И често, за да има мир, младоженците клякат и удисват на закостинелите разбирания на родителите си.
Помня, че на сватбата на сестра ми /която си платиха изцяло сами/, свекърва й дори си позволи да покани сестра си /леля на зет ми/, а сестра ми и зет ми категорично й бяха казали, че няма да канят лелята. Свекито на сестра ми се тръшна, че не може да не покани сестра си, барабар с племенницата си и накрая я покани........в последния момент. ...Останала съм с впечатление, че покрай една сватба има повече негативни емоции и нерви, от колкото положителни такива. Все има драми на тема кой да се покани, колко пари да се похарчат, къде да е тържеството, какви да са ритуалите и традициите. И всички тези драми и нерви са заради няколко часа ядене, пиене и танци в присъствието на хора, половината от които хич не им дреме за младоженците.