Мъж Телец....1,2,3.....12

Ayurrrr, че не съм ти по-голямата сестра ...
Знаеш ли как попаднах на телешката тема - рогатото ме беше нагребало за първи път и аз, невиждала такава фадрома, бях в лудо търсене на ръководство за потребителя , след стратегическо отстъпление естествено. Куп случаи и съвети изчетох, но стигнах само до редуване на яко смях с яко главоболие. Накрая си казах "Ей, какви ги вършиш, бе жена?! Вчера ли си се родила? Той, мислиш, из форуми се рови как да те подхване! Помисли какво би направила ако в целия свят съществувахте само ти и той. Кого ще питаш тогава? Себе си и него! Е, и сега направи същото! Или ще се справиш с това, или не си за тази работа!"
В прав текст - много се влияеш! Но знаеш ли какво - ние тук си чешем езиците и ти даваме мнение, базирано на твоите описания. Нищо повече! Ти си там, ти участваш и го опознаваш, ти знаеш с кого си имаш работа! Вярвай на себе си!
Еврика, успях да се спогодя напълно с моето теле - няма такъв момент ! Тук масово се тръгва от погрешна постановка - видиш ли, веднъж ще хванем цаката на телето, ще преминем през голямото преборване и после всичко ще е мед и масло . Абе, къде я тази връзка, искам да я видя? Това не е цел за постигане, а път за извървяване и важното е не какво е в края на пътя, а следващата крачка по него. Като си помисля, че същото казах на телето още в първите два дни от началото на писането ни... Писах му, че за мен е много важно да развия търпение, той изкоментира, че това ми е явно сериозна цел, аз му отговорих, че не ми е цел за постигане, а път за извървяване . Ако знаех какво ще последва ...........................пак щях да направя първата крачка .
Искаш да се калиш, и това е процес, при това дълъг . Всеки удар, всяко огъване, всяко нагорещяване и охлаждане, полиране са само път към безупречност. Виж философията и красотата на каляването, малка уакизаши от мека стомана :
https://www.youtube.com/watch?v=VE_4zHNcieM

Ей, момичета, както сме го подкарали, предлагам да основем ново бойно изкуство - теледо, Пътят на телето . За всички желаещи, достъп свободен след изпитанието "прескочителе". Екип в състав:
Анита - телешки сенсей, 10-ти дан, майстор на бойното изкуство
Аня и Джулка - почетни ветерани, оцелели след многократни срещи на татамито
az sum si  и zara -  семпаи по рождение, треньорки с бокен, щото преди катаната дървен меч все пак , да не фърчат парчета още от началото
Ayur-чето и моя милост - додрапали комай до червен колан, оплезили езици от усилие, ма мятат поглед под кимоното
Който съм пропуснала, спинка ми се вече , сам да се напише .
Бойни поздрави - мууууу-ууу, беее-еее-еее, ррр-рррррррррррррррррррррррррр, всекиму според нагласата . Рибките с бойните викове..... малко зор ще е, но ще приемем и бойни балончета въздух .

dragon8 , якооо  

Даже може да основем религия, в която Телецът ще е в образа на Рогатия дявол, зъл и крадящ душите и сърцата на момите. Ще имаме и неделни проповеди, на които ще разкриваме похватите, с които Рогатият обладава физически и ментално жертвите си, както и методите за защита, вариращи от светена вода и чесън до трикратно повторение на фразата "няма да ти (се) дам" А за жените, претърпели срещи от 3тия вид, ще основем групи за взаимопомощ   (всъщност последното вече го правим  )

  Страхотни сте момичета 
След поредния ден в който прегрешилото теле, избягва схватки и изчезва....така ме разведрихте 
Понякога когато напишеш мислите си, се успокояват и емоциите.

Джулка, аз в тоя филм, главна роля никога не съм искала да играя 
Телето с тежкия му нрав, да си го търпят в къщи. Аз си имам едно скорпионче, което ме носи на ръце и не го сменям за нищо на света.... еле па, да си троша рогата риеки в задниния двор 
Отказвам да мисля за неща, които не са ми дневен ред. Не мога да хабя време и нерви, за хипотетични неща, които бъдещето ще ми донесе. Типично по телешки
Веднъж си говорехме, какво е статуквото ни и ....ами любовници сме... А когато има любов не е грешно и не е престъпление  Понякога си мисля, какво ли би било, ако се бяхме срещанали при други обстоятелства...ама не сме....и спирам да мисля 
Ние минахме през много фази, като любимата ми е https://www.youtube.com/watch?v=FNOJFWRs5Vg
И когато тази фаза премине, аз веднага преминавам в фаза https://www.youtube.com/watch?v=C_RwiJLTKzQ
Драматичната развръзка вече я преживях. А дали триъгълника, вече е многоъгълник...ами не искам да знам! И на него бях казала, избрала съм да му вярвам. А ако той реши да ме лъже, лъже себе си....а там вече трябва да дава отговори на собствената си съвест 
Нашите отношения са пожелателни, никой на никого, за нищо не е длъжен!
Един ден се бях тръшнала от много силни емоции...и започнах да си мисля, кое е най- страшното което може да ми се случи. Да не го видя повече....поплаках си ....и сутринта си казах и без него, живота ще продължи  Та няма какво да ме съсипе до толкова, че да загубя себе си.
Но истината е, че тези отношения ме карат да се чувствам щастлива, обичана, желана....когато не е изчезнал разбира се. Защото това при нас често се случва....но винаги се връща....
И така вече 9-т месеца. А аз, не обичам да правя дългосрочни планове....
Сега е до  мен и аз до него....и това ми стига.
Е поне по последни данни беше така 

Драконче, от къде тази любов към Японските нрави и обичаи 
Чак се замисля, дали да не разнообразя тренировките си с някое източно бойно изкуство. Съвсем ще се втеля тогава 

На днешно време последното, което се съдържа в думата "любовници", е любов В крайна сметка ти каза, че сте само такива и не искаш нищо повече, макар че по душевните ти терзания съдя, че влагаш много повече и съответно изискваш и очакваш повече. Щом имаш мъж, който да те носи на ръце...Телецът не си го слагай толкова много. Гледай да вземеш максимума от позитивните неща м/у вас...до колкото е възможно при връзка с Телец. Аз лично не се справих и рано или късно отрицателното надделя и уби всичко хубаво. Както казвах...играехме в театър "Сълза и смях"

Да, Телците имат склонността да се изгубват от полизрение. Появяват се когато имат нужда да си получат "дозата" почесване на егото. По-назад няколко от мацките ти казаха, че Телето не обича да му се държи сметка, да му се натяква и въобще да бъде въвличан в разговори и ситуации, в които сакън да не се окаже грешен и да му спадне напомпаното его. И това е допълнителен стимул да духне.

Боже,Драконче....отварям темата и........
   

Не съм навътре в бойните изкуства,но знам че има телешки език за комуникация-телугу(този е реален,но аз си го превеждам,така )
 Този език основно е безмълвен.Любов е по народно му.Чета и във всеки пост публикуван някога в темата се чете "Любов-търся","Любов-искам","Любов-предлагам",но всичко се свежда до това. Любов с всичките екстри,съпровождащи и придружаващи. Като важи изцяло и за двете страни на медала.
Та,пожелавам ви любовта няма зн под каква форма и как си я обяснявате.
Хубав ден от мен!Обичайте се!  

az sum si, не знам откъде е, но по душа съм източно зверче . Видя ли катана, оставам безмълвна от захлас и почит . Пък как умирам поне веднъж в живота си да ударя тайко, ох майко...
Бичето е тренирал джудо като малък, а наскоро майстор по карате 9-ти дан го покани да тренира при него, та обмисляше, но не знам какво е станало. Аз пък винаги съм искала кендо . Айде поздрав за събуждане :
https://www.youtube.com/watch?v=C7HL5wYqAbU

Джули, ти май ме обърка с някого 
Имам копнежи и определено любов.....душевните терзания ги съпровождат вероятно в определени моменти. Но никога не съм писала за това  Съвсем наясно съм с ситуацията и отношението ни един към друг. А и оплакването, хленченето не са ми по природа 
Освен всичко, аз харесвам телците, много  Именно тежкия им нрав и мъжкарското им поведение са ми предизвикателство 
Никога не съм упреквала и притискала телето, по ред причини, но основната е, че аз самата не понасям такова отношение. Почувствам ли се длъжна на някого и влизам веднага в бойна готовност, и последното което мога да дам, това е любов.
Всичко което виждам в телето, ми е познато, близко и ясно  Писахме вече за ефекта на огледалото.
Всеки един кадър в нашия филм ми е като дежа вю 

А ако има мъж, който е перфектния любовник, то това е телеца 
Тези мъже са родени да правят любов.
Вероятно пак ще се повторя. Нашата връзка започна толкова романтично. Ухажването беше повече от месец. Пишеше ми стихове, говорили сме с часове, доближаваше се до мен, без да нарушава цялостта на света ми насилствено....ухажваше ме толкова галантно и нежно....
Можеше да стигнем до секс, още на 1-2-а среща....аз бях негова и двамата бяхме наясно с това.
Но той изживяваше по невероятен начин този период, наслаждаваше на емоциите и на мен. Стъпка по стъпка, събличаше всеки един мой старах и предразсъдък и го обличаше в емоция.
И преди да консумираме отношенията си, той беше превзел сърцето ми. И както той казва, когато има чувства е толкова по- красиво и хубаво.
Телците са естети, не обичат прибързаните, недоизпипани неща 
Когато сме заедно, аз съм въздуха който диша....
И ако някога има неща който ме дразнят, те са плод единствено на егото ми 

Драконче 

Усмихнат ден на всички 

Нали, и аз съм така . Пожеланието ми за рождения му ден беше най-типично телешкото - да не се променя . Твърдоглав и упорит, спор няма, но той е мъж боец, мъж воин. Ако с мен е твърдоглав и упорит, винаги си представям какъв би бил с всеки, който му нагази в ливадата .
В труден момент знам, че ще имам до себе си скала-опора, вместо мекотело, което ще подвие опашка(има ли мекотели с опашка ). Той никога не се предава, аз също. Заедно бихме били страхотни зверчета . Точно заради това, че няма начин да ми е пластелин в ръцете, му се възхищавам и го уважавам. Ако знае колко е сладък и когато е инат на макс - челото му изпъква, очите примрачняват, лицето става камък, от ноздри и уши направо пуши, усещам как отвътре рие с копито и надава бойно пръф-пръф . Чак атмосферата около него се сгъстява . Но си знам, че ако изчакам да му се отлее кръвта от главата и успее да помисли на спокойствие, омеква постепенно и става толкова добър .
Много обичам голямото отделяне на внимание на всеки детайл и перфекционизма, на грижата и поддръжката на всичко негово. Подхване ли нещо, ще го направи бавно, но качествено. Нищо претупано, нищо наполовина. Багажът му е винаги перфектно подреден, няма бъркотия грам. Така си глади и сгъва ризите, че щом ги разгъне, няма и следа от гънка . Казах му, че искам да видя как го прави, удивително е . Обувките му се пазят също с голямо внимание, щом не ги носи в момента, им се поставят специални калъпи. Костюмите са в калъфи, има дори свой начин за сгъване на чорапи . Хареса ми, откраднах си го, той се смя . Багажът се подрежда в колата с внимание за баланса, че и добре изглеждащо на всичкото отгоре . Инструментите му също бяха подредени в куфарчето, не разбъркани, и ЧИСТИ ! Със същото внимание към детайла е и в отношенията ни.
Много се кефя на философията "за всеки случай". За всеки случай в дома и в автомобила си има всякакви неща .
Финансите се планират за години напред, нищо на случайността .
И колко още....

Е такъв екземпляр не е нито един от моите познати телци (мъже и жени), като се замисля май не съм и срещала такъв до момента, така че Драконче  бравос! Каквото откриеш ново в него все така много да те радва 
Относно японско-телешката идея съпроводена от нови бойни изкуства, езици, музика и каквото още е възможно съм за с две ръце. Като цяло не съм много спортна натура но за тельо ще направя изключение 

http://www.highviewart.com/vnimavay-kakvo-si-pozhelavash-2127.html
 Да бъдем внимателни

  Както си казвахме като бяхме малки Любов, любов - горещ картоф. Разчупиш го а той суров...

Има го този език, който разбира това по-долу, няма нужда от нищо повече за разбиране:
Now I've tried to talk to you and make you understand
All you have to do is close your eyes
And just reach out your hands and touch me
Hold me close don't ever let me go
More than words is all I ever needed you to show
Then you wouldn't have to say that you love me
Cos I'd already know
https://www.youtube.com/watch?v=UrIiLvg58SY

Здравейте, от доста време се чудих,но в крайна сметка се реших да споделя историята си,защото имам нужда да чуя от някого обективно мнение,ако ще и то да бъде,че съм глупачка.
Преди 4 години ,се запознах с Т.(телец,както стана ясно впоследствие),беше само здравей-здрасти,защото заминах за Испания,там работих от доста време и рядко се връщах тук.Бях си подредила живота, всичко беше почти идеално. Та заминах си същата седмица и живота си продължи,но тази среща с Т.,тя беше препъни камъчето в живота ми.Започнах да се усещам как си мислех за него,а дори не го познавах,това първо впечатление,което той остави в мен беше неописуемо. Върнах се отново в Бг и случайно стана дума за него пред мой роднини и стана ясно,че той е разпитвал за мен,но понеже са му казали,че не живея в БГ всичко приключило до там.След време се срещнахме с Т.случайно. Разменихме си номерата и на следващият ден ми се обади, да излезем. Бяхме заедно 6-7 часа,говорихме.За пръв път в живота си срещах такъв човек,някак потаен,но очарователен,кавалер,принца на бял кон,който чаках. Това продължи известно време,в което Бог ми е свидетел изгубих си ума. Но после така от нищото,той ми каза,че е обвързан. Направо ме разби на парчета,не смеех даже да мигна,за да не се разрева и да изглеждам като глупачка.Бях ужасно объркана от държанието му.Не ми се занимаваше с глупости,нито ми отива на годините (28) нито на имиджа да се занимавам с афери.Казах му да не ме търси повече.Изревах си очите,но го преглътнах.След това той продължи да ми звъни и противно на очакванията ми,се държеше все едно нищо не е станало,беше приятелски настроен,как е минал деня ми,какво що и т.н.Доста време докато ми предложи пак да излезем.Още тогава осъзнах,че правя грешка,но не можах да се спра,просто всичко в него беше като по поръчка за всичко,което някога съм искала от мъж. Пак започнах да излизам с него само разходки,разговори,нищо повече. Не ме искаше за любовница. Просто излизахме всеки ден и говорехме.С течение на времето се опознахме.Спомням си как каза,че съм всичко,което някога е искал,възхищавал ми се на кариерата,на всичко,което съм постигнала.
Той е 30,а приятелката му на 41 с дете на 14 от друг,която не иска и не може да има други деца. Не исках да ставам причина за раздялата им и да ми тежи на съвестта.Казах му да си живее живота и да ме остави на мира.Заминах за София,исках да бъда сама. Но той дойде там през нощта,каза,че не можел да чака,че не искал да живее без мен.Разделил се бил с приятелката си,събрал си багажа и се прибрал у тях.Искал да се прибера с него,точните му думи бяха –не искам развлечения,искам сериозна връзка.И заживяхме заедно.Семейството му и аз бяхме просто страхотна комбинация,те бяха щастливи,че са си върнали сина,че той е намерил такова хубаво момиче,което му отива. Идилия. Прекратих си договора в чужбина,останах в Бг.Реших,че най-накрая съм срещнала любовта.Сгодихме се.Той много искаше дете и след няколко опита забременях. Тогава един ден той  ми каза,че трябва да се разделим,че не можел да спре да мисли за бившата си и че иска да се върне при нея и да се оженят. Все едно говорех с чужд човек. Оказа се,че тя му пишела,че не можела да живее без него,че по-добре да умре без него,че няма как да си гледа детето и прочие. Каза ми,че съм силна и че мога да се оправя и без него в живота си,докато тя не можела и имала нужда от него и си тръгна. След време пометнах,макар само семейството му да се интересуваше от мен,той така и не ми се обади.Не знам как човек стига до двете крайности и до сега не разбрах.Но ми тежи и особено това,че съм му простила,за мен той е объркан човек,от което аз пострадах,но макар времето,което мина,не е минал и ден в който да не ми е липсвал и да не ми се свие сърцето всеки път,когато го видя. Искам да се върне.Отне ми време да си стъпя на краката и да стана привидно същият човек,но в себе си не съм същата.Изгубих нещо важно.И колкото и да се мъчех да го мразя,да го обвинявам,аз просто след  това време още се усещам как го искам в живота си,сякаш съзнанието ми е изтрило лошото и е запомнило единствено моментите които наистина бяха твърде хубави, за да са истина. Но колкото и рационален човек да съм и да мисля трезво,си знам,че вътрешно не съм го преживяла и че никой не може да заеме мястото му за сега и това ми тежи,защото колкото и да се мъча да продължа напред,просто вътрешно съм спряла на момента,в който бяхме семейство. Липсва ми.Поддържам добри отношения със семейството муза тях аз съм снахата,но това няма значение за мен след като той не се връща при мен,аз съм само чужд човек. Просто не разбирам,ние имахме всичко,съвършената семейна идилия,а той предпочете да се върне при жена,която по-отива да му е леля и да гледа чуждото дете(което го мрази)пред това да отгледа своето собствено,което можеше да има.И най-вече не разбирам кому бе нужно да ме лъже и да разиграва целия този театър  да се сгодява за мен и да иска дете,при положение,че аз не съм го искала толкова много,колкото той. От този му театър боли най-много,защото аз можех и без него,имах си и живота, и кариерата, и парите, направи всичко възможно да ме задържи и за какво,за когато станах негова да ме напусне?