Безработни, но не искат да работят или само аз не намирам правилния персонал?

На мен самата ми се е случвало следното: "Здравейтеее, много искам да работя за вас, много харесвам работата ви!" - Чудесно, благодаря! С какво можете да ни бъдете полезни и как виждате участието си в нашия проект? - "Амиии, по принцип всичко мога да правя и съм най-добрата, когато се захвана с нещо!"- Ясно, благодаря Ви! Изпратете ни СV, ще се радваме да коментираме след това. - Мълчание....

Хубаво е да можеш всичко, но аз не търся това, аз търся конкретни умения и много силна РЕАЛНА мотивация. Дори не е станало въпрос какво предлагам, за да се откаже човекът отсреща- щом той ме търси, значи очаква нещо, което да го задоволи. Но не знае какво да прави и изобщо не става ясно каква квалификация притежава.

Че има някакъв сериозен проблем, има... Но честно казано, ако аз остана в положение да нямам работа, какво ще направя- ще си предложа услугите на всевъзможни места- през седмицата на едно място, уикендът- другаде. Допълнителти ангажименти с почасова заетост- преводи, както и други умения, които имам. Ще си включа възможностите на максимална степен, докато си стъпя на краката. Така се прави 

Е, каква точно пък мотивация търсиш? Надали разработвате гениален проект, с който се надявате да спечелите Нобелова награда. 
Хората отиват да работят за някого друго, защото имат нужда от пари - това е най-силната мотивация. Продават си труда, уменията, знанията срещу материални стимули. Когато и двете страни изпълняват честно своята част от сделката, тогава може да се каже, че трудът е песен и удоволствие.
Парите на никого не стигат, аз поне не познавам човек, който да каже: "Не ми трябват пари, имам си достатъчно." И всеки иска още - нормално е. Но когато имаш ясната представа, че трудът ти струва пет пари и ги получиш тези пет пари, или приблизително толкова, работата върви. И ако имаш възможност, работейки повече, да получаваш повече - това те стимулира допълнително и можеш да надскочиш дори себе си. Особено когато виждаш, че работодателят ти е доволен от теб и оценява приноса ти, колкото и нищожен да е, за колектива. И ако се прибавят и добрите, нормални взаимоотношения в колектива (да не кажа приятелски, да не ставаме алчни, макар че удоволствието да работиш в приятелски колектив не може да се сравни и с най-голямата премия), и когато са ти предоставили свободата да разгърнеш целия си потенциал, без някой да ти диша злобно във врата и да ти се пречка... Ех!
Да попаднеш на такова място е голям късмет и едва ли има човек, който да не може да го оцени. А ако не го осъзнава, проблемът си е за него, не за работодателя.
Ама пък такива работодатели не пускат обяви и не наемат хора от улицата. 

Чета тук типичния бг работодател- искам, търся, условията ми са......обаче като стане въпрос за заплащане нещата стоят съвсем различно. С една дума- плаща за 2, иска 200. Все по-трудно ще си намирате работници. Причините са следните:1. Образованите и можещите все по-често подминават обяви, пуснати от бг работодател. Не искат да работят за българи, защото по правило те са ужасни работодатели. Намират си работа в чужди фирми 2. Тези, които ще задоволят условията ви да работят съвестно и много, вече не искат да работят в България. Те отиват да си скъсват задниците от работа в чужбина, където ще бъдат подобаващо възнаградени. За бг работодател почти изцяло ще остават само Така, че свиквайте да подбирате някак от тях и не се чудете дали Няма такива, дето ще се съсипят от работа, за да ви помогнат да си развиете бизнеса и да печелите срещу символично заплащане и ужасно отношение.

Не твърдя, че разработвам проект за Нобелова награда! Но какъвто и да е, ще ми трябват мотивирани хора- не само парите са мотивация, мотивация може би трябва да се поражда и от стремежа за личностна изява и развитие. Ако някой се мотивира само и единствено от пари- съжалявам го искрено. Хората масово очакват много пари за това, което могат да предложат- те искат да им осигуриш живота и да не се притесняват финансово, но това е твърде трудна задача за нашите реалности- ясно е, че със заплатата на кухненски работник например трудно ще се оправиш. Но пък съм сигурна, че ще имаш време и възможност за втора и трета работа.

А относно обявите- аз не пускам такива, нито имам спешна нужда от хора, които "могат всичко"- те сами идват и си предлагат услугите.  

Това с мотивацията е най-голямата измишльотина на HR-ите. Другият ми любим въпрос е "как се виждате след н-години?". Особено на интервюта по обяви от разни агенции, когато дори фирмата не знаеш коя е.

Е, хубаво, обаче как смяташ, че може да наемеш образован и опитен специалист, да му плащаш малко пари и да очакваш той да подскача от щастие и мотивация от това. И аз съм мотивирана и много обичам работата си, но бих се чувствала неоценена ако ми подхвърлят пари, неадекватни за професията и уменията ми. А това директно би се отразило и на мотивацията ми. Няма как. И ти като работодател следва да предоставиш нужните условия някой да се почувства мотивиран. Това е двустранен процес.

Разбира се, че е така. Точно затова дадох един от най-фрапиращите примери, когато дори не става ясно какво предлагам аз, защото човекът може всичко. Но съм съгласна с едно от по-горните мнения- способните хора наистина бягат оттук! Аз също бих избягала, защото за моята специалност биха ми предложили 8 часов работен ден и 200-300лв на месец, за да се "донауча", че за 6 години нищо не съм научила в университета.... Та и затова се ориентирах към това сама да си работя за себе си. Точно, защото за един специалист не можеш да предложиш по-малко, отколкото си склонен да платиш на чистача. Това е само тук... никъде няма такова чудо. Вярно, че проблемът е двустранен...

Да, не знам в коя друга държава плащат на полуграмотен общ работник и на инженер, лекар, фармацевт, едни и същи пари.

Явно трябва малко да доуточня - предлагам работа за 8-часов р.д., 5 дни в седмицата. Заплащане - 400 лв. първоначално, с уговорката, че при изпълнение на задълженията от страна на работника, заплатата ще бъде увеличена (защото ще ми се освободи време да върша повече от моята работа и това ще ми увеличи клиентите и съответно приходите). Не глобявам за нищо (това е забранено и от ТК). Полага се храна и около 1,5 ч. почивка през работния ден...
Вече повече от 10 жени на различна възраст "минаха" през кухнята и нямаше нито една, която наистина да поиска да работи.
 Уточних, че всичко, относно работата е било обяснено предварително и сме стигнали до стискане на ръце... Каква мотивация да предложа допълнително, като реално не мога да предложа повече, ако въпросният работник не положи усилия поне да спази своята част от уговорката?!
Няма нищо сложно в работата и не се заяждам за глупости, но побеснявам, когато вадя от шкафа мазни тави или заварвам хладилника отворен...Не се радвам и когато фурните са вече свободни и зацапани, работникът да ме пита какво да прави... Не ми допада, когато наетият на работа системно закъснява и ми казва: "имам си работа и това е положението!" и в същото време зарязва мръсен моп и неизхвърлена мръсната вода, за да хукне да си ходи 5-10 мин. преди края на работното време... И това са само част от нещата, на които се нагледах  и наслушах в последно време...

В кой град е това?
Като за нашия условията не изглеждат никак зле, стига работата да е наистина по силите на един човек, а не да плащаш на един за работа, която трябва да вършат двама.
А мислила ли си да разделиш работното място на 2? Почасово?
Мисля, че има много майки с малки деца, студенти, ученици, които с удоволствие биха работили по няколко часа дневно, за да изкарат някой лев.

Безкрайно важно ми е да попитам дали брутна или нетна е обявената заплата от 400 лв.?
А на мен, да си кажа честно, ми се вижда малко.

Този пост изразява напълно и моето мнение! 

А договори имат ли тези работници?

Работата в кухня не е за всеки, особено при тези високи градуси в работните помещения. Моя позната е готвач и е припадала неведнъж. Не знам за кой град става въпрос, но за мен заплатата е много ниска, особено ако става въпрос за длъжност готвач, а не просто на работник в кухня. (
Работата целогодишна ли е?

Има наредби и изисквания за проветреност и температура на работното място.
На мен ми е интересно дали има договори и как така се отказват при положение, че трябва да дължат неустойка или ги освобождава по взаимно съгласие, но тогава няма какво да се чуди.