Една кифла в дъжда

Ооооох, страхотни истории! И как духовито ги разказвате! Трябва да ги издадем в сборник: "Златните истории на кифли-каръци"
Най-много ме изкефи бетонираният бретон. Не случайно си му отделила толкова време, внимание и лак, Мъсти, отблагодарил ти се е, не можеш да се оплачеш.

Бижу, не можах да се засмея много, щото се притесних дали ще те намеря читава в края на разказа.
Слава богу, издръжлива и жилава излезе, но не прекалявай.

Бе щом пиша... а и гледам докато пиша да не се пребия де, че на всичко съм способна като стане дума за падане. Наистина, на 34 ми правиха прощъпулник веднъж, пак след един такъв опит да се очистя, сега пак. Дано откарам до дълбоки старини без да се претрепя, след поредния ритуал за прохождане. Винаги ми е било странно как пък на глава се приземявам, кълча глезени, падам на колене, после на ръце и накрая на чело. И не за първи път това...
Но само при мисълта каква гледка съм била с моите размери, а аз съм голяма жена..., как се подхлъзвам като по филмите и се претърколвам с главата надолу, и лежаща на главата си вдигам телефона и бълвам ругатни... щях сама да си умра от смях.

Бижу, пожелавам ти никакви падания повече. Но добре че те прочетох, та да не се мисля за най-спънатия човек на света. Приятелките ми вече се шегуват с мен.
Преди 3 години беше най-забележителното ми падане. Не че толкова атрактивно (подхлъзнах се на влизане във ваната), но най-много хора видяха резултата. Бях на едно мероприятие с много хора. Тупнах аз челото в дъното на ваната, ама докато закуся едното ми око посиня, все едно са ме „бушонирали“.
След падане най ми докривя миналото лято, когато дъщеря ми тогава на 3,5 много притеснено ме помоли „да ни съ прибиваш така, виж другите майки ни съ прибиват“. Съвестно ми стана чак - другите майки така, пък аз нали ...
Та се опитвам поне да не падам пред детето, че го плаша.

цял ден се моля звяра да заспи и сега ще я събудя , сълзи ми текат , сълзиии ....

Бижу, да знаеш, имаш последовател в мое лице. Аз само на 21 мога да опиша вече 4 падания, в които не знам каква точно сила ме е спасила от падане, не знам до 34 какво трябва още да се случи.
Само ще спомена, че в един случай се търкалях по планински склон около 25 метра, принципно пътеката минава в скута на една скала, надолу следва склон около 50м и после пътека. В скалата имаше ръждясало въже, което много удачно подаде точно когато най-спънатия индивид реши да минава от там. Не знам как, ама единствената жертва бяха надраните ми слънчеви очила и леко съдран анцуг.
И с главата надолу по стълби съм политала, ВТОРИ път съм се търкаляла по склон, този път беше с по-едри камъни, единствената жертва ми беше бутилката вода, веднъж токчето ми влезе в едни малоумно подгънати дънки и полетях надолу с главата по стълбите, токче ме предаде и се изтрещях в един току-що лъснат под на МОЛ в краката на един иначе крайно симпатичен батко.
Дали да не помоля и аз за втори прощъпулник, че май действието им намалява   .

Ще стана досадна с описание на моите падания, ако продължа и тези не са на дъжд, но пак са на мокро... Не си представяте дори мъжът ми как мие плочките в коридорите когато мие той, но... три пъти съм падала като в анимационно филмче, в което подхлъзват лошия на кора от банан. По гръб, по цялата ми дължина изпружена и накрая тила ми завършва фиаското с тежко дрън. Аз се впечатлявам толкова сериозно от паданията си не за друго, а защото съм тежка и защото имам дискова херния на L5S1, което е точно на кръста и всяко падане би било пагубно за мен, затова е чудо, че оцелявам без нищо при такива виртуозни и наистина опасни падания. Пу-пу да ме пазят всички земни и небесни сили, че болките и без това са страховити когато ме започнат и без падане...

Аз не съм кифла, а цял козунак. Никой, освен мен сигурно не е служил за плънка на сандвич. Измих аз фурната на готварската печка (модерна, красива, вградена в малък шкаф под ъгъл от останалата част на кухненската мебел). Вратата стои отворена, за да съхне. Седя си в хола и си хапвам сладко, ставам тичайки влизам в кухнята да оставя празната чиния, щото започва филм, който искам да гледам. Не паля лампа и се спъвам в отворената вратичка на фурната. Падам върху нея и печката ме захлупва, падайки върху гърба ми. Аз сама в къщи и не мога да я повдигна. Лежа си така, тежи ми и се опитвам да мисля. Сантиметър по сантиметър на заден ход се измъкнах и печката с трясък се затвори. Нямаше ми нищо.

И второто ми сензационно падане, пак в кухнята. Ще закачам шкаф на стената, защото майсторите при монтажа на мебелите решиха, че крайното шкафче няма да се закача, щото нямало да се отваря прозореца. Да, ама не са познали с кого си имат работа. Щото аз реших, че мога да си го закача и сама. След неуспешен опит, качена на една стълба, установих, че ръцете ми не са достатъчно дълги и ще стане, ако се кача на плота, до умивалника. Речено, сторено. Откачам вратичките, махам дъската в средата и се покатервам на плота, който обаче се оказва не достатъчно широк за тази цел. Политам аз назад със шкафчето в ръце, но за нещастие зад мен се намира масата със столовете, върху които връхлетях не меко. Всичко се разхвърча, аз лежа и не смея да мръдна, щото може да съм си счупила пак някой прешлен на гръбначния стълб (веднъж си счупих два, и за тях имам история за разказване).
Нищо не ми стана, само гърбът ми прие последователно всички цветове на дъгата.

Сега имам нова маса и нови столове, другите станаха на цепеници.

А прешлените си счупих без големи сензации. Просто заминавах в чужбина и си купих от женски пазар един огромен куфар, горе-долу два на един метър. Синът ми разказа на всички познати какви големи куфари се произвеждат в Б-я. Напълних го аз догоре с нашенски вкуснотии в буркани, луканки, сирена и т.н. и ...просто реших да го вдигна. Е, изпраска нещо под кръста, то били два от моите прешлени. Ходих 4 месеца в една пластмасова черупка като костенурка, само главата ми се показваше.

И вече внимавам какво правя.

Леле, Мармалонче, това с фурната чак ме ошашка!
А бе май ще излъчваме ние тука шампион по най-атрактивно падане, така се очертава.
Аз много не мога да се смея на истории за падане, макар че и аз съм доста спъната, но моите падания са си класически и като всяка класика - скучни Даже в комедиите ми е чудно защо хората се смеят, когато някой падне и се удари. И в интернет има "смешни" клипчета с падания, на които ММ се напикава от смях, а аз се питам колко ли се удари човекът и много ли го боли.

Но се радвам на начина, по който описвате тези случки. Радвам се още, защото явно учителите по български се справят добре - всички пишете като писателки. Удоволствие е да се чете.

Паданията на marmalon са точно като от някоя комедия... Особено това с масата и столовете 

И моите падания са доста прозаични и дори с посчупвания по мен някой път, но най-сладките ми падания бяха в Истанбул и на връщане от Мармарис /за последното бях писала в една друга тема, че е съвсем прясно/ . Толкова сладурски си ожулих коленете, но най-милото беше, че цяла тайфа турски кавалери се втурнаха да ме вдигат, че и да ми се извиняват, че съм паднала. В Бг ако половинът не е с мен да ме вдигне /той свикнал милият/: ставам, поизтупвам се, пооглеждам се дали някой не ми се смее и продължавам напред.....никой не ми се извинява, че съм паднала и, че съм си обелила коленцата. 

marmalon,  много готини случки  _{(жалко че са такива болезнени)}

По повод този пост, то още вчера си мислих де - но помните ли имаше една реклама на Спрайт преди време, в която се питаше: "Ти обичаш чуждото нещастие?" и следваха такива трагикомични случки..

Явно на човек си му е заложено да се смее на чуждото нещастие...

 
Аз много се смея, когато падам, освен ако не ме боли много..

Последния път паднах съвсем на равно, както си вървя с кучето и се изтърсих. Паднах на земята, ударих си коляното, панталона ми скъсан - с кървава рана.
Веднага реагирах и се протегнах, да хвана каишката на кучето, която бях изпуснала при падането, защото минават коли и е опасно.
Една жена се забърза към мен и аз тъкмо да кажа "Благодаря, добре съм!", жената ме подмина и си продължи по пътя.
Аз пък си мислех, че ще ме пита, как съм, ще ми помогне, да стана, но уви.  

Един път ми беше паднало кръвното и ми стана лошо. Реших, че трябва, да си легна, за да ми мине. Отидох в спалнята и се хвърлих на леглото, но не съм уцелила явно.
Хвърлила съм се на земята и при удара си поразбих брадичката.

Преди години харесвах едно момче. Нещо реших, да се правя на интересна, както по филмите се фръцкам, докато си тръгвам, но се спънах в един стол и се ударих.
Другия път паднах по стълбите и се отзовах точно пред него и приятелите му.  

Веднъж паднахме двете с майка ми на снега, хванати за ръка и не се пускаме иначе. Умряхме си от смях.  

Един път пътувах до предната ми работа с градския транспорт. Какво се замислих, взех че си пропуснах спирката и слязох на следващата чак.
Лошото е, че такъв дъжд ме валя, нямаше суха част по мен.
Колегите, като ме видяха, голям смях падна.

При мен ту вали, ту спира в момента. А след малко трябва да отида до Мтел да си платя телефона. Надявам се да не ми се случи подобна комедия, докато стигна, че ще им е весело на тези в Мтел-а, освен, че съм мокра, а и мириша на чесън - него едва ли дъжд може да го отмие. 

  плати го друг път. Ако не ми се налагаше-нямаше да изляза. И тук вали ужасно, но след час ми свършва работното време и трябва да се прибирам вкъщи.......на 45 километра от работа