Православието като начин на живот 4

Добър ви ден, мили мои приятели  !
Ето ме на, завърнах се освежена, обнадеждена, усмихната и благодарна  !
Липсвахте ми много, но трябва да си призная, че дори не съм надничала в темата да видя как сте. Което изобщо не е добре, но имах нужда от такова размотаване.
Как сте, живи и здрави, с висок дух, надявам се?

Минаваме ли на стария режим? Ще си мислим ли за темички отново?
Аз до такава степен му бях отпуснала края тези почивни дни, че дори не се замислях за сручващото се около мен. Просто приемах нещата такива каквито са.
Дайте да помислим за темички, които да разчепкаме .

Жени, твоята поява е като слънчев лъч
Липсата ти се усещаше чувствително. Ще се радвам да се завърнем към старата схема, а там твоето участие е задължително. Надяваме се да не ни оставяш за дълго време.

Колкото до темите за дискусия...
Някой беше предложил да поговорим за професиите си - как гледаме на тях, удвлетворени ли сме от попрището, което сме избрали или в което се намираме по неволя. Мисля, че това ще ни позволи да научим малко повече за другите пишещи в темата - кой с какво се занимава, какви интереси има извън православието.

Друго не ми хрумва за сега, но ще помисля по въпроса.

Добре се завърнала!
Темата я следя с голям трепет. Иначе, в потенциално търсене на он-лайн  православен български отец съм, с чиято помощ  да мога да навлизам по- грамотно в Православието и да мога да се изповядвам и общувам по теми, които ме вълнуват.

Хайде за професиите тогава. Интересна тема, а и има (понякога) конфликти с вярата.

Ако нямате против обявявам дискусионна тема за периода 05.09 до 14.09.2014 година

КАКВА Е ВАШАТА ПРОФЕСИЯ. С УДОВОЛСТВИЕ ЛИ ПРИЛАГАТЕ НАУЧЕНОТО НА ПРАКТИКА. ИМА ЛИ КОНФЛИКТ С ВЯРЯТА ВИ?


Конфликта понякога не е съвсем явен, но при размисъл изплува. При лекарите (ако сред нас има гинеколози, например) - как се съветва бъдеща майка да прекъсне бременност по медицински причини, при свободните професии - качествено ли защитават интересите на доверениците си, при магазинерите - ами ако чорбаджията е пипнал кантара и без да знаят лъжат клиентите си? Изобщо толкова са много възможните конфликти. Това е живота ни  .


Моята професия е юрист. Работата ми доскоро включваше участие в преговори, работа с огромни екипи от хора (нерядко от чужди фирми). Имала съм голям проблем с умишленото въвеждане в заблуда, със заблуждаването. Давах си ясна сметка колко е тънка границата от "да те надиграя, за да приемеш моето" и "замазах ти очите". Повече се прилагаше второто. Но това беше фирмена политика,нямаше как да влияя. Много, много съм се измъчвала понякога. И все пак не ми стигна куража сама да се откажа, защото работата ми беше интересна, вълнуваща (не заради лъженето, де), под напрежение, с много и интересни хора, даваше ми много. Основно опит, а той е безценен актив. Сега ми липсва напрежението, странно ми е, че телефона не звъни. Още съм в режим "спешно, трябва да го свърша", не в режим "палачинки" (разбирай домакиня). Трудно ми е, но пък от друга страна малко по малко започнаха нервните ми окончания да се отпускат и виждам кое е било лошото в старият режим, колко съм била нервна, в каква денонощна възбуда съм живяла, как се е отразявало на близките ми това. За това - Бог най-добре знае от какво има нужда неговият раб. Та приех с благодарност всичко, което ми предложи изминалата почти пълна година. Без да съзнавам това - имала съм нужда от тази рязка промяна. Лекичко се прокрадваше и по-рано съмнението, че не съвсем всичко е наред, но за да продължа ме е движело желанието да науча още. Обичам да уча, искам да зная в степента на разбирането, не просто да зная факти. Обичам да чета, това ми помага много и в професията и в личният ми живот.

Много ми легна на сърце това:
С изключителна благодарност, мога да каза същото и за моя Път на развитие. Но не за последната една година, а целия си живот.
Професионално бях описала вкратце как съм се развивала, но после изтрих поради липса на интерес/отклик. Ако ми дойде музата, ще публикувам пак.

take a smile, пиши . Ето ме на, проявявам жив интерес, честно.

Честит празник на всички ви! Голям ден в българската история отбелязваме днес.

Включих си телевизора, обаче, и взместо празненсктва гледам пороите ... Бог да ни пази!

Честит празник!
Много почитам този ден.
Събитието е наистина велико, още повече, че сме го постигнали сами - без намеса на външни сили (доколкото е възможно това, разбира се).

Днес съм на работа.
Иначе с удоволствие ще се включа в дискусията за професиите. Трябва само да намеря малко време.

Честит празник!

Вчера ви прочетох и си поплаках защото темата за професиите и друг път съм казвала е "болната" ми тема. Ако бях писала снощи, вероятно щеше да е по-емоционален поста ми, но не успях. Днес все пак ще пиша, разчитайки и на вашите мнения.
Не харесвам нито професията си, нито работата си. Химик съм по образование и работя в лаборатория за анализи на различни материали. Като млада мечтаех да стана художник-приложник или поне готвачка. Как стигнах до тук, се замислих снощи? До това вече да няма никакъв шанс да променя нещо, т.к. съм на 40+ . Стигнах до тук съобразявайки се с хорското мнение и правейки компромиси със сърцето си.
До скоро не бях убедена, че това е Божията воля, и че Господ е сторил най-доброто за мен (защото от мен можеше да излезне един много посредствен художник или една много некъдърна готвачка). Защото, де факто, работата ми не е толкова лоша, просто аз не влагам цялата си любов и плам в нея. Страхувах се, че правейки грешен избор в миналото съм пропуснала шанса си за реализация в подходящата за мен професия.
От известно време съм много по-спокойна. Мисля си, че ако човек наистина е призван за нещо той не се разминава така лесно с призванието си, а то непрекъснато му се "изпречва на пътя". Така че съм благодарна, че при моят не особено голям интелект и умения все пак имам подходяща работа.
Но още не съм загубила надежда, че някога ще се занимавам с нещо, в което ще се "хвърлям" с вдъхновение и ще съм истински полезна - явно още не съм готова за него.

M_I_A, мисля, че най-важното в една професия е да имаш съзнанието, че вършиш нещо полезно за другите и да вложиш максимума от себе си. Ако погледнеш нещата от тази позиция, струва ми се няма лоша професия.

Наскоро имах възможност да разменя с моя обущар няколко думи извън стандартния разговор между майстор-клиент. Оказа се, че в младите си години е бил страстен музикант. Не посмях да го попитам как гледа на настоящата си професия (макар, че този въпрос винаги ми е на езика). Виждам, че върши работата си с желание и грижа. Обслужване, организация - от всичко личи, че е човек, който уважава както себе си, така и клиента. А готовите обувки връща в такъв вид, че всеки път се чувствам засрамена от това как съм ги поддържала до момента.

Струва ми се, че ако всички хора се отнасяха така към професията си, светът щеше да е едно доста приятно място за живеене. За мен няма лоши и унизителни професии - има хора, които са нужни и такива, които са безполезни.
От нас зависи какви ще бъдем.
 

Разбира се, че няма лоши професии, но е нормално едно да вършиш с по-голямо желание и повече да ти се отдава от друго. Нима можеш да се разсърдиш на някой музикант, че не умее да поправя обувки? Или обратното, че обущаря не може да свири хубаво? Ако умее и го върши добре - чудесно. Но ако не му се получава, въпреки старанието и той, и клиентите му се чустват неудоволетворени. Тогава не е ли по-добре да се вгледаш в себе си и да си дадеш сметка, че това не е твоето място?
Кое е по-добре да се молиш Господ да те вдъхнови да придобиеш плам в това, което вършиш или да се молиш да ти покаже твоя път?

Старанието си е старание, надявам се, че съм старателна в задълженията си, но това не означава че ги харесвам и върша с любов. Мога да ги приемам като вид послушание и да се старая да ги заобичам. Но вероятно егоизмът в мен ме кара да си мисля, че имам някакво неоткрито призвание, при което ей тъй по чудесен начин да служа на другите ще е и удоволствие.

Сещам се за свещеника, който на въпроса на енориаш какво да стори, за да е добър с всички хора му отговорил първо да се постарае да е безкрайно добър само с членовете на собственото си семейството. Та явно и моята с професията е нещо подобно. Все пак ми е интересно и неразбираемо как много родители манипулират желанията на децата си, убедени, че правят най-доброто за тях.

Да, наистина, най-важно е човек да знае, да вижда, че е от полза.
Колко ценни са хората като твоя обущар, Симпатикония.

M_I_A, миличка, никога не е късно да поемеш в друга посока, стига да имаш сили да приемеш промяната и да я направиш сама. Аз нямах тази смелост. Безкрайно уважавам, обаче хората, които го правят. Вероятно се иска най-вече вяра, а аз съм си безверница  .

take a smile и аз проявявам интерес - пиши ако ти се пише!

M_I_A, надявам се, че не си възприела написаното от мен като упрек лично към теб.

Всеки човек има свободна воля и е нормално да има стремеж да открие и осъществи своето призвание. В този смисъл си в правото си да търсиш и да се бориш. 
Понякога нещата са ясни, само ни трябва решимост да ги променим.
В други случаи и самите страдания, докато намерим себе си, са нужни за нашето себепознание и духовно израстване. Затова и Бог "бави" разрешаването на проблемите ни.

Всеки човек е отделна вселена. Не се сърди, ако не успяваме да вникнем в твоята мъка и да я усетим.

simpatikonia, напротив радвам се да чуя различни мнения от вярващи хора, защото аз не мога сама все още да си дам сметка къде се намирам и в какво бъркам. Ти ме накара да се замисля в друга посока
А "мъката" ми не е никаква мъка, а малко "трънче в петата" причиняващо известен дискомфорт (а аз съм голяма глезла) 
Не искам да обсебвам темата, че много се разписах днес.

Честит празник на всички!

Винаги съм изпълнена с особена гордост и усещане за принадлежност към Род и Родина, когато празнуваме български празник  
Жени Калчева, M_I_A, благодаря ви!   
Честно да си призная, като прочетох поста на M_I_A и премина една искра през тялото ми. Защото...и аз съм химик.  
Страшно се заинтригувах какви материали анализирате.  Органични , неорганични? Приемате ли частни поръчки?
Много ми хареса този цитат:
Помислих, си, а дали да не заложиш и на някакво хоби? Също, мисля си, може да си химик и пак да се опитваш да развиваш призванието си. Какво имам предвид.
Призванието може да се приложи и в професия, която на пръв поглед не ни е по сърце. Може да е по- трудно, не така пълноценно или 100 %-това, но все пак е възможно.
Например, ако съм продавач, но по призвание ми се иска да съм преподавател. Ами ще се опитам да се образовам максимално за стоката , която предлагам и да предавам по- задълбочени и разгърнати знания и напътствия на клиентите си за това , което предлагам.
По отношение на конфликтите с професиите си мисля, че няма професия, която да не може да ни подложи на изпитание и да ни вкара в конфликт. Тук идват именно нашите християнски добродетели , до колко е силна вярата ни и до колко лесно се пречупваме.
Разбира се, има професии, които поради естеството си могат да представляват доста по - голяма клопка и риск за вярата ни. Всеки може да си представи една певица, която пее Божествено и внушава висота и духовност и нейна колежка, която е тръгнала по пътя на моралния упадък.
За себе си , мога да кажа, че има професии, които със сигурност биха ме подложили на силно изпитание. Например, да работя в сферата месообработката- кланиците, месо-продаването и подобни.
Ако , не дай Боже,  ми се случи нещо подобно, ще се опитвам да разбера какъв урок имам да науча и защо Бог ми дава това изпитание. Ще се опитам да не загубя себе си, ще се моля и ще вярвам, че ще има/дойде Спасение.
Според мен малцина са хората, които да не са имали своите трудности в намирането на удовлетворяваща професионална реализация/ призвание,/работа, която да им носи  хармония и да се чувстват на 100 % приложени и разгърнати.
За мен основен принцип винаги е бил да съм смирена, благодарна и в ползва за Доброто. Да помагам на хората, да не се поддавам на провокации и да мога да израствам в духовен план; съчетаването на духовното и чисто практическо/професионално израстване в една напълно светска професия.
Минала съм през не малко трансформации, като всичките са били според стечение на обстоятелствата,  а не защото съм ги търсила изрично и непременно. Мечата ми беше да работя в лаборатория. Още докато правех магистратурата си в Манчестър, копнеех за такава лаборатория, в която работех там. Но не би.
Бих казала, че като всички сфери, така и  химията може да бъде платформа за конфликт с вярата ни, с морални и етични норми и такива, които са в разрез с природните, т.е. Божиите Закони.
А дали са християнски или общочовешки, не знам.
В момента съчетавам две+ позиции, като едната е в държавната структура, а другата е в частната сфера-административна позиция. В едната имам ангажименти и като химик.  И двете работни места много ми харесват, въпреки, че естеството на задълженията ми е различно и че понякога доста се уморявам. Като химик водих и проект с експерименти в начално евангелистко училище на тема Божието сътворение". Тук православието е слабо познато.
През годините съм имала конфликти: подложена съм била на сексуален тормоз, на високи летви, на манипулации и на лъжи. Работила съм в 3 страни, като винаги се е налагало да общувам с много и различни хора с различни култури и рангове- от дипломати, генерали и шефове, до хора със съвсем обикновени професии. При все, че съм страдала,  съм изключително благодарна за всичко, защото ми е помогнало и ми помага в израстването във вярата, в духовен и в професионален план. Нови препятствия не ми липсват, опитвам се да ги преодолявам с вяра. Ако не е тя, не се виждам.
Извинявам се за дългия пост, надявам се, да не ви е досадил.