Загубихме детето си!

Благодаря ви, отново на всички!

Да, искрено се надявам нашите скъпоценни и незабравими ангелчета да са около нас, макар и да не ги виждаме, да не можем да ги прегърнем и видим. Толкова е трудно, гледаш дрешки, играчки, а стаите са празни, страшна тишина, няма такава друга загуба, няма такава трагедия. Нека се подкрепяме едни други, защото не ни остана друго какво да правим.

Нека нашите ангелчета са на по-добро място, да са щастливи и обичани.

 

изгледах клипчето и не мога да спра да плача, толкова хубав, всичко са толкова прекрасни дечица....... звездички.......

само това ми остана от него само снимки клипове и огромна болка милото ми слънчице колко ми липсваш

  ние загубихме нашето преди 3 месеца... мъртво родено в края на 8мия месец... нямам нито една снимка, нито прегръдка, нито целувка... дано почиват в мир 

почивай в мир малко ангелче

  , толкова е тежко, толкова боли. Защо, Господи? Как и защо да живеем? Миличките ни прекрасни дечица, незабравими и незаменими! Бъдете в рая, ние ви обичаме.

там са Ренка,в Рая са,и ни чакат,някой ден ще сме с тях,сега трябва да сме силни и да продължаваме,заради всичко и всички останали 

мила аз много добре разбирам болката ти вярвай че и при теб ще дойди щастието рано или късно докато ти пиша усещам болката ти и сълзите ми не спират  каквото и да ти кажа знам че не мога  да те успокоя защото и мен никой не може само можем да си даваме кураж и да чакаме живота и на нас да ни се усмихне 

Не мога да спра да плача  нека Бог ви даде сили милички. Прегръщам ви силно 

 

Ние загубихме нашето бебе преди броени дни.Беше 28-мата гастроседмица.На 11-ти,цял ден не усещах движенията на бебето,което беше страшно активно.Сутрин ме будеше с ритници,вечер така ме приспиваше.Но на 11-ти нямаше нищо,цял ден.Много хора ми казаха да не се притеснявам,защото това било нормално,понякога бебетата имали "мързеливи"дни.Освен това през целия ден имах доста неща за вършене,а всички знаем,че при физическа активност на майката,бебетата спинкат,но вечерта когато си легнах ,отново нямаше нищо.Много се притесних и почти не спах цяла нощ,на другия ден,след обяда се видях с доктора си,който ми каза,че няма сърдечна дейност...Извика още един лекар и той потвърди...Не мога да опиша това което почувствах .Не можех да повярвам.Всичко беше перфектно,бебето и тогава изглеждаше перфектно,не беше забавило развитието си,дори с милиметър.Плацентата изглеждаше добре,около плодните води бяха чести,нямах контракции,кървене,високо кръвно,не пуша,не пия алкохол,не съм падала или удряла...нищо,нямаше никаква предпоставка това да се случи...Но просто се случи...Същата вечер ме приеха в отделението и 2 дни се опитваха всякак да предизвикат нормално раждане,за да може да се възстановя по-бързо,и след някой др.месец,да може да опитаме пак.Системи,балон ми сложиха....нищо,спукаха ми около плодния мехур,нищо,накрая се отлепи плацентата,прокарвах силно и на 14-ти,Рожденият ми ден,ме оперираха по спешност за да извадят плода.И така след още 5 дни,от вчера съм си у нас.Възстановявам се физически,но още не мога да разбера,какво по дяволите стана и защо?!Имам дъщеря,която е на 12 години,и нея я родих с операция по спешност,но там проблема беше,че имах силни контракции и нямах разкритие.Аз няма да се откажа от това отново да опитаме,да имаме бебе,обичам мъжът си,но винаги ще ме е страх да не стане някой фал.

Здравей бабаяга,чета те и откривам себе си ,преди 6 години...съжалявам за загубата ви.При мен в 32 г.с. ме приеха в болница с високо кръвно,тоновете бяха нормални на бебето,когато всичко уж беше минало и ме сложиха да чуят тонове се оказа,че "почти" ги няма...няма да обяснявам,че е дълго какви ми ги дрънкаха докторите...сложиха ми система лекарство отдолу,после още едно...родих мъртво момиченце,но при мен се оказа ,два пъти оплетена пъпна връв около врата...после Диди я родих с три пъти оплетена,но тя оживя.Не знам какво да ти кажа,понякога се примирявам,че така е трябвало да стане,в друг момент горя от яд и безсилие,че я няма...Не знам,като търсиш причини или вина,ще ти олекне,но бъди силна,никога няма да забравиш.Прегръщам те 

Приеми моите искренни съболезнования! Няма думи които могат да те утешат. Хората казват че времето лекува, мен лично не ме е излекувало, грам, просто се научих да живея с болката и липсата.
Те са си нашите англечета и винаги ще ги обичаме!
Когато ние загубихме сина ни, не можех да приема всеки лекар да ми казва че това просто се случва и че 90% от случайти дори да и търсят, причина не се намира.
Желанието ти за бебче и обичта която имаш към всички дечица, това което имаш, това което си загубила и това за което мечтаеш ще ти дават сили.
Повярвай ми, въпреки че е трудно една следваща бременност идва с много страхове, но и с много надежда. надявам се да имаш хора около теб от които да получиш подкрепа.

Бабаяга, много съжалявам...    за съжаление тези неща продължават да се случват...
сега най-важното е да се възстановиш... и след това с нови сили и надежди...
Аз от загубата на сина ни живея ден за ден... Бъди силна...