Сигурно и Достоевски е идиот:
"Я это сам читал и могу указать, где читал, и вот, после такого-то понятия о болгарах, об этих угнетенных, измученных, за которых мы пришли с берегов Финского залива и всех русских рек отдавать свою кровь,— вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть,— это за веру-то угнетенных!
.................
Потом всё обнаружилось, и истина открылась многим из вознегодовавших, хотя не всем, до сих пор не всем. Обнаружилось, во-первых, что болгарин ничем не виноват в том что он трудолюбив и что земля его родит во сто крат. Во-вторых, в том, что и «косился», он не виноват. Взять уж одно то, что он четыре столетия — раб и, встречая новых господ, не верит, что они ему братья, а верит только, что они ему новые господа, да сверх того еще боится прежних господ и тяжело про себя думает: «А ну как те опять вернутся да узнают, что я хлеб-соль подносил?»"
http://rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77/314.htm
Линкът е от статия на Достоевски и най-общо казва, че руснаците са заварили напълно неочаквана картина - китни богати села, хубави къщи, охранени хора, живеещи много по-добре от тези,които са дошли уж да ги освобождават от гнет, на всяка джамия заварват по три църкви ("и това верски угнетените!" -- възкликва Достоевски), и още, че българите, заварени от руската армия, са гледали накриво руснаците, защото не са ги смятали за никакви "братя освободители", а за следващият господар след турците. Нямам как да преведа цялата статия, но е много интересна, още повече, че е автентична гледна точка от онова време. Която, по обясними причини
, не е афиширана в периода на съветската доминация в БГ. Интересни са и писмата на Всеволод Гаршин.А на въпроса ти - не знам кое би било по-добре, но руската армия е дошла тук с определени имперски цели и те нямат нищо общо с братство или любов, но, разбира се, преди да дойде армията, е имало идеологическа подготовка от движението на пан-славизма (има достатъчно материали за това, няма да развивам лекции по история), която е внушила на обикновените руски войници (които все пка е трябвало да изнесат войната на своите плещи) как ще се бият за угнетените, бедни и подтснати свои брат япо кръв. Проблемите се получават, когато войниците заварват съвсем друга картина и в пресата в Русия се появяват материали, с които едва ли не обвиняват българите, че всъщност живеят добре и гледат с недоверие руснаците като нови завоеватели, на което Достоевски отговаря с тази статия. Статията съвсем не е ласкателна за турците и описва техни зверства. Като цяло Достоевски говори с много съчувствие за българите, които той вижда като работливи и заможни, а в тази война се оказват между две воюващи империи и понасят несгодите от тяхното съперничество. Много интересна статия.

.

