Православието като начин на живот 4

Добър вечер и от мен   

Току що прочетох тази проповед от св. Теофан Затворник
В НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ (Лука 18:10-14)

https://www.facebook.com/groups/156615977767081/

Да споделя с вас едно наистина хубаво четиво посветено на страданието.

Благодаря Ви за четивата. Имаме нужда от такава подкрепа сега.

Йоана Vanq 66, аз съм много зле с ползването Фбк  . Отварям линка, но ми излиза текст, че статията е премахната. Вероятно проблема е при мен, все пак реших да досадя и да питам.

Навярно публикацията има ограничения кой да я вижда, но ето я тук:

В НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ (Лука 18:10-14)
 
Ние отново сме пред подготвителните недели към Великия пост. Нека благодарим на Господа, че ни сподоби да доживеем душеспасително до тия дни! Нека се помолим Господ да ни помогне да се възползваме от тях, според Неговите благи намерения за нас. Впрочем в това отношение не намирам за нужно много да ви говоря. Не за първи път вие сте пред такива дни, не един път сте слушали обяснение на значението на тези дни и упътвания, какво трябва да усвоим от тях. Също не един път вие от собствен опит знаете как се преминават тези дни за духовен възход и как се преминават за духовно погубване. Има ли нужда от дълги наставления? Достатъчно е да се каже: братя и сестри, направете така, както вече знаете, както ви внушава вашата съвест и ви учи вашият опит, но всичко да цели вашето духовно изграждане и спасение на душите ви.

Въпреки всичко не искам да ви лиша макар от най-общи съвети, за ваше ръководство към спасително прекарване на настъпващите дни.

Има болни, които отиват да се лекуват на баня. Те предварително обмислят предстоящото пътуване и грижливо подготвят всичко, което е нужно за по-удобно прекарване на това целебно място и за най-плодотворно използване на определеното за лечение време. Ето и за нас се приближава определеният курс на спасително лечение на нашите души - светият пост. Ние ще участваме в тоя курс: и за да се къпем в слъзните води на покаянието и да приемаме вътрешно многоцелебното лекарство - Тялото и Кръвта на нашия Господ. Ние трябва да се подготвим за този курс и колкото душата е по-високо от тялото, толкова нашата грижа за лечението трябва да бъде по-силна и по-действена, отколкото грижата за лекуващите се в коя да е баня.

На първо време не е нужно да се обременяваме много. Нека се погрижим само да разберем намеренията на майката Църква и по нейните указания да създадем у себе си подготвително настроение. Във време на поста ние ще се трудим за очистване на нашата съвест и за изправление на нашия живот. И понеже успехът на тия трудове зависи от смекчаване на сърцето чрез съкрушаване, то светата Църква отрано ни предразполага към това чувство и с различни средства иска да го възбуди и укрепи в нас. Днес с Притчата за митаря и фарисея тя ни внушава, че най-верният път към съкрушаването е да унищожим в себе си фарисейското самомнение и да утвърдим покайния вик на митаря: “Боже, бъди милостив към мене грешника”. В следващия неделен ден, с притчата за блудния син тя ни учи, че колкото и дълбоко да е падението на кой да е вярващ, ако той се обърне към Господа със съкрушено и смирено сърце, казвайки: “Не съм достоен да се нарека Твой син, направи ме като един от наемниците си, ще бъде приет в обятията на Многомилостивия небесен Отец”. По-нататък, ако ли нечия душа се окаже твърде окаменела и безчувствена, светата Църква желае да я трогне, като ѝ припомни картината на Страшния съд. Ако някой така е свикнал със своето унизително греховно състояние, че е започнал да го счита за свое естествено положение, и не се стреми към нищо по-добро, за такива светата Църква напомня падението на прародителите, за да предизвика в сърцата им скръб по изгубеното и да пробуди ревност за възвръщането му, напомняйки колко велико е било то и как заслужава да жалим за него и всякак да се потрудим, за да го придобием отново.

Ето намеренията на светата Божия църква. Нека вникнем в тях и да постъпваме по съветите на нашата грижлива майка!

На днешния ден и през седмицата ни се предлага урок за митаря и фарисея. Той е кратък: да не се надяваме на нашата праведност, но при цялото ни богатство от добри дела, всичката си надежда за спасение да възлагаме на Божията милост, викайки от дълбочината на душата си: “Боже, бъди милостив към мене грешника!”

Размисляйки за гордия фарисей, не мислете, че делата на правдата, благочестието, благотворителността и строгото въздържание нищо не значат пред Божиите очи. Не. Господ упрекнал фарисея не за делата, а защото той започнал да се хвали с тях, и само на тях възлагал цялата си надежда, забравяйки за греховете, от които, разбира се, не бил чист. Също така, разсъждавайки за митаря, не мислете, че греховете са маловажни пред Господа. Не. Господ похвалил митаря не затова, че той чрез греховете поставил себе си в такова състояние, че не бил достоен дори да погледне небето, а затова, че като довел себе си до това лошо духовно състояние, той скърбял и се съкрушавал, очаквайки да намери спасение единствено в Божията милост, похвалил го за това обръщане от греха към Господа, за смирения дух и сърдечно страдание, в което викал: “Боже, бъди милостив към мене, грешника!”

Като вземем доброто и от единия и от другия, ние ще получим следния урок: да се трудим и да работим за Господа усърдно, в цялото разнообразие на Неговите заповеди, но надеждата за спасение да възлагаме единствено на Божията милост. Ние никога не ще достигнем до такова състояние, че да бъдем във всичко чисти пред Божиите очи. Ето защо, при всеки наш привиден успех ние трябва да викаме от сърце: “Боже, бъди милостив към мене, грешния!”

Това е урокът. Нека го запечатаме в сърцето си. Ето какво още трябва да направим: да си спомним целия наш живот и да видим какви грехове сме извършили - със слово, с дело и с мисъл. Вероятно ще се намерят такива. И ако е така, всеки от нас би трябвало да вика към Господа: “Боже, бъди милостив към мене, грешния!”

Нека съберем след това всички наши добри дела или ония, които нашето самомнение счита за добри, и да видим много ли са? Колко бихме могли да извършим за една година и колко сме извършили? Можем ли с такъв малък капитал да тръбим: “Не съм като другите човеци”, особено когато беззаконията ни нямат край? Защото много от часовете на денонощията за цялата година са отбелязани като греховни. А съзнавайки това, не можем да не викаме: “Боже, бъди милостив към мене, грешния!”

При това, малкото наши добри дела наистина ли са добри? Върху колко от тях се вижда отблясъкът на Божията слава? Извършвайки тия добри дела, не сме ли търсили да угодим повече на себе си и на другите, отколкото на Бога? А ако е така, то как ги оценяваме и изпадайки в горда самоизмама, говорим дръзко: “Не съм като другите.” Не. Ако насочим върху нашите дела безпристрастното огледало на правосъдието, начертано в Словото Божие, трудно ще повярваме, че нашата съвест не ще ни застави да викаме: “Боже, бъди милостив към мене, грешния!”

Може би между нас няма такива, които в своето самохвалство дръзко и открито да говорят “не съм като другите”, но мисля, че рядко са ония, които са се запазили от чувството на самомнение и самочувствие, когато, в сърцето се раждат мисли, които отдават високо значение на нашите трудове и деятелност от страна на другите. И това чувство на самодоволство е несправедливо. Трябва да чувстваме, и то дълбоко, че ние всъщност няма на какво да се осланяме. Една е нашата опора - Божията милост. А това вътрешно чувство на самохвалство трябва да прогоним от себе си. Един свят подвижник всеки път, когато неговата мисъл му нашепвала: това и това в тебе е добро, подозирайки тук вражеско прелъстяване, отговарял: “Бъди проклет с това твое “добро”. Така постъпвал този свят старец. Толкова повече така трябва да постъпваме и ние, грешните.

В нравствената област няма нищо по-зло от мисълта на самомнението. То направо напада чувството на сърдечно съкрушение и го охлажда. Както огънят не може да бъде заедно с водата, така съкрушението е несъвместимо с чувството за праведност. Както парализата поразява органите на движението, така самочувствието пресича всяко напрежение на силите на доброто. Както сланата погубва прекрасните цветя, така лъжливото самодоволство погубва в нас всяко добро. Братя, изберете доброто и отхвърлете злото!

В църковните песни самодоволният фарисей се сравнява с пътник, който пътува по море с параход, а самоуниженият митар - с пътуващ на обикновена лодка. Но първият бил потопен от бурята на самопревъзнасянето чрез удар в скалата на гордостта, а при втория - дълбоката тишина на самоунижението и тихият повей на покайните въздишки го извели безопасно до пристанището на Божието оправдание. В същите песни фарисеят се сравнява с пътуващ на колесница, а митарят - с пешеходец. Но последният, съединявайки смирението със своето съкрушение, изпреварил първия, чийто път бил препречен от камъните на самохвалството.

Братя, слушайки такива внушения, нека се стремим така да тичаме, та да постигнем. За нас сълзите нека са море, самоунижението - лодка, покайните въздишки - ветрове, а гласът на митаря - всички разпореждания по плаването. Ние непременно ще стигнем до пристанището на Божието милосърдие, ще стъпим бодро на брега на оправданието, където ще вкусим от сладостния покой на съвестта в Божието всеопрощение.

Нека щедрата Божия благост да дари всички ни с това велико благо. Амин.

 св Теофан Затворник

А относно с какво се предпазваме от грипът:

Здравейте   
Някой може ли да ми препоръча свестен изповедник за град Бургас?От доста време търся,но не мога да си намеря.

С ваше позволение един провокативен въпрос: защо в България няма еквивалент на стареца Паисий?

Защото нямаме монаси. У нас нишката е прекъсната в средата на 20-ти век и трудно се възстановява.

С изповедниците е като с лекарите - "свестният" за един не е такъв за друг... Трудно се намира изповедник, с когото да сте на една честота, а това, че някой не е на твоята не означава, че не е свестен

Дикси, имаме  стареца Назарий, дядо  Натанаил и дядо Максим, вечна  им памет. Наскоро  четох и  за предишния игумен на светогорския манастир.

Може би твоят въпрос беше  във връзка с дара на прозорливост на преп.  Паисий.   Ще ми е интересно  да прочета какво е твоето мнение.

Разбирам,че е така  Използвах думата свестен,защото имам известни разочарования досега.Когато бях на изповед при един свещеник,той започна да ми говори за пари,какво работя аз,какво работи мъжа ми,разговора се въртеше основно върху това,а не върху грехове и покаяние.Това ме отблъсна.С друг свещеник имах уговорка за разговор преди изповед и причастие,а той не дойде и още и още.Просто не мога да намеря,а имам желание и не съм се отказала.Ако някой може да помогне с мнение,ще съм благодарна   

Ами това са камъните по пътя, но най - хубавото е това, че не си се отказала
дано се включи някой от този райони да те насочи

Най-добре е да разпиташ миряни в твоя град. Например, ако ходиш на неделно училище или някакви други мероприятия и се запознаеш с хората, питай. Тук за София знам някои свещеници, които са силно препоръчвани от хората като добри изповедници.
Също е вярно, че свещеник, който е подходящ за едни, не е за други, просто хора сме - най-различни.

Аз и неделно училище ще търся в Бургас,но след някоя и друга година,след като малката порасне.

Мисля, че откакто патриарх е дядо Неофит, всички енории имат неделни училища за възрастни, които са на много по-високо богословско ниво от детските.

Ще ми позволите ли една добронамерена забележка? Моля ви да не я приемате като лична нападка или обида. 


И, за положителен финал на градивната критика, ви каня за малка почерпка в сладкарничката на Православен свят:
http://pravoslaven-sviat.org/2013/09/10/iskam-da-stana-pravoslaven/