"Принцесата и Кралицата" и "Принцът-Ренегат"

В песните се казваше, че Бурен край бил съграден в древни времена от Дъран, първия крал на Бурята, който спечелил любовта на хубавата Еленай, дъщеря на морския бог и на богинята на вятъра. В първата им брачна нощ Еленай отдала девствеността си в любов със смъртен и така се обрекла на смъртност, а скръбните й родители развихрили гнева си и пратили ветрове и води да сринат крепостта на Дъран. Приятелите, братята му и сватбените им гости били премазани от падащите камъни или издухани в морето, но Еленай заслонила в прегръдката си Дъран, така че той не пострадал, и когато най-сетне дошла зората, той обявил война на боговете и се заклел да съгради твърдината.

Вдигнал още пет замъка, всеки по-голям и по-як от предишния, само за да ги види премазани от бурните ветрове, виещи откъм залива Коработрошач и вдигащи пред себе си огромни вълни. Лордовете му го умолявали да строи навътре в сушата; жреците му го убеждавали, че трябва да умилостиви боговете, като върне Еленай на морето; дори простите хора го молели да отстъпи. Дъран не искал да ги чуе. Седми замък вдигнал, по-огромен от всички. Според някои горските чеда му помогнали да го построи, като оформяли камъните с магия; други твърдяха, че едно малко момче му казвало какво да прави, момче, което щяло да порасте и да стане Бран Строителя. Но както и да се разказваше приказката, краят й беше един и същ. Макар гневните богове да хвърляли срещу него буря след буря, седмият замък си оставал горд и непокорен и Дъран Божията скръб и хубавата Еленай доживели там заедно до края на дните си.

Но боговете не забравят и бурите продължаваха да бушуват. Въпреки това Бурен край продължаваше да удържа от столетия и столетия, замък като никой друг. Сто стъпки беше висока огромната му външна стена, цяла-целеничка до последната амбразура и малка врата, закръглена отвсякъде, гладка, камъните й така изкусно съединени, че нямаше нито цепнатина, нито пукнатина, през която вятърът да проникне вътре. Казваха, че стената била дебела цели четиридесет стъпки в най-тясната си част и близо осемдесет при източната си страна, откъм морето, двоен зид камъни с пясък и чакъл отвътре. И зад тази могъща грамада кухните, конюшните и дворовете предлагаха сигурен подслон срещу вятъра и вълните. Кула имаше само една, колосален цилиндър, без прозорци откъм морето и толкова голяма, че служеше за зърнохранилище, за казармени жилища, зала за пир и за покоите на самия владетел — всичко в едно, увенчана с масивни бойници, които отдалече й придаваха вид на юмрук с шипове на кокалчетата на изпънатата към небесата гигантска ръка.