За ресторантите, децата, обикалящи по другите маси, и техните родители

А, ето че не съм само аз на мнение, че има и такива места - взех да се замислям вече дали ресторантите не са претърпели тотална промяна от времето, когато ги посещавах по-редовно

А за камъка - аз ако бях щях на свой ред да питам спасителя какво, аджеба, търси този камък все още там И колкото и да съм толерантна - в такъв случай, в който има директна сериозна опасност за някое дете (еле мое) - директно бих прибрала камъка. Пък нека таткото дойде да си го търси от мен после 

Bellisima, така е - за всеки влак си има пътници - и все пак един ресторант е обществено място, съответно не бива да се налагат такива ограничения. Просто това с нищо не се отличава от отварянето на ресторант само за чужденци примерно. Или забраняващ присъствието на хора над 80, щото има хора, които не им е приятно да гледат баби и дядовци. Има други форми от по-затворен тип, под които може да се направи нещо подобно - частен клуб с някакво членство да кажем. Такова е моето усещане. Иначе както се вижда от текста, който ти самата публикува по-горе - мненията са разнопосочни. Аз лично още не съм забравила колко беснеех навремето срещу МЕТРО, че забраняваха да влизат деца. А не е като да нямаше други магазини.

Трудно ме дразнят деца вече. И с нащо не могат да ме учудят. Дразнят ме родителите им, защото не подлежат на превъзпитание. Инак с деца с добронамерени досадничета сърце не ми дава да се държа зле. Цяло русначе си осинових на морето, защото на дете, както казах, което не върши нищо злонамерено, лоша дума сърце не ми дава да му кажа.

Щъкащите деца из ресторантите чак не ме дразнят толкова. Не мога да се сетя за случай, който да ме е изкарал извън нерви. Но ревящите бебета в количките и майките им, които очевидно нехаят и не правят нищо по въпроса ми бъркат много надълбоко. Въобще не разбирам родителите, които очевидно си игнорират бебетата и се надяват да спрат да си реват самички, а всички останали наоколо сме принудени да се наслаждаваме на тази невероятна сиренада.

   Аз като искам да си почивам от деца не ходя на място за деца. Като отида на заведение с детски кът, ги търпя, не умирам от щастие, но няма начин. Като малката беше бебе-навън беше доста кротко бебе не ходихме в заведения за деца, защото я будеше шума, но в *нормалните* заведения, като се опитам да влезна с количката ме гледаха като някаква натрапница, все едно като имам бебе трябва да си седя в градската градина и толкова.

   На плажа не смятам, че децата трябва да седят кротко и да пазят тишина, все пак ако там не тичат и викат къде ще се случи. Ако на някой не му изнася, да се премести, аз не мога да си вържа детето на хавлията, защото някой иска да спи там. По ме изнервят честно казано вечно викащите родители с много нечуващи деца. Редовно се куква някоя да крещи като луда по отречето, което грам не я отразява и накрая нея слушаме повече отколкото самото дете.

   В самолет много ме изнервя, като започнат да се правят забележки на децата, който е пътувал с деца ще ме разбере. Много неприятно ми стана, пътувахме веднъж и една жена англичанка с дете със здравословен проблем, детето викаше, но не беше добре. Ей, един ганьо българин сто пъти направи забележка, стюардесите вика, умрях от срам. А жената беше толкова изтощена, детето буйстваше по негов си начин на седалката, явно беше стресирано и този тоолкоова му пречеше, че я побърка със забележки. На предния ми полет един ми прави забележка, че малката му пипнала седалката, седеше пред нея, еми сори, не мога да я упоя за три часа, но мъжът ми се вживя и три часа вика по детето, та ми наду и моята глава.

Е този е бил пълен идиот.

  И в случая на авторката, забравих да кажа, си е проличало кои е простака. И аз бих се подразнила и то с право. Въпреки, че не съм от постоянно викащите майки, никога не бих си оставила детето да ходи по масите, камо ли да яде от чужди хора...Най-малкото защото съм параноя, че има всякакви идиоти...

Много обичам деца ,но ако някое детенце дойде и започне да ме занимава в заведение или пък да го храня ,а майка му седи и гледа отстрани ще се поядосам .
Няма да направа скандал или забележка ,защото не съм такъв човек но ще опитам деликатно да го отпратя .
Не харесвам лигави ,нахални деца ,след като аз мога да следя с поглед и да контролирам моето да не би да пречи на околните я с крясъци или нещо друго би трябвало и другите да го правят .
Никога нито аз, нито мъжа ми биха позволи детето ми да седне на друга маса и да го хранят  :shock

Аз не съм се подразнила на детето, дори майката не можа да ме издразни много - както казах, после детето се заигра с дъщеря ми, т.е. проблем не е ставал, освен че мъж ми го отпрати, но и него го разбирам - в крайна сметка не му е работа да занимава чуждите деца.

Интересно ми стана просто, до колко трябва да си нагъл да виждаш, че детето ти пречи на някой друг и да се правиш на невидял.

На мен лично ми се случва за първи път да съм в тази роля - до сега деца при нас не са идвали, сигурно не изглеждаме достатъчно склонни да ги забавляваме, а и както писах, дребните си бранят територията и не разрешават подобни присламчвания.

За ресторантите, неподходящи за деца - има начин да се направи - при нас един ресторант с детски кът и т.н. го ремонтираха миналата година, затвориха детския кът, смениха интериора и менюто - по този начин не само че беше очевидно, че е предназначен за друга аудитория, но и дете там нямаше какво да яде - всичките ястия бяха префинени. Издържаха точно половин година обаче, след което възстановиха детския кът и дори докараха нови играчки - очевидно е трудно да работиш само за възрастни без деца, особено в квартал, пълен с млади семейства.

ПП Виж, на въпросните наши познати, чието дете го водеха цяла вечер от чуждите маси, малко се издразних, но признавам си, не направих забележка, понеже точно преди да го пуснат на воля да се разхожда, се изпокараха кой точно от двамата да върви по него...

Не бих се подразнила нито на детето, нито на майката. Не гледам кой какво прави, докато аз забавлявам детето му. Дошло е при мен, приятно му е, защо трябва да държа сметка на родителите. Ако те нямат нищо против - аз също.
Все пак разбира се, че съществуват разни частни случаи - например не се чувствам добре, срещата ми е важна или интимна и т.н. Всеки сам си преценява. Но генерално смятам, че не ме дразнят децата и родителите в такива случаи.

Дразня се не от децата, а от родителите, които не се сещат да направят забележка, дори да попитат "Извинете, пречи ли ви?" от добро възпитание. Напоследък все по-често ставам свидетели на родители, които не казват нищо докато дечицата им се държат невъзпитано или правят нещо нередно. А на няколко пъти даже се и смеят на дадена постъпка.

Преди няколко дни бяхме в един парк, където две дечица, чупиха чапи, замеряха се с пръчки, катереха се на таваните на електронните коли (от тези с монетите) и родителите им през цялото време се смееха на всичките тези неща. Нито веднъж не казаха нещо.

В същия този ден семейства седят на две маси една до друга. И двете семейства с по едно детенце - момиченце. Едното кротко си седеше на масата, другото няколко пъти идваше и отпиваше от сока на детето. Първият път родителите на кроткото детенце, само се усмихнаха и нищо не казаха. Вторият път казаха "Недей така, помоли мама да ти купи същото сокче". Третият път жената се обърна възмутено към масата и каза на другата майка "Бихте ли направили забележка на детето, понеже няколко пъти идва и взима сока на дъщеря ми". Онази майка дори не й отговори. Детето се върна четвърти път да дърпа сока и хората просто си тръгнаха.

   То има и един израз, не е луд този където яде баницата, а този където му е дава...Е няма начин някой да ми пие от сока на детето, не заради друго, а защото съм гнуслива и кой знае какви болести има. Направо ми се отврати само като го прочетох. По скоро, ако се опитам да съм възпитана ще му го подаря, ако съм го отървала без да го видя, като е пило и ще взема още едно, но 4 пъти да го търпя едва ли...

Това със сока ме уби 
Снощи подобна случка ,по голямо дете на около 4-5 взима колелото на дъщеря ми което е без педали (за малки деца ) -еми уби се да пада а родителите не му направиха никаква забележка ,кротко си пиеха биричките .

Сокът и аз бих го подарила първия път още и бих внимавала повече със следващия

Колелото бих си го прибрала, ако смятам, че детето, което го е взело, надвишава допустимата възраст за ползване и има риск да го счупи /разбира се със съответното обяснение към детето, че е за по-малки деца и може да се счупи/.
В същия ред на мисли обаче - на мен пък ми е писнало да викам на малкия "не тук, и не там", щото всеки е изнесъл по нещо и го е зарязал, където му падне. Но за сметка на това като види някой да му го пипа, веднага търчи да му го издърпа от ръцете. Аз ако не искам нещо да се пипа от другите деца, просто гледам да е плътно до мен или паркирано по достатъчно ненатраплив начин. Така хем опитите за пипане са доста по-малко, хем когато има такива, мога да ги пресека в самото начало, пък ако предценя, мога да позволя на някое детенце все пак да си поиграе с въпросната вещ.

Имам чувството, че определена порода хора, да не се засегне някой, писал в темата, нямам конкретен предвид, гледат екстремно да се вкарат във филм с нахални и несъобразителни човеци и техните деца.
Като не искам да карат колелата на децата, режа на първото питане: "Може ли?"- "Не, не може!". За пиене от чаша или ядене от чинията не ми се е случвало, но още при първите глътки/хапки отивам на масата на родителите и им предоставям напитото/наяденото нещо.
Да търпя, след като не ми е приятно, да пуфтя под сурдинка и накрая да се изкажа много хай и на място, смисъл няма. Освен, разбира се, ако не съм лека форма на последовател на Леополд фон Захер-Мазох.

Много ниска толерантност имам към родители, които се държат сякаш нямат деца. Вярно, нормално е децата на плажа да потичат и да си повикат, но мястото за това не е върху хавлиите на останалите плажуващи, нито пък пълнейки главите им с пясък. И не смятам, че никому непречещият човек следва да се отмести - напротив, ако някое семейство има дете, което е трудно за управляване, следва да направи така, щото отрочето да пречи минимално на околните. Конкретно имам предвид да не дефекира, повръща, яде и размазва храна върху хавлията ми, да не тича върху нея, оставяйки малки следички, да не ме прескача, стъпва върху мен или полива с вода. Въобще, изискванията ми не са никак високи и ги покриват 99% от децата. И все пак всички гореспоменати случаи или са ми се случвали, или съм виждала лично.

А за ресторантите - опитвали са се да идват да си приказват с мен и мъжа ми в ресторант. Не ми е толкова неприятен разговорът с дете, колкото искам да парирам в зародиш опитът на някои родители да си ме ползват за безплатна бавачка, докато те се навечерят на спокойствие. Усмихнато питам детето с кого е и съответно веднагически викам придружаващия го възрастен да си го прибере. Имах обаче една случка, в която едни деца играеха на криеница и вдигаха невъобразим шум, а едно без да усетя се беше скрило под стола ми и разбрах за присъствието му там едва когато ми заля белия панталон с портокалов сок. Отново мило го помолих да ми покаже с кого е, а родителите учтиво, кротко и непреклонно убедих да ми заплатят химическото чистене на панталона и да си приберат детето. Много се възмутиха, дете било, играело си... Иначе ресторантът предполагаше бял копринен панталон, а не детски рожден ден, не е да съм се била навряла в МакДоналдс.

А, и още нещо - имам дълга коса, почти до кръста. Пътувам си аз в един автобус и усещам че нещо ми подръпва косата отзад. Обръщам се и виждам как едно бебе на около година щастливо ми дъвче косата, а майката го гледа умилително.   Действието се развиваше в Англия, та за протокола, репликата "Ама то е дете" не е български патент. 

Последен случай - гледаме балет на Сцена на вековете в Търново. Балетът не беше твърде добър, но едно дете изглежда реши да покаже на балерините как се прави, опитвайки се да се качи на сцената  . Майката го снимаше  с горда усмивка, след което вдигна мощен скандал на разпоредителката, а детето се разрева гласовито.  Уф, излях си го.