Не искам децата ми да са деца на разделени родители

авторката си избра да отговори само на някой от зададените въпроси. Защо? Как прецени точно на кой въпрос  да отговори на кой-не?.......и как само вмъкна презентацията

Ще пробвам и аз да попитам нещо.
Защо цялото семейство спи в една стая? Една стая ли е цялото жилище на семейството? Тя и мъжа и като решиха да правят семейство не им ли дойде на акъла, че 4 в една стая е..........нямам думи

Так, че според мен авторката за някой неща се сеща в последствие, а не предварително или в процеса на планирането им!

Погрижи се за себе си. Виж каква е собствената ти стойност - за теб. Ти какво искаш, какво те прави щастлива. Излизаш от дълъг период на сериозно фокусиране върху децата. Фокусът ще намалява, но задълженията и ангажираността - не. Това, че няма да кърмиш скоро, не значи, че няма да си даже по-заета, а и училищната им възраст е близо. Вероятно ще си ангажирана и там.

За децата ти, за мъжа ти, за родителите ти, които са те създали за да си щастлива, е важно да си щастлива. Не да изглеждаш така, а да е така! Затова малко по-малко, си организирай живота така, че да имаш малки и големи твои радости. Само като щастлив и удовлетворен човек, можеш да бъдеш полезна и на останалите, а не да им тежиш. За много майки това е малко подтикване - заради децата да пренебрегват понякога мъничко децата - за да имат дълго здрава и щаслива майка. Тя им трябва такава. Братя/сестри/добри приятели нямате ли? Кърма се цеди, можеш да уредиш уикенд само двамата. Пък и да си мълчите и да се разхождате само гледайки в различни посоки, ще е начало на време заедно.

За секса са ти писали. Докато сте в тези отношения е разбираемо да не ти липсва. Но физиологично и емоционално оптималния вариант е и да се разбирате, и да не се дразните, и да правите секс.

Успееш ли да обърнеш своето отношение към  оценяваща наличното и благодаряща за него, имаш по-голям шанс да си щастлива. И наличното да расте. Описаното е една предана родителска грижа от двама самотни съквартиранти. Може би е по-добре от два обезумели от любов, пренебрегващи децата си, но може и по-добре.

В чужбина и на двамата ще ви е важно да имате близък човек. Добре ще е да намерите такъв вътре в семейството преди да заминете, ако ще сте заедно. Иначе рискувате, защото празнини в природата няма и бързо се запълват.

Наивно е да мислиш, че децата нищо не разбират. Нямаш редстава как всичко им е ясно и те четат като книга, която са писали сами. Неприятно е, да си го признаеш, но е така. Деца обичащи мнгоо и двамата родители се чувстват по-добре с двамата накуп. Но не е същото като с двама ценящи с еи показващи лщбов един към друг родители. Най-малкото задавате модел на поведение за тях самите. Между другото ако не сте мързеливи и да не ви се занимава, най-вероятно вие се цените един друг повече отколкото мислиш, но имате навика да омаловажавате направеното, вместо да благодарите са него.

Успех!

ПП Прочетох само 2-3 твои поста, не цялата тема.

  
това пък защо, какво общо има  ... че и децата й/им са още малки.

Защото не ми е ясно
1. ако цялото жилище се състои от една стая къде ще бъдат бюрата на които да учат децата,(когато дойде това време) къде са им гардеробчетата където да си слагат дрехи, къде ще си слагат обувките , играчките....ако едното дете иска да чете а другото плаче(предвид разликата им) няма ли да си пречат в една стая .......
2. ако имат повече стаи защо по-голямото не е отделено?

То и малкото е някъде съм две годишно и на него отдавна му е време да спи само.

абе те хората са правили секс само около 4 пъти за целия си съвместен живот, за какво са им други стаи?

И ти си права.

Много е трудно в такава ситуация. Много са трудни и съветите, защото само ти си знаеш как стоят точно нещата. Мисля, че рано или късно ще се разделите. Не мисли децата, защото те усещата. Дори да не се карате пред тях, те разбират, че не всичко е любов и радост. Те вече знаят. Може би се опитайте да емигрирате, да си стъпите на краката за година и след това се разделете. Така ще е по-добре и за теб, и за него, но и за децата. Помисли за себе си, бъди егоист. Може би има мъж, който ще ти даде това, от което се нуждаеш и ще върне щастието ти. Просто сега трябва да стиснеш зъби и да преодолееш още малко. Успех

Много подигравки отнесе авторката 
Не че тя си няма трески за дялане.... какви трески.... цели стени трябва да срути.... но всичко би могло да ѝ се каже и без грозни подигравки и подмятания каквито не липсват в темата.
Същевремено получи и много адекватни съвети и би било хубаво да ги осмисли наитина и да се вгледа много в себе си и в това, което би искала да бъде след 10-20 години.
Смятам че заминаване в чужбина в този момент ще бъде една огромна грешка. А една временна раздяла със съпруга ѝ много би помогнала за изясняването ѝ със себе си.

ООх, авторкее, вятър те вее на бял кон душата съвсем добронамерено ти го казвам!
Първо не може да казваш, че си асексуална при положение, че предишната ти връзка го опровергава. За липса на желание говорим тук, което според мен е породено от миналите ви истории. няма за кво да му вдигаш скандали на мъжа си, предполагам и на него не му е лесно с истерясала жена. Тук идеята за психологическа помощ я подкрепям. И мен ме загуби с това кърмене. Две годишна дъщеря - мома за женене е вече, до кога? не се фиксирай по последни моди в бебешките истории или в каквото и да е друго. Фанатизмът пречи. Другото, което щях да ти казвам е относно емиграцията - пребори се със себе си от сега, че после да няма ревове и нервни кризи
Иначе честно казано проблемите ти са силно преувеличени. Нищо му няма на семейството ти, просто трябва да свикнеш с мисълта, че не си велика.
Айде със здраве и да пишеш от новото място!

Не можете да се понасяте от дълго време, но сте направили планирано 2 деца и планирате обща емиграция?? Защо бе, жена?

Да не е заради емиграцията и там разните точки, които даваха?  

Толкова грозни коментари прочетох. Дълго кърмене, спане в една стая не са причината за разпада на връзката между родителите, за да отправяте толкова подигравки.
Целта на темата не е да "спечели" всички ни с начина си на живот, нали?!

Освен това авторката споменава, че емиграцията е мечта на мъжа й и ако тя се запъне, ще я разруши. Тоест не е съвсем да не й пука за мъжа й.

Подкрепям това, че е наивно да мисли, че децата нищо не разбират. Привидно не се карате пред тях, но напрежението, недоизказаните неща и липсата на поносимост се усещат интуитивно.
Другото, което ми прави впечатление, е че казваш, че никой от приятелите ти не знае за проблемите ви, че отстрани изглеждате перфектното семейство. Имам усещане, че това е някакъв тип поведение или целта ти всичко да се скрива и на повърхността да изглежда добре. Това потискане не води до нищо добро. Не че цял свят трябва да знае, но самият стремеж всичко да изглежда добре поглъща много психична енергия. Също мисля, че психотерапия (не психиатър, както някой по-напред беше препоръчал) би ти помогнала да изясниш себе си и желанията, а сигурно и да намериш причината за тази асексуалност  

Много си хубава, децата ти също.

Не може до преди 2-3м. да си наричала мъжа си с нежни имена, дори и "Обичам те" съзрях, а сега всичко да е толкоз черно и непреодолимо.

Постарай се повече, бъди ведра и приветлива не само външно и ще преодолеете сегашните си търкания.
Успех!

П.П: типична представителка на региона си, по рождение   

За секса се хванахте половината, нали? Това Ви е най-интересното в цялата история.
Охкайте, ахкайте, давайте примери със себе си, чудете се, пишете проценти и статистики - някои потребителки като прочетат секс и от там нататък само за това пишат, ако ще и за сервизи за камиони да иде реч.

Жената има много сериозен проблем, и само част от него се крие в липсата на секс, той е последствие от цялата ситуация. Този брак за мен няма никакво бъдеще - някой беше написал много хубав пост - започнали са го нещастни, няма как да продължат щастливи.

Да се чудим и да обвиняваме защо и как се е стигнало до тук е безмислено. Още по-безмислено е да даваме примери на авторката със собствените си щастливи бракове и как не сме направили подобна глупост. Но, не можете да се спрете, нали?

Sea Angel,  надявам се да отсееш смислените постове и съвети в темата  
С подобна тема, предполагам си била наясно какво ще се изсипе, със споменаването " липса на секс" пък съвсем.
Съчувствам ти и намери и се бори за своя път към щастието.
Ако продължите заедно така, както до сега - всички, абсолютно всички ще сте потърпевши.

Това че спят обща стая с децата, които са и много малки, не им пречи на секса. Ако искат, ще намерят начин.

Самсара, проблемът не е секса, а отношенията (авторката сама го извади на повърхността, а и всички сме чували слово съчетанието "незадоволена жена"). Сексът е само част от тях. Обиждащи се, намръщени родители в къщи, децата не виждат прегръдки, целувки между тях, няма добро/мило отношение помежду им. В същото време за навън, за пред другите, сме перфектни...   ще ме прощаваш, но да спре да плаща данък обществено мнение... и да вкара енергия в семейството си, а не как да излъскаме имиджа на семейството.
Знам какво е умора, знам какво е да гледаш в точка защото си изчерпан, но никога не ми е пукало какво мислят околните. Ако нещо куца у дома няма да хабя енергия за да го крия го крия (ако разбере някой, разбере, ако някой, който не му е работа се опита да любопитства, ще му каза в прав текст, че не му е работа), а ще търся начин да го оправя.
Ако се опитам да скрия нещо то ще бъде само от децата... но определено това не се получава... дъщеря ми сега е при леля, пада нокът й е забранила на леля си да ни казва, "за да не се разтревожат мама и тати". На 7 е, умира от ужас от лекари и всякакви интервенции, но и пука как се чувстваме ние.
Децата са чувствителни и помнят, от време на време ми разказват неща, за които смятам, че са били прекалено малки (2-3 годишни), за да си спомнят.  

Освен темата за кърменето за авторката ще е полезно да се поинтересува и от някои психологически страни на живота - деца, семейство, следродилна депресия (която може да продължи и 2 г. след раждането). Да се опита да се успокои и да помисли трезво.
Да се опита да говори с мъжа си, да разговарят без да се обиждат, да разпределят задълженията, да не се състезават - кой колко пари носи, кой какво върши ...
Пролетен дъждец, освен психиатри има и психолози.