз съм сигурна, че ти си добронамерена към Мими, но все пак си остра и някак си хладна в отношението си и неразбираща. Падналият няма нужда от ритници, а от твоя пост аз ритници усетих.
 Извинявай, ако съм те нагрубила

И на мен ми трябваше. Но не съм казвала изрод на мъжа ми.
Не й казвам да го напуска, но я питам дали той осъзнава какво прави? И не е казано, че утре ще си вземе куфарите, дори тя самата го пише. Разбира се, че ще го обмисли. Но при всички случаи преди детето да е започнало да осъзнава какво трябва проблемът трябва да бъде решен. Независимо дали ще остане с него, и той ще работи по това за промяна, или ще го напусне.

Страшна работа е....направо ме побиват тръпки като се сетя.
Но само този, който не го е преживял не може да го разбере така осезаемо както ние, бившите жертви на психически тормоз.

Разбира се, че винаги ще подкрепя детето си, каквото и да реши! Няма да я/го съветвам, защото ще съм го направила преди да е попаднала в грозната ситуация. Ако не ме е послушала, да си преживее погрома, аз само мога да предложа рамо да поплаче и дом, в който да се завърне по всяко време. Никой не ни е виновен за изборите, които правим сами! Изключително съм повлияна от съседната тема, в която съпругът - красив, умен и богат, добре възпитан и тралала, зарязал жена си на Нова година, за да е с любовницата. И дори не прави опити да се разберат, както в случая мъжът на авторката. Ей това не бих подкрепила никога! Според мен тук момчето има ръбове за доизглаждане, но не толкова фатални, че да лишат детето от баща. Мисля, че авторката просто вече не го обича и си търси поводи да го напусне. И да го напусне, ще се върне след месец, нали на всички ви е ясно? Така че защо изобщо коментираме още?!

Аз пък не подкрепям сляпо тезата, че един мъж, какъвто е бил досега, такъв е и сега "след проглеждането ни". За съжаление, има ситуации, в които "силните" мъже откачат и въобще не им дреме с кого започват да се държат като с парцал. Ей на онзи от другата тема - красавецът с имота, изцепките по празниците и "поздравителните адреси" по Фейсбук, - е типичният пример за това. Не е било въпрос на време, а на ситуация. Намерил е друга, решил (СЕГА!), че е полигамен и че може да си прави каквото поиска. В такива моменти стават пердета, въобще не мислят нито за миналото, нито за евентуалното бъдеще - живеят сега и който не им играе по гайдата, им става жертва.

Момичето просто в първия си пост е разпиляно и отчаяно. Но психическия тормоз присъстваше в изреченията й. Стана ми чак жал, че се наложи да го детайлизира.

Рядко съм категорична , но в случая виждам един психически насилник .
И колкото по бързо го напусне , толкова по добре за нея .
Първо била е сама в бременността си с роднините му , после -
егоист пръскащ  парите за себе си , а и тези обиди към една родилка ,
еми , за какво и е такъв съпруг ...само за тормоз

Не знам от какво зависи, обаче има един тип жени,
дето все на такива типове попадат 

Benisima , просто се моли да не те срещне мечката.

  Каква ще е съдбата на Мими, само Господ знае.
Обича ли мъжа си, не го ли обича. Ще си тръгне ли, ще си върне ли- това е правото на нейния свободен избор.
  Едва ли е идеална, даже по-скоро не е, но сега страда, объркана е и наранена, опитва се да надигне глава, въпреки че е мачкана от средата в която живее.  Сега тя има нужда от подкрепа и разбиране!!!!  А пък в крайна сметка кой е идеален на този свят? Никой!
 
 Аз и пожелавам сили и мъдрост, защото всяко едно решение ще е трудно... Самотното майчинство не е голяма философия, но определено не е и мечтания вариант. Тя си знае до колко господина може да се промени и до колко не.... И ако татенцето - неревак и "сладкодумец", не се вземе в ръце до 1-2 месеца- ще си цитирам любимата фраза, която ме подкрепя вече 12 години:

" По-добре сам, от колкото зле придружен"- банално, но вярно!

Мила, мен мечка няма да ме срещне, не ме е и срещала,
защото от малка съм се научила да не ходя в гората!
На това уча и децата си. Кой колкото иска да поеме от съветите ми, за него си е!

Никой не оспорва изборът на авторката, тя иска съвети - ние и ги даваме, всеки според гледната си точка. Но да знае, че сама, с кърмаче на месец, едва ли е, както казваш, мечтаният вариант!

КАжи честно...и какъв е тоя тип жени, просвети ме. Някои хора само това ги зарежда - да лепят етикети.х
Бенисима, на мен не ми е ясно, даже хич. Напуснах мъжа си с пеленаче и още не съм се върнала. И да ти кажа, много добре съм си възпитана. Не се заричайте, не знаете какво може да ви дойде до главата.

Какви етикети? Кой се чувства обиден?

 Има жени, способни да се влюбят и в най-големия
кретен, който си е показал рогите на втория месец, да се самозалъгват, че той ще се
промени и ще бъде по-добър  и разбран, по-нататък решават, че ако му родят дете,
нещата ще бъдат други, а те ескалират...

 
Tova е и мойто мнение/съвет.

Ако наистина 6 години си търпяла да ти крещи и да те нарича с обидни имена, не знам...
Вероятно нямаш самочувствие.
Или си го обичала много.

Колкото повече подробности даваш, толкова по абсурдна ми се вижда ситуацията.

Вие имате ли подпис?