За ресторантите, децата, обикалящи по другите маси, и техните родители

Публикувана: 12 авг. 2014, 21:45 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2015, 21:33 ч.

21 322
431

Дзвер - Потребител

Ентусиаст

# 45 14 авг. 2014, 07:53 ч.

Цитат на: Касита в ср, 13 авг 2014, 22:24

Имам чувството, че определена порода хора, да не се засегне някой, писал в темата, нямам конкретен предвид, гледат екстремно да се вкарат във филм с нахални и несъобразителни човеци и техните деца.
Като не искам да карат колелата на децата, режа на първото питане: "Може ли?"- "Не, не може!". За пиене от чаша или ядене от чинията не ми се е случвало, но още при първите глътки/хапки отивам на масата на родителите и им предоставям напитото/наяденото нещо.
Да търпя, след като не ми е приятно, да пуфтя под сурдинка и накрая да се изкажа много хай и на място, смисъл няма. Освен, разбира се, ако не съм лека форма на последовател на Леополд фон Захер-Мазох.

Ми не мога да отрежа дете с думите "не не моЖе",защото ще му стане неприятно ,може и да го разплача дори ,но майката като вижда че може да счупи чужда вещ би следвало да направи нещо за да му я вземе и да я върне .
Може би ,защото моето е малко още и затова така разсъждавам ,за напред не знам как ще е .

Виж целия пост

Касита

# 46 14 авг. 2014, 08:00 ч.

Да, бе, не можеш. Можеш и още как, но не искаш да го направиш и хич дори не вярвам, че е от алтруистични подбуди. Следващият път откажи, защото, ако моето дете дойде и те попита може ли да се вози на баланс байка на детето ти и ти се съгласиш, предвид че ние нямаме такова приспособление и аз не съм запозната със спецификата му и през ум няма да ми хрумне, че детето ми пада от него, защото е високо. И ако не го лющи из асфалта, тряска и пр., не, няма да му направя забележка, просто ще следя, кога самото то ще се пречука сериозно и ще се стремя да го предотвратя.

Аз съм от тези родители, които не дават вещите на децата си на други. Дребни играчки може, но колелата, ролерите и пр. едри вещи- твърдо не. Не давам, защото не обичам да ми пипат вещите и да поемам риск да бъдат счупени непоправимо, докато аз се правя на добрата и бяла леличка. Досега разплакани не съм виждала.

П.П. Става ясно, че и моите не искат чужди вещи, нали?

Виж целия пост

Параход

# 47 15 авг. 2014, 20:07 ч.

Винаги ми е правило впечатление, че в заведенията в България почти няма деца - т.е. родители с такива. Вероятно причината за това са някакви национални особености, включително фактът, че децата не са добре дошли - освен ако не е в някаква тематична пицария с детски кът, каквито се броят на пръсти и в повечето случаи храната не струва.

Хубаво, де, ама на нашето семейство се случва да се храни в ресторанти още от раждането на дъщерята преди 6 г. и съм видяла 2 и 200 в това отношение. Като цяло, поради големия си опит, знае как да се държи на подобни места и не досажда никому, въпреки че по темперамент не е най-тихото и благо дете.
Но пък като сме другаде (най-вече балкански страни като Гърция, Сърбия и пр.) няма нужда никой да я гони от масата си - сами я канят, хранят, забавляват и т.н. То кеф да си с дете на заведение!
------------------------

Що се отнася до child-free ресторантите и хотели - да, има такива в някои държави, те заявяват ясно политиката си, за да няма объркване и са много, много малко на брой, незначителен процент от цялото предлагане на пазара.

Виж целия пост

Ant G.

Потребител

# 48 15 авг. 2014, 21:55 ч.

Не може да храниш чуждите деца, особено малки. Има деца с хранителни алергии. Моето е такова и много строго следя с какво го черпят. Винаги питам родителите детето може ли да яде еди-какво-си. Към днешна дата не бих позволила на дъщеря ми да ходи по масите да досажда. Ако реве, направо си тръгваме. Никой не е длъжен да се занимава с моето дете, освен баща му.

Виж целия пост

Watercolor_m

Ентусиаст

# 49 15 авг. 2014, 22:24 ч.

Авторката на темата според мен не е съвсем права да се възмущава от чуждото дете в този случай. Доколкото виждам и тя самата не е убедена в правотата си, а анализира ситуацията на база подразнения си мъж. На първо четене мъжете са бетер децата и имат склонност да се дразнят без да отчитат обстоятелствата около себе се. Става ясно също, че заведението е имало импровизиран детски кът и че те са били със собственото си дете, което се катерело къде ли не. Тоест място, посещавано от родители с деца и предполагащо взаимна толерантност (между родителите).
Моите деца са от дразнителите, които искат внимание от възрастните от съседните маси, поради което рядко им се случва да посещават такива и то само ако сме на почивка по необходимост. Към храната няма да посегнат, но са склонни да изнесат цяло представление от всичко научено в градината и извън нея плюс доволно количество импровизации, само и само да заслужат (изпросят) аплодисменти. Обикновено умирам от срам и се опитвам да ги озаптя, но реакцията на хората ме обърква. Едва ли не аз излизам лошата, че браня чуждото спокойствие, пък те се забавлявали и едва ли не им били оправили вечерта.
Така, че моят призив е ако имате да казвате нещо, казвайте го директно на децата, а не да им се хилите умилително и да чакате майките да се сетят да ви отърват от тях и после да се жалвате от невъзпитанието на родители и деца.

Виж целия пост

Дзвер

Потребител

# 50 15 авг. 2014, 22:39 ч.

Цитат на: miramar в пт, 15 авг 2014, 22:24

Не си чела - ММ директно му каза на детето, че това, което прави не е културно /въпреки че аз се съмнявам, че то знае, какво значи културно/ и го прати при майка му. Преди това се е опитал да покаже на майка му, че ситуацията не му е приятна, но тя се е направила на приятно разсеяна. И да, бяхме не с едно, а с две деца, които се катереха, но не по площадка, а заведението има нещо като стъпало и от там започва градина - там се катереха и това не й хареса на майката и си прибра детето. Т.е. когато обикаля по масите може да си прави оглушки майката, но като има възможност да се изцапа детето - тогава има проблем и детето бива прибрано.

И за да съм ясна - имам две деца, слушам им представленията от детската/училището, изслушвам им проблемите, търся решение, арбитър съм в постоянната им борба за надмощие, не желая да слушам и програмата от детската на чуждите деца - ми слушайте си ги вие, не е нужно да ги слушат околните. Ако ще досаждат децата ви - нека досаждат на вас, не на мен Peace

ПП И по този повод - тези, които си пускат децата да си правят кеф по чуждите маси, някога замисляли ли са се, че децата могат да не бъдат отпратети чрез необръщане на внимание или по културен начин, а някой може да ги напсува? Ще ви бъде ли приятно децата ви да попаднат ня нервен тип, който да си изкара нервите на тях само защото са му досаждали?

Виж целия пост

Watercolor_m

Ентусиаст

# 51 15 авг. 2014, 22:57 ч.

Значи мъжът ти не подходил достатъчно красноречиво , ти сама казваш, че думата "културно", която е употребил едва ли е разбрана от детето, а майката я е видяла, я не какви знаци и се правят. В нейните очи вероятно е видяла хора с деца в сравнително близка на нейното възраст, които нещо там му се радват.
Съгласна съм, че никой не е длъжен да гледа клоунадите на чуждите деца и то на място, където си плаща за храна и спокойно прекарване. Но от друга страна, отказвам да играя ролята на злата вещица, която спира порива на децата си, дето нищо лошо не вършели, а били толкова сладки и забавни...бля, бля.

Виж целия пост

Дзвер

Потребител

# 52 15 авг. 2014, 23:02 ч.

Не каза, колко ще ти е приятно, ако поривът на децата ти бъде напсуван или облечен в неприятни за тях думи, мога много да измисля? И какво ще стане тогава с твоето нежелание поривът им да бъде спрян - защото това е напълно възможно и осъществимо от някой по-нервен посетител?
И как ще се почувстват децата ти, ако поощрявания от теб порив бъде сломен с мръсни или неприятни за тях думи /много мога да измисля, но ще се въздържа/?

Виж целия пост

Watercolor_m

Ентусиаст

# 53 15 авг. 2014, 23:16 ч.

Първо искам да уточня, че изобщо не ги окуражавам даже напротив. Ако някой по-нервен посетител им се нахвърли с нелицеприятни думи само ще докаже на практика моето дуднене, че така не се прави.
И както казах изключително рядко посещаваме заведения и то по необходимост.

Виж целия пост

Макарон

Ентусиаст

# 54 15 авг. 2014, 23:17 ч.

Цитат на: miramar в пт, 15 авг 2014, 22:24

Едва ли не аз излизам лошата, че браня чуждото спокойствие, пък те се забавлявали и едва ли не им били оправили вечерта.
Така, че моят призив е ако имате да казвате нещо, казвайте го директно на децата, а не да им се хилите умилително и да чакате майките да се сетят да ви отърват от тях и после да се жалвате от невъзпитанието на родители и деца.

Разбира се, че ще се обърна към правещите си оглушки родители, а не да направя забележка на детето. Аз все пак не съм му никаква, нито ми е работа да го възпитавам, нито би ми било приятно, ако някой прескочи мен и тръгне да се разправя с детето ми (нямам такова, но хипотетично). И това, за да не излезе майката на детето "лошата", като постави граници на децата си...

Мирамар, сигурно децата ти са сладки и артистични, непречещи на хората, но позицията, която подкрепяш в темата ми звучи като - те се забавляват, ако ви пречат - оправете се с тях вие. Не съм длъжна да знам как да се обърна към дете, с какви подходящи думички, че да ме разбере, и прочее. Това си е работа на родителя, пак негова работа е да предотврати детето да навлезе в личното пространство на околните, защото все пак забележката идва едва след като детето е досадило на някого.

Ако толкова не мога да видя с кого е детето, оплаквам се на сервитьора, но към детето или с добро, или с нищо, ако и да си е потопило сладката си ръчица в супата ми.

Виж целия пост

Maria.St

# 55 16 авг. 2014, 00:38 ч.

Цитат на: Макарон в пт, 15 авг 2014, 23:17

Мирамар, сигурно децата ти са сладки и артистични, непречещи на хората, но позицията, която подкрепяш в темата ми звучи като - те се забавляват, ако ви пречат - оправете се с тях вие.

И къде я видя тази позиция newsm78

Жената няколко пъти написа, че :

1) Избягва да си води децата по ресторанти
2) По никакъв начин не поощрява поведението им
3) Когато все пак се стигне до въпросното поведение, тя се опитва да го прекрати (но не и се получава, тъй като изпада в противоречие с насрещната страна)(явно е късметлийка и все попада на child-friendly компании Simple Smile

)

Позицията и е, че няма нужда от двуличие - ако не ви е приятно детето да ви занимава, може да намерите подходящ начин да му го кажете и/или покажете. Същото е като с ползването на чуждите вещи, за което стана дума по-горе. Изобщо не става дума да възпитаваш нечие дете, става дума да му кажеш, че в момента точно правиш нещо друго и не ти се говори с него. Освен ако по принцип смяташ, че с децата не може/не трябва да се говори, едно кратко изречение от рода на "В момента трябва да си кажем нещо важно с приятеля ми. Остави ни моля те за малко, после пак може да дойдеш", в 90% от случаите би свършило работа ('след малко' детето вероятно ще си е намерило друго занимание). Разбира се, винаги има изключения, но и аз почвам да си мисля, че в някои случаи зорлем си усложняваме живота.

Виж целия пост

Параход

# 56 16 авг. 2014, 00:41 ч.

Цитат на: Макарон в пт, 15 авг 2014, 23:17

Не съм длъжна да знам как да се обърна към дете, с какви подходящи думички, че да ме разбере

"Моля, не прави така, пречиш" ще свърши работа. Какво има да се обясняваме дали е културно, или е цивилизовано? Това е 3-годишно дете!

Виж целия пост

Макарон

Ентусиаст

# 57 16 авг. 2014, 00:56 ч.

Цитат на: Maria.St в сб, 16 авг 2014, 00:38

Позицията и е, че няма нужда от двуличие - ако не ви е приятно детето да ви занимава, може да намерите подходящ начин да му го кажете и/или покажете.

Цитат на: Параход в сб, 16 авг 2014, 00:41

"Моля, не прави така, пречиш" ще свърши работа.

За мен това е грубо изказване и не бих си го позволила, а някои от описаните от Maria.St реплики съм пробвала без успех. Вероятно ми е трудно да намеря общ език с тригодишно, защото нямам покрай себе си такива. И все пак, както казах, не ми е работа да търся начин за комуникация с чуждите деца, да обяснявам, че не ми е приятна компанията им или че искам да си приказвам с приятеля, без то да е на нашата маса, шезлонг и т.н. Ако е възрастен човек, който си позволява волности - режа без да ми мигне окото, но с децата се обръщам към родителя. Въобще не виждам какъв е проблемът той да си коригира поведението на детето, а не аз, щом аз по някаква причина аз не мога или не желая да го направя.

Цитат на: Maria.St в сб, 16 авг 2014, 00:38

И къде я видя тази позиция newsm78

Жената няколко пъти написа, че :

Ами потребителката споделя, че компанията на децата й е приятна за околните и те твърдят, че не им пречат и дори ги забавляват, а ако тя ги привика на тяхната маса, "излиза лошата". Идеята ми беше, че не споря, че има възрастни, които се радват на компанията на духовити и артистични деца, ако ще и мястото за общуване да е ресторант. Но че това, че на някого те са били приятни, не е причина родителите им да оставят корекцията на поведението им на околните, а е редно тя да продължава да ги контролира и привиква обратно както досега, поне докато не се убеди, че наистина не пречат.

Виж целия пост

Maria.St

# 58 16 авг. 2014, 10:58 ч.

Тя сигурно ще продължава, както и аз, и много други. Но все пак и родителите са хора и особено когато са с по-голямо дете (4-5 год.) или с повече от едно дете, могат да си позволят (умишлено или неволно) вниманието им да не е насочено на 100% към това, което прави детето/децата. Особено когато са на място, което предполага, че там децата са добре приети. Така че вариантът за хора, които смятат, че децата са проблем по принцип или просто в даден момент имат желание да си починат от деца, е да изберат време и място, което не предполага присъствието на такива. Както се казва - и вълкът сит, и агнето цяло. Разбира се, говоря за нормална ситуация, в която родители/деца не биха преминали една определена граница, не за тези случаи, в които детето непрекъснато идва да ти бърка в супата, а родителят трайно се прави, че не го забелязва, или му вика "Браво, много хубаво си играеш". Според мен това са по-скоро изключения, отколкото масово явление, и нетолерантността към децата е всъщност доста по-масово явление.

Виж целия пост

Макарон

Ентусиаст

# 59 16 авг. 2014, 11:58 ч.

Maria.St, ако видиш етимологията на думата толерантност, ще забележиш, че тя означава общо взето понасям, т.е. нещо не ми харесва, но го трая. В този смисъл аз няма как да бъда толерантна или не към децата, защото нямам изначална антипатия към тях. Имам проблем единствено и само с родители, които не умеят да преценят дали детето им е достатъчно узряло да се държи адекватно на определена обстановка, или които не коригират поведението му овреме на публично място.

Съгласна съм, че такива родители са изключение, обаче аз няма как да цитирам 100 случая, в които децата са се държали най-човешки и следователно дори не са били забелязани от мен за повече от 5 секунди. Но има обстановки, в които родителите се опитват всячески да се абстрахират от децата си и съответно изпуснатите деца стават повече. Например, ако едва два пъти ми се е случвало в театър/балет/опера дете да хрупа солети, говори и играе с пискаща играчка, на плажа ми се е случвало поне 10+ пъти някое дете да ме полее с пясък и вода по главата (по невнимание и нарочно).

Виж целия пост

Препоръчани теми

Много ранен пубертет

Нашите деца от 1 до 6 години

Бързи въпроси и отговори деца -7

4 010
130

Нашите деца от 1 до 6 години

Хъркане при дете

Нашите деца от 1 до 6 години