"ЧЕРНА РОЗА" по тв7

Здравейте момичета! 


Дъга   благодаря ти за страхотната изненада, цели шест преведени серии!

Сега ще има да гледам по нощите, че иначе няма време.

Ангела   Дива   и другите момичета, които слагате превод и инфо
за трети сезон - Благодаря за всичко! 

Аз не чета засега преводите, но когато стигна до тези серии, тогава ще чета.

Приятна вечер на всички! 

Привет, мили момичета

Ето ме и мен пак на ринга След куп битови проблеми, боледуване и други разни от сорта, вчера успях да изгледам и трите пропуснати от мен серии
Първо да благодаря на всички в темата за грижите, които полагате, Карагюл да стига до нас!       Ангела , твоят труд е безценен, благодарение на преводите ти, успях да разбера най-общо дори 55 еп., който гледах в оригинал
Честно казано, 3 серии мъка накуп ми дойдоха в повече Мисля, че е крайно време да се разчупи малко сюжетът и житейските истории да се поднасят с по-малко драма....Замислих се, че от семейство Шамверди не остана член от семейството, който да не е замесен в някакви дълбоки страдания и мъки. Всички си минаха по реда....сега май е ред само на Фърат, че нещо много спокойно стана около него
Натежаха ми и тези двама братя на Йозлем, развяват си коня с посред бял ден и няма кой да ги арестува дни наред Големият брат мен лично ме разсмива....има много странно съчетание между страшната му визия и тънкото му гласче Чудя се само как е устискал толкова години да не утрепе семейството си наред, все им размахва пистолета Не може да не са му давали никакъв повод до сега
Новоизлюпеният влюбен в Йозлем, Касъм, я изнесе от болницата и въпреки че братята й го следяха, най-спокойно си я отнесе в дома, че и извика не някой друг, а Ебру на помощ , може би тя ще озапти братчетата? . Той /Касъм/ - от страшен и безмилостен убиец, се превърна в едно много слънчево, грижовно и добро същество
 Мисля, че криминалната нишка хич не се е получила...много нелогични неща /ако разбира се правилно съм разбрала без превод / и че всичко идва от зор, драмата да продължава да е на макс , сакън да няма нищо положително Сега вероятно и Сибел ще загуби бебето, Кадрие, която винаги търси справедливост, ще продължава да се гърчи между Ебру и Нарин, отношенията между Баран и сестрите му отново ще се влошат и въобще....смятам, че поради високия рейтинг, сценаристите ще допуснат обичайната грешка на турските дизита да удължават до безкрайност сериала и да започнат да го пълнят с глупости Вчера по едно време бях почнала да броя колко пъти на серия се питат:.."...еди коя си, как си?...."
До сега логиката в "Черна роза" беше една много силна страна, но последната серия започна да показва недостатъци в сюжета Силно се надявам тази тенденция да се забележи и от сценаристи и режисьор...и нещата да се оправят
Актьорите в Карагюл са великолепни, играят страхотно!!! , но и при тях започва да се забелязва нотка на монотонност, монолозите на Кендал започнаха да се повтарят  дори интонационно
Щях да забравя....как се пишат два СМС-а, когато са ти опряли пистолет в челото? Хем да ги напишеш, хем да ги пратиш, това си е голяма работа Това не означава, че не съм във възторг от играта на Йозлем , просто негодувам срещу сценария

Надеждата ми е сценарият да претърпи корекция

Да не забравя да поднеса и кафенце през почивката



Хубав ден на всички!

  
                         

   Сабри прострелва Йозлем. Когато вижда, че идва Касъм, той и брат му (Фатих) побягват. Касъм е много разтревожен за Йозлем.
  
      КАСЪМ: Йозлем!
      ЙОЗЛЕМ: Знам, знаех си какво ще ми се случи! Мислех си, че никой няма да ме потърси, но той непременно ще дойде...
      КАСЪМ: Не говори, ранена си. Веднага ще те откарам в болница.
  
   Взема я на ръце и я носи към колата. С последни сили, Йозлем прехвърля своето несретно битие през ума си. Казва, че никога не е искала кой знае какво от живота - само дом, храна, малко уважение и 2-3 рокли... Риторично пита много ли е това и припада. Касъм, още по-притеснен, й казва да не посмее да умира.

  
   Фатих е уплашен и разкаяно натяква на брат си за стореното, но Сабри е самонадеян и непреклонен: смята, че Йозлем напълно е заслужила куршума и те са на този свят единствено заради своята чест - трябва да живеят и да умрат за нея, ако се наложи.
   Фатих пита брат си, какво ще стане сега, отново ли ще се върне в затвора? Но Сабри е заслепен от ярост и желание за мъст. Той се нахвърля въху Фатих, като му говори как, докато е излежавал присъдата си, получена, задето е защитил честта си, брат му е продал Йозлем и е бил неспособен да се погрижи да нея. И че трябва да убият Кендал, за да изчистят името си. Предупреждава Фатих, че ще са заедно до края, да не се опитва да шикалкави и да го мами. Иначе - и него като Йозлем го чака куршумът.

  
   В конака Ебру получава на телефона си съобщение с текст: "Баран е твой син". Нарин и Баран нахлуват в нейната стая и тя учудено ги пита какво се е случило. Нарин, след като вече е фиксирала с поглед мобилния на масата, намира повод за среднощното си посещение. Казва, че идва, за да я успокои за университета на Мая. Тя ще отиде да учи, пари ще се намерят. Гласовете им разбуждат Рюзгяр и Нарин се възползва от благоприятната ситуация. Докато Ебру се занимава с детето, тя изпраща Баран за чаша вода и взема незабелязано телефона й. Все пак, Ебру е подозрителна: тя пита дали посред нощите е най-подходящото време за този разговор.
  Нарин и Баран излизат от стаята й, но и Баран се съмнява, че нещо не е наред. Той задава въпрос на майка си, защо тичайки към стаята на Ебру е викала "Не, не!". Нарин се измъква с неопределен отговор и го праща да спи. В това време, Фърат търси Ебру по телефона, но Нарин изтрива повикването и оставя телефона в кухнята на конака. Заканително си говори, че е готова на всичко и никога няма да позволи, истината да излезе наяве.

  
   Касъм кара Йозлем към болницата. Спомня си случка с нея. Йозлем си е купувала дрехи и изведнъж се сетила за нерадостната си съдба и се разплакала на рамото му. Питала го кой ще държи ръката й и ще плаче за нея, ако умре: дали нейната майка или брат й, които са я продали... Тогава Касъм й отговорил, че той ще плаче за нея и ще държи ръката й.
  Мислите го връщат в настоящето и Касъм разпалено се опитва да й вдъхне сили за живот: че не бива да умира, още не е дошъл нейният ред... Има хиляди хора, които трябва да си отидат от този свят преди нея. Припомня й случката, в която тя се е ожалвала, че никой не го е грижа за нейната участ и й казва да отвори очи, за да види как Касъм плаче за нея.

  
   В конака Нарин е неспокойна и буди посред нощ Кендал, за да  обсъдят последните тревожни събития.

  НАРИН: Батко!
  КЕНДАЛ: Какво се е случило, Нарин? Какво е станало, братовчедке? Защо си толкова посърнала и уплашена?
  НАРИН: Батко, Йозлем...
  КЕНДАЛ: За това ли ме събуди! Не се меси в тази работа. Не мога повече да се занимавам с нея. Нека лудите й братя да я вкарат в пътя. Стой далеч от това. Тази жена повече няма да пристъпи прага на конака.
  НАРИН: Батко, стани, за Бога! Отнася се за нещо съвсем друго.
  КЕНДАЛ: За какво става дума?
  НАРИН: Йозлем изпрати съобщения до Ебру и до мене, че Баран е син на Ебру.
  КЕНДАЛ: Какво говориш, братовчедке? Ох, Йозлем, съжалявам, че не те убих...
.........................................
  КЕНДАЛ: Ох, Йозлем! Как си посмяла!
  НАРИН: Бог знае, на кого още е казала. Изтрих съобщението от мобилния на Ебру, но дали Йозлем не е казала на още някого? Много ми се насъбра: на процеса ти смяташе да издадеш тайната, ала си замълча, после брат ти постоянно живееше с тази мисъл в главата си, майка веднъж каза, че не може повече да крие и ще проговори... Сега и Йозлем! Толкова съм отчаяна, че търся помощ от тебе, който и завчера се закани да разкриеш истината. Моля те, помогни ми!
  КЕНДАЛ: Какво мога да сторя? Това е Йозлем...
  НАРИН: Ясно е какво иска тя. Да бъде далече от своите братя. Върни Йозлем отново в конака, моля те!
  КЕНДАЛ: Не, братовчедке, това няма да стане! Тази змия никога няма да я доведа отново тук. До гуша ми дойде, с години да я храня и търпя.
  НАРИН: Тогава направи нещо, спри я! Ако Баран разбере за Ебру, ще изтрие от живота си не само мене, но и всички нас. Нима Баран не е твой син? Нали винаги си ми го казвал? Трябва ли сега да изгубим Баран заради дългия език на Йозлем. Моля те, заклевам те, направи нещо! Знаеш, че заради Баран съм готова на всичко. (Нарин звъни на Йозлем , но телефонът й е паднал там, където нейните братя е простреляха, и никой не отговаря.)
....................................
  КЕНДАЛ: Как Йозлем е научила?
  НАРИН: Не знам. Преди да си тръгне оттук, беше идвала майката на Ръза. Жената е речовита и не си мери приказките, може Йозлем от нейните думи да е подразбрала нещо. Откак е дошла Ебру, все ме подпитваше за бременността ми с Баран. Не знам.
  КЕНДАЛ: Ох, Йозлем! Няма да се оттърва от тебе, докато не те убия.
  НАРИН: Батко, знаеш, че Йозлем няма да спре дотук. Щом се е осмелила, дори и отдалече, нас да заплашва, кой знае какво и на кого още ще каже.
  КЕНДАЛ: Откъде е разбрала Йозлем? Откъде?
  НАРИН: Има ли значение, откъде е научила? Важно е на кого ще го каже.
.....................................
  НАРИН: Може и в този момент да го разказва на някого и затова да не вдига телефона си.
  КЕНДАЛ: Добре, Нарин, престани! Вече не си на себе си. Върви да спиш, а утре аз ще се погрижа, ще се заема с Йозлем.
  НАРИН: Как ще се погрижиш, като я няма тук? Нали я изхвърли!  Защо да се страхува вече, от какво да се притеснява? Ако беше в конака, досега да си й затворил устата. А, сега, от какво да се бои? Ти я отведе и върна на мястото, от което най-много се плашеше.
  КЕНДАЛ: Ама и ти, чуй се какво говориш! Сякаш не знаеш, на какво съм способен. Хайде, върви да спиш. Не ме подлудявай по късна доба! Нищо няма да каже Йозлем. Нали знае какво ще й се случи, ако проговори.
  НАРИН: Чудя се, как може да си толкова спокоен. Ясно е, че това вече не те засяга, това е само моя болка. Преди бременността на Сибел говореше, че Баран е твой. Но сега не се боиш, че може да го загубиш.
  КЕНДАЛ: Чуй ме, Нарин! Никога повече не ми говори така. Баран е мой син и нищо няма да промени този факт. Ако знаеше какво съм сторил заради него, щеше да се засрамиш от майчинството си. И запомни добре! На скалата аз спасих Баран от самоубийство и сега ние с него сме по-близки отвсякога. Е, няма ли и мене да ме унищожи истината, ако тази тайна се разчуе. Обвинихте ме, че съм братоубиец, а аз си казах: "Да става, каквото ще става!" Но сега всичко се промени, нещата са различни. Не се притеснявай, обещавам ти, че нищо няма да се случи. Хайде, върви да спиш.
  НАРИН: Батко!
  КЕНДАЛ: Иди да си легнеш вече.

  
   По телефона Ада споделя със Сердар, че Мая иска да се откаже от университета, а той, невярващ, настоява да го чуе лично от нея. Сердар я окуражава, че ще се пребори за стипендия, но Мая завоалирано му намеква за чувствата си. Тя му казва, че се е влюбила несподелено в един чужденец, който живее в Истанбул и заради него не иска да отиде да учи там, за да не го види случайно.
  Ада й опонира, че това са глупости, няма как в петнадесетмилионния град, точно него да срещне, но Мая мъдро й отговаря, че случайността винаги може да ти скрои лоша шега. Ада взема телефона от ръцете на сестра си и му казва да не слуша какви ги говори Мая, нещата не стоят така. След разговора Сердар остава задълго замислен. Чак Оуз се изненадва и малко раздразнително му се скарва, че не е сложил масата за вечеря. Ама, нали Сердар е свикнал брат му да върши всичко...

  
   Ебру влиза в стаята на момичетата и отново подхваща разговор за учението на Мая. Тя е категорична, че Мая трябва да следва, ще намерят пари за университета. Ще учи усърдно, за да получава и стипендия, споменава, че даже Нарин е предложила помощта си. Мая отново отказва с думите, че съвестта няма да й позволи да отиде да учи, докато тук Ебру се бори с Кендал, и да харчи мизерните им пари, припечелени от продажбата на бюреци.
  За Ада се отваря златна възможност отново да атакува Ебру. Тя напада майка си с остри думи, казва й, че дори не се интересува какво им се полага по право и след смъртта на Мурат е редно да поиска неговия дял от наследството. Ебру протестира, че не им трябват парите на Шамверди, но Ада е настъпателна. Тя настоява, че част от това богатство им принадлежи, но проблемът е в гордостта на Ебру, която не й позволява основателно да защити правата им.
  Ада продължава да негодува как Кендал се разпорежда еднолично с имането на семейството и никой не знае какво точно прави с парите, как Кадрие ханъм си затваря очите за всичко и винаги си е премълчавала за несправедливостите, включително и за неотдавнашното изгонване на Йозлем. Всички в конака предпочитат да си мълчат, добавя Ада, вече и Ебру е заприличала на тях...
  Ебру се опитва да успокои страстите и ги моли да не вдигат шум, защото Рюзгяр спи. Но думите й провокират Мая и тя избухва, че Рюзгяр само се преструва на заспал: откакто е разбрал, че баща му е умрял, се е затворил в себе си и безмълвно страда. В кавгата отново се включва Ада и назидателно казва на майка си, че единственото, за което трябва да мисли са нейните деца.
  Притисната от недоволството на близначките, Ебру се опитва да ги вразуми: не са справедливи към нея като си мислят, че не ги защитава достатъчно, винаги е давала всичко от себе си за своите деца и ще продължи да го прави, нека да й имат поне малко доверие...
  Ебру излиза, а Ада продължава да настоява на своето пред Мая: искала само да се махне оттам и няма значение с какви средства, но на всяка цена щяла да постигне целта си. Мая я прекъсва с въпроса: а, какво ще се случи, тогава, с връзката й със Сердар? Изведнъж Ада остава без думи и млъква замислено...

  
   В болницата Касъм пита една медицинска сестра за състоянието на Йозлем. Тя лаконично му отговаря, че куршумът опасно е засегнал важни органи и сега е в операционната.
  От полицията идват, за да го разпитат и се интересуват как се е случил инцидентът с Йозлем и дали той  е нейния съпруг. Касъм обяснява, че само е намерил жената и я докарал в болницата, после отива да даде показания.
  Докато местната жандармерия претърсва мястото, където е простреляна Йозлем, нейният захвърлен там, телефон звънва. Търси я Кендал и от полицаите разбира какво се е случило с нея.
                    
                           ИЗТОЧНИК: Forum.hr




                            

Ангела , добре заварила.....още не съм влязла в час, но не мога да не изкажа огромната си благодарност към труда, който полагаш, времето, което губиш, да направиш нещата достъпни за нас  Дори само за това си заслужава да гледам сериала

Ами, ние може да се каже, че гледаме филма. До юни месец ще знаем края му. Може и да пропуснем гледането. http://tr.wikipedia.org/wiki/Karag%C3%BCl_%28dizi%29 По долу табличката пише, че до 12 юни ще е финала на сезона.

Тигаса , дано не чакаме до юни  Ебру да разбере, че е майка на Баран
А той какъв подарък получи само от чичо си , в момент, когато и Майя и Айше се нуждаят от финансиране за следването си

Интересен разговор между двамата, така и не схванах какъв точно е проблемът на Сердар?
А и Майя, която по принцип е много разумна, изведнъж реши, че няма да учи в друг град, щото не можела да вижда Сердар /ако съм разбрала правилно / Тя е и по-етичната от двете сестри, знае, че Сердар е с Ада, какво точно цели с тези разговори?

      




     Сабри няма да се спре пред нищо, за да си разчисти сметките. Касъм ще изложи живота си на опасност, но ще защити Йозлем и Нарин. Сабри, който успява да залови Касъм, се превръща в смъртна заплаха за Ебру и Йозлем.
     Ебру продължава да се бори за това, което й принадлежи по закон след смъртта на Мурат. Кендал й противостои с показна промяна в семейната йерархия. Той провъзгласява Баран за новия Ага и това довежда Ебру до ръба, тя губи самообладание... Кендал е готов на всичко, за да не отстъпи и да не даде на Ебру, това, което й се полага.
     Кендал довежда Баран във фабриката. Той вече ще бъде редом до чичо си и трябва да навлезе в работата. Новият статут на Баран е жесток удар върху Асъм и го наранява дълбоко. За него, игнорирането от страна на Кендал е най-голямото наказание. Решението, което ще вземе Асъм, ще потресе всички в конака и ще разбие сърцата им.
     Но, най-голямото изпитание за Кендал тепърва предстои, ала той още не го знае. Сибел и детето ще бъдат в животозастрашаваща ситуация...
    Непоканен гост идва при Оуз и се превръща в предвестник на трудни дни за него и за Нарин.
         

   
                             

                       
    След разговора с Кендал, Нарин отива и при майка Кадрие, за да сподели голямата тревога, която не й дава ни сън, ни покой.

   КАДРИЕ: Какво говориш, дъще?
   НАРИН: Казах и на батко, като се надявах, че ще намери някакво решение. А, той си легна и заспа. Ще полудея...
   КАДРИЕ: Точно, когато уж всичко се уталожи, се връщаме пак в началото... Не си причинявай тези тревоги, дъще?
   НАРИН: Как да не го правя? Как? Сякаш не познаваш Йозлем, че няма да си мълчи. Друг би си замълчал, ала тя - никога. Не знаеш ли каква устатница е!
   КАДРИЕ: В момента повече съм уплашена от твоето състояние, отколкото от това, че Йозлем знае истината. Твърде много се тревожиш и вълнуваш за това (да не се разкрие истината). Моля те, съвземи се! Казваш, че ще изгубиш Баран, но аз се страхувам, че може тебе да загубим.
   НАРИН: За мене разлика между тези двете няма...
   (Отвън, пред вратата се появява Ебру, която се спира, за да почука.)
   НАРИН: Трябва да направим нещо, но май само аз мисля за това, никой друг не го е грижа.

   Нарин пита Кадрие дали е чула нещо (почукването), когато влиза Ебру. За нейна радост, Ебру не е разбрала за какво си говорят и Нарин се измъква с обяснението, че е дошла при майка Кадрие заради следването на Мая.
  Ебру им благодари, казва, че това е наистина много важно за нея. Мисли, че няма да може да изучи децата си с парите от изгорелите фъстъци и от розите, затова иска да получат дела на Мурат, който им се полага след неговата смърт. Кадрие я окуражава и й казва, че я разбира напълно.
  Ебру излиза, а майка Кадрие споделя подире й, че заради  доброто й сърце и заради нейната честност, още по-трудно носи своя грях... Нарин мълчаливо й отвръща с недоволен и осъдителен поглед.

  
   След като е разбрал за Йозлем, Кендал тръгва за болницата. На излизане от конака среща Ебру, която иска да говори с него, но той й отвръща, че бърза и няма време. Ебру е настоятелна и успява да му каже, че трябва да разговарят за наследството на Мурат.
  Пристигайки в болницата, Кендал вижда Касъм и го разпитва какво прави там и откъде е разбрал. Касъм му обяснява, че Йозлем му се обадила, а Ръза му дал адреса, но Кендал се интересува най-вече от това, какво му е казала тя...
  Пристига и капитан Оуз, който им съобщава, че са намерили телефона на Йозлем на мястото, където са я простреляли. Той подпитва Кендал какво е можела да каже Йозлем, та е толкова загрижен.


   Нарин сънува кошмар. В пустинята са трите - тя, Ебру и Йозлем. Нарин държи в ръцете си бебе, което се превръща в пясък. Ебру и Йозлем са застанали от двете страни на бебешката люлка. Ебру взема детето, а Нарин крещи: "Не! Не!". Спуска се към нея и го грабва от ръцете й. В този момент люлката пламва, а Йозлем се обръща към нея.
  
   ЙОЗЛЕМ: Нарин, люлката, която запалих, не е нито на Кендаловия син, нито на моята дъщеря, която умря. Люлката, която гори е Барановата люлка. Баран не е твой, Нарин!
   ЕБРУ: Върни сина ми! Дай ми моя син!

   Нарин се събужда и слиза в двора на конака, където среща Кендал. Разказва му за своя кошмарен сън, а той, на свой ред, й казва новините: братята на Йозлем са я ранили и състоянието й е критично. Кендал се прибира в стаята си и си спомня как е купил Йозлем от техните и как за пръв път е влязла в конака.


   Съмва се и идва новият ден. Операцията на Йозлем е приключила и я извеждат от хирургичната зала. Само Касъм я очаква и пита лекаря за състоянието й. Хирургът го осведомява, че много трудно са спрели кървенето и е направил всичко по силите си. Но състоянието на Йозлем е все още критично и единственото, което оттук нататък може да се направи, е да се чака...
  По поръка на Кендал, в болницата идва и Ръза. Той започва да разказва историята на Йозлем: че са отрасли заедно, че много ще пати на този свят, защото е луда глава, но, пък е добра по душа. Обяснява, че Йозлем винаги е имала неразбирателства с братята си, а по-големият, Сабри, е необуздан и вироглав. На времето се опитал да убие жена си и тя избягала, ала накрая той я открил и успял да го стори. И заключава, че и сега няма да се спре, докато не убие Йозлем...


   В конака Емине и Мелек подреждат масата за закуска, но първата снаха на Шамверди няма настроение и е замислена, тревожи се за Асъм. Кадрие ханъм забелязва нейното състояние и я разпитва. Емине споделя, че Асъм се измъчва, задето е предал баща си. Кадрие я успокоява, че ще се погрижи за това и ще разговаря с Кендал.

   Братята на Йозлем се крият в изоставена и запустяла къща. Сабри се заканва, че сега е ред на Кендал, само с него не са си уредили сметките. Фатих се опитва да го отрезви, като му казва, че Йозлем е оживяла и сега ги търсят навсякъде. Той настоява да избягат и да се скрият, но Сабри е непреклонен: няма да ходи никъде, докато не приключи и с двамата (Йозлем и Кендал)...


   Ада продължава да агитира Мая за заминаването им. Виждайки, че Мая  се отдалечава и отчуждава от Ебру, Ада използва ситуацията, за да я спечели на своя страна.
  Ебру им съобщава за разговора с Кадрие за наследството, казва, че ще постави въпроса и пред Кендал. Ада е щастлива, защото най-накрая ще се спаси от това ужасно място.


   Кендал загатва на Баран, че като пристигнат във фабриката, го очаква голяма изненада. Баран е притеснен заради Айше и пита чичо си дали ще се погрижи за нея, за да може да следва. Естествено, чичо Кендал веднага обещава и се съгласява, за своя юнак е готов да направи всичко!
  Нарин, както винаги, не е помогнала за закуската, слиза и сяда наготово. Идва и Баран, и без да обърне внимание на поздрава на майка си, отива да повика Айше да закусят заедно.  Сибел моли Баран да убеди Айше, да не се отказва от университета, той обещава да се погрижи за това.
  Пристига Ебру и пита Емине дали е виждала телефона й, а Нарин и Кадрие се споглеждат многозначително. На двора слиза и Кендал, двамата с Нарин започват да си шушукат за Йозлем.
  Ебру се обръща към него и му припомня, че е искала да разговарят за техния дял от имуществото на Шамверди. Кендал кипва и натяква на Кадрие ханъм да ги види в истинската им светлина, какви сребролюбци са: Мурат още не е изстинал в гроба, а те вече търсят парите му... Твърде много му идвало да се занимава и с тях сега, когато Йозлем се бори за живота си. Тревожел се, че е претърпяла тежка операция и състоянието й е критично. После лицемерно заключава, че това е съдбата, срещу нея не можеш да се бориш... Ебру гневно го прекъсва, че съдбата няма нищо общо, всичко това се е случило заради него. Кадрие иска да отиде в болницата, но семейството не й позволява, за да не вдигне пак кръвното. Ебру също се кани да посети Йозлем в болницата. Щом чува това и Нарин казва, че ще отиде. Ада дипломатично спира майка си под предтекст, че не знае какво да прави с Рюзгяр. Добавя, че посещението на Ебру нищо няма да промени и в крайна сметка, тя се отказва...


   Баран и Айше се разхождат. Той се опитва да я убеди да отиде да учи, като се шегува, че един ден, когато застане начело на семейния бизнес, няма да я наеме на работа. Трябва да завърши университет, за да я назначи и да работят заедно. Тя, пък, го пита защо не иска да кандидатства, но Баран е сигурен, че не му трябва образование, тъй като той ще бъде собственик на фирмата.


   В болницата Нарин и Касъм играят на криеница с погледи. С идването си, Нарин се втренчва в него и започва да гадае дали Йозлем е успяла да му каже. Но, той, явно е твърде недосетлив, щом не се запитва защо и Кендал, и Нарин толкова много ги интересува какво е казала Йозлем. Нарин лъже охраната, че работи там и влиза в болничната стая. Въпреки колебанието си, тя е на път да задуши Йозлем с възглавницата. Касъм, сякаш прозрял нейните намерения, нахлува вътре и успява да предотврати трагедията.


   Във фабриката пристигат с гръм и трясък "братята-разбойници", за да търсят Кендал. Налетяват на Ръза и започват да го заплашват и да го малтретират "приятелски", а после му поръчват да предаде на господаря си, че ще "теглят чертата" чак, когато убият и Кендал, и Йозлем.
  В това време Кендал се любува на луксозните возила в автосалона, където е дошъл да купи кола на любимия си племенник. Ръза му се обажда и му съобщава за "размирната визита", а Кендал нарежда на Касъм да отиде във фабриката. Той тръгва неохотно, защото не иска да остави Йозлем сама, въпреки, че Нарин съмнително любезно го уверява, че тя ще бъде до нея и Йозлем е в добри ръце.
  След своята инвазия във фабриката, братята "превземат" и семейната "крепост" на Шамверди. Кадрие ханъм им дава здрав отпор, като предизвикателно им хвърля в лицето думите, че не те ще се справят с Кендал, а той тях ще ги довърши. На помощ й се притичва Сибел, но единият брат я блъсва и тя пада на земята. Домочадието уплашено се скупчва около нея. В същия момент Кендал се обажда на майка си. Вдига Сабри и му заповядва да дойде в конака. По телефона Кендал им се заканва, че ще ги убие, ако посегнат на Сибел и на сина му.
  Кадрие ханъм отново провокира натрапниците, като им казва високомерно, че Кендал обезателно ще дойде, той не е страхливец и не бяга... Чувайки полицейските сирени, у братята, все пак, надделява разумът и те се измъкват от конака, преди да е дошла жандармерията.
  Разтревожена за майка Кадрие, от болницата тичешком се връща Нарин, а Кендал пак й натяква за Оуз, от когото е разбрала за случващото се. Кадрие ханъм упреква Кендал и го пита как ще се справи с този проблем, ако с Йозлем се случи нещо, как ще ги защити и ще изчисти своето име и честта си?

 
   Ада и Мая водят Рюзгяр в парка. Идва и Сердар, двамата с Ада разговарят. Тя радостно му съобщава, че най-после ще се махне от това място, а той, натъжен, й казва, че е останал заради нея. Ада изненадано замлъква, защото не знае какво да му отговори. После отива да купи захарен памук за Рюзгяр, а Сердар и Мая остават насаме.

   СЕРДАР: Мая, говорихме вече, мислех, че сме изяснили всичко, че сме се разбрали... Нали и ти така каза? Но, откакто чух онази приказка за туриста...
   МАЯ: Аз съм много влюбена в теб, Сердар! Не мога, ей така, изведнъж, да престана да те обичам. Разумът ми говори кое е правилно, но сърцето невинаги слуша. Боря се със себе си с всички сили, да не мислиш, че ми е лесно?
  Да те виждам всеки ден, да слушам непрекъснато как Ада  говори за тебе, да се правя на щастлива, че сте заедно, нима мислиш, че това е лесно? Но ти обещавам, че подобно нещо  няма да се случи отново.
  (Ада и Рюзгяр се връщат.)
  АДА: Какво няма да се случи повече?

   Мая гузно й отговаря, че е споделила със Сердар историята за чужденеца-турист и затова е тъжна. Ебру пристига разтревожена и им разказва за събитията в конака.
  Ада вижда нова възможност да притисне майка си и да настоява на своето. Тя ехидно отбелязва, че стрелбата тук явно е всекидневие, всички се стрелят помежду си, въпрос на време е да дойде и техният ред.  Ебру я пита, как сега, докато Йозлем е в такова състояние, да повдига въпроса за парите, но Ада е безкомпромисна. Тя отвръща на майка си, че удобният момент никога няма да дойде: да не се колебае и да направи всичко възможно, за да ги спаси по-скоро от тези хора.
    
                            ИЗТОЧНИК: Forum.hr

  

Ангела, отново чудесен преразказ - всичко се изясни докрай.  
Например, аз не знаех, че Мая е запознала Сердар със своите чувства. Чудех се защо той гледаше толкова изумено и дори глупаво...
Остава ми неясна единствено връзката на Касъм със Сибел и Айше - всъщност Айше дъщеря ли му е?   Нещо не ми се връзва - прекалено е млад.
Неясна ми остава и позицията на достолепната Кадрие - хем е пределно праведна, хем носи токова тежък грях (кражбата на дете от майка му!) и толкова продължително време.   Но това е по-скоро проблемен сценарий.
Иначе и този епизод беше много динамичен и интересен в специфичния за целия сериал стил (леко театрален). Очевидно режисьорът е силно повлиян от работата си в театъра, предполагам.
Много сладки снимки зад кадър.

Здравейте, момичета!

Сутринта не можах да ви поднеса кафе, въпреки, че на Ангела вероятно не ще да й е било излишно ок. 05.30 часа. Страшно е приятно, че ни обгрижваш така, Ангела !

За следобяд
Мда, Кендал няма да се даде лесно и в 56 еп. драмата продължава Мнението ми не се е променило, че е назрял моментът, в който трябва нещо да се промени, да има победа и за "добрите", но от анонса разбирам, че за сега промяна не се предвижда За мен не е добра идея, двамата братя на Йозлем да продължават да своеволничат безнаказано още серии, това говори и за неспособността на Огюз и полицията да се справят с проблема, но съм любопитна да видя какво е решението на сценарист и режисьор Дано не се премине към прийома "добрите" да станат "крайно лоши" и обратно. В живота нищо не е само бяло и само черно, но да не се отива в почти невъзможните крайности

91 години от създаване на Република Турция

Познахте ли коя е тази много талантлива актриса?

 И едно музикално поздравче, онагледяващо моите мечти за Ебру от Карагюл:

.....и един ден слънцето ще огрее и теб

One Day - Gary Moore