ПЪРВИ клас - ваканцията!

Определено задачите от ЧХ не могат да бъдат критерий за това дали детето има пропуски в учебния материал или не. С тях трудно се справят дори и деца системно решаващи задачи от състезателен тип и посещаващи школи и уроци. За справка - тази година едно единствено дете от втори клас в цялата страна е с максимален брой точки, като вторият класиран е на голяма разлика от него.

Да, не става. Със знанията от училище и без подготовка - макс половината точки като резултат.
На СМТ по-може да се справи, но и там не става без подготовка.

Според мен никой не предполага, че решаването на задачи от това състезание означава отлично овладян училищен материал. Изходните нива за първи клас, които разгледах, показват, че за отличен е достатъчно да се реши първа задача /20-12/ и може би още една, две от това състезание при завишени изисквания.
Въпросът е защо не се появяват и такива задачи в учебниците. Съществуването им може въобще да не влиза в оценяването и нормативите, но би било нещо като да се дава възможност, ако детето всеки път уцелва малкия баскетболен кош, до опита да се цели и в големия, без да се изисква непременно топката да влезе.
Не би трябвало само курсовете да предлагат такава възможност. Първо, защото курсове няма навсякъде, не всички родители са информирани, трудно е и да мотивираш толкова малко дете, че трябва да му се отнема уикенда, а  не е и необходимо преди математиката да му стане интересна. А и може би никога.
Не ме разбирайте погрешно, моите деца по ред причини няма да останат без да са виждали и такива задачи.

Добре де, мислете логично - ти искаш такива задачи, майката на Еленка обаче иска по-сложни задани по литератута, защото на Еленка литературата й се отдава, да ама Пенчо, отбира супер от химия, защо пък да няма в учебния материал и висша химия, но пък изведнъж идва Стефчо, който е уникален физик и майка му се пита защо пък да няма и ядрена физика, да не говорим за Нинчето, с данни да стане новия Пикасо и родителите й държат на още рисуване. Ми музиката, а бъдещите спортни надежди - за тях къде останаха допълнителните задачи?
Разберете, че говорим за училищно ниво, всичко над него е ангажимент на родителя, не можете да очаквате системата да покрива свръх потенциала на всяко едно гениално отроче според индивидуалните изисквания на родителите му.

  valerie разбирам ти идеята, но наистина не на всички деца им се отдава математиката. И да затрудняват се дори с преминаването на десетиците. Имам близначки и ежедневно наблюдавам разликата вкъщи. Въпреки дъвкането и решаването до откат в училище на подобни задачи се наложи вкъщи отново да пишем и упражняваме балъшките сметки с едната.
   По-интересни задачки повечето учители се опитват и включват според мен. От там нататък наистина е нужно родителите да обърнат внимание ако детето има афинитет към математиката и евентуално след 4-ти клас да го насочат към специализирани паралелки. Не виждам нищо лошо в това и за мен е напълно нормално подобно развитие. Аз бях навремето математическа паралелка и освен включването преди изпита на майка ми за подготовката за приема, след това тя не се е занимавала с мен. В училище учителката по математика беше страхотна и сме решавали всякакви интересни задачи за състезания и сме участвали в тях.
   Тъй като имам афинитет и аз към математиката, тази година близначките ходиха на повечето състезания по математика. Като подготовка сме успявали да решаваме най-много задачите от предходните години на същите състезания, както и наскоро купеният сборник за бързоуспяващи ученици, част от който са решили. Въпреки еднаквата подготовка, едната близначка на 2 от състезанията имаше пълен брой точки, а на другите по 1-2 сгрешени задачи. Другата на първите по-лесни състезания се представяше много добре, на последното вече си пролича, че това не е силната и страна. Тази събота едната се явява и на националният кръг на Кенгуруто, където също се е представила много добре сестра и не беше класирана.  
    Моето решение за следващата година е да се опитам да работя допълнително с тази на която и се отдава и поне малко с втората, без да настоявам да се явява на състезания и да се натоварва. С нея ще гоня да се справя с училищният материал и по-възможност да решаваме и някои по-интересни и логически задачи. Тъй като нямам възможност да работя с тях вкъщи сериозно от 3-ти клас съм решила да ги запиша на курсове и евентуално да кандидастват едната или и двете, засега още изчаквам да преценя за СМГ след 4-ти клас.
    Отново казвам, да хубаво е да има някои по-интересни задачки в клас и в училище, но такива мисля че има и повечето учители включват ,а когато детето има афинитет и интерес към математиката, не само родителя обаче, има варианти и възможности за специализирани паралелки, които са предвидени за целтя. Аз съм от Пазарджик и там имаше математическа паралелка, така че най-вероятно на повечето места има вариант и класове където се изучава по-усилено математиката.

    В първи клас има по-лесно и по-трудно справящи се деца по различните учебни предмети. Основната задача на учителите, според мен, е да работят с всички деца така, че възпитаниците им, в карая на годината, да могат да покрият изискванията на учебните програми на МОН за първи клас.
    Ако види, че някое дете усвоява лесно и бързо учебния материал, преподавателят е редно да обърне внимание на родителите му и да препоръча да се работи допълнително с детето. Разбира се, ако средното ниво на един клас по даден предмет е високо, нормално е учителите да дават и по-сложни упражнения.
   Не мисля, че ако дете има талант да свири на цигулка, учителят трябва, в часовете по музика, да си закупи музикален инструмент и да свири специално с него, или ако друго дете играе добре шах, то трябва учителите да си носят от вкъщи шахматна дъска и да играят с него шах.
    Не считам, че всички деца трябва да могат да решават задачи от състезания по математика, но трябва да имат достатъчно знания, които да покриват основния материал, зададен от МОН за учебната година.

Последен опит ще направя да обясня каква според мен трябва да е ролята на училището.
То трябва да вдъхновява, да насърчава, да показва интересната страна на различните науки
Не е нужно учителите по музика да носят цигулка в часа, но пък е добре да запознават учениците с различни музиканти, произведения, да пускат в часовете откъси. Да разказват за живота на музикантите. Не всяко дете расте в такава среда, че да го водят по концерти, училището понякога би могло да бъде единственият шанс за среща с определена музика.
Днес си говорих с една приятелка художник и тя ми каза, че учителите масово оставят децата да си рисуват каквото искат и смятат, че ако има талант, той някакси ще се развие от само себе си. Не ги учат на никакви техники. Предметът се неглижира и от самите родители, които даже не закупуват материали. Според нея почти всяко дете има заложби да рисува.
По литература да има часове за обсъждане на книги, които децата са прочели по своя инициатива. Да се развива мислене, интерпретиране. Не само запомняне коя година Вазов е написал "Под игото". Как да накараш едно дете да прочете тази книга, ако по история е учил историческия период на написването й като сухи дати или не е го е учил въобще.
По биология първо се учи ботаника. Как да се научи ботаника при положение, че детето знае само цветята от цветарския магазин и никога не е излизало навън?
Образователните практики трябва да бъдат интердисциплинарни като идея, предметите да взаимодействат един с друг, за да може да пораждат въпроса "защо", да провокират мислене, ако щете критика дори, а не да дават шаблони, готови отговори, които да бъдат зазубряни и оценявани с тестове и точки.

Не знам защо тонът тук е толкова войнствен и защо започнаха тези изреждания кое дете колко много неща можело и било правило  То пък човек да не сподели, че нещо не го устройва и веднага ще го нагънат 
Не била виновна системата, а учителката. Ами тя системата включва и учителки, как да ги заобиколим?

Според мен училището не трябва да задълбава толкова в съдържанието, а малко повече във формата. Много отдавна това, което трябва да се знае, не е краен брой факти от някакъв списък, а училището се опитва да работи все по същия начин - със запаметяване.
Аз съм web developer и си признавам, че има супер основни неща от кодовете, които съм писала стотици пъти, които не знам наизуст, а всеки път ги копи-пействам. Мисълта ми е заета с алгоритъма и с общата концепция КАК да бъде направено нещото. С това, което аз като мислещо същество имам за задача да измисля. То не съществува предварително в готов вид, а аз трябва да го направя. Пък онези малки градивни единици, функции и разни други, дето ги наричам "общи части", тях не се хабя да ги наизустявам. Имам ги записани. Но знам достатъчно за тях, че ако се случи да нямам възможност за копиране, ще ги напиша и аз, защото знам принципа. Просто не ги наизустявам, защото не е нужно.
Иска ми се и образованието да е такова. Да дава принципа, логиката, умението, а не да изисква запаметяването на факти и изпълняването на еднотипни действия до пълно отвращение. Да дава толкова информация, че да знаеш когато нещо ти потрябва как и къде да го намериш.
И подчертавам, че казвам "иска ми се". Не принуждавам никого и той да иска същото. Нито си правя илюзии, че скоро в България е възможно да се получи нещо такова.

Извинете, но само ще се запиша. Дискусията ми е много интересна, надявам се да се запази добрия тон

[quote author]
Каква трябва да е ролята на училището.
То трябва да вдъхновява, да насърчава, да показва интересната страна на различните науки


[/quote]

Така е. Незнам защо, но имам чувството, че днешното училище не вдъхновява. Причините вероятно са много, но една от тях е, че има прекалено много интерсни за децата неща извън него, а училището сякаш не смогва да привлече така децата. Разбира се, не се отнася за всички. А за рисуването, май наистина е така. Една свястна рисунка не видях тази година, нарисувана в клас, макар, че вкъщи рисунките са много хубави. А не, грешка , само портрета на Левски беше хубав, но май не беше правен в час по рисуване.

Чудя се кога бг училището е вдъхновявало? Поне при мен ни най-малко, при детето ми - също. Вдъхновяват единици хора, ако имаш късмет да попаднеш на тях и са станали учители, но това е по-скоро изключение в началното училище. Дано да греша, но...

Много ми харесаха мненията на Валери и Алана - съвсем честно, и аз искам същите неща от училището. По всички предмети. Но като виждам, че не става, като родител се намесвам аз и където мога помагам, където виждам, че не мога - записвам на курсове, които обаче са интересни за детето. А всичко тръгна оттам, не може ли училището да научи децата да мислят както беше вече посочено интердсциплинарно, вместо само да се изисква да се запаметяват факти. Но понеже споменах логика и дискусията тръгна в посока математика, а тя беше само част от цялото. Просто ми се струва, че заложената основа в програмата на МОН е толкова неадекватна ... но то си има и цяла такава тема, макар, че там пишат основно мами на 7-класници. И като чета, обзема ме ужас. Най-вече от това, че ако искаш детето ти да постигне нещо, всеки се спасява както може.

Именно. И точно защото се спасява както може, затова все още учениците поназнайват по нещо, но то не е защото са го научили в училище. Мисля си, че ако изведнъж отпаднат частните уроци и курсовете като опция, ще лъсне истината за това колко е ефективна образователната ни система. То и сега резултатите са отчайващи, но все пак има едни 50% грамотни.
А проблемът, естествено, не е в децата. Явно от министерството не са си направили правилните изводи, като са учили навремето "Радини вълнения" 

Незнам, частни уроци винаги е имало и ще има. Аз все още се опитвам да налучкам вярната формула за моето дете, да му стане интересно, да седне самО с желание нещо да подготви. А не все мама да подканя. На този етап сме все още. Книгите не е подхванала още. Например взима книгата и иска да чете произволно, на случайна страница, не за да разбере историята, а просто защото мама е казала, че трябва да се чете.

Ние почнахме с Патиланско Царство - еми много и се кефи на тази книга. Много му е смешна. И леко си я чете. Е, гледа да не прекалява - 1 глава на ден  Сакън да не се преумори с четене.