Русия 1

Още един платен трол, който подменя историята: Георги Раковски.

Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите

За съжаление, е мъртъв отдавна, та не може да го достигне справедливия гняв на "темпераментните".

Бях забравил за тази тема...

Русия е първа сила в света, в стратегическите, военните и космическите технологии. Затова не им е необходимо да произвеждат телефончета, тенджери и тостери. Имат много переспективни иновации и разработки без аналог. При Путин дръпнаха напред и продължават да се развиват.
Руснаците летят до Международната космическа станция когато си поискат, а русофобите в България все още не могат да пратят човек в космоса. Тогава къде сте тръгнали да се мерите с Русия?!

 Ето един дълъг списък на технологиите дело на Русия в историята:

https://en.wikipedia.org/wiki/Timeline_of_Russian_innovation

Захари Стоянов е икона, на която едва ли някой ще посмее да посегне, при това говори с авторитета на участник, което не значи, че задължително е достоверен. Мисля, че извън принадлежността към различни кръгове, Вазов може би също е имал някакво право, пишейки за него. Иначе съм срещала мнения на историци оспорващи включително и неговата биография на Левски по отношение на предателството на поп Кръстьо.

Да, не е задължително достоверен - но е пряк наблюдател и участник в много от тези събития. Едва ли напълно случайно и незаслужено минава за "икона"?

Вазов може да имал всякакво отношение към З. Стоянов, но Вазов не е никакъв участник и няма преки впечатления от освободителното ни движение. Така че като исторически източник е много по-малко достоверен.

Самият Раковски очевидно не е бил очарован от политиките на Русия. Той досега минаваше за идеолог на освободителното ни движение.

Задраскваме и него, и Захари Стоянов, предполагам?

Раковски Е един от идеолозите на освободителното ни движение, наред с други.
Захари Стоянов, наистина не ми е източник на достоверност.

Ок, приемаме, че З. Стоянов лъже. Написаното от него е фантастика. Някак си попада в учебниците ни, по случайност и леко попреразказан.

Може ли да кажеш на кои източници вярваш по отношение на отношението на Левски към Русия и нейната политика по отношение на българите?

На писмата му - в които не изразява никакво отношение към Русия, освен това, което пише - че силно се съмнява руският император да подкрепи при нас република, след като гони собствените си републиканци. Защото според мен Левски се е борил най-вече за република.

Излишно е да ми слагаш думи в устата за Захари Стоянов. Смятам, че той е субективен, което е нормално, обратното би било фантастика. Да не говорим, че нямаме толкова свидетелства, че да не попадне в учебниците. Обективно, субективно - това ни е историята, тя никога не е обективна.

Ето едно интересно писмо от Левски:

Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, [то] да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо [1967 г.]. А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

Доколкото схващам, темата е организираното сформиране на чети от т.нар. Добродетелна Дружинка, която аз не помня от училище, но според Уикипедия:

"По външнополитическите въпроси Добродетелната дружина следва официалната политика на Русия. Така през 1862 година по инициатива на руското консулство организацията се опитва да унищожи критичната към Русия брошура на Георги Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“.[1]

По въпроса за освобождението на България от османско иго Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на представителите на българската революционна емиграция в Румъния.

През 1866-1867 г. в съответствие с плановете на руската дипломация по Източния въпрос Добродетелната дружина се насочва към сближаване с правителствота на Сърбия. За целта се разработва специална „Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение“. В нея се предвижда създаването на голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович.

За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприема стъпки за създаване на революционно брожение в България и оказва материална помощ за формиране на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година подпомага и организирането на Втората българска легия в Белград."

И една карикатура от вестника на Ботев "Тъпан", касаеща Добродетелната дружина:

Има и други интересни на тема Русия и русофили, но да не досаждам.

Това, което аз схващам от тези неща по-горе, е че имало два лагера - на русофилите от Добродетелната дружина и на тези, които не са искали да разчитат (а някои и са били силно против) на участието на Русия в решаването на съдбините ни.

Аз по-скоро бих причислила Левски към втората група. Както и Раковски и Ботев очевидно.

Аз пък бих прочела как започва цитираното писмо и бих помислила, че е редно всеки да си остане със собственото си тълкуване.

Vapor, съгласна съм. 

Последно от мен, че ми стана интересно.

По повод на това какво е влиянието на Граф Игнатиев в Турция, от "Строители на съвременна България":
В същата смисъл действуваше и граф Игнатиев. Игнатиев бе тогава всесилен всред турските министри: някои европейски публицисти го наричаха руски вицеимператор в Цариград. Портата нямаше никакво желание да преследва българската църква, току-що създадена от нея чрез фермана, но тя бе принудена да се подчини на волята на руския посланик. На 21 януари 1872 г. тримата български владици бидоха заточени в Измир, Мала Азия.

И по-надолу.
.

И изобщо е хубаво да се прочете цялото. И не само то. Няма еднозначни неща.
Схизмата е свалена чак 1945 година, между другото, с посредничеството на руския патриарх /смисълът на свалянето пак не е еднозначен/.

Цитираното по никакъв начин не противоречи на твърдението, че Граф Игнатиев има силни позиции пред турската държава в онзи период.

Това, че не се справя с разприте на православните, е друг въпрос.

А през 1945 ситуацията в Русия е съвсем различна и се подчинява на съвсем различни цели.

В някакъв период от време наистина е имал и никой не го отрича.  Допуснах, че акцентираш върху църковната разпра, защото цитатът беше доста пространен.
 А спрямо схизмата и 1945 год., няма ситуация в Русия - има ситуация в църквата. Конфликтът ни е с Вселенската патриаршия, не с руската църква, която в 19 век, както пише Симеон Радев, не подкрепя нито нас, нито Вселенската партриаршия.  

Периодът е ясен. На това основно се базират упреците, че не е направил нищо, за да спаси Левски. Но изглежда Левски не е бил считан за особено важен така или иначе от руснаците.

Казаното от мен за 1945 е по повод ходатайстването на руската патриаршия. Без да съм запозната в детайли, ми е трудно да си представя, че руската патриаршия ще е абсолютно без никакво влияние от политическата власт и нейните цели. В Русия през 1945 имам предвид.

Намерих интересно четиво по темата, което обяснява обстоятелствата около вдигането на схизмата: http://www.orthopuzzle.com/2014/02/22-1945.html.

Например:


В края на Втората световна война плановете за преразпределение на Балканите на зони на влияние между СССР и неговите съюзници и тенденциите за укрепване влиянието на Москва върху българската външна политика (докато в Гърция и Турция имат превес западните демокрации) превръща Схизмата в сериозен проблем. Нейната отмяна означава премахване на бъдещи международни усложнения и е в интерес на съюзниците, независимо от различията в политическите им цели.
Балканските държави също са заинтересовани от вдигането на Схизмата, тъй като това би сложило край на българските претенции в Македония и Беломорска Тракия. Това желаят не само Гърция и Турция, но и Югославската Федерация, включваща по-голямата част от Македония. Не трябва да се забравя и подкрепата, която Сталин оказва на Югославската комунистическа партия по македонския въпрос.


Но, честно казано, ми се струва, че досадихме на останалите. Макар че аз прочетох много неща, които не знаех и като цяло ми е интересно.

Вярно, че досадихме, но да отбележа, че ако съотнасяме периода на влиянието на граф Игнатиев спрямо Левски /за когото  съм съгласна, че не е бил смятан за важен от руснаците, а и във всички случаи е бил яростен републиканец/ , голяма яснота няма - поне според Симеон Радев.  Той  отбелязва, че графът е имал голямо влияние в началото на 1872 година, а за края на 1872 /преди септември/  пише пак по повод на въпросното влияние , "времето, в което руското посолство управляваше Високата порта от кулисите, бе минало."
Левски е заловен през декември 1872, обесен е през следващата година. Така че ако така съотнасяме нещата, база за упреци няма.