А пък за негативните коментари.. Те също са личен избор и говорят много. Сигурна съм, че се правят и по различни причини и някои от тях заслужават уважение. Но наистина не е това начина човек да изрази себе си. А даряващия не би трябвало всъщност да го интересува кой и защо го подкрепя. Ако ще всички да са против него, щом той е усетил нуждата да се присъедини към дадена кауза, това е важното всъщност. Не може да очакваме всички да ни одобрят.
Лично мой проблем е, че се чувствам виновна, когато има нуждаещ се, а аз не мога да откликна. Много ми е тежко да виждам различни призиви във Фейсбук напр., разстройвам се много. Знам, че това е начина каузите да стигнат до хората, но на мен така ми влияят. Съвсем наскоро много ме ядоса един статус над споделен призив : Дарете на ......, с един лев няма да обеднеете!
![Sick](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_57.gif)
Мисля си, че относно благотворителността за каквото и да е, много е важно хората да знаят, че каквото и да решат, каквото и да направят, няма да бъдат съдени заради личния си избор, най-вече от самите себе си. Защото понякога имам чувството, че е много по-трудно да запазя дистанция, отколкото да се включа в каузата.