Последна ваканция преди голямото начало (набор 2007) - 5

  Отхвърлих още една задача.  Записах Дребен на занималня. Намира се буквално на 5 метра от нас, има и английски при тях. Изглежда добре, дано наистина да е така.
  Я да ви питам, какво мислите за четенето на ум при децата? Аз не съм много ОК, но май няма как да въздействам.  Вчера ми се хвали, че е стигнал до втората част на Пипи. Но вече не четял на глас, а на ум. Така му била по-интересна книгата.  Предполагам, че става по-бързо и се увлича повече, но пък нали в училище ще ги карат да сричат. Ще стане едно мазало, къде на глас, къде на ум...От друга страна, нали идеята е да хареса книгите. Как да го накарам да спре и да каканиже на глас?! 

Никол чете на  глас. Брат и до трети клас също, нямах му вяра. Четеше първите 1-2 срички на думата и после свободни съчинения.   Ама хич не му правеше впечатление, че това което е прочел няма никакъв смисъл. Даже го карах и с интонация да чете.
Сега го карам от време на време да чете на глас от "Четене с разбиране" под предлог ,понеже има интересни неща, които ще е хубаво и сестра му да ги чуе.

На глас е по- изморително.

Моята дъщеря чете , но на глас , но си срича . Не е ли рано за Пипи, тя се чете след първи клас. Някой не знаят да четат, други пък четата доста добре, всъщност и аз не мога да преценя кое е добре и кое зле. Вие как мислите ?

Аunt Ogg, четенето на ум е следващата стъпка, така че щом го прави твоя младеж, значи вече е напреднал. Дали ще е проблем за училище, едва ли, но ще му е скучно, докато другите сричат, ама какво да се прави. Моята също от около месец мина на четене на ум, освен ако аз не й кажа да чете на глас, сама си чете комиксите за Том и джери и Уинксите и се подхилва тук-там. Но пък със смятането сме зле - още сборува едноцифрени числа на пръсти.
Да се похваля, че вече е християнче. Вчера я кръстихме, като умишлено датата съвпадна с нашата десетгодишнина от сватбата. Само дето без да искаме успяхме да изтрием всички снимки от фотоапарата от събитието и сега останаха само спомени, без снимки, е - и кръщелното, като го вземем, ако както се шегуваха вчера с мен, не го унищожа без да искам.
Честит празник днес на всички именници - малки и големи!
Пролетен дъждец, вие бяхте в частно училище и вероятно там са научили децата в ПГ да четат, но в масовите не е така, там учат само звуков анализ и буквите, но не и да четат, като част от същото се повтаря и в първи клас.

Когато почне да чете гладко и да разбира прочетеното - тогава е добре  за моите изисквания.

И според мен е много хубаво детето да чете на ум, когато му дойде времето. То самО си е преценило, че така му е по-добре вече, не виждам нищо притеснително. Аз лично бих се радвала, ако Марта мине на четене на ум в края на първи клас. За сега чете бавничко и се уморява след пъвата страница. По-скоро й писва да стои на едно място и толкова дълго нищо да не се случва Надявам се като автоматизира още процеса да й стане по-интересно четенето. Прави ми впечатление, че не срича, а чете цялата дума наведнъж след кратко мълчание (ако е дълга дума). И много-много интонацията не я докарва, но тъкмо ще има какво да учи в училище
За цветовото подвързване май ще изчакам родителската среща да видим какво ще каже учителката. Надявам се да има точни изисквания - най-лесно ми е така.

Честит имен ден на всички именици днес. Харесвам днешния празник, свързвам го с първата ми бременност.


И синът ми е така - почита думата на ум, след което я произнася на глас. За мен четенето на ум не е притеснително, това значи, че е минат някакъв етап на развитие. А и се съгласете, че четенето на глас еуморително дори за нас 

Днес разгледах каталога на Метро за училищи - има раници, тетрадки и много други неща. Аз съм до под кривата круша в подготовката, уж мислех от рано, а ето,ч е август се преполви 

Честит празник! Честито и на именниците! 
Ние с ММ пък се сгодихме на този празник.   

Герка, имам и големи син и дъщеря.

За мен ако не е с разбиране, не може да се говори, че някой умее да чете. И четенето на ум е следващ етап, да.
Иначе и Гушкан чете на ум от преди време вече. Започва на глас и като се поумори минава на ум. После ми разказва и коментираме прочетеното. От самото начало като започна, беше с разбиране.
Дали е по-добре да може или не - не мога да кажа. И едното, и другото си има плюсове и минуси.

Честит празник на всички и честит имен ден на всички Марии! 
Мире, честито ви християнче и честит юбилей!  Не тъгувай за снимките, нали имаш спомените, които никога няма да изтриеш по погрешка.
За четенето - за бъдещия първокласник не мога да взема отношение, далеч сме ние от такива неща като четене. Но кака му четеше от съвсем малка. И далеч преди първи клас четеше вече наум. А в училище зависи от класната как ще преподава материала, така че да е интерес и на онези, които могат да четат, и на тези, които тепърва се учат. Ние попадаме в двете крайности.

  О, да, и според мен. Потресена бях от батко му, когато го хванах, че чете, а ни-щич-ко не разбира. Каканиже там едни срички, думи и толкова. Дребен го карам да ми разказва прочетеното. Прави ми впечатление, че по-добре от брат си успява да отсее най-важното, т.нар. сбит преразказ.  Баткото все още се отплесва по разни подробности, докато малкото от самото начало преразказва както трябва. Много са различни децата. 
  Сега да не ми скочите, но аз съм против децата целенасочено да се учат да четат, смятат или пишат преди 1 клас.  Ако го влече, ако има желание и иска-да, разбира се, че ще му покажа. Но да се "занимавам" с него целенасочено, че да впечатли класната в 1 клас или "да му е по-лесно" съм категорично против.
   Аз чета откакто се помня. Буквално. Родителите ми твърдят, че почти сама съм се научила, нямам спомен. Четях постоянно, с настървение. Нашите ме гонеха навън между 16 и 18 часа, да играя, а аз не исках. И като отидох в 1 клас имах страхотни проблеми! Постоянно ми се караха, че не сричам, викаха нашите в училище да им се оплакват. Пречела съм на останалите деца, защото те не могат да следят текста... Абе доста тормоз отнесох до 3ти клас (ние тогава завършвахме основното). И затова винаги съм смятала, че е по-добре да започнат от нулата в училище, хем ще им е интересно, хем няма да пречат на останалите.
   Ако детето го влече нещо, не бива, а и не може да го спреш. Малкото го влекат книгите, но смята до 20 с грешки. Батко му до 3 клас сричаше  , но в детската градина смяташе 4-цифрени числа. Има деца , които на 5 пеят изключително вярно, а други , на същата възраст, рисуват по-добре, отколкото аз някога бих могла. Ако нещо му е интересно-да, нека се занимава с него, ще помагаме. Но да го товаря предварително с материала, че "да му е лесно после"-не, благодаря. 

Да знаеш колко ми е познато. И що подигравки от съучениците отнасях и открити обвинения, че лъжа, че мога да чета, защото четях наум. На финала, след като смениха учителката ни - по разни училищни причини, новата просто ме сложи на последния чин и поръчваше да си нося от вкъщи книжки, за да не преча на останалите. След трети клас нещата постепенно се нормализираха, но още пазя лошите спомени за подигравките преди това. Сама съм се научила да чета, била съм още на 4 години. И досега любовта ми към книгите е непреходна, а и си изкарвам хляба с писане. Дъщеря ми явно на мен се е метнала - сама се научи да чете, а на 5 години вече пишеше стихове и книжки. При това доста добри, като това бяха думи на хора на перото като Леда Милева, Бойко Ламбовски... На нея това й е страст, огромна. Докато малкото е на другия полюс - в първи клас сигурно ще е последният, който ще се научи да чете, ако изобщо това се случи в първи клас, а не в трети да речем.   Но с цифрите е факир, както и с преразказа. Умее да борави с думите, силно помни, а и фантазията му е огромна, та съставя невероятни разкази, описания. Но да чете - тц.

aunt Ogg, споделям напълно мнението ти.
 

И аз

Аз съм точно от този тип дето не обича да чете В годините на моето (нашето) детство, терминът "дислексия" бе беше известен. И въпреки, че реално се научих да чета в 3-ти клас (гладко), не отнесох подигравки именно благодарение на математиката. Тя ме спаси, така да се каже, от лепването на етикет "тъпа, мързелива и т.н." До ден днешен не съм много по четенето на художествена литература, но пък чета доста големи количества специализирана. Така, че не се бойте за децата, които не обичат да четат от малки - и от тях стават хора
Колкото до дъщеря ни... не мога да я похваля нито с любовта й към книгите, нито към математиката. Ама и не я насилвам. Вярвам, че ще намери какво я влече и ще стане добра в него. Има нестандартно мислене и собствен поглед върху нещата и е много любопитна. За момента това (и че е здрава!) ми е напълно достатъчно

Абсолютно.
Много са различни не само децата, aми хората изобщо.
Гушкан сама се научи и обича да чете, често се зачита.
Мисля, че съм споделяла и преди... още като съвсем малка, когато се случеше да се усамоти и да утихне някъде в къщи, сварвах я винаги с книжки. Много съм и' чела аз. С интонация чете също.

И аз смятам, че на сила не става. Аз съм се научила да чета и смятам преди 1 клас (не помня, това е според нашите), четях много като ученичка, не бях много контактна личност. Но въпреки четенето, математиката ми беше слабост. Отдаваше ми се, докато отговор на литературен въпрос бе за мен най-големият ад в училище.

Гледам, че и синът ми май натам върви, но ще си покаже.