Нещо много мило... -?

Мило ми стана, когато баща ми дойде да ме види след като заживях в друга държава и си смених за втори път квартирата(и първият път беше с мен), за да види дали нещо не ми липсва, как ще се отоплявам зимата и т.н.

Спа на пода заради мен, въпреки че имам огромно легло, само защото хъркаше много и първата вечер не можах да спя от него и на следващия ден бях много кисела (хъркането му се чува на целия етаж!!!)

Тогава още не можех да готвя много или не ми се е занимавало, а той през цялото време ми готвеше, защото знаеше колко ми липсват манджите от вкъщи, а като се прибирах в България дори и да се прибере късно вечер, изморен, ми готвеше любимите неща.

За съжаление, не знам какво стана с отношенията ни, но вече дори не можем да проведем един нормален разговор.

И мен   

Страхотна тема    

Първото ми посещение в дом за сираци - едно момиченце ме хвана за ръката с думите "мамо, най-накрая дойде" 

Когато бях малка редовно гледах как дядо ми се бръсне, дори докато слагаше пяна на лицето си мацваше малко и на мен. Преди месец направи същото 

От скоро чета форума, но това е най-прекрасната тема, която съм чела досега!  
Благодаря!

Като много малки - 5-6-7г. някъде, когато баба и дядо бяха живи, помня, че се събирахме цялата фамилия в тях - нашите, лели, чичовци, братовчеди, другите баби...
Дядо винаги купуваше мноооого кайма, баба ми подготвяше необходимите продукти и ми даваше аз да правя кюфтета. Той казваше, че съм правела най-вкусните кюфтета на света. Повечето време от гостуването си прекарвах над тигана, но бях много щастлива, защото дядо беше горд с мен. /и до днес винаги като ги правя се сещам за дядо/

С мъжа ми преди да станеме гаджета, излизахме месеци без никой да се престраши да направи крачка. Беше вълшебно. Имахме нужда постоянно един от друг - да се чуваме и да излизаме заедно. Подаряваше ми цветя, водеше ме навсякъде...
Мисля, че още в този период се обикнахме. Та... Реших да му направя изненада /той никога не си празнува рождения ден, просто защото никога не мисли за себе си, а винаги на първо място за приятелите, брат му, мен... Просто и двамата му родители са непукисти и отдавна разведени и му се е наложило сам да бъде глава на семейство и да се грижи за брат си и болния си дядо и т.н./
Поканих най-добрите му приятели в нас, направихме украса в двора и поръчах торта и храна от едно заведение. Само че точно в този ден и той решил да ме изненада и да ме заведе в Рилския манастир! Опитах да извъртя нещата, но пък не исках да му разваля ентусиазма и реших да не му отказвам. Разходихме се, на връщане хапнахме в един ресторант прясно уловена пъстърва, след това се прибрахме. Справиха се с няколко чувания тайно по телефона, бяха подредили и донесли храната и тортата точно навреме. Прибрахме се, казах му да влезе да почине малко от пътя и тогава те изскочиха с тортата и Изненадааа... Никой никога не беше правил дотогава нищо мило за него и той се разплака... после цяла вечер усмивката не слезе от лицето му. Знам, че ще го помни

Нарочно не си я чета всеки ден, Темата, чакам да се съберат постинги и тогава сядам и хубавичко се наревавам с вас. Благодаря ви за всичката любов, за топлото и човешкото, които споделяте!

Сетих се още една случка, наскоро беше.
Тъкмо бях започнала вечерен курс за допълнителна квалификация, тези за работещи хора към бюрото по труда. Там имаше едно момиче - тихо, с очила. Само знам, че се казваше Надя и без да искам бях чула, че има момиченце и сама го гледа. Та... Тя беше от едно по-далечно село, щото всеки път си тръгваше по-рано от курса, за да хване последния влак. Веднъж, залисана в компютъра, изведнъж възкликна, че си е изпуснала влака! Просто беше изгубила представа за времето. Стана ми мъчно, защото предположих, че не й е лесно финансово да се справя сама с дете, а таксито дотам щеше да й излезе солено, така че я закарах. Благодари ми поне сто пъти. Докато пътувахме ми разказа много неща за себе си и разбрах, че живота й наистина е изпълнен с трудности, наскоро и майка й починала, та... много време мислих за нея след като се прибрах.

Неочаквано следващия път на курса, преди да си тръгнем тя извади една торба. Беше изкупила бебешкия магазин - лигавници, ново голямо шише за бебо /бях й казала, че имам малко бебе/ и т.н. един куп неща, точно от каквито имах нужда в момента. Беше похарчила доста солидна сума. Каза, че добрина никога не забравя. Умиля ми.

От днес, то е и смешно за мен всъщност.

Седим на компютъра със сина ми, ще разглеждаме снимки. И той точно тогава реши да си "понатиска" по клавиатурата. Аз съответно се подразних и му казах да спре. Той спря и аз с доста изнервена интонация и досада му казах:
- Благодаря! 
А пък той така мило и ведро ме погледна, и много доволен и радостен рече:
- За нищо. 

Много мило ми стана и се засмях. 

Имам си най-добра приятелка. Още 2, които са ми много близки, но тази ми е най-най-добрата.В началото бяхмв колежки в работата, тогава аз кандидатствах за университет, подавах документи за изпитите. Покрай мен и тя се ентусиазира. Та бях запомнила до кой ден и е последния срок за записване и реших, че не мога да я оставя да кисне на работа без да отиде(до Свищов трябваше да пътува). Отидох сутринта и я изгоних от работа, казах и, ме аз ще я замествам два дни, тя да заминава. Та това е предисторията, сега е завършила, също и магистратура.
От доста време кандидатства за държавна работа, най-накрая сега я наеха. И ми каза, бяхме на кафе. После всяка си се прибра и в 11 вечерта ми се звъни и беше тя. Седяла и си мислела, колко е щастлива, че ще има мечтаната работа и осъзнака, че ако не съм аз, нямало да стане. Благодари ми половин час, че навремето съм поела инициативата и съм я изритала да ходи да се записва.
Много мило ми стана, не толкова, че ми благодари за нещо, което съм направила. Просто тя винаги е много емоционална, обичлива, наивна, като дете...и ми стана изключително мило, че някой ме обича, че ми е толкова скъп приятел, че имам такъв човек до себе си.

 

Ами то, всъщност, има за какво да ти благодари. Преобърнала си живота и. Понякога един малък жест има огромни последици. В случая положителни. Като се замислиш, колко малко усилие е нужно понякога да промени хода на събитията.

Нещо мило, макар и не точно с хора-
гледах документален филм за едни маймунки, които крадат малки кученца от едно село и ги отглеждат за пазачи на групата. Последната сцена беше маймунката и кучето (доста едро, като немска овчарка) седнали на един красив хълм един до друг и гледат залеза. Маймунката поглежда кучето и го прегръща.

татко, вече покойник
Преди 11 години, когато родих дъщеря си, мъжът ми се обадил на майка и татко (те живееха в друг град). Вечерта, естествено, събрали целия вход + половина от съседния - в общи линии около 50-60 човека са минали да се чукнат за здраве и да поднесат пожелания. В разгара на най-голямата "тарапана" мама видяла, че татко седи умислен и не особено щастлив на масата. Тя го бъзнала: - ооо, дядо, какво си се омърлушил, ставай, че внучка ти се е родила.. Той я погледнал и казал; – Ние, сега, тук се веселим, пък детенцето... самичко.. в болница... Захлупил се на масата и заплакал. Само да поясня, че "детенцето" бях аз .
кумците
Невероятни хора, много ги обичам. На 4-тия рожден ден на щерката бяхме в болница. Към 19 часа чувам страшна дандания в коридора, Излизам от стаята и.... о, чудо...кумецът се бори с една сестра, а кумицата тича към стаята ни, натоварена с подаръци (вкл. и от нейната свекърва), балони с хелий и любимите лакомства на дъщерята . Пребориха се успешно и ги пуснаха.
Най-добрата ми приятелка
Когато татко почина, тя беше 2-я човек, на когото се обадих. Аз рева и тя реве, настоявайки да й обясня как точно да стигне до жилището на родителите ми (на 300 км, от града в който живее в 1;30 през нощта). След 3 часа беше пристигнала.
За мъжа ми -стотици ситуации, за свекървата - също. В общи линии се оказва, че съм заобиколена, с невероятни Човеци ( с главно Ч).

Преди години, аз младо гадже, имах някакво момче, но не беше много сериозно ...И имах рожден ден и отидох на плаж сама и ми се обадиха много хора, както и един много специален човек, наричах го на шега Тузаря, приятелче, нищо повече, та и той ми честити и край. Вечерта решавам да отида в сестра ми и мъжа й и да се напиеме- речено сторено, към 20 часа ми звъни Тузаря да ме пита какво правя... И аз казвам какво и той - що не дойдете в нас!  Ние- подпийнали вече- готооо, идваме!  И се натоварваме в едно такси аз, сестра ми и зет ми. Пристигайки там ме чакаше: страхотен подарък, гости и всичко необходимо за купон, специално в моя чест! Адски ме трогна този приятел...

На мен изключително мило ми става всеки път, в който моето 5-годишно момиче ми каже, че като остарея, тя ще ми купи нови и много красиви чорапи, рокля, червило и.н. , както и че винаги гледа да сподели вкусните и съкровища с мен. Дори и едно бонбонче да и е останало, тя ще го завие в салфетка и ще ми го поднесе, макар в очичките и да има влага, защото й се хапва, обаче иска и да има и за мен. И ако аз и кажа, ама мамо на теб не ти ли се яде - и тя с мило гласче и сведен поглед - ами не знам, ти какво мислиш?
Толкова мило ми става и всеки път, в който ми казва- ти си най-добрата и красива майка!

Поста на milalena ме подсети за случка от преди повече от 10 години... Сестра ми се омъжи и роди много млада. Имам приятелка, която учеше за акушерка по това време и караха практиката си в родилното. Обаче лятото няма практика, няма нищо, а в родилното не пускат. Та моята дружка ми предложи да се пробваме все пак да минем за част от персонала. Беше изчислила всичко точно, беше приготвила и изгладила белите престилки и панталони, дори и бели чехли ми беше донесла милата. Около половин час след сутришната визитация отидохме двете, дегизирахме се в тяхната съблекалня като медицински сестри и право при сестричка и малкия бебок. "Операцията" мина успешно. Изнизахме се така, както и бяхме влезнали....
Жеста на моята приятелка ми е скъп спомен за цял живот.