Толкова ли е трудно да простиш?

  • 20 273
  • 415
# 375
Аз никога не се чувствам окей, когато някой е постъпил нечестно и некоректно. Всичко ми тежи. Дори и леките грешки.

Тогава защо казваш на някои, че си простила или че не си разбрала, че са сгрешили, когато си наранена и ти е трудно да простиш? Точно това имах предвид като те попитах, не остава ли разочарованието в теб, да тежи? Ясно, тези с които процедираш по този начин, не са ти важни, но все пак... Аз за себе си дори мисля, че на тези случайно срещнатите, много по-лесно бих казала, че съм обидена, и не бих искала да имам нищо общо с тях, т.е. не прощавам и не ги искам около себе си.
Виж целия пост
# 376
Прошката и разочарованието не са взаимно свързани. Тоест това, че си простил, не значи, че разочарованието си е отишло. Както и обратния вариант, това че, още чувстваш разочарование не значи, че не си простил. Обикновено прощавам на хората, но разочарованието си остава. Прошката за мен значи, че съм се освободила от негативните емоции към постъпката на даден човек-гняв, яд, омраза дори. Но разочарованието...то няма как да си отиде, защото постъпката на другата страна си остава като факт, дори и да простиш. Случило се е, не можеш да го изтриеш с гумичка. Като моя лоша черта отчитам, че не съм компромисен човек. Разочароват ли ме веднъж, не мога да махна с ръка и да си кажа " е, голяма работа". Особено ако ми е забит нож в гърба. Хубавото е, че след като болката отмине, не оставам с лоши чувства, а човекът просто ми става безразличен. Да, мога да го поздравя на улицата, да го питам как е, но дотам.
Виж целия пост
# 377
Тогава защо казваш на някои, че си простила или че не си разбрала, че са сгрешили, когато си наранена и ти е трудно да простиш? Точно това имах предвид като те попитах, не остава ли разочарованието в теб, да тежи? Ясно, тези с които процедираш по този начин, не са ти важни, но все пак... Аз за себе си дори мисля, че на тези случайно срещнатите, много по-лесно бих казала, че съм обидена, и не бих искала да имам нищо общо с тях, т.е. не прощавам и не ги искам около себе си.

Ох задаваш ми няколко въпроса и не знам как да разгранича отговорите.
Ами хората сме различни. Ти правиш така, аз иначе… Не с всеки постъпвам еднакво и не всеки път постъпвам по един и същ начин. Ако мога да се разкарам от някого, без да му давам обяснения, ми е най-лесно. Мразя да казвам на някой "Ти сгреши" или "Ти не постъпваш добре", защото обикновено никога не следва "Да, сгреших, вярно е." Напротив - почват се едни дълги обяснения, как нещо не си разбрал, как те друго са искали да ти кажат или да ти направят, ама ти си ги приел нещата не точно така…. алабализми докато не се чуеш сам да си казваш "За какво ми трябваше изобщо да се впускам в тази драма!"
Виж целия пост
# 378
Мога да ти отговоря от моята си камбанария.Аз съм изключително злопаметен човек.Разочарова ли ме някой и огорчи ли ме аз приключвам и човека за мен не съществува повече.А ако ми стори зло съвсем.Помня като слон и много рядко прощавам,а ако са наистина сериозни нещата не прощавам.Не прощавам вътре в себе си и от душа. Това е лоша черта,знам но не мога да се пречупя и да съм друга.Аз съм честна с хората и рядко лъжа.А за лъжи не броим простотии от рода на- милоо тая рокля не струва 160 кинта примерно ,ами 30 на разпродажба  Mr. Green
Peace
Виж целия пост
# 379
Vergia, Каква е тази прошка, когато е налице разочарование? Това е прошка само на думи, в тебе действителност няма прошка.
За мен да простиш означава при теб всичко да си е все едно нищо не се е случило. Другото е чисто лицемерие.
Виж целия пост
# 380
Прошката и разочарованието не са взаимно свързани. Тоест това, че си простил, не значи, че разочарованието си е отишло. Както и обратния вариант, това че, още чувстваш разочарование не значи, че не си простил.

Аз не твърдя, че не остава разочарованието, дори и да простиш. Отношенията между хората са сложно нещо, да! Но си мисля, че много повече тежи, ако не споделиш, че си разочарован. Взимам повод от поста на Esmee

... ако ми е трудно да им простя, само им казвам, че съм простила. Или че не съм разбрала, когато са сгрешили.

Цитирам това, което ми направи силно впечатление. Разбира се тя по-нагоре обясни разликата между това да простиш или да грешиш спрямо най-близките

Давам си сметка , че ви говоря за хора, които не играят роля в личния ми живот. И с тях, и без тях я карам някак си. Друго е, когато грешиш или трябва да преглътнеш грешката на най-близките ти. Но наистина за много близки хора. Останалите... да са живи и здрави!

Хора като Esmee са много лесни за общуване, те никого не натоварват с чувствата си. Моята майка е такава и аз много добре разбирам за какво става въпрос. Моето наблюдение обаче е, че те дълбоко в себе си не се чувстват добре, разочарованието им тежи, трупат го, но в името на добрите отношения с близките, предпочитат да подминат и да си замълчат. Може би това да простиш, но да не забравиш, има връзка с казаното дотук, олеква, знам ли...
Esmee, коментарът ми е по отношение написаното от Vergia, но си позволявам да кажа горното ето в тази връзка
Ако мога да се разкарам от някого, без да му давам обяснения, ми е най-лесно. Мразя да казвам на някой "Ти сгреши" или "Ти не постъпваш добре"

Замислям се, че в отношенията, на които държа, не очаквам да няма разочарования, това просто не е възможно Simple Smile.
Виж целия пост
# 381
Може би има различни видове прошка, или по-точно различни стадии на прошката.
Напр. някой е решил да прости, но никога не забравя случката.
Друг прощава и още го боли.
Трети прощава и забравя.

Четвърти е решен да не прости, но вече не го боли.
Пети е решен да не прости и го боли...

Вероятно прошката има начало и се развива във времето, не е прост и еднократен акт винаги. И при всеки човек е различно, в различните случаи.
Но това не значи, че не е дадена искрено, а че просто има още душевна работа да се свърши и процеса не е приключил.
Виж целия пост
# 382
Може би има различни видове прошка, или по-точно различни стадии на прошката.
Напр. някой е решил да прости, но никога не забравя случката.
Друг прощава и още го боли.
Трети прощава и забравя.

Четвърти е решен да не прости, но вече не го боли.
Пети е решен да не прости и го боли...

Вероятно прошката има начало и се развива във времето, не е прост и еднократен акт винаги. И при всеки човек е различно, в различните случаи.
Но това не значи, че не е дадена искрено, а че просто има още душевна работа да се свърши и процеса не е приключил.

Да, подкрепям, че освен видовете прошка има и различни хора и различни ситуации. За себе си знам, че ако простя, прощавам искрено, но не забравям. Безгрешни хора няма, осъзнала съм го през годините, но има такива които заслужават да направиш и невъзможното, за да са до теб. Ако не простя, нямам никакви болки, не съжалявам и не се връщам назад.
Виж целия пост
# 383
Ами аз напр лесно "забравям"
Но и много бързо си приппомням, ако нещата ескалират и многократно се злоупотреби със склонността ми към такъв тип амнезия

Докато на злоупотребилите многократно обикновено им е достатъчна една моя издънка за да вирнат носове и да не може повече да се говори с тях

Разни хора все пак
Виж целия пост
# 384
Аз пък май нищо не забравям. Само се правя на забравила и отлагам неизбежното. Понякога много дълго.
Виж целия пост
# 385
Прошката е едно от най-трудните неща, да...
Но така олеква на душата, когато наистина простиш някому!
Ако някой не може да прости, нека го направи заради самия себе си, да забрави всякакви други мотиви - алтруизъм, християнски акт е, и т.н. - да го стори от здравословен егоизъм. Когато си простил на всички за всяка рана, тогава дишаш, живееш и обичаш по друг начин. Свободен. Волен. Спокоен. Силен. Здрав. Може да се пише страшно много за прошката, за прегрешилия, за наранения и разочарования. И на мен темата ми е актуална, и то двустранно. Особено тежко стои въпросът, когато касае любовни взаимоотношения. А също между родители и деца. ...
Виж целия пост
# 386
Най-трудно е да простиш на себе си.
Виж целия пост
# 387
Да простиш на някого, означава да си го разбрал.
И да си приел постъпката му.
Има постъпки и хора, които аз отказвам да приема.
Но има и такива, които ми се налага да приема.
Т.е. някой хора са родени под щастлива звезда - налага ми се да им прощавам. Simple Smile
Виж целия пост
# 388
Да простиш на някого, означава да си го разбрал.
И да си приел постъпката му.
Има постъпки и хора, които аз отказвам да приема.
Но има и такива, които ми се налага да приема.
Т.е. някой хора са родени под щастлива звезда - налага ми се да им прощавам. Simple Smile


Налага?!
Иска ми се да ти задам някои въпроси, но със сигурност ще се "загубим в превода"  Laughing
Виж целия пост
# 389
Да, налага.

Аз съм професионален преводач - научена съм да използвам точните думи. Налага.
И се получава. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия