Струва ли си да чакам все още

Авторке,явно знаеш да излизаш на срещи..момичетата казаха много.За мен сексът е един от стожерите на връзката.Няма родителите ти да ти правят брака и да стоят с теб в брачното ложе.
Моя приятелка вече стана на 23 миналия месец и все още не е излизала никога на среща.С глава,набутана с мисли от майка й,че Единствения ще я намери,става все по-трудно.
Тя не чака брака,обаче чака някакъв Принц, дори на среща да излезе .
Тъжно ми е за нея,защото явно иска връзка,обаче хич и идея си няма що е то мъж и как да се запознае с него...

Искрено са ми любопитни подобни теми, дори и да са пързалки. Попрочетох това-онова, както и историята на babunka (малко по метода scanning, aма ми е късно да чета дълги постове съсредоточено ).
Най-много се забавлявам обаче на това, че повечето коментиращи са уверени колко нещастна и малтретирана е авторката. Това, че повечето хора имат подобни възгледи, съвсем не означава, че този с различните е нещастен. Най са ми забавни потребителите, които иначе са много толерантни в други теми и са за "свобода, равенство, братство", но тук масово "съжаляват" авторката, вайкат се какво изпуска и много им е мъчно за нея... Ами това е неин избор. Така е решила - дори и 98% от съфорумците, а и обществото да не разбират такъв тип нагласи, има си хора и за тях.  

Аз ще повторя някои от предните съвети - намери хора с твоите възгледи, защото сред масата няма да срещнеш разбиране (както показва и тази тема). А колкото до това дали девствеността ще доведе почти сигурно (според голяма част от тук списващите) нещастен брак, помислете колко от браковете на не-девственици се разпадат?

Аз не смятам, че е нещастна, но има една определена възраст, най-често след 25, когато вече девственноста се отразява зле върху психиката и върху самочувствието. А и щом тя сама се пита, струва ли си, значи не е много щастлива...

знаеш ли, напълно си права. сега като се замисля много първосигнално решихме, че е нещастна и държана на въже. истината е, че на мен просто ми се наби на очи това 'да не разочаровам родителите си' и просто споделих опит по този параграф.
другото, което не ми хареса е как бракът й е като някаква фикс идея. то е ясно, че има бая разводи и при недевствените, но ние дето е нямало какво 'мило' и 'скъпо' да даваме при встъпване евентуално и по-малко ще страдаме при развод нали  съчувствам й, но приятелят й е бил прав - тя действително го е изнудвала с брак и достъп до буркана с конфитюра. а сексът си е секс, кой каквото да ми разправя - конфитюрите са точно няколко вида и никой не толкова специален, че да е незаменим. тя трябва да разбере, че трябва да изгради дълбока връзка с някой на базата на:
- доверие
- уважение
- подкрепа (и от двете страни, не само от неговата)
- отдаване (емоционално, духовно. не е ли и Иисус казал 'ходи при мъжа си' на онази жена, която ходейки на църква е пренебрегвала мъжа си?)
- интимност и желание (да, именно желание) за близост. не за секс, за близост. сексът е естествено проявление на това. (а тя описва как едва ли не ще търпи това, защото това е нейната част от браковата сделка е както се казва в линка, който съм дала: ДА СЕ ДАВА МАЛКО, ДА СЕ ДАВА РЯДКО И, НАЙ-ВАЖНОТО, ДА СЕ ДАВА НЕОХОТНО  )

та, наистина всеки сам си решава, но совите не са това, което са и тази девственост, на която тя така отчаяно се уповава е (at best) дразнител за много мъже и колекционерен предмет за много други. тя трябва да се пази и от двата вида, не само първите, които не могат да оценят какво им предлага.
логично ми се вижда много вероятен сценарий, при който някой мъж е толкова издразнен от нейното 'дърпане' до сватбата, че склонява само да миряса и после му избиват чавиите и си връща с години за това, че й е 'тичал по гъза'.

сега се върнах и ми направи едно друго нещо впечатление - тя казва, че дори да се разпадне бракът ще знае, че 'е станала жена в него'. моите уважения за нейните силни убеждения, впечатлена съм, но и малко натъжена. аз станах жена години след първия си сексуален контакт с мъж, който изобщо не ме е докосвал физически. имаше флирт, имаше заигравка и явна сексуална искра, която ме накара да се почувствам истински желана, дразнена и задоволена. секс не ми трябваше вярвам, че доста съфорумки ще ме разберат правилно то и другото си трябва..

и съм много съгласна с последния коментар. имах една девствена приятелка на 30, ставаше по-зле със всяка изминала година. нервна, нервна, а и с пари и с възможности. накрая дето се вика she got it over with и взе,че...миряса 

+1

Да, именно, защото масата хора мислим по този начин, най-добре е авторката да търси любовта/ брака/семейството сред себеподобни.

Просто възприятията ни за света на нас и на това момиче са напълно рчзлични различни.
По мое мнение нейната борба е по-скоро с това, че явно осъзнава колко малко хора споделят мнението й и че дори и да иска да остане вярна на себе си, може би обстоятелствата ще е накарат да направи компромис. А най-лошо е да вървиш против себе си. Ако за някои това озачава да не задоволяваш плътските си нужди, за други това е именно да се отдадеш на тях.

Затова нито я насърчих, нито обезкуражих по отношение на нейните вярвания и нейния морал - те просто са различни и не мисля, че трябва да е обект на съжаление заради това 

Здравейте.
Благодаря за отговорите.Относно свободата - имах предвид брака.Идвам от малко населено място и повечето хора мислят като родителите ми.Възпитана съм така,обкръжението ми в повечето случаи също.
Сега живея сама в голям град,заради работата ми.Родителите ми не знаеха за предишния ми приятел.На тях бих представила само годеник.А той не беше такъв.

Благодаря!Плътските ми нужди са свързани с много неща - не отричам желанията си,обаче зная да ги контролирам.Не те мен.
Опитвала съм със ''себеподобни''.Родителите ми редовно ми предлагат някого.Не става така,излизала съм с няколко момчета и никога не са това,което би ми трябвало на мен.А пък тези които ми харесват,не ме разбират.


Не съм била малтретирана,имах нормално детство.Всички около мен малко или много бяха като мен и родителите ми,така че за мен 'нормалните' са ненормални.

++++++++++
много добре си го написала. можем единствено да й кажем, че без компромиси (и от двете страни) нищо няма да се получи. защото темата й все пак е продиктувана от болката по загубата на човек, когото тя е смятала за подобен по вярвания и принципи (и който в някои отношения е бил доста подходящ за нея) и ако има нещо, което да научи за себе си след прекратяването на тази връзка е, всичко е въпрос на взимане и даване. тя го осъзнава, но иска нейното 'даване' (ако мога така да се изразя) да започне след брака. не го виждам, честно. как ще излъжеш (извинявам се за използваната дума, но за мен това е лъжа; сложи тук един подпис,а от мен една ципа..повече - ше видим  ) някой мъж с едната девственост да си обрече живота на теб (приемаме най-оптимистияния вариант, в който се събират и късат маргаритки до златната годишнина )

както каза една съфорумка - с манталитета на изкупителна жертва (тук се сещам за брилянтната Дъщеря на Съдбата на Исабел Алиенде, в която са описани точно трепетите и вълненията на дами от онази епоха, които са или не са удържали до сватбата или Избрания и цитата 'само 5мин, затваряш очи и мислиш за нещо друго; минават бързо') всмисъл - прави ми впечатление, че нейното отношение към секса е като към нещо, което 'трябва да изтърпи'. това е проблема, а не че иска да чака до сватбата или да има сватба, за да има секс. поне аз така мисля.

babunka, бъди мн, мн щастлива!
Желая ти го от сърце.

добре, дай да видим:
1. ти си ОК със своите вярвания и се гордееш с тях
2. нямаш потребност от интимност и не се ограничаваш неправейки секс
3. искаш мъж, който да е отговорен към теб с цел брак и деца и със сходни възгледи и нужди (от линка, който дадох предполагам, че визираш това: идеален би бил този съпруг, който се сношава със съпругата си само по нейно искане и единствено с цел зачеването на потомство )
4. не намираш това, което търсиш сред 'нормалното' ти обкръжение
5. на харесваш проектосъпрузите, предлагани от родителите ти
6. не си готова да отстъпиш и на йота от убежденията си и неудомяваш защот сегашните хора на твойта възраст им е толкова важно и крайно наложително да са познали партньора си преди брака (умишлено използвам този глагол) и не отстъпват от своите убеждения

и питаш струва ли си. кое дали струва? за кого? и колко?

п.с. мен току що ме изгуби като слушател, окачествявайки хората, които те изслушват и се опитват да ти помогнат като 'ненормални'. съпреживявам вълненията ти, защото всеки човек е една вселена и проблемите му са значими и заслужаващи внимание, но този тип казуси като твоя са (иронично) своебразен вариант на популярната морална дилема 'и к*** до края и душата в Рая'.

искрено ти пожелавам да намериш човек, с когото да си паснете във всяко едно отношение. всеки човек заслужава любов и близост и вярвам, че само сама можеш да си помогнеш    продължавай да търсиш, разбирам, че ти е самотно и притеснено, но не губи вяра   

п.с. мерси шушулче, и аз желая на всички вас много разбирателство и обич 

А на мен друго ми направи впечатление. Авторката търси гаранции и сигурност. И смята, че след като се омъжи девствена, ще има семейство, деца и всичко ще бъде цветя и рози. Споменава и двете си приятелки, които са се омъжили девствени.

Само че в живота гаранции няма и всеки човек има свой собствен път. Няма как да повториш нечий чужд живот. А и никой не знае какво ще му се случи утре. Може утре да ни няма, може да не можем да имаме деца, може въпреки голямата любов да се разделим, да се разболеем и т.н. На хората се случват хиляди неща, някои прекрасни, други - непоносимо ужасни. Не можеш да се застраховаш срещу нещастията и общовалидни рецепти няма. А някак пряката връзка между девственост и щастие ми се губи.

Затова животът трябва да се живее сега. Да, важно е човек има някакви принципи и да ги следва, но издигането в култ на девствеността не би трябвало да бъде такъв основополагащ принцип, на който да подчиниш целия си живот и заради който да рискуваш щастието си. Има толкова други по-важни неща.

Пожелавам на авторката успех и дано да преодолее вътрешните си бариери   

babunka, пожелавам ти много щастие  и да пази Господ от такива родители 

babunka, пожелавам ти цялото щастие и любов на земята да не напуска теб и твоето семейство. Радвам ти се, че си успяла и ти си знаеш как и колко ти е струвало. Както старите баби казват:зло да те забрави и само хубави емоции да се случват  .

Ох, това ми напомни за връзката, в която се стигна до "отнемането на най-скъпоценното ми" (по думите на авторката). Аз на 17, той на 23. За него мога да напиша всички възможни суперлативи и все ще са малко. Един от най-страхотните хора, които съм познавала. С изключение точно на онзи "инструмент", който се оказа по-малък и тънък от писалката, с която моята първокласничка си пише домашните. Фиаско. Пълно фиаско бяха тези опити за секс с него. Въпреки, че авторката е на 26 години, ще си позвиля да я нарека "дете". Та, дете, помисли, ако се случи с теб нещо подобно, но се окажеш омъжена за него?! Говоря ти от личен опит- УЖАСНО Е! Връзката е нещо цялостно, не можеш да я разделиш- това за тялото, а онова за душата и двете да нямат нищо общо.

към авторката - извинявай за въпроса, но от каква религия си? 

Пуснала си тема с въпрос, отговорихме ти много хора... очевидно е ,че ти си държиш на твоите си принципи - окей, твой избор...но тогава най-добре сериозно помисли да се преместиш да живееш в някоя от арабските страни /сериозно говоря/- там такива като теб "нормални" /а не "ненормални" като нас/ ги посрещат с отворени обятия...но няма да си единствена съпруга... пълно щастие няма, шанс 

П.С. Докато не израстнеш в интимния си живот и не намериш човек, с когото да имаш такъв, да се допълвате и да си доставяте удоволствие /дори и без брак/ , няма да разбереш за какво ти говорим. Сексът не е нито нещо мръсно, нито нещо срамно. Говорим за любов, а не за различните му там перверзии /макар че като не си го пробвала, не знаеш какъв може да ти излезе мъжа след брака, да не стане тежко и горко ти  /

И смяташ, че само и единствено девствеността ти "придава ценност и стойност" на секса?   
Не знам ...... колкото повече те чета, толкова повече мислите ми са :тежко и горко и на теб, и на мъжа до теб (ако се намери такъв).
Носиш ужасен "товар" на раменете си.И той далеч не е само "девствена съм и искам да остана такава до брака".Той е свързан и с начина, по който си израснала, и с начина, по който си възпитана, и с начина, по който "виждаш" отношенията мъж-жена в една връзка/брак.Този товар ще ти тежи ужасно и когато/ако имаш деца и трябва да ги възпитаваш.
И говоря за товар, именно защото си раздвоена.Възпитана си по един начин, но сама виждаш/усещаш/чувстваш, че това не е най-правилният начин, водещ към щастие и любов днес.А нямаш силите/смелостта да направиш най-доброто за себе си.
И понеже си дълбоко "подкована" в разни "ценности", целият ти живот ще бъде една постоянна борба вътре в теб:"правилно ли е това/така ли трябва да постъпя/на това или на другото трябва да науча децата си....и т.н., и т.н., за всяко едно важно решение.А това е убийствено за психиката-никога да не си сигурна в решенията си и вечно да те тормозят съмнения.
Аз лично затова мисля, че авторката е нещастна по своему (в отговор на поста-обвинение, че сме я преценили веднага като нещастна и малтретирана).Не защото е малтретирана физически и психически и е яла шамари сутрин, обед и вечер, а защото по един много фин начин е манипулирана от родителите си (вероятно с добро чувство и цел да е щастлива, но....) да вярва и да "слугува" на принципи, които би трябвало да си останат в 18 век, или в едни затворени религиозни общества.
В днешния свят обаче, който е изтъкан от много цинизъм, пошлост, злоба, и още куп лошотии, добре би било човек да познава/опознае максимално добре човека, на когото е решил да посвети живота си и от когото да има деца, а не да оставя всичко в ръцете на "съдбата".

Апропо, щастливият човек обикновено знае какво иска и преследва желанията/мечтите/целите си.
И не се влияе от мнението/неодобрението на родители, приятели, колеги или съфорумки.   

Нищо му няма на света, просто в днешно време булото е паднало и е открило злобата. Винаги е имало злоба, ненавист, проблеми, използвачество, но са били скрити.
Проблемът не е, че светът е пълен с гадняри, а перфектните хора са твърде малко - това не е вярно. Проблемът е, че авторката, въпреки "пазенето" е достатъчно наивна, че да се натресе точно на гаднярите и да им повярва.
Отказът от секса като нещо мръсно не доказва нищо, особено когато цялото ти същество крещи "ОБИЧАЙ МЕ". Според мен точно това се е случило при теб - ти си давала сигнали, че искаш физическа близост - не точно "мушкане", а физическа близост (тя е 1000 вида), но не си допускала приятеля си. За капак си му чела конско за брака и децата. Той в един момент се е почувствал като пълен идиот, тотално използван за някакви психарски цели. Докато се опитваш да му вмениш някакви идеи какво е ценно, ти не си оценила него. Аз съм също доста задръстена, от малък град, имала съм такива идеи "никакъв секс преди брака", с тази разлика, че сама си ги развих. Ако родителите ми, съвсем нормални и обичащи се хора, знаеха какви мракобесни разбирания имам, сигурно щяха да получат удар  Та дори аз съм си тръгвала, когато някой започне да ми говори за ценността на брака и децата и "дай да се оженим". За къде си се разбързала толкова? И друго ми е странно - какво сте правили с приятеля ти повече от година - хем ти е ходил по акъла да не правите секс, хем не сте се оженили. Там пък каква е причината за забавянето?