

mama Barba, мисля, че разбирам какво искаш да кажеш.
Друг е въпросът, че не съм сигурна дали говоренето или мълчанието по даден въпрос е по-голяма беда в подобни случаи
.Според мен е нормално това, че обсъждаме някои отрицателни явления в духовния живот, и че казваме открито какво мислим по един или друг въпрос. Това означава, че сме бдителни и не сме равнодушни към това, което става около нас. Ние всички сме Църквата - не се разделяме на духовенство, което говори и действа, и на миряни - които само мълчат и слушат. Не мисля, че нашето говорене по болните църковни въпроси би могло да отблъсне хората от вярата. По-скоро ще ги отблъсне, ако виждат, че си затваряме очите пред някои факти, че ги отричаме с мълчание или овчедушно търпим, защото сме "смирени" и защото не било редно да се говори за този или онзи ...
Общувам с вярващи хора, но повече съм сред невярващи хора. И винаги съм се изумявала от това колко разсъдливи и духовно чувствителни са някои невъцърковени хора - колко правилно преценяват постъпки или изказвания на определени висши духовници или свещеници, а също и някои явления в църковния живот. Понякога не е нужно да си много навътре в нещата, за да оцениш дадена постъпка. Та ми прави впечатление, че много от нецърковните хора имат съвест и здрав разум, и умеят да различават добро от зло.
Как при това положение да замълча и/или да защитя пред "външните" една безсъвестна или духовно незряла постъпка на духовник? Това не означава ли, че съм съгласна с нея или че затварям очи пред истината? Мисля, че ние, християните, трябва да бъдем преди всичко честни - да гледаме нещата право в очите и да ги назоваваме с истинските им имена. Това е достойно и ще предизвика уважението на честните хора.
Нали да се наричаш християнин означава да признаваш, че си грешник, макар и спасяващ се грешник. Следователно не трябва да е проблем за нас, а и за Църквата като цяло, да търпим критика и хули. Това е спасителният път. По-страшно е, когато ставаме повод заради нас да се хули Божието име. Тогава нямаме извинение. Така че, според мен по-страшна е самата постъпка, а не коментарите около нея (справедливи или несправедливи). Поне аз самата мисля така, но може и да не съм права.
Само относно казаното в последния абзац ни се разминават мненията, но мисля, че си схванала основната ми мисъл.

.
Ще има покаен канон, акатисти. Ще има опело Христово... Ще има Пасха! И пасхална радост. Но ще трябва и да се потрудим.