Предучилищна - набор 2009 г.

  • 74 109
  • 750
# 180
От госпожите няма как да бъде неглижирана. Поне няма причина да бъде умишлено и не съм го забелязала. Много послушна, изпълнителна и прилежна е. Може би е единственото дете от групата им, което да е било записано на някакво допълнително занимание и да е изявило желание да се отпише, а най-любимите дни от седмицата са тези, в които програмата им е най-натрупана откъм занимания - задължителни и допълнителни. Характерът е такъв, че да контактува много свободно с възрастните, по-големи или примерно т. нар. трудни деца. Съответно не се вписва в масата. Този филм съм го гледала преди много години. Помня го.
Виж целия пост
# 181
рони, вероятно добре си разбираш какво си написала, но аз от последния ти пост не успях изобщо да схвана какво е детето, което описваш  Sad

Често децата ни, които ние сами определяме като "чешити" в училище се оказват съвсем нормални и обикновени деца Simple Smile Или при смяна на средата се променят до неузнаваемост.
Виж целия пост
# 182
Рони, имам приятелка с такова момиченце /вече е 8ми клас/-страхотна ученичка, но прекалено "порастнала" за връстниците си. Тя например се чувства добре в среда "по интереси", ако мога така да го нарека-н-р сред съотборниците си в определен спорт. В училище обаче и е трудно със съучениците.

Касита, относно отнемането на времевия ресурс- има учители, за които това не е проблем (просто не им се налага, защото дори и "чешитите" ги обожават). Има и такива, за които работата им като учители е проблем.

Иначе мисля,че ти и Рони визирате различен тип деца.
Виж целия пост
# 183
Io_io, аз ясно съм написала: "разбира се, зависи от де/конструктивността на поведението". В класа на детето ми имаше такова учениче, което изискваше наистина изключителен времеви ресурс, защото и миг не успяваше да се залиса само. Колкото и да си учител, склонен да те обожават, това е трудоемка и нелека задача, по-скоро за колега специален педагог, не за общ такъв. Не напразно като специалности сме разделени, а аз като ПУ-педагог не съм специалист и не мога да работя с деца със СОП, а колегите от специалност Специална педагогика като учители в ДГ се водят неспециалисти.
Виж целия пост
# 184
Io_io, аз ясно съм написала: "разбира се, зависи от де/конструктивността на поведението". В класа на детето ми имаше такова учениче, което изискваше наистина изключителен времеви ресурс, защото и миг не успяваше да се залиса само. Колкото и да си учител, склонен да те обожават, това е трудоемка и нелека задача, по-скоро за колега специален педагог, не за общ такъв. Не напразно като специалности сме разделени, а аз като ПУ-педагог не съм специалист и не мога да работя с деца със СОП, а колегите от специалност Специална педагогика като учители в ДГ се водят неспециалисти.

В случая с Рони не говорим за  де/конструктивно поведение, а за деца,които не вписват в масата по други причини.
Иначе за едно съм убедена, макар и без да съм специалист. Ученичето, което е имало де/конструктивно поведение в класа на детенцето ти, със сигурност нямаше да е такъв проблем, ако с него бяха работили психологът и педагогът още в детската градина-когато има проблем и той се игнорира, е нормално на даден етап да ескалира. Точно в детската градина пък, където са и по 35 деца по списъчен състав в група, точно тези деца се игнорират лесно.
А и нали именно за това тези групи се наричат "подготвителни" -за да могат децата да изминат плавно прехода от ДГ/дома към училището и ако се установи проблем, то по него да се работи.
Виж целия пост
# 185
Именно защото с въпросното учениче е работено още от първа група на ДГ, има си диагноза поставена не от учителката или лелята от площадката, беше попаднало в нашия ПУ-клас в училище- като възможност за контакт с по-малка група деца.
На мен ми е ясно за какъв тип деца пишете с рони и само исках да вметна, че въпросните сложни като характер и начин на общуване, чепати, но иначе напълно здрави деца, понякога отнемат същия такъв времеви ресурс на педагога, както и дете с диагноза. Понякога дори и повече.
Моето спадаше към групата на чешитите, докато преодолее едната година стрес от ДГ и фактът, че е в ПУ с набор 2008. Учителката буквално се разкъсваше между детето с диагноза, моето и още едно, които създаваха работа като за един допълнителен учител. Та, в тоя ред на мисли- по-скоро "нормалните" и нечепати деца могат да се окажат неглижираните и заобикаляните, просто защото са лесни, безпроблемни и не създават излишни грижи.

Дете с проблеми, стига да не е кротко и тихо, трудно може да се неглижира. Дете със СОП в масово училище или ДГ е повече от предизвикателство за педагога. 
Виж целия пост
# 186
Скрит текст:
От госпожите няма как да бъде неглижирана. Поне няма причина да бъде умишлено и не съм го забелязала. Много послушна, изпълнителна и прилежна е. Може би е единственото дете от групата им, което да е било записано на някакво допълнително занимание и да е изявило желание да се отпише, а най-любимите дни от седмицата са тези, в които програмата им е най-натрупана откъм занимания - задължителни и допълнителни. Характерът е такъв, че да контактува много свободно с възрастните, по-големи или примерно т. нар. трудни деца. Съответно не се вписва в масата. Този филм съм го гледала преди много години. Помня го.
Ще се самоцитирам. Да си чешит не е диагноза, а да имаш определен поведенчески модел, който не е много характерен за другите. Нито е форма на СОП, нито представлява пречка за работата на педагозите. Перфектен войник може да излезе от нея. Слуша, изпълнява и проблеми никакви не създава.
За мен е добре, че има желание да споделя с нас и получавам чудесна обратна връзка от градинските й вълнения. Дори успявам да предугаждам някои възможни бури и без да имам професионална квалификация.
Разбирам за какво говори и Кас, защото в градините и училищата няма кадрови ресурс да се обръща внимание на децата, които изпитват проблем с концентрацията и съответно се създава проблем в микроклимата на групата. Децата биват нарочвани и следват някакви крайни ситуации - или неглижиране, или опити за премахване на проблема чрез натиск върху родителите, или забуксуване на групата като цяло. Процедурата за отпускане на ресурсен педагог е направо космата история. Сложна и тромава. А при приема заради липсата на места родителите биха изпаднали в лукс, ако обявят недиагностицирано състояние на детето си. 
Виж целия пост
# 187
Аз пак не разбирам какво точно прави детето чешит?
Виж целия пост
# 188
Да се запиша с малкото - 2009 - ще е подготвителна , но покрай кака си вече знае доста - пише букви , ченгелчета , цифри , пазари се като циганка на женския пазар  Laughing и постоянно иска сделка.
Гледа с дядо си това предаване Laughing
за особените деца - в групата на каката имаха такива деца- иат си специален подход - всичко е ок.
За беля и нея искаха да я преглеждат , защото имали съмнения , слава богу - след няколко сериозни разговора и  2 месеца - вече разбраха , че си е малко по- особена , което не и пречи да знае най- много от всички  Peace
Виж целия пост
# 189
Странна работа, че то има ли дете, което да не е малко по-особено? И защо наистина ги наричате "чешити" и пр.? Всеки си е индивидуалност, един е по-тих, други са луди глави; едни обичат да са сред деца, други са по-плахи и т.н. и т.н.  Не е ли точно това отношение, което ги прави "особени"? Защо от малки започваме да им лепим етикети?
Виж целия пост
# 190
Не знам защо точно за думичката чешит се хващате. Използвам го в смисъл на характер, различен от характерите на масата. Както се казва - всички на опаки, само аз на терсене. Сигурно и други родители мислят, че дечицата им имат ярка индивидуалност  Laughing, а аз от своя страна съм ги видяла като съвместими с градинската или поне масовата среда умни малки хора. Вярно е, че в днешно време децата са индигови, кристални и всякакви специални, но моето на мен прилича по характер и е чешит без в това да има грам лоша мисъл, защото много си ни харесвам.  Sunglasses  bouquet 
Както Касита беше писала нагоре, водеща е емоционалната зрялост на детето. В момента се сблъскам с много сериозно отрицание към училището (скокът в нивото по-скоро) по емоционални причини. Детето няма нужда да представи менталните си и всякакви други способности на различно ниво. Отглеждам си истинско Пипи, което не иска да пораства.
Виж целия пост
# 191
Детето няма нужда да представи менталните си и всякакви други способности на различно ниво. Отглеждам си истинско Пипи, което не иска да пораства.
Рони в какво се изразява това ?Какво точно ти казва детето?
Виж целия пост
# 192
Рони, аз продължавам да не разбирам от обясненията ти, дори и повторените Simple Smile, по какво определяш детето си като "чешит" (в добрия смисъл на думата) и различно от масите.

mishelaa, абсолютно мисля като теб Simple Smile - всяко дете е индивидуално и различно, а опитите да ги сложим под един знаменател като "масата" всъщност много вредят на тази индивидуалност според мен. 

Моето дете (малкото - на 5 г.), например, не се подчинява на никакви едностранно заявени искания към него. Всяко нещо трябва да се обяснява и договаря и той трябва да участва във вземането на решението. Това от друга страна го прави много самостоятелен, макар и по-труден за разбиране. В градинска среда (ДГ) това се изразява чрез трудна адаптация и драматична раздяла, тъй като няма инструменти, с които да се противопостави на организираните и рядко индивидуално съобразени занимания и дейности там. Големият ми син (на 10 г.), от друга страна, се справя чудесно с правилата и структурираната среда, което не му пречи да ги нарушава в семейната ни среда, разбира се, поради факта, че у дома се чувства в безопасност от последствията. Това не прави чешит нито едно от децата ми.

Повечето от децата са принудени да се съобразяват с определени рамки поради широко използваните методи на "моркова и тоягата", които са дълбоко вкоренени в нашата образователна система от първия сблъсък на детето с нея (както са вкоренени до голяма степен и в разбиранията ни за родителство, което е друга тема обаче). Много деца нямат способността и/или увереността да поставят открито под съмнение тези методи и рамки и затова им лепваме "етикета", че са "част от масата". Други не успяват да го правят и ги поставяме под знаменателя на "чешити". За мен е изключително опасно слагането на каквито и да е етикети на едно дете, тъй като етикетите имат изключително голяма сила за развитието на детето в една или друга посока - има доста експерименти по темата, които са красноречиви.
Виж целия пост
# 193
Детето няма нужда да представи менталните си и всякакви други способности на различно ниво. Отглеждам си истинско Пипи, което не иска да пораства.
Рони в какво се изразява това ?Какво точно ти казва детето?
Предполагам, че първото изречение е ясно и няма какво да се обяснява. Поне моите наблюдения са, че децата обичат да бъдат поощрявани и да показват възможностите си.
А в не искането да расте - малко след петия рожден ден настъпи някаква фаза. Не иска да ходи на градина, но и миналата година не искаше. Тогава искаше да ходи на училище. Сега вече не иска да ходи и на училище, защото това щяло да означава, че е пораснала (явно в разпитите за човешкото развитие и защо децата първо ходят на ясла, после на градина, после на училище, после на университет и после си създават техни семейства, раждат си техни дечица, които бабите им да глезят и да им уйдисват bowuu, в момента до съзнанието ѝ е достигнал моментът след университета). Съответно вече не я влече да пише буквички (преди си беше нейна инициатива), да срича по книжките или където види думички, а беше прилично напреднала. Разбира се, че и никой не я кара, както не я е карал и да се учи да пише или да чете. Аз дори се радвам, че спря това преждевременно развиване на уменията. На тази възраст създаването на двигателна култура ми е по-съществено. Разчитам все пак на добрата комуникация между нас и на това, че имам поне една година време,  за да разсея страха, който стои зад нещото. Или евентуално при нужда да потърся и специалист за така създадената емоция.   
Виж целия пост
# 194
Май много напред си разказала.Аз спрях до училище и му казах,че ще е голям сам да реши
после какво да прави.Излъгах го ,ако може така да кажа понеже много е привързан.И то в смисъла на
,че може да живее другаде без мен,или да има приятелка ,деца и мен да ме няма.
Дано тази година нещата потръгнат на добре.Има деца ,чувствителни то си е мъка да го
гледаш как се бори с нещата в живота.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия