НВ-ВМХ, част 81

  • 35 022
  • 755
# 570
Ама верно като ми е залепнало релето на полуфабрикати, покрай живота около мен и съм го цвъкнала по погрешка  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 571
С разговорите за тези прасенца имам чувството, че идва Коледа  hahaha

Заешкото месо и дроб също са много вкусни и полезни  Peace
Виж целия пост
# 572
Абе вкусни, ама като ги гледам на магазина във фризерите се на кучета ги оприличавам  Crazy
Виж целия пост
# 573
О, недей  Sad аз се старая да не ги оприличавам на нищо, защото иначе няма да хапна и една хапка от жалост. Приемам го като парче месо и край  Confused
Виж целия пост
# 574
Зачетох се в един сайт за кръвната захар, диабета и т.н. - списва се от Джени Рул, която е диабетичка. Направи ми впечатление нещо, което тя казва: че преди години спортувала много (в момента се храни нисковъглехидратно, но тогава сигурно не) и отслабнала толкова, че телесните й мазнини достигнали 24%, което означавало процент мазнини като на спортистка за жена на нейната възраст (в менопаузата). Да, но въпреки спорта и въпреки намаляването на теглото и телесните мазнини, кръвната й захар не се нормализирала, противно на твърденията на лекарите, че това ще стане. Така че ето един пример за това, че спортът може да бъде много полезен, но за подобряване на инсулиновата чувствителност явно няма съществена роля (и съответно за отслабването не би изиграл съществена роля). Или може да подобри инс. чувствителност при човек с не толкова силна ИР, колкото е при един диабетик. Но само спорт без промяна в храненето няма никога да оправи до такава степен положението, че жена, тежаща примерно 100 кг, да отслабне до 50 кг, ако не си промени храненето. Ролята на спорта в контрола на теглото е минимална. Ето го сайта: http://www.phlaunt.com А тук пише за нея: http://www.phlaunt.com/diabetes/bio.php
Виж целия пост
# 575
Според мен спортът се явява катализатор. Действието му само по себе си може да не е съществено, но съчетано с храненето многократно усилва действието и на двете.

По друг начин не може да се обясни подобрението при толкова хора с ИР от ВМ-НВХ, съчетано със силово трениране. Тренирането определено води до много по-бързи ресултати.

Освен това има водещо значение какъв е спортът. Един човек с ИР може да се съдере от аеробика и да свали мазнини, но едва ли това ще повлияе състоянието му. Положителния ефект върху ИР идва не от малкото мазнини, а от нарастването на мускулите (това нарастване може да се изразява и в уплътняване, не е нужно да има по-голям обем).

Тези изследвания, които твърдят, че спортът не помага, дали вземат предвид за какъв спорт става въпроси, и което е по-важно, дали наблюдават хора с добро активно тегло, а не "просто спортуващи"? Защото то и зумбата я водят "спорт", но съществена физиологична полза няма от нея.. От спортуване до спортуване има разлика.

Скептична съм към подобни информации по принцип, доверявам се на науката, но когато реалността говори друго, значи по-добре да приемем че науката за момента "пропуска" нещо.

И с храненето е така - може да има изследвания че "месото е вредно" или "хлябът е полезен", но когато реалността казва точно обратното и това е видимо и проверимо не само при мен, но и при всеки който е пробвал режима, значи изследванията "не струват"
Виж целия пост
# 576
Бяхме коментирали по-назад в темата - проф. Тим Ноукс - пример за изключително спортен тип, който не е спирал да спортува през целия се живот. Има издадени сума ти книги за спортисти, тренировки и т.н., спортен лекар е сьщо.  Вьзможно е и да не е бил сьвсем наясно как точно трябва да спортува, за да подобри инсулиновата си резистентност. Но все пак не само вдигането на тежести е спорт.  Достигнал е до диабет от 2 тип в определен етап от живота си. Самият той отчита, че е променил само храненето си и се чувства прекрасно в момента.
Личното ми мнение на този етап ( може и да се промени с времето) е, че най-сьществено значение има правилната промяна в храненето. Дори и само това е достатьчно, за да настьпят сьществени промени в здравословното сьстояние на човек с метаболитен синдром/ диабет. Значението на спорта е безспорно - за по-добри и бьрзи резултати, за подобряване на инсулиновата чувствителност , както и за оформяне на мускулите и цялостната визия. Изобщо обаче не сьм сьгласна, че без спорт и в частност силови тренировки, нищо няма да се получи( нещо подобно мисля, че Аги беше писала наскоро). Това може и да е така за някои, но далеч не за всички хора.
Виж целия пост
# 577
О, и аз съм далеч от мисълта, че без спорт няма резултат. Има, и са немалко хората, които могат да го потвърдят от личен опит.

От друга страна, без да съм палео маниак, вярвам че животът най-близо до естествения е  гаранция за по-добро здраве. В този ред на мисли, всеки организъм в природата се храни, размножава и оцелява чрез много сериозни физически усилия (да се разходиш до следващата спирка на автобуса далеч не ги замества, макар женските списания да убеждават в обратното Grinning)  Така е и с хомо сапиенс. Обездвижването е болест на цивилизацията, точно както и обсъжданите в тази тема заболявания, свързани с неестествената храна. И да не се движиш е толкова естествено, колкото да ядеш гмо-пшеница. Всъщност в днешните цивилизовани времена чрез спорт се опитваме да "имитираме" нормалните за прадедите ни всекидневни натоварвания като лов, битка, бягство, търсене и събиране на храна...

Що се отнася до вида спорт, писала съм и преди: истинският спорт би трябвало да прави човек по-бърз и/или по-силен и/или по-издръжлив. Не само вдигането на тежести е спорт, но от друга страна и много практикувани и модерни "спортове" не са спорт, така че за мен е много важно не просто дали спортуваш, а какво и как спортуваш.
Виж целия пост
# 578
Спортът не е панацея за всичко. Несъмнено чрез редовни тренировки ще се изгради едно по-здраво и по-хармонично тяло, но спорта няма да излекува всички болежки на тялото.
Склонна съм да се съглася по-скоро, че с един правилен режим на хранене, превърнат в начин на живот, биха се постигнали положителни резултати в здравословното състояние на човек. В допълнение със спорт може да се поддържа един балансиран модел.
В този смисъл, пак ще кажа, че за мен успешната формула е на първо място хранителен режим + спорт.
Виж целия пост
# 579
Цитат
Обездвижването е болест на цивилизацията, точно както и обсъжданите в тази тема заболявания, свързани с неестествената храна. И да не се движиш е толкова естествено, колкото да ядеш гмо-пшеница. Всъщност в днешните цивилизовани времена чрез спорт се опитваме да "имитираме" нормалните за прадедите ни всекидневни натоварвания като лов, битка, бягство, търсене и събиране на храна...

Сьгласна в 100%. Обездвижването е наистина ужасен бич за здравето. Има го и момента, че колкото повече затльстява човек, толкова повече го мьрзи да ходи и това засилва затльстяването. Изобщо се получава един порочен крьг от всичко това.
Ние тук имаме едни приятели в нашия квартал. Особено мьжа е с доста наднормено тегло ( по моя преценка сигурно е над 150 кг при и доста висок рьст). В младежките си години този човек е спортувал страшно много , даже е играл в професионален рьгби-отбор. Освен това - тенис, плуване, сьрфинг... Ведньж даже ме питаше какви спортове сьм тренирала като малка и аз какво да кажа... аз тогава изобщо не сьзнавах значението на спорта, а и нямаше кой да ми го обясни  Embarassed . Свирех на цигулка и пеех в различни групи и хорове.  Joy
Та този човек сега даже и не ходи повече от 30-40 метра дневно наведньж. Живеят на 300 метра от нас и на гости ни идват с колата. Ведньж даже отказа да пие повече алкохол , защото щял да шофира по обратния пьт.  Simple Smile В представите му, те няма как да изминат 300 метра пеша и да си оставят колата пред нас. Че и на следващия ден още 300 метра, за да си я вземат.  Shocked
И мисля, че това е глобален проблем - движение от леглото до колата и оттам до бюрото и обратно.
Whole.Lotta.Love, аз напоследьк много клоня кьм палео - начин на хранене и живот. Не сьм и аз маняк на тази тема, но някак усещам, че генетично така сьм програмирана. Храненето ми почти може да се нарече палео вече. За физическата активност - сьщо се доближавам. Напоследьк и боса ходя често, прекарвам доста време на открито, тичам по океанския бряг ( май ще хващам гората скоро  Joy).   

Виж целия пост
# 580
В този ред на мисли, това е рекламния клип на новата книга на Кейти Боуман. Интересен е, най-вече движение с/у упражнения Simple Smile
Виж целия пост
# 581
И аз съм любител на природата. От години се чудя какво правя в София. Рядко минава ден да не кръстосам из софийските паркове. Но през зимата, когато окапят листата, и там е плачевно.
По отношение на палео храненето - започнах експеримент без млечни и яйца, да видим как ще се отрази. Надеждата ми е да се оттърва от нови килца. Има и още един вариант - хранене с цели храни, без нищо обработено, извлечено. Но нещо в момента съм се разхайтила.
При мен обездвижване значи да не играя гимнастика, а само да се разхождам, поне час на ден. И все се чувствам виновна, че не правя нещо по-динамично. Истината е, че трябва да махна още няколко килца, за да се чувствам комфортно с по-резки движения. Не мога да си представя как живее някой, който и 300 м. не иска да извърви. Бих се загрижила сериозно за състоянието си, ако достигна тази точка. Така беше преди да се хвана да отслабвам тази година. Това е сигнал, че нещо дълбоко се е объркало в организма. Ако човек, който е спортувал активно, се е докарал до такова състояние, но и не предприема нищо, не е на добре това.
Виж целия пост
# 582
Уф Ками това с обездвижването е много зле край нас, жалкото е, че и ние щем не щем станахме част от него. Верно че правя там някакви си упражнения след работа за по час, и през деня по почивките пак гледам да се движа, но имам чувството че е нищо на фона на цялостното обездвижване. Понеже всичко е на големи разстояние тук и буквално ставаме сутрин, колата на работа, после в колата до в къщи, масата и леглото. В БГ голямо вървене правехме – по-точно много рядко автобус даже ползвахме. Това 6-10км на ден си беше напълно нормално ходене. От единия край на града до другия все за нещо. Баща ми като беше тук и него по наща схема го подкарахме. Тоя човек направо почна да охка за всяко нещо. А в БГ не се спират. Ние на по 40г и кръстове, крака, капачки, кокали все някой се оплаква, а до 70 не ми се мисли какви ще сме. И това в съчетание с безразборно хранене си е направо самоубийство.


А за бившите спортисти, които са се изоставили все още не мога да намеря логиката. Аз имам такава приятелка. През целия си живот е била професионален спортист, но вече не спортува. И толкова се е отпуснала, че чак не знае какво да прави. Викам ѝ е добре де аз себе си мога да разбера, че никога не съм спортувала и едва ли не откривам топлата вода сега на дърти години, обаче теб не мога да те разбера. Предполагам че на нея са ѝ много по-ясни нещата, на диета са израснали, знае как да си натовари тялото физически, кое дава резултат и кое не. Обаче мързел явно и все време няма. А да не говоря колко се възмутих на скоро някъде гледах Трифон Иванов. Заприличал е не на мечка ами на две. Е че извинявайте ама оправдания не мога да приема никакви.
Виж целия пост
# 583
Здравейте, всички Simple Smile

Влизам ни в клин, ни в ръкав, да потърся мнения - на режима съм горе долу от 7 месеца, това е моето нещо, трябваше да го намеря, за да осъзная хехе. Също така спортувам, не съм се отпуснала с други думи, силови упражнения 2 пъти седмично.. Така, дотук добре, имам по принцип ниско кръвно (90/60), но от няколко дни границите се събират (80/65). Въпросът ми е, според нашия режим, как мога да си вдигна горната граница - кои храни вдигат кръвното, освен обичайните кафета/айран. Те нещо не действат...

Поздравления за всичката отдаденост и информация, която четете, превеждате и споделяте! Цени се определено (и детето научих да се храни като мен, а горкото хич да не е, е злоядо Simple Smile )
Виж целия пост
# 584
Добро утро, дано денят ви е щастлив и усмихнат
Скрит текст:

flowerofpeace ниското кръвно аз го вдигам като пия много вода. Усетя ли замайване, причерняване и отпадналост изпивам 1-2 чаши вода наведнъж и след това през 15-20 мин. още. По принцип на ден отиват около 2,5 - 3 л. вода. Аз винаги съм била с ниско кръвно и знам колко е неприятно, особено когато се приближат границите  Hug

Коментирали сте бившите спортисти, които са се занемарили. Не знам, това сигурно е мързел, но след като цял живот са били на строг режим, какъвто несъмнено спазват в спортната си кариера, след края и явно го "удрят на живот"  Grinning Например като гледам как Любо Ганев се превърна от това хубаво момче
Скрит текст:
в това
Скрит текст:
направо не мога да му го простя  Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия