Една кифла в дъжда

на мен ми се размина,преджапах околовръстното успешно,взех само една мокра мъгла от един много засилил се тир

А при нас още не вали...Аз днес си купих ново долнище Пума за спорт.И понеже размер ХС ми теснееше си взех С.И реших да го тествам на кростренажора(ония на който ми тече пот и чак ми мокри чорапите като тичам)Изтренирах подобаващо.На слизане се лъзнах на мокрия от пот чорап и паднах пред двете ми очудени деца.Малкото възкликна-виж,Ели майка ти пак падна с новия панталон 
Няма да пиша повече при вас,влияете ми зле 

Е стига де, сега нас ли ще ни накажеш, че тия от Пума не знаят как да си шият панталоните и хората се хлъзгат с тях...

 k@li, не бързай, никога не е късно да станеш за резил 
Рибозом, другия път турай анцунга с дупките, та да ти е мирна главата. пак добре, че само се лъзна, ми ако беше си купила и горнище, щеше да се контузиш  пък и ти спортни обуща пума немаш ли, ми по чорапи се излагаш така с тоя недовършен аутфит?!

Аз на чорапа се хлъзнах.Той не е Пума.От евтините китайски е,ония от 70-80 ст.

Аз нали понеже вкъщи си карам тренажора и да не си мокря хубавите маратонки си тичкам по чорапи на него.Ама много се потя и те и чорапите се намокрят.Та после не пера маратонки,ми само забърсвам степенките на тренажора и готоово.Ся няма си съсипвам и маратонките де,по-икономично така го давам  абе тва бг-мама икономия не знаете!Ся вкъщи що да си харча и маратонки?

Миналия месец бях в болница за 4 дни, първите три - сряда, четвъртък, петък и в петък ме пускат да си ходя, а в понеделник трябва да се върна, за да ме изпишат официално. Подписвам някаква си декларация, че ще се опазя жива и здрава, и ще се явя в 8 в понеделник, докторът ми дава наставления, обещавам, че ще съм много послушна и ухилена си тръгвам. Мъжът ми ме чака с колата пред болницата и си тръгваме, пътят ни минава през квартал от където кой знае кога пак ще минем, но се сещам, че той мрънка от сума време за нов калъф на волана, а той е с по-голям диаметър и почти никой не става. Търсих в нета, намерих, опитах да поръчам, не ми отразиха поръчката, но ядосана от този факт, се разрових във въпросния сайт и си спомних, че имат магазин точно там, от където ще минем. Намира се в Левски В. Стигаме до там, намерихме го, имаше калъф, купихме, мъж ми щастлив отиде да си го нахлузи на волана, а аз прочетох едно конско на момчетата, че не са ми отразили поръчката и навирила нос си тръгвам. Магазинът се намира под блок, до него офис на Еконт и май магазин за левче или някакъв такъв, окичен с боклучета. Площадка пред магазините, май мраморна и три стълбички, по които се слиза на улицата. Пред Еконт до стълбичките локва. Нахлузила съм аз сините очила, чанта през рамо, телефона в ръка и с кокетни пантофки Крокс се запътвам към колата, опитвайки се да избегна локвата пред трите стълбички. Да, ама аз падам като идиот, просто такива зверски пребивания съм правила, че е цяло чудо, че имам два крака и две ръце , че и глава, абе че съм жива даже...
Подхлъзват се сладките ми Кроксове току пред стълбите и с мойте всички телеса, с атрактивен плонж с главата напред политам от стълбите към плочките от един метър височина, падайки така, че животът ми мина на лента... Докато се приземя на глава със звучно "дрън" на плочките в мокра кална тревна площ, удряйки си незнайно как лявото рамо, дясното бедро и глезен, задника и накрая челото, на което поникна цицина колкото яйце и се оформи чудна рана от охлузената кожа, телефонът ми звъни и мъж ми щастлив бърза да ми съобщи, как калъфа прилежно приляга на волана и му отива на тапицерията. Лежаща в калта, без да знам дали съм цяла, но със сигурност жива, кресвам по телефона, че се пребих като куче и не знам дали ще мога да стана. Това става на 5 метра от колата, но пред мен има бус и той не ме вижда. Ставайки, установих, че нямам нищо счупено, а при такова премятане, който ме е гледал отстрани, сигурно е мислел, че поне врата със сигурност съм си строшила, първата ми мисъл беше, че ако съм си строшила телефона, ще трябва да убия тази, пред чийто магазин е огромната локва, а тя кибичи и пуши до нея, вместо поне да измете насъбралата се вода. Станах с всичкото ми останало достойнство, отупах водата, пръстта и тревата от себе си, куцукайки пресякох улицата и се качих в колата. Мъжът ми ме гледаше шашардисан, стъписан от това, което му изкрещях в телефона, а от шока, аз ревях и се смеех едновременно... Беше просто умопомрачително преживяване. Наистина е чудо че оцелях, не преувеличавам, но обещах на доктора да се опазя.
Мисля да пиша до общината, няма парапет до тези стълби, мрамора е хлъзгав и се събира много вода на тези площадки след дъжд, направо си е опасно и за по-незаспали от мен. Правиха ми прощъпулник след това, за втори път в зрелите ми години и белким оцелея вече, и не падам така идиотски, защото си мисля, че никой друг човек не би успял да не си строши съвсем нищо при такова зверско падане. Направо нещо свише ме опази...

Ох, Бижу, какъв ужас!
То твоето да се смееш ли, да плачеш ли...

Благодаря.
Правилно го четеш.
Този образ на аватара се казва Дейв Мъстейн.На него съм се кръстила 

По повод зимните приказки ще споделя нещо, което тая дълбоко в душата си дълги години.Не съм го споделяла с никой. До сега!

Знаете как е нещо , което искате силно да забравите винаги ще ви преследва и ще се сещате за него при най-различни обстоятелства.Така и аз имам срамен случай, който подтискам усърдно от около 13 години.
Ама на, безуспешно.
Приказна зима беше.Студ, лед, киша...вали снегът онази вечер, а аз ще ходя на дискотека. Грим, прическа, тоалет -на ниво. Къса пола, обилно напръскан лак за коса на тупираният ми бретон(помните ли колко бяха модерни тогава  ), отново с крайно неподходящи за сезона модни обувчици на стройните ми крачета.Обаче за дискотеката бяха върхът! Хвърлих последен поглед в огледалото, прекрасна бях, пръснах още малко лак, за да издържи до дискотеката прическата и тръгнах. Трудно се докопах до спирката на 76, бях малко като Лорд Съмърсби върху купче лед, ама някак си удържах положението. Докато не дойде рейсът.Понечих да се  кача,един крак горе, друг се хлъзна, полата се вдигна, дупето ми лъсна, срамът ме заля. Качих се, седнах с наведена глава на онези двойните седалки една срещу друга. Срещу мен-лелка. С огромни гърди. И също толкова огромно деколте зее от разкопчаното и палто. Возя се и се старая за не поглеждам натам, че не е прилично, но наистина и бяха огромни. За мой ужас рейсът спря.Рязко.Аз полетях. Приземих се. Лицето ми бе плътно прилепнало върху огромната мека гръд на лелята. А тя се погрижи всички да разберат за срамната ми поза.
За щастие стигнахме спирката на техникума по облекло. Моята спирка.Изключително внимателно се  разтоварих от рейса, този път без произшествия. Ти да видиш.
Понесох се по заледената пътечка в посока Вазов. Отдадох се на мисли за предстоящата бурна вечер в дискотека Империал. Ех, Империал..... Великолепна бях горе на  перилата.Косата ми се мяташе във всички посоки, но бретона нали бетониран, не мърдаше, бях прекрасна.Щях да бъда и тази вечер! Оставих споменът за лелята и нейният бюст далече, далече...
Пред мен върви един симпатяга. Гащите му висят някъде по средата на бедрата-много модно беше тогава-скейтърче. Любимите ми 
Защо , Боже, Защо реших да го изпреваря по тази пътечка, ЗАЩО????
Аха да мина пред него и се подхлъзнах. Полетях напред и в бързината се докопах до първото нещо, което успех, за да не се пребия съвсем. Нещото бяха гащите му. Аз стоя на колене, стискам гащите, той се опитва да си ги дръпне нагоре, защото те вече са стигнали до глезените му...и мина дядо. Цъкна с език "Простаци, засрамете се" и отмина. Момчето почна да крещи да му пусна гащите, а аз почнах да се извинявам...без да му пускам гащите 
Под звуците на"Откачалка, смахната, луда , разкарай се, ма..." той си повдигна панталона и отмина.
Пооправих полата, позабърсах малко от зацапаните си колена и продължих .
До дискотеката бях пооправила настроението в приятната компания на два джина и една бира.
Следващите няколко часа вече бях на шест.Докато не реших да отскоча до тоалетната. Пред дамската, разбира се, се виеше опашка, защо ли реших, че е разумно да влезна в мъжката, защооо?
Връхлетях.Със замах. И се стоварих върху същото момче, със същите смъкнати гащи. Този път го залепих за стената.
До ден днешен помня този ужас в очите му и пискливият му глас, докато се опитваше да си прибере атрибутите :
-Кво правиш , ма ?Пълна откачалка, кво ме преследваш, ма? Разкарай се!!!

Пълен шок.Кошмар, ама бретона ми -бетон.Не мръдна !!!
Останалата част от вечерта прекарах свита зад бара и проклинайки съдбата....

Страшно лош късмет си имала тази вечер,но аз умрях от смях !!!! Сълзи ми текоха  Мерси за историята!   

 Уникални жени сте, Бижу и Мъсти. Премеждия имате, Бижу и болка е изтърпяла, а как умело се надсмивате над себе си. С кеф ви четох, Бижу я съжалих искрено, но пък и тя ме разсмя, въпреки трагичната случка. Обаче Мъсти и гащите просто кърти. Егати злополучния ден за тоз младеж с провиснали гащи. 

mustaine със сълзи се смея.....
 
Благодаря ви за споделеното на всички ви.... оправихте ми настроението днес, че беше.....
Бижу,

Мустейн, просто не е истина, едвам се удържах да не се изхиля с глас точно срещу шефа.

Мъсти, коремът ме заболя от смях.
Тоз младеж ..... ъъъъ ...  с (или без) гащите ....  не ще да е било случайно, значи.
Трябваше да се пробваш за още по-близко запознанство.

малее, момичета, как ви се смея, ама чистосърдечно, де, не е с лошо   
Мъсти, да не го видим тоз скейтър да се подвизава из форумите да си лекува душевната травма от нападението на една луда, която го приклещвала неколкократно една зимна вечер