С него в чужбина или сама в България

Без брак не можеш ли да опиташ? Иди на гости, виж го в естествената му среда, не ти ли хареса - бЕгай!

Истина е. Но повечето съвети бяха не ходи, защото е мюсюлманин, турчин и т.н.  А ако е датчанин, германец, канадец?  Гледай тогава какви съвети, какво сметкаджийство щеше да падне......
НО истината е както казах, че той нито я кани да му гостува, нито да се ангажира с по-сериозна връзка. Човекът е угрижен, защото бизнесът му има проблеми.... а мацката вече сложи тигана преди рибата....  За човек, който познаваш от 6 месеца не би могъл да си направиш ниакави правилни изводи. Може само да се надяваш..... да имаш късмет.

Абе не разбрахте ли: няма Единствени, няма Човек на Живота. Важното е да има здрава връзка, а тя може да се постигне и с друг. Е, имало е тръпка, но това не значи, че е Любовта на живота. А и дори да е, при всички останали негативи (религия, култура)- то едва ли е добра основа за семейство.

Мисля, че си прекалено крайна.Не познаваш човека, не познаваш точно взаимоотношенията им, няма как да знаеш дали точно това не е здравата и връзка.

Изобщо не съм крайна. Това със "специалните случаи" е само тънък пласт фурнир, а под него има съвсем други сили и реалности, които ще се проявят след времето. Затова ми е смешно, като кажат "не познаваш човека". Ми да, не го познавам, но познавам човешката природа и си има някои неща, които са по-скоро еднакви.

Не, не сме чак толкова уникални.

Работата е като лъскава кола с кофти двигател и проблеми с окачването...не може да я харесаш само по естетика.

Имах мъж, който уж беше "единствен" и направих доста компромиси. Имам и кола- избирана по красота. Е, не вървят толкова добре, колкото биха могли.

Наитина си крайна.
Може да се дължи на твоята несполучлива връзка, но не всяка връзка, не е истинска.Недей така

Недей. Настрана културните различия между вас и къде иска да те заведе. Казвам ти като живяла доста години в чужбина в хубави, големи и космополитни градове, че дори да си имаш собствени познати и кариера там, пак е много трудно да си далеч от дома, близките и всичко, което имаш тук. А пък само заради мъж да тръгнеш на някъде ми се струва абсурдно. Помисли как ще си по цели дни там без да си имаш нещо свое, без да знаеш език, а ей тъй само заради него. Ще се затвориш в себе си и много бързо ще му омръзнеш и няма да гледа на теб по същия начин. На това само рускините се навиват без проблеми и успяват по някакъв начин. Също, нали знаеш, че ако имате деца там и нещо стане, не можеш да ги изведеш от страната без неговото съгласие... Родят ли се, оставаш там до гроб за да си с тях.
Аз съм имала такова предложение да последвам мъж (руснак в Лондон), отказах, трудно ми беше в онзи момент, но сега съм много доволна, че не отидох и се разделихме. Да осъществяваш собствените си амбиции е много по-удовлетворяващо отколкото да се откажеш от тях заради връзка. Мъже бол. А колкото по-добре се чувстваш сама от собствената си реализация, толкова повече ще бъдеш ценена и от околните и не се съмнявай, че ще срещнеш други симпатични кандидати.
Тъй че, моят съвет е да не тръгваш дори само за проба, мисли по-добре за себе си и развитието си, не всичко е някаква връзка, подходящата за теб връзка ще дойде в правилния момент.  

Набързо да споделя личния си опит от Турция и аз.
Ходя няколко пъти в годината по работа. Имаме договор с турска семейна фирма.
Съпругата на шефа съм виждала само веднъж, той каза, че тя си седи само в къщи, готви за огромното семейство и отговаря за къщата. Единият син е разведен, детето живее с майка си. Женен е след това втори път, има друго дете. Другият син е в процес на развод. Жена му си чатела в мрежата. Неговото дете също е с майка си. И двете липсващи деца са момчета.
Другият син не е женен. На майтапите ни да вземе българка отговорът беше, че няма никакъв проблем, но трябва да е мюсюлманка. Единият преводач каза, че напоследък младите турци се ориентират към жени от близките съседни държави, защото туркините станали много алчни. "Сега да си жена в Турция" бяха точните му думи. При никяха искали коли, апартаменти, злато.
Нашите хора живеят в село, в голяма къща всички заедно. Не са ни канили там, само сме минавали по пътя покрай нея и са ни я показали. Мъжете всяка вечер са на кръчма. В заваденията, в които са ни хранили сервитьорите винаги са мъже. Жени продавачки съм виждала само в моловете. В едното заведение дори нямаше дамска тоалетна.
Единият служител е от български произход. Заминал е по време на "голямата екскурзия". Той ни каза, че за да успееш там трябва да се вградиш в общността, което става само в джамията. Преди не бил религиозен, но сега трябвало да ходи в джамията.
Оф, цяла книга мога да напиша, за това, което съм виждала там - и двете крайности.
Аз, лично, не бих отишла да живея там за постоянно и не бих се омъжила за турчин. Дори неговите разбирания да са съвременни, дори на родителите и близките му разбиранията да са съвременни, там общността е много важна и всички се съобразяват.

Имам познат, мой набор (30+), кюрд, който е роден в пещера нейде в Диарбекир! Семейството му продължава да живее там, в пещера  Той го разказва много забавно на разваления си български, но сигурно е така...
Той живее в България, много е космополитен, много надраснал и религията и произхода си, женен е за българка, която никога не е ходила на гости на роднините му, детето им също. Той самия не иска да ги води, макар да ходи да види майка си веднъж на две-три години. Ходи само когато има пари, защото било срамота да отидеш, уж голям човек, и да не занесеш подаръци на цялото село (всички роднини) и то не магнитчета за хладилник, като нас  , а злато и пачки с пари 
Много е интересно да слушаш историите му, но той наистина е изключение, не е вярващ и дори не се определя като мюсюлманин.

Въпрос: как се подсигурява надеждна контрацепция, докато си в анадолско село? Каква е гаранцията, че ще имаш винаги опаковката си с хапчета? Или че презервативът случайно няма да направи фал...та като казвате "изчакай за деца", откъде знаете, че ще я оставят да се пази? Или да сложи спирала или депо провера предварително. Но това ще е егати параноята...

Нямаше как да вляза снощи във форума затова пиша с малко закъснения...така
1) не мога да кажа че съм особено вярваща, но не бих приела мюсюлманската религия. Бих празнувала неговите празници от уважение към самия него, но да сменя религията си...дори не се е породило като въпрос в ума ми!
2) дори тази сутрин му звъняха и се започна с думите...."Не мисли за България". Стана ми много криво, но какво да се прави....ще видим времето какво ще покаже.
3) Прави сте в прав текст не ми е казал "Би ли дошла с мен?" или "Ще зарежеш ли всичко заради мен?" подпита ме дали бих живяла с толкова хора на едно място и може би сам знае, че тази няма да я бъде.
Може би ако сме в някой по-голям град, живеем сами....., но времето ще покаже защото има турци и турци ... тук е един и сега е един, но като изчезне онази магия от влюбването хората се променяме. Поне се надявам на едно, ако реши наистина да замине...да я няма и да не ми е толкова търсене....  
Но на майка ми определено няма да и казвам за тези ми мисли, не искам да я тревожа излишно.

В така представената ситуация и дилемата на авторката - избирам за себе си "сама в България". За мен едно от най-важните неща е културна и религиозна съвместимост с човека до мен, независимо с каква националност е. Омъжена съм за чужденец и ако я нямаше тази съвместимост, нещата между нас никога нямаше да се получат. Ако не сте на една "вълна" за важните неща, просто съвместното ви бъдеще е под въпрос. Във всяка връзка се правят компромиси и от двете страни. Помисли си ти какви компромиси си готова да направиш и с какви компромиси от твоя страна можеш да живееш в мир със себе си.

Смятам, че ще направиш и грижи на родителите си. Представи си, че твоето дете иска да отиде в Турция?! И даже не знаеш къде точно, там някъде, в някакво забутано селце...
Имам позната, която от голяма любов отиде в Либия. Роди 2 деца. Разведе се. Каза ми, че не могла да свикне с това стоене вкъщи. Децата й са в при мъжа й - едното в Европа учи, другото е малко - то е в Либия. Мъчно й е за децата, но... си избра да си дойде в България.

  А защо трябва да живеете в това село? Живейте в някой голям град - в Анкара, например.
  Колкото до религиозните дрън-брън - много книги четете. Човека може изъбщо да не е религиозен, и може да не е повече мюсюлманин, отколкото ти - християнка, тоест, само по принадлежност.

Към авторката само не мога да разбера защо пускате такива теми и хората се изтрепват да отговарят, да споделят опит да дават съвети сега прочетох, че ти и преди си имала връзка с турчин който на всичкото от горе е бил и наркоман и видиш ли майка ти е знаела за него и кому е нужно сега тази толкова сълзлива тема споко турчаля колкото щеш явно за теб не е проблем пак да си намериш някой Тука ми се струва въобще не става дума за любов и дълбоки чувства ей така ще си пускаме темички да видим какво ще ми отговорят, а аз ще си чета и ще им се подигравам