Русия 1

Много лични наблюдения имам, не двама-трима-двайсет сърби. "Умрели от смях" е наистина израз, който изразява ситуацията, защото наистина ще ги уморите от смях ако им кажете, че в Сърбия е по-добре от България. Намирам се в страната, в която единствено от цял ЕС им разрешават да работят (с пермит). Даже фирмата на една българка им урежда пермитите. Има десетки хиляди сърби при общо население половин милион. Всякакви сърби - млади, не толкова млади, деца, баби, образовани, много образовани, никак необразовани, защото напускат училище и бачкат от малки за да издържат семействата си и т.н. Казват, че в Сърбия ако ще да става дума за най-глупавата работа, може да ти отнеме да я търсиш две години и да не я намериш. Ако случайно я намериш, (цитирам), парите ти стигат, колкото да си купиш въже за да се обесиш. Пак цитирам - ако Сърбия я приемат в ЕС, никой няма да остане в Сърбия. Следва смях от моя страна, защото смятам, че е шега, но не е шега, наистина го мислят. Всички единодушно казват, че е много, много зле. Голяма част от тях знаят какво е в България, най-малкото защото със самолета за София се прибират до Ниш или Белград.
Сърбите още по време на соца обикаляха Европа за да работят. Сега не могат. Могат само на един малък остров, където ги правят на маймуни, защото имат пермити само за конкретен работодател, който разбира се им плаща минималната заплата, от която те пращат почти всичко в Сърбия.
Тук има и много българи, хървати, поляци и унгарци. Еми нищо общо със сърбите. Едните в голямата си част са дошли за да живеят със семействата си и живеят нормален живот. Другите се трупат по трима на диван и работят на по няколко места, защото няколко гърла в Сърбия на тях чака. Има и 18 годишни натоварени с тази задача.

По късно във връзка с подписаното споразумение, княз Александър I Батенберг издава на 24.12.1883 г.  Указ № 1144. Указът е публикуван в бр.2 на "Държавенъ вестникъ" от 10 януари 1884 г. Неговият член І гласи: “Княжеското българско Правителство припознава да дължи на Руското Императорско правителство за разходите по окупацията на Императорските Руски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, сумата от десет милиона, шестстотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки”.
По-нататък в член ІІ на договора четем: “Княжеското Правителство задължава се да изплати този дълг, както следва: На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в разстояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли. На 1/13 януарий 1896 година четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и две копейки”. Член ІV уточнява, че Руската империя няма да изисква изплащането на каквато и да е лихва върху количеството на въпросния дълг.