Една кифла в дъжда

Плонжът на Сиси много ми хареса. Трябва да опитам някой път и аз.
Но не само с падане можеш да се оскатиш. Тичам аз към балкона и много бързам, отварям
балконската врата, и докато се промуша, тя се започва да се затваря сама и аз си удрям пръстите на левия ми бос крак в рамката. Много ме заболя, излязох, но се наложи да си сменя маршрута, завих направо към болницата, кракът ми отече и посиня.Диагноза: счупен малък пръст.

 Отивам една зимна вечер да купувам пици от италианеца за вечеря. Поледица и докато отключвах вратата на колата се подхлъзвам  и падам.. Карам си аз към пицарията, но китката ми отече и свърнах към болницата. Счупена китка. Не си бях взела GSM,a и докато ме гипсираха мъжът ми вече беше включил полицията.

Момичета, може и да не ви се вярва, но има техники за правилно падане. Понеже не мога да ви демонстрирам нагледно, помнете най-важното! С брадичката стискате пачка пари към гърдите!!! Гарантирам, че счупени вратове и глави няма да има

judie, има техники, ако целта ти е да паднеш и да не се нараниш! Ако падаш просто, защото се спъваш или си връзваш краката по някакъв начин, става за част от секундата. Кой мисли, че ще падне, та да се подготви? Когато падам ми идва толкова изневиделица, че го осъзнавам едва, след като установя, че съм жива и нищо не съм си счупила.

Аз имам много жестоко падане в банята. Имахме вана, а душът нали отгоре. Започвам да се къпя, но водата изведнъж става ужасно гореща. Вместо като нормалните хора да изляза от ваната и да се пресегна към крана да си регулирам водата, аз смятам, че е най-удачно да стъпя на ръба на ваната, да се наведа към крана и така да си реша въпроса. Стъпвам на ръба и тръгвам като на въже - странично. Хоп-хоп и дръъъън - дясното ми око нацели именно крана. Не знам как не се потроших или пък как не си извадих окото. После обаче ходих с огромна синина към 2 седмици. Тогава бях ученичка и другите мислеха, че баща ми ме е набил  

Еееех, тези паданици... Няма да забравя с тате един ден ще ходим заедно до денонощния магазин, а то една тъмница... По пътя виждаме захвърлена пластмасова бутилка и тате казва "Сега ще ти покажа как се пука бутилка", аз заставам отстрани и зяпвам, а той с двата си крака скача върху бутилката, съответно се хлъзва върху нея, изиграва едно лебедово езеро и тупва по задник... Аз онемях, изплаших се, а в същото време ми е смешно... Тате се обръща към мен, поглежда ме и казва "Е, показах ти как не се пука бутилка" и почва да се смее. Това беше, засмях се със сълзи и му обещах, че никога няма да пукам бутилки 

А след моя инцидент във ваната, приятелките ми искаха да се обаждат на мъжа ми и да му обяснят как съм си посинила окото. И се чудеха дали пак ще ме пуска някъде сама.
Иначе наистина тук не помагат особено на паднали кифли. Последното ми падане, беше на Главната, сядам аз да проверя щетите и в този момент буквално на 10 см. разстояние минава един младеж и леко навежда глава към мен. Викам си ще подаде ръка, да ми помогне да стана. Да, да, ама не - пусна репликата „опааа, падна май“. И си продължи.
Аз разбирам, че никой не е длъжен да ми помага, ама ако може да си спестяват тъпите реплики поне. „Май падна“ , при условие че се търкалям на тротоара. Или пък „удари ли се?“ - ами не - проснах се в цял ръст на земята ама не се ударих никак, мнеее.

И аз съм пукала бутилка така като бащата описан по-горе.В резултат получих 7 шева в основата на челото-там където започва косата.Белега сега почти не личи вече.Бях на 14-15 години тогава 

Ами не знаете къде да падате - този извод се налага, като ви чете човек. Сменете местата на падане. Аз като падна, винаги по двама мъже се притичват (изглежда се опасяват, че един няма да се справи ).

Но веднъж паднах много артистично на балкона вкъщи. Балконът е мнооого дълъг. Беше зима, аз излизам на балкона по пантофи да взема нещо, но от климатика изтекла вода и се заледила.Текла по цялото протежение на балкона. И се изпързулвам, като с бобслей - първо на гърба, после пързалката завива и си удрям едната страна в балкона, после се изпързулвам на другата страна и се изпрасквам в една масичка, която имаме там. Жалко, че никой не ме видя. Никой не ми помогна, никой не се посмя. За сметка на това бяп натъртена равномерно отвсякъде...

Ахаха сега се сетих нещо съвсем прясно-ранна пролет е.Аз водя двете деца в моето първо училище-гр.Пловдив,Д.Матевски е училището.В двора има едни гуми от предполагам трактор са,боядисани в различен цвят и учителя по физическо ни караше да ги прескачаме на прескочи-кобила,сещате ли се-подпираш се с двете ръце и отскачаш с крака встрани.Гумите още са си там ,а аз ще уча дъщерята как се прескачат.И гордо викам-гледай сега как се прави-засилвам се,подпирам се и в момента в който ръцете са ми на гумата се хлъзват и аз се строполявам на нос,брада и чело в прахта на земята.Някой идиот намазал гумата с олио. Бърза проверка дали не съм строшила носа-а носа си е ОК. Само лицето ми е така одрано,че като се прибирахме към къщи хората ме гледаха с ужас.После и майка ми се смя как съм се издокарала.Ей вика на години стана и няма да си седнеш на задника бе маме!Ми деца имаш вече-по сериозно се дръж!

Не знам защо мъжът с рисковия секс ми напомни как веднъж на купон мъжътна приятелката ми, знаменит в компанията рок-ен-рол танцьор, така я захвърли в една секция на отсрещната стена при един ефектен номер от танца, че изпопадаха книгите и секцията я захлюпи, в резултат на което този танц приключи със спукано тъпанче и семейна кавга.

Прясна случка от тази сутрин. Вали. Слабо, но все пак вали. Аз съм втори ден на стаж, закъснявам, а трябва да направя добро впечатление. Влизам в двора на болницата. Остават 5 минути до 7.30. Тичам...само да взема завоя и съм в отделението. Е, не го взех. Озовах се по очи в една локва. Чадърът счупен (а не беше и мой), новата ми чанта в черни пръски, дънките целите кални и скъсани на едното коляно, а под скъсаното се вижда рана... Поизмих се, ама нито имах с какво да се преоблека, нито имах време да се прибирам, та така си изкарах деня. Пациентите сигурно са си викали: "'баси мърлата".  

Ох, добре се посмях с тая тема, само как не събудих детето не знам  .

Аз имам едно скорошно падане с детето .
Разбрала съм се приятелки за кафе, бутам си аз количката с една пола къса пола съм се нагиздила и си зяпам по чавките ( както винаги  ) . Стигам до една улица, трябва да пресека - кафето е, от среща . Няма светофар, има пешеходна пътека - заставам на нея и чакам, минава една кола - не спира, минава втора - пак не спира, и третата вече - аха да спре, аха да тръгне, аз тръгвам - тоя с колата тръгва, аз спирам - той спира и не може да се разберем . Ядосах се и се върнах на тротоара . Чакам, чакам, най-накрая воала - няма коли . Тръгвам аз, ама предните две гуми на количката се оплетоха - количката полита на пред ( слава на Господ, че коша на детето е, с лице към мен и на детето нищо му нямаше ) количката пада, аз върху нея ( най-вероятно ми е, лъснало всичко от зад  ) . Малката се чуди какво става и надига главичка да види  . Не знаех да плача ли, да се смея ли  . Пък един нахалник спря най нагло с колата си, свали си прозореца и ме зяпа  .

Май климатичните особености на това лято ще ни накарат всички да се запишем в тази тема, една по една . И аз имах кифленско-дъждовна случка тази седмица, от типа "боса по асфалта" (наложи се да спасявам подгизнали кожени сандалки, че от толкова пързаляне на мокро краче по мокра стелка вече виждах как каишките се късат брутално). Бялата тениска с разтечена по нея спиралка оставям без описание, както и загубената в локва обеца-перце.
(мразим го тоя тропик средноверопейски, мразим )

Вървим си с приятелката ми и се прибираме от пазар, минаваме през нещо като паркинг и тъкмо се чудим къде се забихме, аз виждам нещо като врата с завързано въже. Приятелката ми го прескача първа и на мен ми направи впечатление, че го направи по някакъв по - различен начин и вървейки след нея реших и аз да пробвам така. Обаче ми се закача крака във въжето и аз започвам да губя равновесие, а съм с чехли на платформа и то висока. Викам я аз а тя се обръща и започва да се подхилква. В този момент си мисля, че съм с бял панталон и ако падна в този прахоляк.... отиде ми хубавия бал панталон. Глезена ми се кълчи на всички страни, но аз успявам да запазя равновесие! Освобождавам си крака и сърдито й казвам: Е много смешно! А тя ми посочва, че някакъв мъж зад мен се чудел дали ще падам, да ме задържи или не, за да си продължи. В крайна сметка кифлата си е кифла. Като си представих на какво щеше да ми заприлича белия панталон..... направих от невъзможното възможно, а направо си бях паднала.

Как се забавлявах до сега с вас!
Моето грандиозно дъждовно премеждие съм го разказала в краткият вариянт в темата за муните, но не наблегнах, че точно дъждът е виновен за всичко. Съвсем малка част от моята особа има участие в унизителния за мен ден.  Да, помня го, с всяка боленена подробност.
Денят в който панах два пъти на едно и също място, точно до нас, на кръстовището, през което всеки ден минавам за и от работа. Има сладкарница, познават ме, махаме си за здравей понякога.
Та в деня черен за мен, сутринта се приготвям а работа. Тук е нормално да вали или да е валяло скоро, та виждам, че сутринта е''суха'', валяло е, но ще изтрае 10 минути да не вали, докато отида на работа. Буквално на 4 преки от нас е. Пеша. За жалост. Реших(и до сега не знам защо, лудост някаква), че ще си обуя ботушките,онези, UGG(марката я пиша, за да стане ясно, че точно тези ботуши са за сухо време), защото са ми най-удобни. Тръгвам, улицата е почти суха, аха слънце да изгрее. Рано е, няма много хора по тротоара, но пък за сметка на това трафик бол. Карат като за последно. И аз съм вече на кръстовището, ще пресичам, ама...не успях...поне не и на два крака. 'Щото застанах на четири. Ръцете реагираха преди макият ми мозък да осъзнае, че падам. Дамската чанта се оказа на врата ми. Колите ме чакат да пресичам, независимо на колко крака. От сладкарницата не ми махат. Аз аз не мога да стана, хлъзгат се гадните ботуши. Стрес и паника бошуват, но не спирам да опитвам, все пак ''зеленото'' на светофара не е вечно.
Някакъв раннобуден английски дядко изникна и...да ме пита дали съм добре...Представяте ли си?! Дали съм добре?! Ми да ми беше подал бастунчето си да стана, какво ми любезничиш от три метра разояние!
Успях да стана, дядото ми даде някакви сили явно, но много бъро се изпари, като видя отговора на въпросът си в подивялата ми физиономия.
Естествено съм изтървала зеленото, чакам следващото, излъчвам дотойнство и ''какво толкова е станало'', като междувременно оглеждам последствията по мен:съвсем малка дупчица на лявото коляно на панталона, и двете колена, длани и яке отпред кални. Нямам време да се връщам, ще изкарам някак си.Стигам на работа, преобличам се и ...лявото ми коляно ожулено, ама юнашката. Дясното е ок. Беше. Докато не си тръгнах от работа...
Малко отклонение, но тук времето наистина е лудо. Тръгвам си от работа, не вали, 10 мин. ми е до нас, на четвъртата заръмя, на шестата почна дъжд, на осмата вече лека градушка. А слънце пече.
Скрих се в магазина по пътя към нас и понапазарувах докато чакам. Ами намаля, но не спира, вече не е градушка, само дъждец. Тръгвам, викам си, почти съм на кръстовището, онова, същото.
Да ама ботушките къде са виждали градушка, подметката я усещам като ски. Аз карам ски от малка, ама не и с ботуши, които се мислят за ски. 20 метра до онова кръстовище минах на магия, почти на рало. И пред сладкарницата скиорските ми умения отказаха. Няма рало, няма контрол, излумках се като за първи път. А не беше, беше втори..за деня...Добре, че като скиорка знам как да падам..безопсно и на онова, дясното, здравото коляно. Поне не беше на пешаходната пътека пак, ами баш на тротоара. Хора няма, крият се от дъжда, от сладкарницата пак не махат. Но този път около мен се търкалят домати и портокали, другите покупки са на купчинка в изтъбушената торбичка. Нямам спомен дали по-бързо станах от сутринта, но поне не чаках зелено. Паднах си на тротоара и можех да си клеча и събирам доматки и портокали докато спре дъжда.Събрах си ги и с почти недоловимо куцукане се прибрах. В къщи не ми повярваха, независимо от пораженията по дрехите, двете колена, нацепените домати и нещастната ми физиономия. Не било възможно. Ами и аз не мислех, че мога да падна 2 пъти за един ден, още повече, на едно и също място. Ама факт.
Ботушите ги изхвърлих.  Пак си махаме с ония от сладкарницата, но усещам, че има какво да рзказват на клиентите си.