Толкова ли е трудно да простиш?

  • 20 281
  • 415
# 360
Ето да Simple Smile
Като й нося цветя, никога не закъснявам и съм винаги до рамото й при нужда - мани го тоя, балък.
Като съм по-безразличен да видиш ти женска изобретателност, такива номера са се опитвали да ми правят само и само да ме вържат...

Пак стигаме до това да се намери балансът!
Виж целия пост
# 361
Не е до баланс. Вярвай ми, познавам доста жени, не е като да не съм имал.
Тия с баланса са малко и са прекалено кът.
Виж целия пост
# 362
Herz може да има предвид да се балансираш ти Wink
Виж целия пост
# 363
Аз съм балансиран. Обгрижвам и знам как да давам и какво да очаквам. Но опитът ме научи как и какво. Никога не съм имал проблеми с жените, харесван съм обикновено повече от другите дори. Не съм красавец, но явно има нещо в мен, не знам. Просто когато има силна емоция тогава действията са малко неподвластни на контрол, тоест не винаги можеш да предвидиш какво да очакваш. Това се уталожва с времето като свикнете един с друг. И баш дето има силни чувства - се мрази лесно после
Виж целия пост
# 364
Не е казано , че не са ти простили , просто не искат да се занимават с теб . С теб ако някой се бе държал така , ти би ли искала да общуваш с него? -  и сама ще си отговориш.
Виж целия пост
# 365
Elecotal, вЕрно си се набутал в нЕкаква страшна каша. Леко ти съчувствам... Наистина Peace
Ама както каза Herz: "Иди ми - дойди ми, сърби - боли..." Когато единият не знае какво иска е кошмар. Обаче, когато и двамата не знаят какво искат е КАТАСТРОФА!
Пък и мъжете наистина късничко се усещате какво трябва да направите. И бившият ми беше така - 7 години чаках да се сети, говорих, обяснявах като на малко дете, пробвах различни подходи (представи си какво търпение съм проявила) и накрая, като ми писна и си тръгнах се сети, че не можел без мен и на всичко бил готов. Rolling Eyes Е, да ама мандалото лопна!
Вашата работа е горе-долу същата.
Виж целия пост
# 366
Аз наистина не знаех. Имах тогава сериозна партньорка уж, но постоянните ни скандали започваха да ми натежават и да търся нещо друго. Ама не бях сигурен какво да направя още. Пък другата хем ме искаше, хем като стана факт че можем да сме заедно напълно - се отказа. Не мисля че е нещо неземно дори напротив, напълно нормални отношения дори. Някак не вярвам на тези дето все знаят изхода или какво да направят пък и да ги има са сто на сто некви скуки и сухари.
Виж целия пост
# 367
Не знам дали има някой, който да ме мрази и да не ми говори. Може и да има, но заради ограничените си контакти нямам идея. На мен лично на съвестта ми тежи едно нещо, което в младините си не съм съзнавала, следвала съм единствено егоистичните си цели аз да съм добре. Но с напредъка на времето чувствам все по-осезаема вина и аз не знам дали да се свържа с човека и да искам прошка или да подтискам чувството на вина.  Confused Редките пъти, в които сме се виждали, сме си говорили и той не се е държал зле с мен, но някак ми е кофти. Въпреки че дори времето да се върне назад, аз пак бих постъпила по същия начин и затва си мисля, че не се разкайвам истински, просто искам да ми олекне. А дали не е по-добре да не ми олеква?! Един вид мисля, че си го заслужавам.

Аз от своя страна също не се сърдя на никой. Човешките взаимоотношения са цветни - всичко може да се случи. Всичко приемам за нормално.
Виж целия пост
# 368
Шестнайсетият ми рожден ден се падна точно след като избухна демокрацията. Там, където живеехме тогава, магазините бяха празни. Майка ми обикаляла със седмици с надеждата да открие нещо, което да ми хареса, и накрая ми беше взела медальонче. Много красиво, но моят тийнейджърски акъл искаше "нещо по-така, не знам точно какво, ама ако може в повече и веднага". Разревах се чак от яд. А на нея й стана много мъчно.

Мама ми прости отдавна. И прошка поисках, и ми прости жената, и дори си го спомня с усмивка, като част от моето израстване. Да де, ама аз не мога да си простя. И да забравя. И ме яде отвътре.

Та си мисля... Дал-взел прошка - това не променя случилото се. И ако наистина ти пука за човека - никога няма да забравиш какви си ги свършил. И това е правилно. За да не повтаряш глупостите.

Виж целия пост
# 369
Та си мисля... Дал-взел прошка - това не променя случилото се. И ако наистина ти пука за човека - никога няма да забравиш какви си ги свършил. И това е правилно. За да не повтаряш глупостите.



За толкова страници най-накрая да прочета нещо смислено...... Hug и за съжаление абсолютно вярно. Confused Наранявала съм най-близките си и аз, и помня, като слон помня, и въпреки това понякога пак го правя, неволно, в момент на яд, на натрупано напрежение....
И  да ти кажа, мисля, че това не се забравя. Твоят случай да, защото е  ....как да кажа, свързан с нещо дребно, материално, но словото може да причини такива щети в човешките отношения, че да помниш докато си жив.
Виж целия пост
# 370
Ами точно за думите, които изрекох тогава, изпитвам вина.  Peace
Виж целия пост
# 371
Глупостите винаги могат да се повторят пак, аз поне за себе си съм сигурна 100%.  Laughing
Виж целия пост
# 372
Аз мога да простя всичко, но не искам да живея с чувството, че си губя достойнството и че някой се възползва от това.
Разделям се с хора, които са ми били симпатични (животът  ни разделя, работа, семейства, средата ни), какво остава да не се виждам с тези, които не са постъпили коректно с мен... Живея в голям град. Лесно е да се загубим.
Всеки път, когато съм с нов телефон, губя част от контактите си. Възобновявам само тези, с които не сме се наранявали и не ни се налага да чакаме или да даваме прошка.

Давам си сметка, че ви говоря за хора, които не играят роля в личния ми живот. И с тях, и без тях я карам някак си.
Друго е, когато грешиш или трябва да преглътнеш грешката на най-близките ти. Но наистина за много близки хора. Останалите... да са живи и здрави! Ако не ми пречи - прощавам, ако ми е трудно да им простя, само им казвам, че съм простила. Или че не съм разбрала, когато са сгрешили.
Виж целия пост
# 373
Друго е, когато грешиш или трябва да преглътнеш грешката на най-близките ти. Но наистина за много близки хора. Останалите... да са живи и здрави! Ако не ми пречи - прощавам, ако ми е трудно да им простя, само им казвам, че съм простила. Или че не съм разбрала, когато са сгрешили.

Esmee, възхищавам ти се, това е благородно, но по отношение на съгрешилия! Интересно ми е ти как се чувстваш?
Имах повод да кажа на близък, който ми искаше прошка, че ако има Господ, нека Той да му прости!
Виж целия пост
# 374
Аз никога не се чувствам окей, когато някой е постъпил нечестно и некоректно. Всичко ми тежи. Дори и леките грешки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия