Кога една жена разбира, че е готова да бъде майка?

Здравей, ще си позволя и аз да си дам мнението или по скоро ще разкажа как се случи при мен.  
С мъжът ми се запознахме в Благоевград, аз бях 2-ри курс студентка, а той завършваше магистратура и същевременно работеше в Разлог (родния му град). Аз съм от Перник и също работех през уикенда. Виждахме се от дъжд на вятър, чувахме се основно по телефона. Бяхме гаджета точно 1 година преди да забременея, през която година не сме били по-тактично казано един с друг, тъй като както казах се виждахме рядко за по 1-2 часа. И може би точно с това той ми показа, че е моят човек. Дойде есента вече бях 3-ти курс, той ми предложи да заживеем заедно в Благоевград, пътуваше всяка вечер след работа и сутрин ставаше в 6, за да тръгне. Първият път, когато бяхме заедно, не се пазихме, той ме попита "Не те ли е страх, че може да забременееш?", а аз му отговорих, че съм сигурна в него и чувствата му. След още няколко пъти, решихме че ще се пробваме за бебе, и то стана факт на втория месец, откакто ние имахме сексуални отношения. Докато бях бременна, стана така, че той напусна работа. Беше без работа 3-4 месеца. Аз също напуснах, тъй като бях сервитьорка и бременността не ми позволяваше да работя. Но това не промени нищо в отношенията ни, напротив наваксахме това време, в което се виждахме толкова рядко. Оженихме се. Аз продължих да уча, денят преди да родя бях на лекции. Сега момченцето ни е на година и 9 месеца, аз се дипломирах успешно.
 
От всичко изписано дотук, това което ще споделя от моя опит е, че си готова да станеш майка единствено, когато усетиш, че мъжът до теб иска дори повече от теб това дете, без значение в какво финансово положение се намирате в момента. Ако го искате силно, всичко си идва на мястото.

Какво значи да е готова една жена да има дете? Да си майка се учи с всяка ситуация, в която попадаш по време на бременността и след раждането на бебето. Винаги нещо не достига. Я пари, жилище, случва се нещо друго...НО ако двама души се обичат, уважават и подкрепят, изброените причини са преодолими. Като станеш майка не пренебрегваш себе си, напротив, много повече си себе си. Вече имаш малко по- различен поглед над живота. Важно е обаче като родители да сте уравновесени и да му дадете сигурност и дом на детето. Това днес се скарахме, аз си събрах багажа и айде при наще е недопустимо след появата на детето. Седнете, говорете кога в бъдеще вижда партньора ти готовност за семейство и дете..след 3,4,5 год??? За мен лично едно дете би му дало стимул да развие бизнеса си, как точно ще му попречи? Пожелавам ти нещата да се развият по възможно най-добрия начин за теб

Здравей и от мен. Аз съм на 29, имам дългогодиша връзка, приятелят ми ме покрепя и от доста години ми говори за брак и деца, но аз определено не се чувствам готова. Всъщност аз съм на годините на приятеля ти, моят приятел също е на толкова. И двамата работим усилено, аз исках да се реализирам по специалността, след време и това се случи, но трябваше да гоня срокове и т.н., т.е. при мен все има нещо с по-голям приоритет. Приятелят ми работи повече и от мен, и почти всички ангажименти падат на мой гръб, всъщност може би точно поради което не съм готова да поема и още една отговорност в лицето на бебе. Той много пъти ме е питал кога ще се оженим и аз му бях казала след 2 години. Тези 2 години минаха, той спря да ме пита и аз някак от самосебе си го поисках, дори аз му предложих да се сгодим. Сега ни предстои сватба, която и двамата искахме да отложим за догодина, защото и на двамата не ни се занимаваше с организацията, но роднините започнаха да ни притискат, та се наканихме Аз съм перфекционистка, искам всичко да е идеално и не съм склонна да го карам по течението, т.е. да се оженим, за да отбием номера (или да родя, защото другите имали деца). Надявам се, че това ще е единствената ми сватба, така че трябва наистина да е каквато си я представям. До голяма степен оправдавам приятеля ти, защото въпреки че съм жена и всичките ми приятелки са с деца, и само ме подканят и мен да се присъединя в клуба, аз категорично отказвам. Просто не обичам да ми го налагат насила - всеки си има мнение, мироглед, приоритети и т.н. НО вметвам, че ако това мое нежелание или неготовност нараняваха приятеля ми, щях да се замисля по-сериозно, защото той е отварял темата по-скоро информативно накъде върви връзката ни
Но наистина през целия си съзнателен живот съм имала цели, които да постигам последователно, и да чукна на дърво, за сега животът ми винаги се е подреждал според плановете ми. Така че ако приятелят ти наистина има някаква важна цел, разбери го и не го притискай, остави го той сам да го поиска, както стана с мен. Но целта му трябва да е ясно дефинирана, все пак.
Ако ти каже години, сигурно ще ти се сторят прекалено много, но прецени плюсовете и минусите в това да го изчакаш или напуснеш. Може да срещнеш човек, който на първия ден да е готов, но може и изобщо да не срещнеш такъв, така че сама трябва да си поемеш риска.
Доколкото до 30-годишните мъже, т.е. до моите връстници - повярвай ми, че 80% от тях не са готови да станат татковци Затова не си втъплявай, че не иска и няма да поиска дете от теб, може би е искрен и целеустремен. Наистина има различни хора с различни приоритети, дано в един момент приоритетите му се променят - пожелавам ти го най-искрено!
Но насила не става - имам приятелки, които забременяха нарочно, за да "вържат" приятелите си - е, всички до една се разведоха. Насила хубост не става!, е казал народът  

И още 1 уточнение - както е написала Radeva-87, помисли за бъдещето си дете. Една нездравословна семейна обстановка, придружена от скандали и раздели, в никакъв случай няма да помогне на връзката ти, да не говорим за детето. Би било твърде егоистично да създадеш дете, за да задоволиш собствените си прищевки, и след това то да расте нещастно и разкъсвано между двамата родители.

интересна тема 

Аз също като авторката се замислям и съм на същите години. Но ние нямаме дори и средните доходи за които се говори тук, ни къща, ни кола. Правим и съвсем скоро бизнес начинание и се надявам всичко да бъде ок. Тогава чак семейство. и аз съм много притеснена за времето минава. Хубавото е приятеля ми иска семейство което да си създадем.

Понякога материалните измерения не са всичко. Кола, пари и къща се купуват, носят ти някакво временно удовлетворение, но децата - те са постоянен извор на сила. Аз не съм родител, но много искам да бъда, защото така ще имам стимула да развия живота си по най-добрия начин. Мислейки, че не си сам, някак се стягаш и правиш необходимото ... освен това, българите държим на семейството. Родителите ни никога няма да ни оставят да гладуваме ...

Да прави сте децата са разход, но за някои са много голям разход. Не са ви необходими най-луксозните стоки за да отгледате едно дете. Пюретата били скъпи - ами не знам баба как ме гледала без пюрета от магазина. Навремето не е имало магазин ... а да не говорим за пюрета. Това което исках да кажа е, че всеки може да се разположи според чергата си - ако се налага ще си готви сам (а и е по-здравословно), ще пере по-често ... а в тази възраст имаме куп приятелки родили наскоро - те обикновено раздават какво ли не ... особено за бебетата нещата са направо нови. Разбира се, най-добре е да разчиташ изцяло на себе си, но ако се наложи, сигурна съм че винаги има кой да ни подаде ръка

Хахаха, как обичам перфекционисти!

Жената е готова да стане майка тогава, когато поумнее достатъчно, та да се излекува от болестта "перфекционизъм".

А тия дългогодишни хронични връзки са много опасни: така остават много жени на сухо накрая, след като едно десетилетие са очаквали мъжът да се навие, а той просто ги е използвал.

Аз не съм си казвала"Готова съм". При мен по-скоро идва с мъжа.Обичам мъж и започвам да си мечтая за дом с него и дете някой ден. Да е резултат от нашата връзка, не толкова като дете-самоцел.
И сега не бях готова, не съм готова и вероятно няма да съм готова  Но човек се научава.

Дори мога да ви дам пример за това. Първият братовчед на баща ми, се оженил сравнителни късно. И двамата с жена му са искали да си поживеят. Разликата им е 11 години, когато тя искаше да имат дете бяха на 35 и на 46 години, оказа се че имат проблеми и не могат да имат дете. Тогава само в учебниците се е писало за инвитро. Стигна се до осиновяване - тя иска - той не. Свекърът и свекървата са категорично против. Те починаха, но когато вече и двамата искаха да си осиновят, чичо ми се разболя тежко в следствие на работата си в Близкия изток. И така тя остана без деца, вече е на 50, изгледа всички болни, включително и мъжа си - който беше на легло цели 3 години. Сега е сама в цяла къща, има апартаменти, коли имоти - но е сама. Тъжно ми е, но тази история се разви пред очите ми. Така че момичета, планирайте, но имайте в предвид че понякога плановете ни излизат грешни! Дано и ние не сме закъснели!

За второто ми детенце, което днес е на 6 дни, не бях готова. Виж докато се гаджосвахме, още рано-рано си казахме, абе хубаво ще е да си родим и бебенце. Това е добър знак, ако се случи още докато пиете кафе и нито единият от двамата не побегне. Та не бях точно "готова" в смисъл аз да си поискам бебе, но и не се пазех, което е вид готовност. Той обаче беше по-готов от мен и ме изненада:)
 
Та то си стана неусетно и понеже ми е второ, бързо влязох в готовност- а като стане така, животът помага и с работа и пари. Изобщо, не го мислете толкова.

А-а, знаех си, знаех си. Честито, Мамасита.

Мамасите, не знаех, че си била бременна последните месеци    Да ти е живо и здраво .
То и аз имах странни предчувствия покрай "новата" ти връзка.
Та да ви радва много   

Честито и от мен на Мамасита! Живи и здрави да сте и четиримата!!! И аз подозирах, че работата е опечена вече, щом така смело и открито развяваше байрака на "до 3 или 35"!!! С най-мили чувства!  


Хабсолютно! Онази връзка, за която споменах по-напред и последващата му 9-годишна връзка на бившия... 2 години преди края им той й предложи брак, но така и не се ожениха, а после след раздялата им той разправяше, че от 4-5 години нещата между тях не вървяли. "Е, защо й предложи брак преди 2 години?", попитах веднага. "Защото не исках да оставам сам, имах нужда от някой до мен, а се страхувах, че ще ме остави!" 

Наскоро срещнах ей тази приказка:

Един стар халиф пишел завета си и написал:" Богатствата ми бяха несметни, славата ме следваше по петите, но водех точен отчет за всичките си щастливи дни в живота. От тях Аллах ми отреди едва 14. "

Човек може да преследва външни цели и почести, но може да осъзнае, че всичко външно е само консуматив, с който се живее. А правилният начин е да избереш вътрешни цели- щастлива връзка, семейство. Те наглед изглеждат шаблонно, тия цели. Къде-къде по-интересно е да си кажеш- сега ще уча/пътувам/работя за позиции във фирмата. Да, ама както си живееш шаблонно, така и тия неща се нареждат сами.

Щото никой не знае кога баш като се е запътил на ваканцията на мечтите си в Бали няма да го взривят луди украинци.

Ей това е готовност: да предпочетеш простото щастие пред сложните цели.

Здравей, СлънцеЛуна. Относно присъединяването ми към стадото - не това е водещия ми мотив. Мотив номер 1 е дългогодишната ми връзка, която не се развива както е естествено и нормално. Затова дадох примера с приятелките ми.
Относно финансовата част на нещата - още в първия ми пост съм написала, че в момента преспокойно можем да гледаме дете. Проблема е, че той от години влага в бизнес развитие и това ме тревожи.. Не приема възможността двете неща да вървят паралелно и се притеснявам, че ако плановете му не се осъществят, той цял живот ще си остане на тази кълка, а аз ще съм го чакала напразно.

Говорили сме с часове относно срокове, изпълнение и т.н. на неговите планове. Той няма да се спре, докато не успее..всичко останало е на заден план.
Относно бягството ми - в случая няма какво друго да направя, освен да се откажа и да си тръгна. Дала съм всичко от себе си за тази връзка, повярвай ми.


Това е препъни камъка в отношенията ни, да. Съгласна съм с теб.
Говорим по темата и разискваме  от 2 години насам..и всеки път той ме прегръща и ми казва: "искам да съм сигурен, че завися от себе си и искам още по-добър живот за нас". Е,да, ама до кога ще продъжава това?
В момента съм заела точно такава позиция - дала съм му време да си помисли сериозно по темата и да реши дали иска да останем заедно, или да се разделим.  Имам около месец и половина, докато тече ремонта на новото място, на което мога да се пренеса.

Не виждам какво общо има бизнес развитието на мъжа с раждането на дете? Той няма да кърми през 2 часа