ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№16

алина, благодаря
Ама ти си голяма работа, казвал ли съм ти! Как се държиш, не знам...
Сега с тия три работи накуп, като станеш милионерка, ще заминеш да си изживееш старините на някой хубав тропически остров, а ние тук ще си бъхтим до последно и това си е 
 

Аз пък съм тревожна, една бучка в гърдите ми е заседнала. И имам мравучкане предимно по кракара. От време на време нереалност. Която всъщност най-много ме напряга. Дано наистина да е от шантвото време. Не да са спрели да действат АД или да се връща гадостта. Някой с подобни проблеми ?! 

Вижте....така съм от половин година. Страх. Страха се появи след операция на много интимно място  Фистула. От тогава се ужасявам от мисълта да не се появи пак. Не сте запознати с това - фистулите имам 50 на 100 рецидив дори и след брилянта операция. Е, моята беше такава, при реномиран хирург тук в София....Стана така, че на Коледа се възпали и айде в Пирогов. Слава на Бога намерих там случайно добър лекар, който вместо да ме реже пак, реши че може да ми даде антибиотици и да си живея живота. Да, ама не. Обясних подробно, че пия само 2 антибиотика в живота си, към другите съм силно алергична. Той ме увери, че този бил нов, ново поколение, страшната работа. И да, страшна работа стана. 48 часа след поемането му се отрових. Айде на 112, биха ми нещо на място, изписаха ми някакви разтвори и се оправих поне физически. 15 дни след това се оказа, че тъпия АБ се натрупал в гръбначния ми мозък и затова се чувства така зле. Вече се появиха първите гадения сутрин и ужасното сърцебиене. Реших, че са ПА. Да, ама не. Викам си вече в средата на януари да ида на психиатър. И отивам послушно. Тя беше луда. Ама чисто луда! Не ме погледна грам, изслуша ме, тръсна ми 1 рецепта за Коаксил и вика пий го там по тая схема и след 20 дни при мене. Викам - добре. Прибирам се в нас и в нета чета листовката на коаксила. Косите ми щъркнаха нагоре! Викам си - Аааа, не това не е за мен и НЕ го купих, нищо не пих. Единствено валериан, ама след 2 дни реших, че няма файда. И то нямаше де  
2-3 месеца нямах тази тревожност и страх. Върнах се на работа, живота продължи. Само сексуалния живот не върви вече, нямам желание, изпитвам страх, но страха е в главата ми. Въобразила съм си, че ако правя секс и ако някой /хаха не някой, а мъжът ми/ ме докосне на интимно място, ще ми се появи пак проблема   За 8 месеца сме правили секс 2 пъти  
Това също ми тежи. Скоро реших да си направя пълна колоноскопия, за да си докажа, че нямам никакъв проблем и да се успокоя. Моето не е хипохондрия, не ме е страх от болестите като цяло. Страх ме е само от 1 болест, имаше точно название това състояние, но го забравих как се казваше. Пак е фобия някаква.....Фистулата е перианална, не е вагинална, може би се чудите вероятно. Имам пусната тема за самата операция - ако ви е любопитно темата се казва "Операция на перианална фистула". Мога още много да ви пиша....но то просто няма как да събера в 1 пост всичките си мисли и чувства. Въпреки уверенията на най-добрите хирурзи в БГ, че моето е бял кахър, аз не съм спокойна. Само да поясня още нещо важно - тревожността се засилва само и единствено, когато имам проявление на физическа болка. Може би не знаете, но операциите в аналната област са много .....как да кажа....деликатни. Поради прекалената си чувствителност, то болките отшумяват мнооооого бавно, нервите играят лоши шеги. И така....Сега като идва датата за колоскопията, пак се връщат паники ли са, какво са, тревожности ли са   Влагам всичките си сили, желанието си и волята си да се боря с това без АД! Бих пила нещо билково по-скоро. Много ме е страх от АД! Не искам да завися от тях. Иначе съм млада жена, магистър съм, работя в хубава фирма, семейна с прекрасни съпруг и син в 5 клас, не сме под наем, не се глезим и лигавим, но не ни липсват основните неща. А аз откачам?!?
Благодаря, че имахте търпение да ми прочетете поста  

Нефертари, всеки има случки в живота си, които трудно преживява. Намери начин да се успокоиш. Ако искаш си вземи Седатиф ПС. чувала съм че са хомеопатични и нямат странични ефекти. Дай време на организма си да се успкои, все пак половин година не е много време, просто трябва да намериш своя начин за справяне с проблема. Щом си решила иди на колоноскопията, за да се увериш, че всичко е ок. Поговори с друг специалист /психиатър или психотерапевт/. Принципно от АД няма нищо страшно, стига да се попадне на точното лекарство. Аз лично не познавам и не съм чувала за зависим чове от АД. Просто се пият, докато с лекаря ти не решишите, че се чувстваш добре  ти обясни как се спират. За да се предодврати ефекта на отнемане. Според мен това отравяне с АБ ти е било капака в ситуацията. 

Нефертити ( ), ти не си за АД, твоето си е просто изострено внимание към реално съществуващ проблем, ти нямаш нито ПА, според мен, нито дори тревожност, която е патологична.

имаш само глупави мисли, защото състоянието ти наистина не е тревожно!   

Имам и аз такива съмнения, именно заради това искам да минат всички изследвания, за да остане да се боря с ума се 

Здравейте!
Сетих се за едни капки, които ми бяха препоръчвани:  http://www.-spam112-/magazin/hranitelni-dobavki/razni/relaksanal … diya-21-1356.html  те са на Д-р Пашкулев, аз съм ползвала магнезия и съм много доволна. Ето и една статия: http://www.kukuriak.com/tinc/

Хубава вечер!

Много сте мили   

Изрових мнението на психиатърката от месец януари - Синдром на депресивна тревожност. Недоумявам как постави тази диагноза за 3 минути, като в тези 3 чинути проведе и телефонен разговор явно с ниен пациент от частен кабинет 

Хи хи, нали знаеш, че от интелектуалния труд не се забогатява, ами се подивява още повече 

Вече ми се почиваааааа пък сякаш....

по метода на инерцията, как   

Някой от вас ходи ли/ходил ли е на психотерапия и какъв вид, помогна ли ви?

Пробвате ли някакви конкретни техники за справяне с кризите?

Защо не пишат справили се, да дадат някакъв съвет. Според мен така да си споделяме и да се оплакваме май няма много полза, освен едни на други да си усилваме и да си внушаваме симптомите...

Аз много искам да се оправя, но не мога да намеря техника, която да виждам, че дава поне мъничък резултат.

Само се въртя в омагьосания кръг на психиатрите и на хапчетата. Ту решавам, че са ме отровили и увредили, и искам напълно да ги спирам, ту решавам, че биохимията ми е ненормална по рождение и имам нужда от лекарства. Лашкам се между тези двете крайности. За капак понеже мразя лекарствата ги пия доста често нередовно, пропускам дни, обърквам си графика. Абе един ад просто.

Ето тук има изброени накратко някакви техники и съвети:
http://www.anxietycoach.com/

Намирам ги за полезни, но ще ми е много трудно да ги приложа. Аз имам и доста тежка депресия.

Аз не съм от справилите се , но от както почнах да спортувам се чувствам пълна с енергия , а деня ми е доста натоварен . Сутрин ставане , спорт , отиване на пазар и детска кухня , връщам се , храня малкия приспивам го . Докато той спи аз полягвам , защото няма как да издържа на това темпо . Става детето , храня го , излизаме на площадка където бягам след него . Връщаме се , готвя , после къпя , приспивам ииии така . От както спортувам много по - лесно се справям с деня и отделно , че тревожността липсва , само от време на време някоя паник атака  , но вече не им обръщам внимание .

От 4 дни опитвам нещо и то взе, че даде резултат....Като ми стане тревожно и сърцето ми забие в корема и/или гърлото, си спомням за един човек, с когото ми е било приятно 
По този начин сърцебиенето го отдавам на спомена, а не на тревожността.
Малко тъпо звучи, но...... 

Трябва да търсим и да пробваме различни техники. И да обменяме такъв тип информация. Защото споделянето на проблемите помага малко, но в крайна сметка искаме да се оправим, а не просто да намерим разбиране, нали?

Една техника, която чух наскоро е следната: Когато започнеш да получаваш симптом, който предвещава паник атака, съзнателно да се опиташ да го усилиш. Например, ако симптомът е сърцебиене, да си кажеш "сега ще направя така, че сърцето ми да се разтупти още по-бързо, максимално бързо". Но трябва да го пожелаеш смело и искрено. Да си кажеш, "айде да видим какво толкова ще стане". Като експеримент.