Досадни обичаи в българските сватби

  • 23 643
  • 343
# 105

И често, за да има мир, младоженците клякат и удисват на закостинелите разбирания на родителите си.
Помня, че на сватбата на сестра ми /която си платиха изцяло сами/, свекърва й дори си позволи да покани сестра си /леля на зет ми/, а сестра ми и зет ми категорично й бяха казали, че няма да канят лелята. Свекито на сестра ми се тръшна, че не може да не покани сестра си, барабар с племенницата си и накрая я покани........в последния момент. ...Останала съм с впечатление, че покрай една сватба има повече негативни емоции и нерви, от колкото положителни такива. Все има драми на тема кой да се покани, колко пари да се похарчат, къде да е тържеството, какви да са ритуалите и традициите. И всички тези драми и нерви са заради няколко часа ядене, пиене и танци в присъствието на хора, половината от които хич не им дреме за младоженците.

Много си права! За моята сватба, която беше преди N-бр. години се съобразих с желанието на родителите ни по отношение на родата, но тогава те платиха масрафа. Откакто нямаме финансови взаимоотношения и изцяло разчитам на възможностите си, не ме интересува кой какво мисли и дали се чувства засегнат. Не каня на лични празници хора, с които не се чувам и виждам, доставям си удоволствието да празнувам с приятели и роднини, на които държа и искам в този момент задължително да са до мен.

Виж целия пост
# 106
Цитат
Абсолютно всичко от стандартния ритуал ме дразни. Дъщеря ми на 9 години рева ,че не е хванала жартиера. За букета да не говорим. 18+ ли е, какво?
За мен това, с жартиера, си е простотия, заимствана от чужди традиции и чудесно вписваща се в родния чалгарски стил. Западняците са не по-малки простаци от нас, в някои отношения - даже по-големи. Ама точно такъв обичай (който дори не съм сигурна, че е точно обичай) да вземем от тях, хайде няма нужда.
Два пъти съм присъствала на сватба със сваляне на жартиер и двата пъти чичковците наоколо, вече доволно подпийнали, гледаха похотливо с блеснал поглед. Този факт явно никак не притесни родителите на булката, младоженеца, а и самата булка.
Хвърлянето на букета ми е по-приемливо, стига кандидат-булките да не са прекалено нахъсани. Виждала съм случай момите да се блъскат съвсем не на шега и накрая едната буквално да издърпа букета от ръцете на другата, защото първата била твърдо решена да се омъжи до края на годината. Laughing
Виж целия пост
# 107
На моята сватба една мома почти премина през момиче в чието ръце падаше букета.
Нахъсаната се задоми и роди след няма година. Другата чака години до сватба.
Виж целия пост
# 108
На моята сватба една мома почти премина през момиче в чието ръце падаше букета.
Нахъсаната се задоми и роди след няма година. Другата чака години до сватба.

Трагедия. hahaha Joy
Виж целия пост
# 109
На моята сватба една мома почти премина през момиче в чието ръце падаше букета.
Нахъсаната се задоми и роди след няма година. Другата чака години до сватба.

Трагедия. hahaha Joy
Наистина. Laughing Това си е живо доказателство, че традициите "работят". Laughing Почти като клетва.
Виж целия пост
# 110
 Laughing Много забавни неща по сватбите имало  newsm78 Shocked. За нашата сватба родителите и на двете страни бяха много развълнувани и вманиачени да предлагат идеи. В началото се палих, но после се замислих, че женят децата си и е нормално да искат да участват. Това, което направихме с мъжа ми е да ги оставим да поемат цялата подготовка, ние само си избрахме роклята и костюма и буквално отидохме на собствената си сватба като на гости. Нито знаехме кой ще е dj, нито каква програма са подготвили, нито менюто - буквално си бяхме като на гости. Резултата беше следният - бяхме в много добро настроение, бяхме си спестили всички излишни нерви по подготовката и конфликтите с родата, всичко ни бе като изненада и следователно много интересно, изкарахме си супер на нашата сватба, не сме сядали и за секунда почти, само за някой тост. Единствено ми дожаля за свекърва ми и майка ми, защото си личеше, че бяха гроги милите, но до ден днешен съм им благодарна за чудесната сватба.  Heart Eyes В интерес на истината не сме имали някакви шантави традиции с удушени кокошки и т.н. Но други като погача, менче с вода имахме.
Виж целия пост
# 111
Наистина. Laughing Това си е живо доказателство, че традициите "работят". Laughing Почти като клетва.
 hahaha Преди години бях на сватба и въпреки,че нямах желание да влизам в редиците за букета ме набутаха Tired Стоях отстрани, но шанс, падна в ръцете ми...е, точно тогава се появиха 2 красавици, Crazy, които се сдърпаха пред мен и го иззеха със такъв замах,че аз направо останах  Shocked Оставих ги да се дърпат!  hahaha #Crazy Грозно, мноого грозно беше!
Та, относно ''клетвата'' да кажа,че аз се омъжих първа и без букет! Mr. Green
Виж целия пост
# 112
Аз харесвам българските традиции,на моята сватба преди 7г ме крадоха от вкъщи,баща ми ме извежда пред блока,ритах менче,за да ми върви по вода по пътя към новия живот.Изобщо не ме е интересувало,че роклята ми се вее в праха на хорото,не смятам да я обличам пак,сама съм си я купила,както и сами сме си платили сватбата.Винаги съм смятала,че е много грозно да се злослови за чужди сватби - човек остава с впечатление че сте там по принуда.Радвам се,когато някой приятел се жени,забавлявам се и танцувам с тях - ако ще да ми пускат Нирвана или Азис - това са моментите,на които после се смеем с годините и това ги прави различни и уникални - надиграването с питки,торти (петли в интерес на истината не съм виждала).Иначе кое го отличава от едно обикновено хапване в ресторант?
newsm10   202uu
Напълно подкрепям. Аз също харесвам някои традиции и повечето бяха включени в нашата сватба преди 2 години. (Пропуснахме само неща като омазването с тортата, краденето, вдигането и пренасянето на булката от точка А до точка Б и т.н.- все неща, които не че са ми неприятни, но предпочитам да избегна риска полата ми да се осуче около врата или да се пребием някъде). Сватбата си платихме сами и всичко което на мен ми беше приятно споделих с най- близките си хора. Като чета тук имам чувството, че повечето от вас ходят на сватби само за да оплюят после нещата, които са видели. А целта всъщност е да споделите един от най- важните дни в живота на младоженците. Честно, на моята сватба не съм се замисляла дали по- късно няма да има подобни коментари зад гърба ми, но се и постарахме да поканим само близки за нас хора, които са дошли, за да се радват с нас. Чудя се защо ходите на тези сватби, като излиза, че вместо да се радвате с бракуващите се, вие изпитвате досада и още по- зле- щастливото събитие, заради което уж сте там е засенчено от ненавистта ви към ритуалите и други подобни дреболии.
Виж целия пост
# 113
Емилке,
сватбите не са ми любимо мероприятие, но понякога се е налагало.
А и предварително няма как да знам за "изненадите", които са приготвили младоженците.
Не бих отишла да им кажа - сватбата ви е селска никога - те си я харесват и така трябва да бъде.
Но това не пречи да си коментираме с човека, с който сме били на нея, примерно. Или да споделя мнението си в анонимен форум  Peace
Виж целия пост
# 114
Аз разбирам, че никой не може да ограничи приказването особено в анонимен форум, но не мога да приема това, че "понякога се е налагало" да се ходи на сватба. Ако хората не са ти приятни- просто не ходи, а ако са ти близки- моето разбиране е, че ще се радваш на щастливия им ден, независимо какъв са избрали да си го направят. Изхождам от това, че аз например не понасям чалга, поп- фолк или както искате го наречете... имам абсолютна непоносимост към този вид музика, но когато съм била на сватба и пуснат нещо подобно, просто си сядам на мястото и чакам докато дойде нещо по като за мен. В никакъв случай не мога да кажа, че тези сватби са били селски или нещо подобно... това е бил един от най- значимите дни на близки за мен хора
Виж целия пост
# 115
emilka, не ходя по сватби само за да коментирам после хората. Ходя, тъй като съм поканена на важно за тях събитие. Това обаче не означава, че трябва задължително да харесам всички елементи от него. Не ми допадат повечето т.нар. традиции, обичаи и техните разновидности, в някои случаи изродени до гротеска, и не виждам нищо лошо да споделя това във форум.
На повечето сватби ми е по-скоро досадно и скучно точно заради разните му там ритуали, но щом младоженците са ги избрали, се съобразявам и си трая. Смятам, че е еднакво важно човек не само да се забавлява, а и начинът, по който го прави.
Виж целия пост
# 116
На сватбата на най-добрата ми приятелка, на която бях кума, нямаше от изброените от първия пост неща. Всичко се случи на едно място в един комплекс. С приятелката ми преди това говорихме, че тя не държи на тези обичаи. То и на мен това с оркестъра на центъра не ми се струва добра идея и не бих го направила. Но пък хорА много обичам.
Та приятелката ми много се притесняваше, понеже не е от най-танцувалните и така нататък, как ще си изкара и се чудеше дали няма да стои цяла вечер на масата. Нищо подобно. Атмосферата и гостите бяха толкова зареждащи, тя цяла вечер не седна, толкова щастлива и красива беше и наистина се забавляваше. Май само обичая с чупенето на питката се спази, но пък имах предвид, че както и да си направиш сватбата, ако го приемеш за един от най-специалните дни в живота ти, няма да ти пука кой какво мисли за старите български обичаи. Ако ти харесва да има оркестър на центъра и да се надуват клаксони - ок. Но пък ако го правиш само защото така е прието и не ти се влага малко чувство и лично творчество в собствената ти сватба -  newsm78 някак си много на конвейер ми звучи - да го направим така, щото и другите така го правят.
Аз примерно много искам да се оженя на някоя поляна до някой манастир в планината, чакам само благоверния да ми предложи и веднага почвам с организацията, ама това е, защото от много години си мечтая за такава сватба. А не защото "и другите така правят", "такъв е обичая", "така е прието" и т. нат.
Виж целия пост
# 117
Аз също не съм фен на многото ритуали. На нашата сватба имаше захранване при влизане в ресторанта, разрязвахме тортата и хвърлихме букет и жартиер. Нямаше "взимане" на кумовете, нито мен да ме "взимат" от вкъщи. Събрахме се в лятната градина на ресторанта, посрещнахме гостите с шампанско, подписахме и когато ни поздравяваха ни дадоха подаръците, та го нямаше и това обикаляне по масите. (Благодарихме им с тост за присъствието, поздравихме ги и това беше) Общо взето всички мислеха за купона, а не кое, как, кога Simple Smile
Виж целия пост
# 118
Интересна тема.
Много показателна за народопсихологията на българина.
Установих, че  са се създали много нови традиции и са приети много чужди.Не живея в България и не съм била на българска сватба поне от 18 години.
По мое време, нямаше крадене, избиване на врати и пияни петли.Сваляне на жартиери, хвърляне на букети, цапане с торта и други подобни, дори и тук не съм виждала.
Ако сватбата ми беше сега, дали бих искала да бъде същата както преди 18 години........, определено бих променила някои неща.
Бих оставила обаче български традиции,.някои може би поосъвременени, но не бих вкарала в сватбата си чужди .По простата причина, че съм българка.Ако сам не уважаваш обичаите и традициите на народа си, няма как другите да го направят.Ако сляпо подражаваш на други нации унищожаваш уникалността на българското.А всички ценят оригиналите, защото светът е пълен с копия.
Бих променила някои детайли, като например, подаръците да не се носят на сватбата, а се изпращат в дома на младоженците.


.

Виж целия пост
# 119
На мен пък ми харесват всички неща в ритуала за сватбата.и краденето в страшно забавно , капризите на кума да правиш каквото иска , хорото и цялото внимание на кварталните клюкарки.всичко е едно шоу и за мен тези неща са част от целия купон.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия