МНОГОДЕТНИ МАМИ

Нощни очи, да ви е жива и здрава малката красавица Зорница!

Здравейте,
не съм писала отдавна, но ви следя редовно ... изключително сте ми полезни сега обаче на мога да не се включа
Нощни очи Честито Розово щастие!!! да Ви е жива, здрава и много щастлива малката Зорница! приказно име сте и избрали да и осветява живота!!!  
за броя на децата и реакцията ... като малка исках три деца, когато започнахме да правим бебе - и то не ставаше а аз исках ... и не знам ... забравих ищенията си май. когато се роди и го гушнах вече знаех - искам три!!! бяхме близо 10 години заедно с мъжчето и се чудехме какво сме чакали толкова и защо това ни е първото дете ... правихме го над година и половина. второто поради технически причини / секцио/ трябваше да изчака ... така се стекоха обстоятелствата, че решихме да не чакаме чак толкова - правихме я 10 месеца и тя стана точно когато ни бяха казали че можем да започнем опити за второ   третото ... е то ни изненада хич не му беше времето, или ние мислехме така ... никога няма да си простя как си оревах мечтата сега пък тя ми го връща и аз хич не и се сърдя
желая Ви усмихнат ден

И нас третото ни изненада, въпреки че винаги сме искали 3 деца. И аз в началото оревах всичко, дано не вземе да ми го връща, когато се роди 

 

Отново благодаря за пожеланията.

На мен това ми беше първото бебе, което не оревах орталъка като видях положителния тест.  Първия път беше изненада (почти), че съм бременна, не беше планирано. Мислехме да започнем опитите след година. Втория път всичко си беше планирано и по график и пак се оревах и то не от радост. 

Иначе ние сме добре. Всичко мина идеално. И доста по-бързо от предишното ми раждане. Общо взето от момента, в който контракциите станаха дълги и на долу-горе еднакви интервали до раждането на Зорница минаха 7-8 часа.  Батко ѝ Искрен си пробива път към белия свят цели 23 часа. Беше сякаш по-болезнено от предишния път, но го отдавам на не особено благоприятната позиция, в която беше застанала мадамата преди старта. И все пак аз до последно не вярвах, че раждам. Едва накрая, когато ме погнаха три поредни контракции без почти никаква пауза между тях, се усетих, че това аджеба не са контракции, а напъни. И пак бяха супер яки напъните, имах чувството, че ако не викам с цяло гърло ще експлодирам. 
Нямам никакви поражения на изхода, много съм доволна. Предишния път бая бях поразтегната, имах и охлузвания и едно съвсем леко разкъсване на срамната устна, което много болеше първите три дни когато ходех да пишкам.
Единствено ме болят коленете, защото напъвах на четири крака без нищо мекичко под мен, направо на плочките. Така ме изненадаха напъните. 
И така се появи най-русото, с най-малко коса и най-много верникс (батковците нямаха никакъв) бебе от тримата.

Здравейте, момичета. Много ви се радвам, като ви чета. Бременна съм едва в началото с третото си дете, желано, но точно в този момент не планувано. Нямаше и капка съмнение с таткото, че ще го запазим. Сега съм си у дома, защото се налага да пазя леглото и пия Дуфастон. Това, което много ме натъжава, че някак си съм изпаднала  дупка, имам чувството, че само ние с таткото се радваме на добрата новина. Вече съм в 10 седмица и ползвам 180 дневния болничен - с него разбраха колегите в офиса. Чувала съм се веднъж само с една колежка, тя се обади, а аз не искам да чувам никой. Не исках да виждам реакцията им за новината. Мисля, че всеки ще ме гледа укорително и/или съжалително. Днес се чух с приятел и той реагира: "браво, ма, ти да не си инкубатор".............. почти му затворих телефона. На майка ми казах едва миналата седмица. Зарадва се, но сякаш бе повече притеснена как ще се оправяме финансово, физически, че тя също вече не била млада да продължава да ни помага, с каквото може. Сестрите ми също се зарадваха, но те са далече, а и никога не сме били приятелки, за да си кажа притесненията и да ми олекне. Вчера се чух с най-добрата ми приятелка и ме достраша да й споделя. Те правят опити за второ вече 9 години. Когато съм й споменавала, че искаме три деца, тя не ме е подкрепяла искрено. Винаги всички се питат "как ще се оправяте, а финансово...........????". Досега сме се оправяли винаги и само с ММ. Моята майка живее далеч,  основно й пращаме децата за неопределен период, понякога й оставяме парички, но тя винаги ги връща накрая на престоя. Все си мисля (а и сме решили категорично), че ще се оправим. Дай Боже всички да сме здрави. Сега се "крия" вкъщи  и почти не излизам, именно за да не срещам "неудобрителните" погледи.

Ееееее, стига деееее! Не ни гледат така хората! Аз първо съобщих на шефа, че да ми търси заместник, защото току що бях навлязла в новата си длъжност... Питали са ме "Как се престраши?", ама чак пък съжалително... година след мен и друга колежка роди трето... а след нас доста с мноооого чакано първо  къдемчета им бяхме.
Не се завирай в дупка, а гордо си разхождай коремчето 

printsipessa, честно казано, много ме беше страх, как ще кажа на близките си и как ще приемат новината. Майка ми разбира се се притесни, като твоята, как ще се оправяме, но въпреки страховете си, ме подкрепи. Оставаше да видя реакцията на останалите(баща ми, брат ми, родителите на ММ..), ами всички много се зарадваха. А като се роди малката каква радост настана. Е и до днес понякога чувам разни нежелани коментари, но те са все от хора на които не държа и неми пука какво мислят. А за справянето ще се справим, само да сме живи и здрави 

Нощни очи, радвам се, че си имала хубаво раждане! Да си призная, тайничко ми стана хубаво заради името, което сте избрали на дъщеря ти - нали голямата ми дъщеря е Зорница...   Много го обичам това име!

printsipessa, добре дошла, тук си на вярното място! Всички в някаква степен сме изпитвали притеснение от реакциите на близките и познатите. Човек донякъде е склонен да преувеличава възможните негативни коментари в представите си. Няма от какво да се срамуваш, напротив! Леко " излежаване" ти желая, повече спокойствие и по-малко притеснения!

амнезия. стискам палци да Ви е кротушанче - не че иначе ще го върнете
аз съм разказвала тук таме - третото бебе ни е мечтано много, но момента беше възможно най - неподходящия според нас. Мъжчето беше получил предизвестие за съкращение, малката тръгваше на градина - шефката очакваше този момент за да се върна на работа и да обяви фирмата в несъстоятелност което, аз си знаех ... двамата на борсата, две деца в градина и трето на път ... много ме беше страх, че може би трябва да го махнем - никога не съм искала, но .... едва казах на мъжчето ... тоест, аз бях толкова не в час, че той сам ме попита: '' какво ти е, да не си бременна?'' успях да събера сили само да извадя теста от джоба и да му го подам / по - положителен тест в живота си не бях виждала / той го погледна ... ""какво е това?'',  '' от сега ли е?'' и само миг по - късно ме прегръщаше, смееше се и беше толкова щастлив - в тази ситуация ... аз по - мъжка постъпка не бях очаквала и виждала от този миг насетне, не мога да кажа, че не ми е пукало за неразбиращите- до неодобрителни погледи на близки и роднини / сякаш ще ми гледат децата - от как имаме деца единствено брат ми взеха баткото за една седмица преди две години   и то по собствено желание - на тях казах най - трудно, те правеха опити за бебе над три години но само месец след това и те казаха че чакат  бебе и сега си имам най - прекрасната племенница само три седмици по - малка от нашата /, но когато знам, че най - важните хора са щастливи той веднага попита и децата искат ли бебе и Ого толкова се зарадва, че взимайки го от градина на следващия ден всички ме зяпаха, а учителката му ме попита '' вие наистина ли сте бременна отново?'' милия се похвалил на всички единствено една приятелка от Турски произход се зарадва искрено и от сърце - знаеше, че си мечтаем за три и каза ''няма по - хубав знак от това, ние казваме - всяко дете идва с късмета си!'' и се оказа наистина така седмица по - късно ме поканиха за един проект в Стара Загора, след месец до два вече имах три покани за различни проекти, мъжчето започна нова по - хубава и по - добре платена работа и като бонус започна да работи и частни проекти ... нещата се наредиха все още имаме проблеми за решаване и то не малки, но ... късмета ни вече е с нас
Нощни очи радвам се, че всичко е минало толкова добре! гушкай малката кукла и попивай всеки миг ....
printsipessa Добре дошла!Радвай си се на бременността и хич не обръщай внимание на коментарите - изключително често според мен се случва - просто да не знаят как да реагират и въобще да не си дават сметка, че така биха те обидили ... не това е важното сега

За реакциите - близките ни много се зарадваха. Кой по-емоционално, кой по-малко. Но една от най-искрените реакции на човек, който не ни е близък, беше на лекарката, при която бях на ФМ и ми каза: "Децата са богатство". Според мен хората като чуят за 3 или повече деца първата им мисъл е: Как ще се справят? и не могат да се зарадват от сърце. Не им се сърдя.

И при мен имаше противоречиви мнения. Като споделих с майка ми, тя ме попита как ще се справяме, но вече е смелила новината и даже е написала коментар на скайпа си "Какво е по-добро от едно внуче - три внучета!" Значи все пак се радва. С родителите на мъжа ми беше по-различно. Той им съобщи, майка му го изкритикувала веднага с едно "Ама вие не знаете ли как да се пазите?!" и му изредилна дословно няколко метода. И макар че вече бях минала първото тримесечие седмица по-късно му задала неадекватния въпрос - "Ами сега какво ще правите с бебето?"  Сякаш бихме й казали нещо, ако мислехме да го махаме изобщо. Тя и за второто реагира негативно - едно ни било стигало, за какво ни било още едно, щели да ни изядат ушите. Баба му пък отишла да споделя с някаква нейна позната, бивша сестра, която взела, че си предложила услугите да ни реши "проблема" като се обади на неин познат лекар Има и други подобни изцепки.
Само познати, които не са ни роднини, реагираха положително и ни поздравиха за смелостта. А наскоро една позната с едно дете, ме попита, дали не ме е страх от раждането. Та си мисля, че много жени се страхуват да родят даже и второ именно заради кошмарни преживявания при раждането на първото. Може би трябва да се предостява повече информация за този процес от специалисти, а и като цяло да са по-отзивчиви всички в родилните отделения. Не са малко оплакванията от там, надявам се с времето това да се промени, защото виждам, че вече им подета кампания в тази посока. Ако сте чували за фейсбук страничката Родилница, там се борят точно за това.

Нощни очи - честита ви принцеса   

Така ми се иска и на мен още едно момиченце За сега док, каза че повече на мъж му прилича, но следващата седмица съм на 4Д и се надявам да се види по-добре. Не че ще го върна - каквото и да е  ама поне да се ориентирам с покупките
 Моето коремче осезаемо си личи и всички в офиса вече ме разконспирираха. Ак трябва да съм честна до тук не получих нито един негативен коментар Може би защото всички знаят колко мнооого обичам бебета и че винаги съм си мечтала за още едно
 Може би само мама е още леко резервирана - просто много се притеснява как ще се справям с трите деца физически, психически и финансово. Ще свикне обаче къде ще ходи. Поне нищо негативно не е казала и го оценявам.

Ох, и аз с третото като забременях, бях изненадана. Още се чудех дали искам трето и ако да, кога горе-долу. А то взе, че си стана. Съдба. При нас бременностите са желани, но ни изненадват все в не особено подходящи моменти. За първото мислехме да започнем опити декември, а то се получи през февруари още, тоест доста по-рано и така ми обърка плановете с колежа. Наложи се да прекъсна 1 год. и след това да го метна на 10месеца на ясла, за да се върна и да завърша. А когато забременях, за капак, и мъжът ми беше тъкмо останал без работа. Както и да е, нещата се подредиха и всичко си беше наред. Тогава се научих, че добре е да имаш план-чернова, но животът се подрежда не съвсем така и винаги да имам готовност да отреагирам на актуалната обстановка.
С втората бременност- тъкмо мъжът ми замина да работи в Гибралтар, а 3 месеца по-късно трябваше и аз да съм напуснала работа и с голямото ни дете да се преместим при него. Минаха няколко дни и ми закъсня- хайде пак промяна на първоначалия план. Бременна и после с бебе нямаше как и аз там да започвам работа.
С третото- тъкмо бях пуснала второто дете на ясла и се върнах на работното си място и...след месец и нещо- хоп, тестът положителен. Месеци наред на никого не казахме, не исках да давам отчет и да се защитавам. Трябваше ми време да убедя себе си, че ще се справя, а не исках да ме нападат. На семейството ми (брат, майка, леля) казах в началото на 6-тия месец, във фирмата- в края на 6-тия (не знаеха дали съм напълняла и пуснала корем или..не смееха и да питат де), а на свекърва ми и свекър ми (смятах, че е задача на сина им да им каже, а той реши,че няма нужда) и на най-добрата ми приятелка (живее в Испания и не се бяхме виждали, за да разбере) не казах. Разбраха официално, когато родих. Имаше малко нацупени физиономии, защо съм крила. А аз обясних, че просто не съм искала упреци от най-близките ми. Сега всички се радват на третото ми момченце. На коментари как се справям  и майка-героиня не се паля вече. Аз си знам как се справям. Свекито ми е голяма помощ. А и аз нося на натоварване 
Успех на всички, очакващи трето, четвърто....Децата наистина са богатство и който си мисли, че едно е достатъчно, той не знае какво изпуска.

Аз ако може да вметна малко реклама.....Дано бъда правилно разбрана.......

Радвам се на всички положителни и добри реакции на близки и роднини, които се споделят в темата. В началните години добрите реакции бяха кът......Но в последните 1-2 години има една положителна промяна и нагласа в обществото към отговорните многодетни семейства. И смятам, че за това принос имаме всички ние - с Пълна къща, с появите по ТВ, радио, вестници, списания, празниците, които имаме, може би и темата(колко ли тайно и тя се чете)......Срещам повече семейства с три деца и с всичко добро, което показваме - хората започнаха да ни приемат по-добре. И да не ни сравняват задължително с един етнос(при всичките ми уважения - и такива коментари съм чувала).

Много драго ми става на душата от положителните постове в темата......Споделяйте!

Янче, благодаря за разказа, Йоан(№3) го преносих 16 дни......

Благодаря за подкрепата, момичета. Аз да си призная, че ние сме четири деца и майка ми много добре знае какво е да си многодетна. Останала е на два пъти вдовица ( две по две сме от различни бащи). Баща ми, лека му пръст, ни изгледа и 4 те наравно, но и той ни остави рано, аз, най-малката, бях на 20. Справихме се, работехме и учихме и всяка от нас създаде семейство. Дай Боже да сме живи и здрави, всеки си намира своя път в живота. Но определено ни е трудно с ММ. Живеем в едно село, между два града' в единия работя, а в другия учи голямото дете. Имаме само една кола,  аз имам книжка, но ме е шубе да карам, и е голямо "галопиране" сутрин и вечер. Ползвам служебен транспорт до работа и почти всяка сутрин звъня на колегите, я да ме изчакат, я да сменя спирката, защото не успявам да се кача с тях на сборния пункт. И именно тогава са ме "съжалявали", питали са ме кой ме накара да ида на село и да си разваля хатъра' от битова гледна точка не било удобно.А ние точно от битова точка се преместихме преди 6 г. тук. Защото сега 7 г. ми син си играе сам навън. Откак сме тук по-рядко боледуват. И къщата е само наша, дано се разбираме занапред със съседите, но поне няма кой да ми тропа, наводнява и ако нещо е за ремонт, дом съвета сме аз и ММ.
Благодаря ви още веднъж, чета ви с интерес.