Мими, а ти обиждаш ли го?
Нещата са двустранни,ако ти го наричаш с разни епитети, той отвръща по неговия си начин.
Виж целия пост
Нещата са двустранни,ако ти го наричаш с разни епитети, той отвръща по неговия си начин.
нормално ли е да искам да напусна мъжа си, а имаме бебе на 1 месец
- Публикувана: 26 апр. 2014, 10:43 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2015, 10:14 ч.
# 46
28 апр. 2014, 12:43 ч.
Хайде недей да плачеш, че и на мен ми става мъчно. Има и такива работи на тоя свят. И мен са ме наричали как ли не. Думи от устата на иначе най-готиния, грижовен и привързан към мен мъж. Цялото ми семейство го приемаше като свой човек, одобряваха го.Тотален шок за тях; после ги беше яд, че са били слепи. Мен най-много ме е яд. Алкохолът няма да виня за поведението му, макар че беше фактор. Много се радваше за бебето, уж щеше да се промени 
а дано ама не би. Късно ми е да си чукам главата. Научих си урока. Много бях наивна и добричка. 
сега не ми звъни даже, обвинява ме, че съм му отнела детето. Не ми пука за него ама грам. Ще спре ядът и болката и ще се почувстваш по-добре един ден. А защо съм му родила дете на този мъж? Ами не беше планирано, но детето не е виновно за нищо, абортът ми изглеждаше като убийство 
Пак казвам мисли как ще е добре за теб.
Виж целия пост
а дано ама не би. Късно ми е да си чукам главата. Научих си урока. Много бях наивна и добричка. сега не ми звъни даже, обвинява ме, че съм му отнела детето. Не ми пука за него ама грам. Ще спре ядът и болката и ще се почувстваш по-добре един ден. А защо съм му родила дете на този мъж? Ами не беше планирано, но детето не е виновно за нищо, абортът ми изглеждаше като убийство Пак казвам мисли как ще е добре за теб. 
# 47
28 апр. 2014, 13:09 ч.
Искрено се надявам, че се шегуваш!!!!!
Момиче, на твое място без грам съмнение ще си стегна куфарите. Този човек, по твоите думи :
Е дотук стигнАх и да се изкажа: Такъв тя си го е харесала преди 6-7 години. Той не е станал простак и грубиян изведнъж. Сори, ама какво му се чудиш сега? Щом си си го харесала такъв, значи е бил равностоен на твоя ценз и самопреценка. По отношение на излизанията - ами той просто е от този тип мъже, на които им е слаб ангелът и не могат да си тръгнат от купона. Познавам такива, по сто жени смениха и една не ги изтърпя. Което не значи, че ще е лош баща. За това се предполага, че също си знаела през тези 6 години. Така че след като си се решила да имате общо дете, познавайки го добре, сега с лека ръка да палиш гуменките и да обричаш детето си на живот без баща му, без дори да си убедена в качествата на този мъж като баща, си е доста лекомислено. Свекървите изобщо не ги коментирам, моят принцип е Вземи и страха от първия път, та да слуша! Нищо, че и аз ще съм такава скоро! Аз обаче в живота на синовете си не смятам да се меся. Това от мен!
Виж целия пост
Цитат
За избохливостта: става дума, че като се сдърпаме, почва да ме нарича изрод, глупачка, овца и тем подобни, но пред детето не ми се връзва...колкото и да съм го ядосала...че вчера кучето се качи на масата и то почна да крещи като луд, ти си я научила така тая пумиярка мръсна и т.н.
Искрено се надявам, че се шегуваш!!!!!
Момиче, на твое място без грам съмнение ще си стегна куфарите. Този човек, по твоите думи :
1. Не те уважава
2. Е тотален простак.
3. Е грубиян
2. Е тотален простак.
3. Е грубиян
Е дотук стигнАх и да се изкажа: Такъв тя си го е харесала преди 6-7 години. Той не е станал простак и грубиян изведнъж. Сори, ама какво му се чудиш сега? Щом си си го харесала такъв, значи е бил равностоен на твоя ценз и самопреценка. По отношение на излизанията - ами той просто е от този тип мъже, на които им е слаб ангелът и не могат да си тръгнат от купона. Познавам такива, по сто жени смениха и една не ги изтърпя. Което не значи, че ще е лош баща. За това се предполага, че също си знаела през тези 6 години. Така че след като си се решила да имате общо дете, познавайки го добре, сега с лека ръка да палиш гуменките и да обричаш детето си на живот без баща му, без дори да си убедена в качествата на този мъж като баща, си е доста лекомислено. Свекървите изобщо не ги коментирам, моят принцип е Вземи и страха от първия път, та да слуша! Нищо, че и аз ще съм такава скоро! Аз обаче в живота на синовете си не смятам да се меся. Това от мен!
# 48
28 апр. 2014, 13:12 ч.
Е дотук стигнАх и да се изкажа: Такъв тя си го е харесала преди 6-7 години. Той не е станал простак и грубиян изведнъж. Сори, ама какво му се чудиш сега? Щом си си го харесала такъв, значи е бил равностоен на твоя ценз и самопреценка. По отношение на излизанията - ами той просто е от този тип мъже, на които им е слаб ангелът и не могат да си тръгнат от купона. Познавам такива, по сто жени смениха и една не ги изтърпя. Което не значи, че ще е лош баща. За това се предполага, че също си знаела през тези 6 години. Така че след като си се решила да имате общо дете, познавайки го добре, сега с лека ръка да палиш гуменките и да обричаш детето си на живот без баща му, без дори да си убедена в качествата на този мъж като баща, си е доста лекомислено.
Не посмях да го кажа - същото го мисля. А в случай като този са създадени
сигурно една трета от децата у нас.
Виж целия пост
Е дотук стигнАх и да се изкажа: Такъв тя си го е харесала преди 6-7 години. Той не е станал простак и грубиян изведнъж. Сори, ама какво му се чудиш сега? Щом си си го харесала такъв, значи е бил равностоен на твоя ценз и самопреценка. По отношение на излизанията - ами той просто е от този тип мъже, на които им е слаб ангелът и не могат да си тръгнат от купона. Познавам такива, по сто жени смениха и една не ги изтърпя. Което не значи, че ще е лош баща. За това се предполага, че също си знаела през тези 6 години. Така че след като си се решила да имате общо дете, познавайки го добре, сега с лека ръка да палиш гуменките и да обричаш детето си на живот без баща му, без дори да си убедена в качествата на този мъж като баща, си е доста лекомислено.
сигурно една трета от децата у нас.
# 50
28 апр. 2014, 13:21 ч.
Когато човек обича е заслепен. Все се надява, че ще се оправят нещата. Надеждата умира последна.
Когато си сам е лесно, носиш отговорност само за себе си и си преценяваш силите - дали можеш да издържиш на тормоза.
Когато се появи детето обаче, нещата коренно се променят. Започваш да мислиш вече не само за себе си, но и за живота на малкото човече, което е беззащитно и зависи само от теб. Няма право да стане и да си тръгне като теб, дори положението да е нетърпимо.
И тогава жената се замисля.
Затова не се учудвам, че го прави точно сега, нито смятам, че е лекомислено.
mimimimimimi, пак питам - като говориш с него, той осъзнава ли го? Ако го осъзнава има някаква надежда.
Виж целия пост
Когато си сам е лесно, носиш отговорност само за себе си и си преценяваш силите - дали можеш да издържиш на тормоза.
Когато се появи детето обаче, нещата коренно се променят. Започваш да мислиш вече не само за себе си, но и за живота на малкото човече, което е беззащитно и зависи само от теб. Няма право да стане и да си тръгне като теб, дори положението да е нетърпимо.
И тогава жената се замисля.
Затова не се учудвам, че го прави точно сега, нито смятам, че е лекомислено.
mimimimimimi, пак питам - като говориш с него, той осъзнава ли го? Ако го осъзнава има някаква надежда.
# 51
28 апр. 2014, 13:29 ч.
Ама и шестгодишна грешка да бързаш да изплатиш за един месец, при това за сметка на детето си...Нали! Според мен!
Когато се появи детето обаче, нещата коренно се променят. Започваш да мислиш вече не само за себе си, но и за живота на малкото човече.
За живота на човечето се мисли преди да се появи то. Отговорността за него се поема още преди да е заченато, като правилно избираш баща му (или майка му). Пак според мен!
Виж целия пост
Не е нужно грешките да се изплащат цял живот.
Ама и шестгодишна грешка да бързаш да изплатиш за един месец, при това за сметка на детето си...Нали! Според мен!
Когато се появи детето обаче, нещата коренно се променят. Започваш да мислиш вече не само за себе си, но и за живота на малкото човече.
За живота на човечето се мисли преди да се появи то. Отговорността за него се поема още преди да е заченато, като правилно избираш баща му (или майка му). Пак според мен!
# 52
28 апр. 2014, 13:34 ч.
Според някои хора е нужно. Почва се ама ти си такава и онакава, ти си си виновна, сега какво ревеш. Или ама да не би и ти да си такава, с нещо го провокираш, моят мъж така не прави. Виновна си е, да, тя си го знае сама.
Виж целия пост
Не е нужно грешките да се изплащат цял живот.
# 53
28 апр. 2014, 13:35 ч.
Така е. Затова повече от една трета от децата у нас живеят в ужасна семейна обстановка на непрекъснати скандали, взаимно неуважение и обиди. А когато човек е постоянно подтискан и обиждан едва ли съумява винаги да отвърне културно и кротко. Наистина, има хора, на които този начин на общуване им е присъщ, не на последно място защото в техните собствени семейства не са видели друго.
Но ако човек го преценява като травмиращ и незадоволителен, или просто като нещо, което го прави нещастен, не е нужно да възпроизвежда модела до безкрайност.
Защото има и други семейства. И има начин на живот при който никой не те нарича изрод, овца, не ти изчезва за цели нощи и не те подлага на неудобства от роднините си.
Има такъв начин.
Виж целия пост
Не посмях да го кажа - същото го мисля. А в случай като този са създадени
сигурно една трета от децата у нас.
сигурно една трета от децата у нас.
Така е. Затова повече от една трета от децата у нас живеят в ужасна семейна обстановка на непрекъснати скандали, взаимно неуважение и обиди. А когато човек е постоянно подтискан и обиждан едва ли съумява винаги да отвърне културно и кротко. Наистина, има хора, на които този начин на общуване им е присъщ, не на последно място защото в техните собствени семейства не са видели друго.
Но ако човек го преценява като травмиращ и незадоволителен, или просто като нещо, което го прави нещастен, не е нужно да възпроизвежда модела до безкрайност.
Защото има и други семейства. И има начин на живот при който никой не те нарича изрод, овца, не ти изчезва за цели нощи и не те подлага на неудобства от роднините си.
Има такъв начин.
# 54
28 апр. 2014, 13:38 ч.
Понякога при големи обрати в живота, като появата на дете, възприятията на хората се променят.
Понякога децата идват непланувано, не значи, че не са желани, че родителите са безотговорни и т.н. Не вярвам в това 'да си мислила, преди да си раждала', в не всички случаи е справедливо да се каже. Тази раздяла не би била 'за сметка' на детето, според мен, а за негово и на майката добро.
Ако има надежда за промяна, добре, но ако не...
Виж целия пост
Понякога децата идват непланувано, не значи, че не са желани, че родителите са безотговорни и т.н. Не вярвам в това 'да си мислила, преди да си раждала', в не всички случаи е справедливо да се каже. Тази раздяла не би била 'за сметка' на детето, според мен, а за негово и на майката добро.
Ако има надежда за промяна, добре, но ако не...
# 55
28 апр. 2014, 13:39 ч.
Разбира се. Въпросът е какво правиш, ако видиш, че си сгрешил?
Караш по течението, защото вече си се понесъл, нищо че виждаш, че затъваш повече и повече или търсиш начин да изплуваш?
Виж целия пост
За живота на човечето се мисли преди да се появи то. Отговорността за него се поема още преди да е заченато, като правилно избираш баща му (или майка му). Пак според мен!
Разбира се. Въпросът е какво правиш, ако видиш, че си сгрешил?
Караш по течението, защото вече си се понесъл, нищо че виждаш, че затъваш повече и повече или търсиш начин да изплуваш?
# 56
28 апр. 2014, 13:56 ч.
Разбира се. Въпросът е какво правиш, ако видиш, че си сгрешил?
Караш по течението, защото вече си се понесъл, нищо че виждаш, че затъваш повече и повече или търсиш начин да изплуваш?
Точно това щях да питам и аз - ако си сгрешил, бил си сляп или нещо от този род, длъжен ли си да плащаш за глешката си цял живот?! И на кого я плащаш? На онзи, дето бил себе си през цялото време и не желае сега да се промени, защото не те бил подвел. Хайде няма нужда. Добре е, че някои хора проглеждат. Лошото е, че повечето, дори след като прогледнат, остават в същия коловоз.
Виж целия пост
За живота на човечето се мисли преди да се появи то. Отговорността за него се поема още преди да е заченато, като правилно избираш баща му (или майка му). Пак според мен!
Разбира се. Въпросът е какво правиш, ако видиш, че си сгрешил?
Караш по течението, защото вече си се понесъл, нищо че виждаш, че затъваш повече и повече или търсиш начин да изплуваш?
Точно това щях да питам и аз - ако си сгрешил, бил си сляп или нещо от този род, длъжен ли си да плащаш за глешката си цял живот?! И на кого я плащаш? На онзи, дето бил себе си през цялото време и не желае сега да се промени, защото не те бил подвел. Хайде няма нужда. Добре е, че някои хора проглеждат. Лошото е, че повечето, дори след като прогледнат, остават в същия коловоз.
# 57
28 апр. 2014, 13:56 ч.
Мило момиче, идва ми да го гръмна твоя 
Никой няма право да те обижда, още повече, че си майка на детето му. И преди ти казах- спасявай се 
Виж целия пост
Никой няма право да те обижда, още повече, че си майка на детето му. И преди ти казах- спасявай се
# 58
28 апр. 2014, 13:58 ч.
Разбира се. Въпросът е какво правиш, ако видиш, че си сгрешил?
Караш по течението, защото вече си се понесъл, нищо че виждаш, че затъваш повече и повече или търсиш начин да изплуваш?
Разбира се, че не караш по течението! Но както са казали и преди мен - сега авторката я люшкат хормоните, чувствителността и е изострена до краен предел. Не мисля че е редно точно сега да взема такива кардинални решения. Още повече, че в първия си пост (специално се върнах да го прочета пак) тя се оплаква като че ли повече от роднините, отколкото от него. Има начин да се справят с тях, особено след като свеки е толкова далече. Не му е дала шанс все още да се докаже що за баща може да е. Моят мъж, след 16 години брак и отгледан един син, също даваше отбой, когато се роди малкият. Беше го страх, стрес и намсиоще какво, все едно му е за пръв път. На мъжете им трябва време, за да свикнат с мисълта и живота с малкото дете. Такава е истината. Аз съм последният човек, който ще я посъветва да си натиска парцалите, каквото и да се случва. Не бих изтърпяла и половината от изцепките на нейния мъж. Но и не бих си го избрала, което е друг въпрос. Просто смятам, че трябва да му даде малко време!
Виж целия пост
За живота на човечето се мисли преди да се появи то. Отговорността за него се поема още преди да е заченато, като правилно избираш баща му (или майка му). Пак според мен!
Разбира се. Въпросът е какво правиш, ако видиш, че си сгрешил?
Караш по течението, защото вече си се понесъл, нищо че виждаш, че затъваш повече и повече или търсиш начин да изплуваш?
Разбира се, че не караш по течението! Но както са казали и преди мен - сега авторката я люшкат хормоните, чувствителността и е изострена до краен предел. Не мисля че е редно точно сега да взема такива кардинални решения. Още повече, че в първия си пост (специално се върнах да го прочета пак) тя се оплаква като че ли повече от роднините, отколкото от него. Има начин да се справят с тях, особено след като свеки е толкова далече. Не му е дала шанс все още да се докаже що за баща може да е. Моят мъж, след 16 години брак и отгледан един син, също даваше отбой, когато се роди малкият. Беше го страх, стрес и намсиоще какво, все едно му е за пръв път. На мъжете им трябва време, за да свикнат с мисълта и живота с малкото дете. Такава е истината. Аз съм последният човек, който ще я посъветва да си натиска парцалите, каквото и да се случва. Не бих изтърпяла и половината от изцепките на нейния мъж. Но и не бих си го избрала, което е друг въпрос. Просто смятам, че трябва да му даде малко време!
# 59
28 апр. 2014, 14:03 ч.
То е ясно що за баща ще е, щом крещи на родилка, че е изрод, докато тя се опитва да кърми. Човек, който не е преживял тормоз, не може да разбере какво е.
Виж целия пост
Препоръчани теми