Струва ли си да чакам все още

Не, обикновено и жениха е толкова бос. Спомнете си разказите на Хайтов

аз не се ползвам със симпатиите на съфорумките, но не мога да подмина темата и ще рискувам

много, много съжалявам за вълненията на авторката. и я разбирам напълно. за съжаление тя ще трябва да изживее няколко (да, повече от едно) разочарования докато узрее за едно по-умерено възприятие на света около себе си. религията е нещо много красиво, но и то, както всичко останало, идва и уляга след време при един опитен и разумен човек. младостта, която се характеризира с крайности (ами да, обратното на разпасаното поведение, което те ужасява е твоето догматично преследване на мъже с бичовете 'брак' и 'деца', което, повярвай ми, на Господ също не му е угодно) допълнително влошава ситуацията.

така, по същество - имах един познат, който беше толкова компексиран и такъв завършен мухльо, че преследваше само девственици. след време когато девствениците около него свършиха и той порастна установи, че трябва да разшири употребяваните методи. този човек има 2 (два) брака с жени само, за да 'му пуснат'. и ги прикотка много елегантно - точно както ти искаш 'скъпа, да отидем и да подпишем без да казваме на никого. после ще направим църковен брак, засега никой няма нужда да знае - това е съюз между мен, теб и Господ и Той ни е свидетел, че ще ти бъда отдаден завинаги и до края'. еми, пуснаха му, а след това - два развода по бързата процедура. някой ще ми каже - да бе да, кой мъж ще мине през това само за едното мушкане, не поднецявайте какви изроди има, всяка съфорумка тука е преживяла или станала свидетелка на неща дето само по филмите сме ги гледали. та, мисълта ми е - как ще чувстваш ти ако дадеш 'най-ценното' си на такъв мъж и той се изсмее, изплюе върху теб и твоите вярвания (!) и изчезне завинаги. аз лично бих потънала в земята от срам пред самата себе си - че съм се предала по този долен начин.

това, едно на ръка. ще ти кажа още нещо - познавам много, много мъже, които бягат от девственици като от чумави. дори един ми казваше как като научил, че ще й е пръв й казал 'отиди при друг да свърши работата пък после ела пак'. повечето мъже отказват тази отговорност, която жените умират да им натресат поради страх, че тя ще е 'заробваща'. дето вика един познат 'само това остава - с овчия поглед после да ми се океси на шията и да почне - ми то it was meant to be'. no it wasn't and just one shag isn't enough to know that

бтв, аз също съм доста религиозна източно-православна, но едва наскоро (след 25та ми годишнина) се замислям за постене, молитва и т.н. и искам да ти кажа, че някои християнски неща са ми адски неприсъщи. тука където живеем тия лудите от на Йехова нам-си-кво постоянно тропат по вратите и откриващата реплика е 'are you happy' и после 'are you sure'. ей, подивявам нехристиянски, вярвай ми. не прави същото - ти се опитваш да налагаш своите възгледи на хора, които не са ОК с това.

по отношение на родителите ти - тук имам лични наблюдения. моите родители се преструваха (и продължават да го правят пред външни хора) на иделано, любвеобилно семейство. биеха, унижаваха и мачкаха мен и брат ми с години. баща ми си е чупил ръката докато го бие и после се шегуваше 'колко му е твърда главата'. аз бях посрано, сдухано моме с години, което също го беше срам да ходи на гинеколог и да 'го гледат от където и да било'. обърнах се набратно за да ги направя щастливи докато посрд нощ тихо си режех вените, щото то от някъде трябва да избие нали? майка ми винаги започва разговорите с 'защо не можеш като детето на еди-кой-си'. прекратяваха всичките ми връзки.
след като срещнах човек, с когото бях много щастлива и от когото забременях на 22 ни изхвърлиха на пътя през зимата, аз бременна във 2ри месец. ми не, този човек не ми беше първият, нито вторият....седмият ми беше и кара по заледени пътища с бременната си приятелка от малко повече от година, с която се запознава онлайн, за да търси хотели около София и лекарства, защото тя дигна 39градуса. вспоследствие ходи на всеки преглед с нея и плака като видя детето си за първи път. отново впоследствие емигрираха заедно и теглиха като кучета докато се закрепят на друго място и си направиха и второ дете нея още я е срам по време на секс, но той прави и невъзможното да се отпусне и става все по-готино а какъв развейпрах е бил на времето - само той си знае ма на

за да те успокоя, че това не е най-страшното. първото ни дете се роди без брак. подписахме сами с 4ма приятели преди второто. а родителите, за които бях правила компромиси години наред със себе си, защото нали 'трябва да се почитат' отказват да говорят с дъщеря си след като тя не се съгласи да направи аборт от Избраният. но всекиму според делата, нали

чакаш...какво чакаш? няма да дойде, сама трябва да го потърсиш и намериш

babunka, прочетох те с удоволствие! 

и аз

 babunka, по- поучително едва ли би могло да се каже. Но, това е истинският живот, а той учи.    Дано авторката си направи заключенията 

babunka, успяла си! Имаш ли представа колко си успешна? Историята ти е покъртителна, дори не мога да си го представя! Бъдете живи и здрави цялото семейство, пожелавам ти след всичко, което си описала, да се радваш на заслужено щастие!
Бих помолила авторката да те изчете внимателно, да се замисли и да направи това което трябва, сигурна съм, че и тя го иска, а не това, което родителите й очакват от нея!

  о,много ви благодаря. на мен наистина ми се иска да помогна на авторката дори и със съвет, но ако за нещо съм сигурна (съдейки по себе си) е, че докато сам не си строшиш главата - няма да уври...явно това е човешкият път, но пък в този случай темата се явява излишна. ако не искаш да чуеш истината, недей да питаш, нали

а за да изпростея съвсем напълно имам две добавки:
- по отношение на неходенето на гинеколог - това ми се вижда направо престъпно. аз чистичка и неопетнявана такива гъбички хванах от едно море, че както ме беше срам да ме гледат на бегом до първия свободен гинеколог и срам, не срам - докато течеше прегледа човекът така готино ме почеса отвътре със събирането на секрет, че такъв кеф не съм брала с години който иска да се подиграва, но който не е имал гъбички не знае за какво сърбене иде дума така че да те почешат (буквално) понякога си трябва.
- ти постоянно казваш 'най-милото ми' по отношение на ципата във влагалището си. много хубаво, обаче имам следното питане към теб: а ако тове НЕ стигне на партньора/проектосъпруга ти? аз съм късала с мъж защото е твърдял, че най-милото и скъпото, което мога да му дам е в гъза. и не, няма да казвам excuse my French, защото ти трябва да си наясно точно в какъв свят живееш. ами ако се ожениш както искаш и после, притисната от един подпис щото нали 'не можеш просто ей така да си грабнеш шапката при брак' той те заклещи и ти каже 'айде скъпа, каквото Бог е съединил не се...полага ми се като твой съпруг да ти го набивам в гъза ежедневно' ти какво? и това ли мило ще му даваш? докато гризеш чаршафа и преглъщаш...я, по-сериозно, моля те  

ето тука за всички останали - да се посмеем малко: http://missby.wordpress.com/2008/05/30/young-bride/

моля, горното да не се разбира като заклеймяване на аналния секс; просто мен не ме кефи, но както казах и преди - аз съм доста сдухана, така че не съм инстанция в никой случай.

и едно последно към авторката - имай милост сама къъм себе си, защото и най-любвеобилният мъж не може да понесе товара ти. не му е и работа. идея си нямаш такава несигурност и комплекси какви поразии могат да направят. ще ти дам пример - моите главоблъсканици и стрес и треперене, когато нещата се оказаха не такива, каквито ми се искаше да бъда доведоха до една страшно тежка бременност, за малко да си отида при раждането, а голямото ми детенце сега го гледам как му се е отразил целият цирк на родителските тела тогава. хиперактивен е, много чувтствителен, леко в Аутистияният спектър; да ни е жив и здрав, ще  се справим, но това е директен резултат когато живееш живота си, за да 'не разочароваш другите' т.е. родителите ти. повярвай ми - 23 години съм живяла като теб, няма оправия. крайният резултат е, че всички се разочаровахме едни от други, но най-вече аз от тях  
ако ти е толкова важно семейството като ценност, не смяташ ли, че трябва да се откъснеш от тях и да намериш някой близко до твоите чувства и разбирания, за когото да си говота на компромиси, защото 'мъжа ще напусне майка си и баща си и ще стане една плът с жена си'. като жена не дължиш ли на избранника си същото? ако един мъж е готов да гледа към бъдещето с теб, да те уважава, обича и закриля - толкова много ли ще ти коства да спиш с него преди всякакъв писмен договор? не би трябвало...поне така си мисля аз.

п.с. не искам да й разводнявам темата, но пак искам да ви благодаря. истината е, че намерих своето призвание в това да бъда майка, както и любовта, която ми липсваше през цялото ми детство. понякога им гледам лицата в тъмното и чувам само гласа на баща си 'ти нищо не можеш да направиш като хората'; от познати знам, че майка ми се е смяла като разбрала,че голямото ни дете има проблеми с коментар 'ми с такива родители какво да се очаква'. т.е. искам да кажа, че и аз не мога да избягам все още от тези вменявани чувства на срам, малоценност и прочее..но в мойто си семейство запопчвам да се чувствам все по-сигурна и спокойна. аз съм много странен индивид и конфронтации, неразбирателства и чужда болка ме нараняват дълбоко, така че се надявам никой във форума да не се е обидил от нещо написано от мен някога  

Oф, babunka, не бях чела скоро някой толкова искрен. Браво на теб.

За съжаление много български майки преди време, (за сега не знам) така сравняваха децата си непрекъснато с други деца и им насаждаха комплекси.
Мои съученички непрекъснато се оплакваха от това. Слава богу, майка ми не ме е сравнявала с никой.
Но разговорите за секс бяха тема табу и някак си останах  с впечатление, че сексът е нещо срамно и осъдително. Отне ми време да преборя това.

Други приятелки също са ми казвали, как заради домашното си възпитание възприемат секса и половите си органи като нещо срамно и много години вече не могат  да се отпуснат и да се насладят.

Не е истина каква психологическа травма могат да нанесат собствените родители.

babunka,дано това момиче(или други с подобни терзания) те прочетат и успеят да разберат истините,който си казала.
Браво 

Мисля, че с поста на Бабунка, темата се изчерпа.
Бабунка,   !
Всеки си има глава на раменете и може да си направи изводите.

аз винаги съм искрена; много ценя истината и много се натъжавам от лъжи и недомлъвки.

съгласна съм с типичният остарял модел на 'а пък дИтето на комшията наЙш ли къв доктор/адвокатин стана, а ти', но тук става дума за много повече:
родителите ми са чешити, но и аз не падам по-далеч от дървото баща ми ме биеше само пред външни хора, защото знаеше, че мен срамът ми беше слабо място. в нашето семейство никой НЕ беше гален/пипан/прегръщан, защото това 'са глезотии'; когато на 13г прочетох думата 'сперма' във вестник (иронично от историята на Моника Люински и роклята опръскана със сперма еххх, спомени) и питах майка ми какво е това тя цъфна на следващия ден с 'мъжът и жената интимно' и бруталното 'вземи, че почваш да задаваш неудобни въпроси'. за цикъла си разбрах, че е това от леля си по майчина линия. една година ходех на училище в 4и клас със счупен и болящ ме палец на дясната ръка, защото според майка ми 'щяло да ми мине, навехнала съм го', после бяха много изненадани че бил счупен.

записвала съм и съм сменяла 3 специиалности, защото баща ми имаше оперделени изисквания към мен и до 22та ми година се обръщаше към мен с 'момиченце, ще правиш каквото ти се казва'. поболя се като се отписах от университета ама то и едно виШу нали сега си имам от чужбината, екстра качество шегувам се, разбира се...но е по специалност, която той презира.

авторката трябва да се замисли, че такива родители под маската на добруването на тяхното дете нанасят големи поразии. наще бяха/са така. твърдят, че всичко ми били дали. ми, а - коронен номер на баща ми беше да ми бутне 20лв джобни и да не го занимавам. нощта когато им казахме, че съм бременна радостни баща ми каза:
- 'Никакви такива. Ти имаш работа и образование за които да мислиш. Ако ти е толкова зор да родиш, ще дойдеш, ще кажеш и ще те хванем за ръчичка и заведем в някоя банка, където да изберем подходящ донор'   мъжа ми тогава много се обиди, каза 'аз с ваще съм дотук' и е прав. преди това, за да има разбиране и да няма разочаровани търпяхме баща ми да идва в апартамента, който (уж) беше мой и да му крещи 'хващай парцала момченце' или да ни пренарежда мебелите   ох, сега ми е смешно, но тогава хич...

брат ми не успя да се отдели и остана в залепен до този на нашите апартамент със съпругата си и сина си. обажда ми се и мълчи по телефона, по-нещастен не съм го виждала. буквално окастрен. записа каквото наще му казаха, работи където го уредиха, ожени се за одобрена от тях булка...пълно фиаско.
сестрата на баща ми е подобаваща невротизирана лелка на 70 без съпруг и деца, която той дава за пример наляво и надясно. обажда му се на всеки няколко дена да го пита за всичко и той буквало й дава команди. впоследствие каза 'тя и леля ти щеше да направи грешката да роди не от когото трябва но ние се намесихме за щастие'. чакай малко, земи слези от тоя пиедестал. да дава и отнема живот може само Господ.
горните два примера трябва да покажат на авторката, че родното семесйтво и родители понякога не са най-доброто за даден човек. изобщо. аз не знаех какво е да си обичан докато не срещнах съпруга си. и до ден днешен като посегне да ме погали се свивам и настръхвам като куче, не съм свикнала. докато бях бременна го питах постоянно 'ами ако не ми идва отвътре да пипам/галя децата си както аз не съм била?' и той ме успокояваша, че няма да се случи...е, идва ми отвътре, но да се учиш на стари години на любов е тъжно, тъжно..

иначе и аз не одобрявам това вманиачаване по секса, но ако не ходиш в такива компании, не гледаш порно и не прилагаш Кама Сутра в брачното ложе не виждам какво те интересува кой по какво се вманиачавал. все пак - каквото е в спалнята е между мъжа и жената или жената и жената или мъжа и мъжа както казаха съфорумките - ти гледай ти да си устроиш живота, а като те чета май си доста объркана и нещастна. това определено е показател, че нещо не е наред.

последно по темата и с това и аз смятам, че се изчерпа - историите за леля и брат ми ги споделям в отговор на страховете на авторката да не 'свърши сама'. да, това е съвсем реален вариант в така описаната ситуация и аз познавам двама човека, които са адски нещастни от постоянните си опити да 'не разочароват родителите/роднините си'. надявам се това да отговори на въпроса ти. поздрави и горе главата!

 
Не намирам думи...

Babunka ... Браво за това, което си !!!

babunka ,  кратко и ясно .


Мисля, че няма какво повече да се каже по темата честно казано .... Потребителката зададе въпрос, много хора и отговорихме...остава и сама да си прецени! 



П.С.

А от публикувания текст и линк по -горе, на тази част се заливахме от смях у дома  :

Колко жалко е това - единственото смислено нещо, което можеш да посъветваш някой, да е родителите ти вредят, така че беж от там!

Бубанка, момиче, толкова искрено ти желая щастие и спокойствие. Не се тревожи, никога не си имала и няма да имаш нещо общо с твоята майка, и съм сигурна, че твоите деца няма да изпитат и частица от това, което ти си преживяла. Нямам и идея как си се откъснала от това и колко ти е коствало. В чужбина хората получават тази свобода на цената на много посещения при психотерапевт...