Скрит текст: А има и кифлю, къде без него. Преди 2 дни трябва да изтегля крупна сума от банката. Шефа иска пари, сега ги иска на момента и тропа нервно с краче. 2 главни счетоводителки се панират, нали над 15 000 лв не може да се изплащат. Правя им схема за няколко разходни ордера и че няма да има проблеми. Събирам 3 подписа на нареждането, подпечатвам го и искам охрана, не ми се търчи с пари за хубав апартамент сама. Нареждат на охраната на сградата да осигури човек с оръжие. Банката е до офиса, дели ни ограда и портал за коли. Отиваме с високо, хубаво момче, важни и горди да теглим парите. Мотаме се в банката, проверяват ми пълномощното, подписвам декларация за произхода на сумата и накрая получавам парите. През това време шефа изнервен звъни на мобилния да ме търси. Накрая вземаме торбата с пари и си тръгваме. През това време завалява пороен дъжд. На излизане бодигарда уж спазва правилата да ме пази. Но под дъжда поглежда жално и драсва напред със 100 км. в час. Мята се на оградата и бързо влиза в нашата сграда. През това време аз прегърнала торбичката с пачки по стотачки си маам кротко под дъжда. Влизам си сама, качвам се с асансьора до шефовете. Патрона като ме видя мокра кокошка и се впуска с огромна хавлия да ме завива и суши. Около мене се суетят 3ма огромни бодигара и дребен биг бос. Един ме суши, друг ми подава чай, трети иска да ми оправи косата. А аз кротко си стискам тобичката с парички и се хиля като тиква. Сещат се за охраната - къде е, защо го няма. Обясних им, че кифлю ми избяга още на входа на банката.
Ама се чудя що само кифли се отзоваваме-нЕма ли един читав кифлю поне 
Представям си. Е, нЕма такови жЪвотни.
За животните, само можем да гадаем!
И си взех непромукаема чанта. 
